Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303 ГПК

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

гр. София, 22.01.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, като изслуша докладваното от съдия Соня Найденова гр.дело № 626/2023 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от В. И. К., М. И. К., Д. И. К. – М. и В. Н. К., подадена чрез общия им пълномощник адв.Р. Т. от САК, за отмяна на влязло в сила решение № 93 от 05.07.2016 г. по гр. д. № 192/2016 г. на ВКС. С решението на ВКС, чиято отмяна се иска, е обезсилено решение № 1399 от 29.06.2015 г., по гр. д. № 1317 /2015 г. на САС, в частта, с която е оставено в сила решение от 28.07.2003 г. по гр. д. № 844/1996 г. на ОС- Кюстендил за отхвърляне на предявения от Рилска света обител - Рилски манастир, гр. Рила, против настоящите молители, иск за обявяване нищожността на възлагането на недвижим имот на В. Н. К., извършено на основание чл. 717, ал. 2 ТЗ с постановление от 10.04.1996 г. по гр. д. № 565/1993 г. на Кюстендилския окръжен съд, и със същото решение ВКС е отменил въззивното решение в останалата част, като е решил спора по същество, признавайки за установено по отношение на молителите (ответници), че Рилска Света обител - Рилски манастир (ищец) е собственик на недвижим имот: почивна станция „Пчелина - Рилски манастир“, застроена върху 141 кв.м., на два етажа, с разгъната застроена площ от 284 кв.м., ведно с дворното място, в което е построена с площ от 620 кв.м., при посочени съседи, както е отменил констативен нотариален акт № 147/18.02.1997 г., том I, дело № 296/1997 г. на нотариус А. Р. с район на действие РС- Дупница, с който В. Н. К. е признат за собственик въз основа на покупко-продажба чрез публична продан - постановление за възлагане по чл. 717 ТЗ от 10.04.1996 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 565/1993 г. на процесния недвижим имот.
Твърди се с молбата наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК , обосновано с получено от молителите на 08.07.2022 г. писмо от НИПК, което е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, с което не са могли да се снабдят по-рано въпреки положени от тях усилия, за които усилия са представили с молбата и други писмени доказателства, направили са и искане за изслушване и на свидетел за установяване на положените от тях усилия.
С отговор по молбата насрещната страна Рилска Света обител - Рилски манастир, чрез пълномощници адв.В. Б. и адв.Р. М., оспорват молбата с възраженията, че представеното с писмо от НИПК от 08.07.2022 г. , не представлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, че не е годно доказателство да удостовери факт от значение за делото, че същото се опровергава от по-ранно писмо също от НИПК, представено с отговора, че не може с него да се променят изводи на съда, за които вече е настъпила преклузия в процеса. Възразяват срещу приемането на част от приложени към молбата писмени доказателства, защото не били нови-вече са представяни с предходни молби за отмяна по чл.303 ГПК, а искането за разпит на свидетел намират също за недопустимо.
С определението си № 340 от 06.03.2023 г. по делото е допуснато разглеждане на молбата за отмяна, като е отказано събиране на гласни доказателства, поискани с молбата.
В откритото съдебно заседание по чл.307, ал.2 ГПК, страните поддържат становищата си, изразени съответно в молбата за отмяна и в отговора по нея, събрани са и представените с тях писмени доказателства.
