Неуважена молба за отмяна на решение поради липса на новооткрити обстоятелства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 31

гр. София, 25.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 180 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна вх. № 95105 от 23.07.2019 г., подадена от „Влаев и син” ООД чрез адвокат Г. И. от САК против решение № 454 от 26.02.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 2826/2017 г. по описа на АС – София, VІІ състав, с което е потвърдено решение № 8641 от 29.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 14097/2013 г. по описа на СГС, І г.о., 7 състав.

Ответникът по молбата за отмяна „Водоснабдяване и канализация” ЕАД възразява срещу основателността й в писмен отговор и писмена защита, подадени чрез адвокат Р. Р. от САК. Претендира разноски. Срещу размера на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение е заявено възражение за прекомерност.

Третите лица-помагачи на „Влаев и син” ООД - Д. Й. Г., Л. Д. Л. и Г. В. Д., представлявани от адвокат М. Б. от САК, поддържат, че молбата за отмяна е основателна.

Третото лице-помагач на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД - Столична община, представлявано от ю.к. Д. А. – Ж., поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 25 от 14.02.2020 г.

След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна поради следното:

Производството по първоинстанционното гр.д.№ 14097/2013 г. на СГС, І г.о., 7 състав, е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен на 17.10.2013 г. от „Влаев и син” ООД срещу „Водоснабдяване и канализация” ЕАД относно имот с площ 1,796 дка, находящ се в гр. София, кв. Горубляне, НПЗ „Изток”, представляващ нива, пета категория, стар имот № 20025, в строителните граници на Горубляне, с последващ № 3084, понастоящем - с идентификатор 68134.4093.1206. Ищецът е поддържал, че е собственик по силата на договор за продажба от 2007 г., сключен с неговите помагачи - Д. Й. Г., Л. Д. Л. и Г. В. Д., които се легитимирали като собственици с Решение № 59 от 08.04.1997 г. на ПК – район „Младост”. С първоинстанционното решение № 8641 от 29.11.2016 г. по гр.д.№ 14097/2013 г. на СГС, І г.о., 7 състав и с въззивното решение № 454 от 26.02.2018 г. по в.гр.д.№ 2826/2017 г. на АС – София, VІІ състав е прието, че е налице валидно извършена реституция по ЗСПЗЗ. От своя страна ответникът „Водоснабдяване и канализация” ЕАД противопоставил възражение, че е придобил собствеността в резултат от извършен от Столична община апорт. Това възражение е намерено за неоснователно. Като основателно, обаче, е преценено възражението на „ВиК” ЕАД, че е придобило правото на собственост върху имота по силата на придобивна давност със срок 10 години, чието начало е поставено с вписване на апорта в търговския регистър (13.11.2001 г.) и е изтекла преди датата на завеждане на исковата молба (17.10.2013 г.), с което е мотивирано отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС. Обсъдени са и намерени за неоснователни възражения на ищеца за прекъсване течението на срока на придобивната давност посредством предприети инициативи за нанасяне на имота в плана, поради отписването на имота от Столична община, както и с оглед предприети посещения в имота от страна на представители на „Влаев и син” ООД.

В производството пред инстанциите по същество нито ищецът „Влаев и син” ООД, нито неговите помагачи са поддържали твърдение за извършени действия, имащи за последица прекъсване на владението, установено от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Едва с касационната жалба срещу въззивното решение, депозирана от помагачите Д. Й. Г., Л. Д. Л. и Г. В. Д. са направени изявления, че през 2005 г. (преди имотът да бъде продаден на „Влаев и син” ООД) в имота се появили багери, започнало подравняване на терена и да се забиват метални колове, включително върху имота, реституиран с Решение № 59 от 08.04.1997 г. на ПК – район „Младост”. Не се знаело кой и на какво основание извършва тези действия, но след около месец били премахнати всички метални колове и „достъпът до имотите на реституираните собственици беше възстановен”. В качеството им на касатори Д. Й. Г., Л. Д. Л. и Г. В. Д. са заявили, че след като получили решението на въззивния съд, споделили мотивите към акта със свои съседи. От последните узнали какво всъщност се било случило през 2005 г., а именно: действията били извършени от „Крам Комплекс Груп” ЕАД след сключен договор за наем с „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, а в община „Младост” се съхраняват документи, свързани с настоящия спор – два констативни протокола (от 18.01.2005 г. и от 07.02.2005 г.), удостоверяващи „доброволно премахване на металните колове и освобождаването на терените на реституираните собственици”. С молба от 07.01.2019 г. помагачите – физически лица представили пред касационната инстанция писмо изх.№ ИС-32-00-2/05 от 14.02.2005 г. от СО, район „Младост”, адресат на което е Столична РДНСК с копия за Ц. М. В., Р. Ц. С. и Л. Д. Л.. С постановеното от ВКС, ІІ г.о. Определение № 220 от 07.05.2019 г. по гр.д.№ 3379/2018 г. не е допуснато обжалване на въззивното решение, като изявленията на помагачите – физически лица в тяхната касационна жалба са коментирани в смисъл, че не са годни да обосноват допускане на обжалването, а обсъждането им би било допустимо в рамките на извънинстанционно производство по искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение.

С разглежданата от настоящия състав на ВКС молба за отмяна (при съобразяване на уточнението й със Становище вх.№ 1974 от 27.02.2020 г.) се поддържа, че едва от представения от неговите помагачи документ пред касационната инстанция молителят узнал съществено обстоятелство, а именно – че през 2005 г. е било отнето владението от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Веднага инициирал снабдяването с документите, понастоящем приложени към молбата за отмяна и доказващи според него наличието на новото обстоятелство: писмото с изх.№ ИС-32-00-2/05 от 14.02.2005 г. от СО, район „Младост” и цитираните в него като приложения два констативни протокола на СО, район „Младост” (от 18.01.2005 г. и от 07.02.2005 г.), договор за наем от 14.01.2005 г. между „Крам Комплекс Груп” ЕАД и „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и жалба от Л. Д. Л. с вх.№ КС-94-00-4 от 14.01.2005 г. Поддържа, че прекъсването на владението се установява от констативния протокол от 07.02.2005 г., а това ново обстоятелство е от значение за изхода на спора и е достатъчно, за да обоснове различен резултат. Счита, че по жалба на единия от праводателите на дружеството, служителите на район „Младост” са констатирали както поставените метални колове за ограждане на терена, така и премахването им и освобождаването на терена. Така „отнемането на владението е извършено от праводателите чрез служителите на общината”.

Изложеното дава основание искането за отмяна на влязлото в сила решение да бъде квалифицирано като такова в приложното поле на първата хипотеза по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела, като незнанието следва да се дължи на причини извън процесуалното поведение на молителя. С разясненията на ТР № 138 от 01.12.1967 г. на ОСГК на ВС, новооткритото обстоятелство е дефинирано като такова обстоятелство, което е съществувало преди постановяване на решението, но което не е било известно на страната към този момент, като нейното незнание се дължи на обективни причини , а не на небрежност на позоваващата се страна. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ , който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат.

Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи.

В разглеждания случай на първо място не е налице основание да се приеме, че незнанието за извършените през 2005 г. действия се дължи на обективни причини извън процесуалното поведение на молителя. Съображенията са следните:

Видно от жалбата на Л. Д. Л. с вх.№ КС-94-00-4 от 14.01.2005 г. (л. 32), тази от праводателите на молителя е била информирана за извършвана в процесния имот подготовка за строителство, като самата тя е подала сигнал с цел предотвратяване на СМР. Видно от писмото с изх.№ ИС-32-00-2/05 от 14.02.2005 г. от СО, район „Младост”, по повод така подадената жалба, както и молбата на Р. Ц. С. с вх.№ КС-94-00-3 от 13.01.2005 г. (л. 31), е извършена проверка от служители на район „Младост”, за резултатите от която уведомление е отправено до Столична РДНСК, Ц. М. В., Р. Ц. С. и Л. Д. Л.. Съдържанието на жалбата с вх.№ КС-94-00-4 от 14.01.2005 г. и писмото с изх.№ ИС-32-00-2/05 от 14.02.2005 г. категорично опровергават верността на заявеното от Л. Д. Л. в качеството й на касатор, че за първи път узнала за обстоятелствата от началото на 2005 г. едва след запознаването на нейни съседи с мотивите на въззивното решение. Наличието на знание за релевирания в настоящото производство факт още към момента на настъпването му е пречка същият да бъде квалифициран като „новооткрито обстоятелство” за третото лице – помагач Л. Д. Л..

Тъй като това субективно възприятие е доказано само по отношение на Л. Д. Л., то спрямо молителя не може да се приеме, че е бил информиран за посоченото с молбата за отмяна обстоятелство преди приключване на устните състезания по делото. По отношение на него, обаче, само по себе си незнанието на факта не е достатъчно, за да се приеме, че са удовлетворени изискванията на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1, хипотеза първа ГПК. Данните по делото не дават основание да се приеме, че неузнаването се дължи на обективна причина, а не на неполагане на дължимата грижа при водене на делото. С възражението на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за изтекла придобивна давност началният момент на срока по чл. 79 ЗС е отнесен към 29.05.2000 г. – повече от 7 години преди закупуване на имота от „Влаев и син” ООД. При това е поддържано да е приложим 5-годишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС. Независимо от вероятността срокът на придобивната давност да е изтекъл преди сключване на сделката, от която молителят черпи права, не се твърди и не се установява в хода на делото той да е предприел действия, за да се осведоми от своите помагачи относно съществуването на факти и доказателствата за тях, имащи отношение към евентуално прекъсване на владението. В такава хипотеза не може да се приеме, че при доказано знание на подпомагащата страна за съответното обстоятелство, незнанието за същото у подпомаганата страна не е резултат от липса на добросъвестно изпълнение на задължението по чл. 3 ГПК. Ето защо се налага извод, че молителят е могъл да узнае за обстоятелството по време на гледане на делото, както и че не е положил дължимата грижа своевременно да въведе в процеса обстоятелство, което се преклудира с приключване на устните състезания пред последната инстанция по съществото на спора. Това поведение е пречка въведеното с молбата за отмяна като новооткрито обстоятелство да бъде преценявано по същество, т.е. дали е от значение за изхода на спора.

На следващо място, дори да се приеме, че молителят е положил дължимата грижа при водене на делото и твърдяното отнемане / прекъсване на владението на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД съставлява новооткрито обстоятелство, то представените с молбата за отмяна документи не са годни да обосноват извод, че такъв факт се е осъществил. С оглед писмото с изх.№ С5-75-00-393 от 26.01.2005 г. на Столична РДНС (л. 41, чийто отговор е писмото с изх.№ ИС-32-00-2/05 от 14.02.2005 г. на СО, район „Младост”) и разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ЗУТ, може да се приеме, че двата констативни протокола (от 18.01.2005 г. и от 07.02.2005 г.) се ползват с материалната доказателствена сила на официални удостоверителни документи по чл. 179, ал. 1 ГПК. Същите, обаче, установяват единствено фактите на предприети от „Крам Комплекс Груп” ЕАД действия по подравняване на терена и поставяне на стоманени колове - към 18.01.2005 г., а към 07.02.2005 г. – премахване на коловете и преустановяване на СМР в терена, който е освободен от машини. Сами по себе си тези обстоятелства не означават дори, че „Крам Комплекс Груп” ЕАД се е отстранил от държането на имота, още по-малко – че е преустановено фактическото господство върху същия от страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД. Съдържащото се в писмото с изх.№ ИС-32-00-2/05 от 14.02.2005 г. на СО, район „Младост” изявление, че „след проведени разговори на районната администрация с „Крам Комплекс Груп” ЕАД, същите доброволно премахнаха металните колове, освободиха терена и всички възстановени имоти, западно от съществуващите сгради на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, са достъпни за собствениците /конст. протокол от 07.02.05 г./.” излиза извън пределите на удостоверителната власт по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. В последната си част то обективира съждение на автора, а не почива на факт, съдържащ се в констативния протокол от 07.02.2005 г. Това, че липсата на ограда прави имотите „достъпни”, съвсем не означава, че фактическата власт върху тях, упражнявана от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е била преустановена, още по-малко, че това преустановяване е надхвърлило продължителността на срока по чл. 81 ЗС, за да е възможно да се постигне различен резултат по противопоставеното от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. С други думи – представените с молбата документи нямат съществено значение за делото, тъй като не са от естество да доведат до промяна на формираните изводи относно изгодното за молителя обстоятелство, а оттам и до промяна на изхода от спора.

Предвид отсъствието на заявеното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответника по молбата направените разноски за защита в настоящото производство – адвокатско възнаграждение в размер на 9 000 лв., заплатено по банков път (съгласно документите от л. 58-61, л. 62 и л. 63 от делото).

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 95105 от 23.07.2019 г., подадена от „Влаев и син” ООД чрез адвокат Г. И. от САК против решение № 454 от 26.02.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 2826/2017 г. по описа на АС – София, VІІ състав.

ОСЪЖДА „Влаев и син” ООД ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД 9 000 (девет хиляди) лева - разноски за защита в настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: