Допустимост на свидетелски показания на полицаи и наркоразпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * немаловажен случай * протокол за оглед * допустимост на свидетелско показание от полицейски служител * свидетелски показания на полицейски служител

Р Е Ш Е Н И Е

№ 349
гр. София, 10 юли 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и на прокурора М. К. от Върховна касационна прокуратура, изслуша докладваното от съдия Вълкова касационно дело № 486 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Х. Г. К., чрез защитника адвокат И. Ц. от АК - Благоевград, срещу решение № 32/20.02.2025 г. по ВНОХД № 20245000600570/24 г. на Апелативен съд - Пловдив.
В касационната жалба са релевирани оплаквания за нарушение на закона и процесуалните правила при аналитичната доказателствена дейност на съда, както и явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска подсъдимият Х. К. да бъде оправдан.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият не се явява, редовно призован и не сочи уважителни причини за това. Явява се защитникът му – адвокат И. Ц., който заявява, че поддържа жалбата и пледира за уважаването й, като излага допълнителни съображения в подкрепа на наведените касационни основания, между които основно поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задължителните указания в отменителното решение на ВКС, постановено в първото касационно производство по случая, заобиколил е закона и е осъдил подсъдимия без доказателства в подкрепа на обвинението.
Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като при новото разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е допуснал процесуални нарушения и се е съобразил с указанията в отменителното решение на ВКС предвид оправдателните части на обжалваното понастоящем решение. В потвърдителната част, относно осъждането на подсъдимия за две от четирите деяния, включени в продължаваното престъпление, предмет на обвинението, прокурорът счита, че решението е на база годни доказателства, поради което предлага ВКС да го остави в сила.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, намира следното:
С присъда № 34/12.10.2023 г., постановена по НОХД № 20235600200065 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Хасково, подсъдимия Х. Г. К., [дата на раждане] , е признат за виновен в това, че в периода от неустановена дата в началото на месец юли 2021г. до 13.07.2021г. в гр. Хасково, при условията на продължавано престъпление, с четири отделни деяния, без надлежно разрешително, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, марихуана с общо тегло от 57. 50 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 10.2% до 13,6 % и амфетамин с тегло 0. 59 грама със съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин 17,9 %, всички на обща стойност от 362. 70 лева, като:
1. На неустановена дата в началото на месец юли 2021г. разпространил, като продал на С. Н. В. от гр. Хасково, високорисково наркотично вещество – 5. 78 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 10.2 % на стойност 34. 68 лева и
0.59 грама амфетамин със съдържание на активен наркотично действащ компонент амфетамин 17,9 % на стойност 17,70 лв.;
2. На 12.07.2021г. разпространил като продал на П. Ж. Г. от гр. Хасково, високорисково наркотично вещество – 1.07 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 13,6 % на стойност 6. 42 лева;
3. На 12/13.07.2021г. в дома си на [улица], вх. Б, ап. 5 държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - 44. 78 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11.6 % на стойност 268. 68 лева и
4. На 13.07.2021г. пред дом на ул. “Одрин“ № 26 държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 5. 87 грама марихуана със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,6 % на стойност 35. 22 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. I-во, предл. I - во вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК са му наложени наказания: три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, със съответното приспадане по чл.59, ал.1 от НК на времето, в което е бил задържан и глоба в размер на шест хиляди лева.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът е постановил да се приведе в изпълнение наложеното на подсъдимия Х. К., при условията на условно осъждане по чл.66, ал.1 от НК, наказание пет месеца лишаване от свобода по НОХД № 163/2020г. на РС – Хасково, също при първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът е постановил да се отнеме в полза на Държавата предмета на престъплението – амфетамин и коноп, разпоредил се е с веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия деловодните разноски.

С решение № 629/05.12.2024 г. по н.д. № 20248002200925 по описа за 2024 година, ВКС е отменил въззивно решение № 103 от 19.06.2024г. по ВНОХД № 11/24г. на Апелативен съд - Пловдив, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло и е върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила изразяващи се в установяване на фактически изводи на ненадлежни доказателствени средства.
При повторното разглеждане на делото от Апелативен съд – Пловдив е постановено въззивно решение, предмет на настоящата втора по ред касационна проверка, с което присъдата на ОС - Хасково е изменена, като подсъдимият Х. К. е оправдан за две от четирите деяния, включени в обвинението за продължавано престъпление: по т.2 (че разпространил/продал 1.07 гр. марихуана на П. Ж. Г.) и по т.3 (че държал в дома си с цел за разпространение на 44.78 грама марихуана). Оправдан е и за съответните разлики в теглото и стойността на държаната и разпространена марихуана, като съдът е намалил срока на наказанието лишаване от свобода от три години на две години и размера на глобата от шест хиляди на пет хиляди лева.
Въззивният съд е изменил режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение на основание чл. 68,ал. 1 НК наказание пет месеца лишаване от свобода по НОХД № 163/20г. по описа на РСХасково от „строг“ в „общ“ и е потвърдил първоинстанционната присъда в останалата й част.
Касационната жалба е подадена в срок, от страна (подсъдим) с право на жалба, срещу оспорим по касационен ред въззивен съдебен акт, поради което се явява допустима, но разгледана по същество се преценява като неоснователна.
На първо място следва да се уточни, че предмет на касационната проверка е въззивното решение само в частта, с която подсъдимият К. е признат за виновен и наказан за продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. I-во, предл. I - во вр. чл. 26, ал. 1 от НК относно двете деяния по т.1 (че разпространил като продал на С. Н. В. високорисково наркотично вещество – 5. 78 грама марихуана и 0. 59 грама амфетамин) и т.4. (че на 13.07.2021г. пред дом на ул. “Одрин“ № 26 държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 5. 87 гр. марихуана). В останалите (оправдателни) части съгласно пределите на касационната проверка по чл.347, ал.1 от НПК, както и забраната за влошаване положението на обжалващия (reformatio in pejus) и разяснителните постановки в ТР №5/2018 г. по н.д. № 5/2017г., ОСНК на ВКС, решението е влязло в сила и не подлежи на контрол по реда на настоящото производство. Поради това доводите в касационната жалба за допуснати нарушения при доказване на обвинението, в частите, за които подсъдимият е оправдан, включително за липса на годни доказателства да е държал в дома си с цел разпространение 44,78 гр. марихуана, няма да бъдат разглеждани.
Макар в касационната жалба на подсъдимия Х. К. да са посочени словом и с цифри касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т.3 от НПК (нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания), касаторът акцентира основно върху повторно допуснати от контролираната инстанция аналогични процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствените материали, които са относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК (съществени нарушения на процесуалните правила). Това оплакване следва да бъде разгледано приоритетно, тъй като доводите за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложените наказания могат да се проверят само, ако фактите от предмета на доказване по чл.102 от НПК са установени законосъобразно.
Следва да се уточни също, че оправдаването на подсъдимия от касационната инстанция, каквото единствено искане се съдържа в касационната жалба и се поддържа пред ВКС, принципно е допустимо, защото касационната инстанция може да постанови оправдателен съдебен акт (чл.354, ал.1, т.2 от НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК), но само в рамките на приетите от въззивния съд фактически обстоятелства. От изложените от касатора съображения е видно, че именно те се оспорват с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд.
Изразеното несъгласие с фактическите изводи на апелативния съд, за които се твърди, че не се подкрепят от доказателствата по делото, сочат на довод за необоснованост, която не е сред основанията, на които може да се предизвика касационна проверка видно от разпоредбата на чл. 348, ал. 1 от НПК. Необосноваността на практика представлява несъответствие между установените в атакувания съдебен акт фактически положения и събраните по делото доказателства. Принципно касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК и не разполага с процесуални възможности за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите. Поради това ВКС ще се ограничи да разгледа само оплакванията за несъблюдаване на процесуалните правила при събиране, проверка и оценка на оспорените в касационната жалба доказателствени материали, както вече се изтъкна – само относно обвинението за деянията по т.1 и т.4, което въззивният съд е приел за доказано.
В тази връзка, като недопустим източник на доказателства се оспорват главно свидетелските показания на полицейските служители Н. Я., Г. К., М. И., Ц. Д. и Д. К.. Изразява се становище, че проведените от тях разузнавателни беседи с подсъдимия изключват процесуалната възможност те да бъдат разпитвани като свидетели съгласно „безусловната забрана“ в чл.118, ал.2 от НПК. Това възражение е правено и пред въззивния съд, който на стр. 7-8 от обжалваното решение е изложил споделими съображения за неговата неоснователност, с които ВКС се съгласява напълно и намира за безполезно да ги повтаря. Важно е да се акцентира, че забраната в посочената разпоредба, действително е абсолютна, но само относно добитата от полицейските служители информация от разузнавателните беседи, а не и за личните им възприятия отвъд тях, като например, според особеностите на процесния казус - непосредствените им наблюдения за местоположението на наркотичните вещества и техните особености, за които полицейските служители могат да свидетелстват, както ВКС вече е приемал в посоченото в обжалваният съдебен акт решение № 375/01.07.2024 г. по н.д. №473/2024 г., ВКС, първо н.о. Обратното разбиране на защитата не държи сметка за правилата за тълкуване на правните норми (чл.46 от ЗНА), които изискват съобразяване с целта на тълкувания акт и основните принципи на наказателния процес. Правилно въззивният съд се е насочил да анализира мотивите за въвеждането на въпросната забрана, приета със ЗИД на НПК, обн. ДВ, бр.18/24 г., които с оглед заявените от законодателя цели, съответстват на даденото тълкуване в обжалвания въззивен акт. Допълнението в чл.118, ал.2 от НПК с израза „както и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи“ е обвързано с конкретно осъдително решение на ЕСПЧ от 8.03.2018 г. - по делото Д. М. срещу България и цели обезценяване до степен на пълно изключване на доказателствената сила на уличаващата подсъдимия информация, изводима от разузнавателни беседи с него в отсъствие на адвокат и без да му е разяснено правото на защита в аспекта на правото да запази мълчание и да не се самоуличава. Като се остави настрана, че в случая подсъдимият е бил изрично известен за тези права още в качеството му на заподозряно лице, в момента на задържането по ЗМВР (вж. приложените на л.100-104 от НОХД №65/2023 г. на ОС – Хасково документи, съдържащи нужните разяснения, подписани лично от подсъдимия), липсват каквито и да е индиции, както в посоченото решение на Съда в Страсбург (вж. по - подробно пар.67-72), така и в изложените пред Народното събрание мотиви на вносителите на законопроекта, за това полицейските служители, които са извършили разузнавателна беседа по ЗМВР, да бъдат априори изключени от кръга на свидетелите и да не могат изобщо да свидетелстват за други факти, допринасящи за разкриване на обективната истина, които са възприели лично и непосредствено отвъд беседата. Поради това апелативният съд не може основателно да бъде упрекнат, че при установяване на релевантната фактология, се е позовал на свидетелските показания на полицейските служители за местоположението на наркотичните вещества към момента на проведените огледи в жилището на свидетеля С. В. и впоследствие в затревената площ до паркирания на ул.Одрин в гр. Хасково лек автомобил, предоставен на подсъдимия за управление от неговата леля, на които огледи съответните свидетели са присъствали, както и на непосредствено възприетото от тях обстоятелство, че подсъдимият е носил ключове, с които сам е отключил автомобила, в който непосредствено след това е била открита електронната везна с експертно потвърдени следи от марихуана върху нея. В подкрепа на този изряден, според настоящия касационен състав, доказателствен подход на въззивния съд да приеме за годни оспорените показания на полицейските служители в тази им част, е и незасегнатата от допълнението в чл.118, ал.2 от НПК (ДВ, бр.18/24 г.) редакция на заварената разпоредба в чл.118, ал.1, т.3 от НПК, съгласно която служителите на Министерството на вътрешните работи могат да бъдат разпитвани като свидетели, когато са присъствали при извършване на оглед т.е., ако не са били разследващи органи от изброените в чл.193 и чл.194 от НПК и не са извършвали действия по разследване в досъдебното производство, какъвто е случаят с оспорените свидетелски показания, те могат да бъдат разпитвани за фактите по чл.117 от НПК, които лично са възприели извън комуникацията си с подсъдимия. В конкретния случай оспорените от защитата свидетелски показания изхождат от полицейски служители, които освен коректно изключената от въззивния съд информация от разузнавателните беседи по ЗМВР с подсъдимия К., са свидетелствали и за личните си възприятия относно обстоятелства от предмета на доказване по чл.102 от НПК, възприемането на които не влиза в конфликт с правилата за доказването, както неправилно счита защитата. Важно е също да се отбележи, че оспорените в касационната жалба свидетелски показания на полицейските служители не са единствен и решаващ доказателствен материал, на който съдът е основавал фактическите си изводи за деятелността на подсъдимия. Апелативният съд изключително внимателно е анализирал процесуалния характер и е разграничил извършените действия в досъдебното разследване за всяко от четирите деяния, включени във фактическата рамка на обвинението, като съобразявайки стриктно указанията в отменителното решение на ВКС е изложил подробни и законосъобразни аргументи защо протоколите за оглед и тези за доброволно предаване на наркотичните вещества, относими към деянията по т.1 (относно продадените от подсъдимия марихуана и амфетамин на свидетеля С. В.) и т.4 (относно държаната от него с цел разпространение марихуана в тревната площ до ул. Одрин) са годни писмени доказателствени средства и валидно легитимират откритите при огледите веществени доказателства (наркотични вещества), съответно защо останалите протоколи за оглед и за доброволно предаване относими към деянията по т.2 и т.3 нямат доказателствена стойност и предпоставят оправдаването на подсъдимия по тези пунктове от обвинението. Поради това буди недоумение оплакването в касационната жалба, че не било доказано подсъдимият да е държал в дома си с цел разпространение на 44,78 гр. марихуана, след като за това обвинение, както и за продажбата на същия вид наркотично вещество на свидетеля П. Г., подсъдимият е окончателно оправдан именно в резултат на отчетените от контролирания съд неотстраними съществени нарушения на процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, допуснати от органите на досъдебното производство в досъдебното разследване, каквито обаче липсват при извеждане на фактическите изводи за останалата част на обвинението.
Свидетелят В., чиято съдимост е ирелевантна за свидетелската му годност и който обратно на твърденията в касационната жалба не е осъждан (вж. справка за съдимост – л.71 от ДП), разпитан пред съда (вж. л.73-74 от НОХД № 65/23 г. на ОС- Хасково), пред съдия в досъдебното производство (вж. четените му показания на основание чл.281, ал.1, т.2 от НПК – л.74 от същото дело) и след предявяване в съдебно заседание на протокола за доброволно предаване на наркотичните вещества (вж. л.88 от ДП) категорично е потвърдил отразените в протокола за оглед и фотоалбума към него обстоятелства, аналогично с показанията на поемните лица Г. Г. и Т. П. относно деянието по т.1. Поемните лица Н. К. и З. Й. пък са потвърдили пред съда истинността на отразените в протокола за оглед и фотоалбума към него обстоятелства, относими към деянието по т.4, поради което некоректно и направо превратно е твърдението в касационната жалба, че процесуалните действия „претърсване и изземване“ са били извършени без поемни лица и без разрешение от съда. Освен задълбочения и според действителното им съдържание анализ на показанията на всяко от четирите поемни лица, относими към обвинението по т.1 и т.4, в изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС апелативният съд е изложил на стр.13-14 от обжалвания съдебен акт пространни и убедителни съображения защо приложените от разследващите органи способи на доказване относно тези две деяния не покриват процесуалните критерии за „претърсване и изземване“, ерго защо процесуалните им действия не се нуждаят от предварителен или последващ съдебен контрол, както счита защитата, съответно защо представляват „оглед“ по чл.155-156 от НПК, всеки от които е протоколиран по надлежния процесуален ред и потвърден от съответните поемни лица при разпита им пред съда. Конкретни критики към процесуалната годност на обсъжданите протоколи за оглед и тези за доброволно предаване, въз основа на които са направени фактически изводи в подкрепа на тази част от обвинението, не са отправени в отменителното решение на ВКС, както некоректно се сочи в касационната жалба.
Настоящият касационен състав изцяло се съгласява с изложените в обжалваното решение аргументи за процесуалната издържаност на коментираните протоколи за оглед и за доброволно предаване най-малко, защото без никакви данни за принуда и/или манипулация, свидетелят В. доброволно и по своя инициатива е завел разследващия орган и полицейските служители в дома си, показал им е наркотичните вещества и ги е предал доброволно с отделен протокол, а марихуаната по т.4 се е намирала на общодостъпно място в тревна площ до улицата, което изключва необходимост от съответно разрешение или одобрение от съда по реда на чл.161 от НПК. Тези изводи на апелативния съд са верни, защото оспорените процесуални действия не са застрашили ничии права, включително на собственост, на неприкосновеност на жилището и т.н., за да бъдат контролирани от съда.
Що се касае до оспорения протокол за доброволно предаване от 13.07.2021 г., с който подсъдимият е предал на разследващия орган суха зелена тревна маса, впоследствие експертно потвърдено, че е марихуана, във връзка с деянието по т.4, въззивният съд също е изложил подробни и процесуално издържани мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата инстанция. Към тях следва да се добави признатото от подсъдимия обстоятелство при предявяване на протокола за доброволно предаване в съдебно заседание на 12.10.2023 г., че лично го е подписал без възражения за съдържанието му. Важно е също, че той доброволно е предал наркотичните вещества след като документирано и срещу подпис предварително му е било разяснено, както правото на адвокатска защита, така и правото да не дава обяснения и да не се самоуличава (вж. приложената Заповед за задържане от 12.07.2021 г. – л.100 от НОХД №65/2023 г. на ОС – Хасково). Реализираните допълнителни и своевременни гаранции за правото на защита на подсъдимия в най-ранния стадий в досъдебната фаза на наказателния процес, още в качеството му на заподозряно лице, удовлетворяват заложения стандарт за справедлив съдебен процес в Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство, обратно на възраженията в касационната жалба. Тези охраняващи процесуалните права на подсъдимия мерки неоснователно се пренебрегват от защитата и допълнително обуславят несъстоятелността на защитните доводи срещу доказателствената и аналитична дейност на въззивния съд във връзка с оценката на обсъжданите протоколи за оглед и тези за доброволно предаване.
За разлика от неконкретизираното оплакване в касационната жалба срещу относимите към настоящата касационна проверка фотоалбуми, приложени към протоколите за оглед в дома на свидетеля В. и в затревената площ до ул. Одрин, онагледяващи наркотичните вещества, предмет на обвинението по т.1 и т.4, въззивният съд е изтъкнал конкретно процесуално основание за тяхната доказателствена сила. Позовавайки се на особеностите на процесния случай, правилно апелативната инстанция е приела, че тя е изводима от стриктно приложените правила за изготвяне и прилагане към делото на веществени доказателствени средства по чл.125 от НПК, поради което доводът за изключване на подредените в процесните албуми снимки не може да бъде споделен. Особено като се отчетат вече изложените съображения за валидността на резултатите от проведените огледи, при които тези фотоси са направени.
При така посочените от касатора доводи за процесуални пороци и изложените аргументи за тяхната несъстоятелност, Върховният касационен съд намира, че не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК.
Касационната проверка не установи допуснато от въззивния съд нарушение на закона при определянето на правната квалификация на извършените от подсъдимия К. деяния по т.1 и т.4 като продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. I-во, предл. I – во, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В рамките на установените факти законът е приложен правилно. Основното възражение, че е налице маловажен случай е неоснователно, тъй като установеното разпространение на наркотични вещества от дееца е несъвместимо с приложението на привилегирования състав в разпоредбата на чл.354а, ал.5 от НК и прави безпредметно обсъждането дали случаят е маловажен съобразно критериите в чл.93, т.9 от НК и постановките в т.7 от ППВС №6/26.04.1971 г. по н.д. №3/19781 г. и ТР №23/21.04.1981 г. по н.д. №12/1981 г. ОСНК на ВС, включително в контекста на ниското количество на инкриминираните наркотични вещества, на които защитата се позовава.
Вън от твърденията за това, че от доказателствата по делото не биха могли да се направят изводи за доказаност на обвинението и че се касае за маловажен случай, за които доводи вече се изложиха съображения за тяхната несъстоятелност, в жалбата не се съдържат други конкретни аргументи за неправилно приложение на материалния закон, поради което следва да се приеме, че не е налице претендираното касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.
Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, която се аргументира главно с неоснователната претенция за маловажност на случая. Алтернативното искане в жалбата ВКС да определи наказанието „в минимален размер“ всъщност е удовлетворено от въззивния съд. За извършеното престъпление законът предвижда кумулативно налагането на следните наказания: от две до осем години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. При така установената наказуемост всяко наложено от въззивния съд наказание, чрез предприетото с обжалваното решение изменение на първоинстанционната присъда, съответно намаленото наказание лишаване от свобода от три на две години и размера на глобата от шест хиляди на пет хиляди лева, практически е в предвидения от закона минимум, което изключва явна несправедливост по критериите в чл.348, ал.5, т.1 от НПК, особено като се отчете, че предмет на престъплението са два вида високорискови наркотични вещества и се касае за продължавана престъпна дейност т.е. деецът е извършил повече от едно деяние, което допълнително завишава степента на обществена опасност на извършеното в светлината на специалното правило за индивидуализация на наказанието за продължавано престъпление по чл.26 ал.2 от НК.
Макар да е приела погрешно, че предходното осъждане на дееца също е „свързано с наркотиците“, защото то е за управление на МПС след употреба на алкохол в съставомерни граници по чл.343б, ал.1 от НК (вж. справка и бюлетин за съдимост на л.61-62 от ДП), въззивната инстанция е проявила достатъчно снизхождение, тъй като личността на дееца се отличава с висока степен на обществена опасност предвид предходното му осъждане за друго умишлено общоопасно престъпление и че предмет на инкриминираната понастоящем дейност касае различни видове високорискови наркотични вещества, поради което и доколкото продължителността на наказателния процес е отчетена изрично като смекчаващо отговорността обстоятелство със значителна тежест, ВКС не намира да е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК.
Предвид изложеното, настоящият касационен състав намери, че в пределите на поискания касационен контрол и в рамките на правомощията на касационната инстанция липсват основания за намеса в атакувания съдебен акт, поради което той следва да бъде оставен в сила.
С оглед на това и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 32/ 20.02.2025 г., постановено по ВНОХД № 20245000600570/24 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.