Молителите твърдят, че на 08.07.2022 г. В. И. К. и М. И. К. са получили писмо изх. № 9400 – 6608/08.07.2022 г. от Националния институт за недвижимо културно наследство /НИНКН/, в което е посочено, че сграда „Почивна станция „Пчелино“ с идентификатор **** по ККР, одобрени със Заповед № 18-350-14.01.2016 г./14.01.2016 г. на СГКК – Кюстендил, не е идентична със сградата, описана като „Обект № 65“ в Протокол – опис № 8, изготвен от междуведомствена комисия на основание Указ № 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г. – жилищна сграда, складове и канцеларии в метоха „Пчелино“ – полумасивна постройка на каменни основи, покрита със стари керемиди, 231 кв.м., на два етажа, 1227 куб.м., построена през 1805 г. Твърдят молителите, че това писмо представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, и обстоятелствата по него променяли фактическата обстановка относно спора за идентичността на претендирания от ищеца имот и този, собственост на ответниците, и опровергавало това писмо изводите на съда, че сградата Почивна станция „Пчелино“ е идентична с описаната под № 65 в Протокол № 8 от 1961 г. сграда, че същата е построена от Рилския манастир и впоследствие е била одържавена от манастира през 1961 г. и е подлежала на реституция на бившия собственик. Сочат, че до сега от страна на НИНКН е отказвано предоставяне на информация за липсата на идентичност поради това, че НИНКН нямал информация или не бил компетентен да извърши идентификация на сградата под № 65 в протокол – опис 8, за което се представят доказателства.
При преценката дали е налице соченото от молителите основание за отмяна на влязлото в сила решение, настоящият състав на ВКС намира следното:
С него молителите се стремят да опровергаят фактически извод на съда, че процесната сграда е идентична с описаната под №65 в протокол-опис 8 в метох „Пчелино“ от 1961г. и отнета от ответника по молбата /ищец по делото/ на основание Указ №403/1961г., респ. че е собственост на ищеца на основание реституция по ЗВСОНИ.
В решението на ВКС, чиято отмяна се иска, постановено по съществото на спора по чл.290-293 ГПК, съставът на ВКС е изложил съображения, че спорът между страните относно идентичността на процесната сграда, претендирана от ищеца като негова собственост, с тази, на която ответникът се легитимира като собственик, е преклудиран с предходно решение на ВКС по чл.294, ал.1 ГПК/ и е останал преклудиран и при разглеждане на делото, по което е постановено решението му, защото доказателствата, поради което е била допусната отмяна по реда на чл.303 ГПК не променят фактическата обстановка по спора за идентичност, и е приел фактическите и правни изводи, направени в отменителното касационно решение №241/2008г. по гр.д.№ 769/2007г. на ВКС, ІІ г.о., че процесната сграда е идентична с одържавената(отнета) от Рилския манастир сграда през 1961 г., че са налице са предпоставките за реституция по ЗВСОНИ, като е приел по спора дали сградата съществува реално към 1991 г. във вида, в който е отчуждена, че това е така, и извършеното пристрояване след одържавяването не е довело до възникване на нов обект, за което е анализирал събрани по делото доказателства.
В писмото, на което се основава настоящата молба за отмяна, а именно изх. № 9400 – 6608/08.07.2022 г., с автор директора на Националния институт за недвижимо културно наследство от НИНКН при Министерство на културата, е посочено, че въз основа на преглед и анализ на представени от двамата молители допълнителни материали, се установяват последователно описани в писмото факти, извлечени от описаните в същото други документи, а именно, действащата кадастрална карта, одобрена със заповед № 18-350-14.01.2016 г. на началника на СГКК – Кюстендил и нанесен в нея обект „Сграда ****, област Кюстендил, [община], Рилски Манастир с предназначение хотел ет.2, застр.площ 164 кв.м., топографската карта от 1939 г. на местност „Пчелино“, нас.място Рилски манастир, предоставена „Ви“ т.е. на двамата молители, от Военно-географска служба [населено място], в.ф.24430, ортофотоплан на местн., общ.Рила, изготвен от фирма Геокад-93, София, изработен върху изходни материали : аерофотоснимки номера 29261 и 29263, година на заснемане 1966, като е направен извод, че на мястото на сега съществуващата сграда с идентификатор **** по КККР към 1939 г. не е съществувало застрояване, такова се появява 1939-1966 г. без яснота кога точно. Посочено е и описанието на „Обект № 65“ в Протокол – опис № 8, изготвен от междуведомствената комисия на основание Указ № 403 на Президиума на Народното събрание от 11 октомври 1961 г., с който Рилския манастир е обявен за общонародна собственост и е превърнат в национален музей, и в заключение е изразено становище, че сградата на „Почивна станция „Пчелино“ с идентификатор № *** по ККРР, одобрени със заповед № 18-350-14.01.2016 г./14.01.2016 г. на СГКК – Кюстендил, не е идентична със сградата, описана като „Обект № 65“ в „протокол – опис“ № 8.
Другите представени от молителите писмени доказателства писмо изх.№ 9400-6608/21.01.2020 г. от НИНКН, уведомление изх.№ 9700-41/28.10.2020 г. от МК, заявление от В. К. до НИНКН вх.№ 9400-6608/2/25.03.2021 г. и отговор по него изх.№ 9400-6608/2/ м.април 2021 /последното представено и от ответната страна по молбата/, установяват неуспешни опити на молителите за снабдяване с документ от НИПК за идентифициране към настоящия момент на „Обект № 65“ в „протокол – опис“ № 8.
Съгласно чл.303, ал.1,т.1 ГПК, отмяна на влязло в сила съдебно решение може да постигне при наличие на следните кумулативни изисквания: откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства, те да не са могли да бъдат известни при разрешаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно, и да са от съществено значение за делото. Новото писмено доказателство /документ/ трябва да притежава формална или материална доказателствена сила, въз основа на която да се формира фактическа констатация за релевантни за делото обстоятелства. Новите обстоятелства трябва да са такива, че да са в състояние да променят решаващите фактически изводи, на които се основава атакуваното решение.
Съдържанието на писмо изх. № 9400 – 6608/08.07.2022 г. от НИНКН не сочи то да е документ с горепосочените характеристики. Писмото е новосъздаден документ, а не новооткрито доказателство, същото има характер на документ, обективиращ правно мнение на автора му, различно от правния извод, съдържащ се в мотивите на съдебното решение за правнозначим факт, което мнение няма доказателствена стойност и не може да обвърже съда. Това писмо няма характер на свидетелстващ документ, с който административен орган, в рамките на удостоверителната си компетентност, удостоверява осъществяването на даден факт от значение за делото с обвързваща съда материална доказателствена сила, дейността по установяване наличие или липса на идентичност на сгради не е сред посочените дейности на НИНКН по чл.19 от Закона за културното наследство. Даденото с него мнение за липса на идентичност няма характер на ново обстоятелство, както твърдят молителите. Наличието на различие в становището на автора на писмото и на съдебния състав по спорен по делото въпрос, не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо това писмо, макар формално да е създадено в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК и да е обусловило допустимост на молбата за отмяна, и за него да се установява, че молителите не са могли да се снабдят по-рано с такова, не представлява годно доказателство, което може да удостовери различни факти от приетите за установени в решението, чиято отмяна се иска. Молбата за отмяна, базирана на него, се явява неоснователна, което само е достатъчно основание същата да се остави без уважение.

В допълнение следва да се посочи, че това писмо се основава на информация, извлечена от стоящи извън него документи, и които документи според текста му, са били допълнително представени на автора от молителите по него /които са молители и сега/, т.е. формираното мнение на автора на писмото не може да се счете като удостоверяващо обстоятелства, които не са били известни на молителите преди съставянето на писмото. Същевременно цитираните в това писмо документи и обстоятелствата по тях, с изключение на топографска карта от 1939 г., не могат да се приемат за нови, защото вече са били обсъждани до приключване на исковото производство /протокол-опис № 8/ , или са основани на обсъждани в исковото производство доказателства /аерофотоснимките с номера 29261 и 29263, върху които е изработен сочения в писмото ортофотоплан, са били приети и обсъждани от съдебните експертизи още във второто въззивно производство- в.гр.д.№ 534/2008 г. на САС/, или са такива, които са достъпни /действащата кадастрална карта, одобрена 14.01.2016 г. / и са могли да бъдат известни на молителите при полагане на нужната грижа, още в предходните производства по чл.303 ГПК, образувани след 14.01.2016 г. за отмяна на същото решение на ВКС. Единствено съдържащата се в писмото информация за топографска карта от 1939 г. (която не е представена с молбата за отмяна) може да се приеме за косвено доказателство за съществуването на новооткрито обстоятелство и доказателство, но същото писмо от НИНКН удостоверява, че тази топографска карта е предоставена на автора на писмото от двамата молители, т.е. тя била вече известна на най-късно към 31.03.2022 г.- последната дата на вх. искане до НИНПК, по което е писмото е отговор, което разколебава извода за възможността молбата за отмяна /подадена на 04.10.2022 г./ да е подадена в 3 мес. срок от узнаване на това доказателство и обстоятелствата по него, поради което това доказателство (топографска карта) самостоятелно е недопустимо да бъде обсъждано, ако и да беше представено със сегашната молба за отмяна като ново доказателство. На молителите като ответници по иска, в хода на делото е било известно, че във Военно-географска служба гр. Троян, в.ф.24430, се намират книжа за извършвани заснемания в района на процесния имот преди 1961 г., поради което именно те са се снабдили и представили по делото горепосочените аерофотоснимки от този архив в хода на в.гр.д.№ 534/2008 г. на САС, и са могли, при положена добра грижа за водене на делото пред инстанциите по същество на спора, да се снабдят с това доказателство. Тези съображения за узнаване на друго доказателство извън срока по чл.305 ал.1, т.1 ГПК, са относими и към цитираните в писмото на НИНКН ортофотоплан (също непредставен по делото), в допълнение към вече изложеното за него, че е базиран на вече събрани по делото аерофотоснимки, също и към позоваването на данните в одобрената КК (две скици по която КК с дата 15.10.2020 г. са представени с молбата за отмяна). За тези допълнителни доказателства, представени и послужили на директора на НИНКН за създаване на писмото, и за обстоятелствата по тях, не се твърди от молителите, че не са могли да ги узнаят или представят своевременно до приключване разглеждане на исковото производство или с предходни молби за отмяна на същото решение на ВКС, нито се твърди те да не могат да се представят със сегашната молба за отмяна по независещи от молителите причини (с изключение на двете скици от КК ). Производството по отмяна по чл.303 и сл.ГПК е самостоятелно съдебно производство, не е съдебна инстанция на исковия процес, то не е средство за попълване на делото с непредставени от страните доказателства и невъведени възражения по време на инстанционното му разглеждане, а е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на някое от основания, изчерпателно изброени в чл.303 ГПК. Ето защо не е налице и друго кумулативно изискване на чл.303, ал.1, т.1 ГПК- молителите да не са могли да узнаят за тези други-посочени в писмото на НИНКН от 08.07.2022 г. - нови обстоятелства своевременно или да не са могли да се снабдят с доказателства за тях своевременно.

Молбата за отмяна по гореизложените съображения се явява неоснователна.

С оглед изхода на производството, молителите нямат право на разноски. На ответника по молбата следва да се заплатят от молителите направените разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат, в размер на 6000 лв. с ДДС (5000 лв. без ДДС), уговарянето и заплащане на което е удостоверено с представен договор, пълномощно и платежно нареждане, при липса и на възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Ето защо Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. И. К., М. И. К., Д. И. К. – М. и В. Н. К., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 93/05.07.2016 г., постановено по гр. д. № 192/2016 г. по описа на ВКС.

ОСЪЖДА В. И. К., М. И. К., Д. И. К. – М. и В. Н. К., [населено място], да заплатят на Рилска Света обител - Рилски манастир, сумата 6000 лева за разноски в настоящето производство по отмяна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: