Нищожност на арбитражно решение по спор с потребител

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за отмяна на арбитражно решение * отмяна на арбитражно решение- спорът не подлежи на арбитраж или противоречие с обществения ред * потребител

Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
[населено място], 07.12.2023г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 81 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от ЗМТА.

Образувано е по предявен от Д. Ц. М. иск по чл.47, ал.2 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 119/11.09.2015 г. по арб.д. №119/2015 г. на АС при Фондация за юридическо развитие, с която Д. Ц. М. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 6972,47 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателно изплащане на сумата и разноски пред арбитража.

Ищцата поддържа, че е узнала за арбитражното решение, по повод изпълнително производство, образувано при ЧСИ Н. М. с рег.№ 841, с район на действие СГС. Счита, че решението е постановено по спор, който не може да се разглежда от арбитраж. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Профи Кредит България“ЕООД, [населено място] е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта и основателността на молбата.

Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното:

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая ответникът прави възражение, че арбитражното решение е било връчено на ищцата към датата на издаване на изпълнителния лист по т.д. № 635/2016г. на СГС, като е било изпратено и доставено на адреса, посочен за кореспонденция в договора с длъжницата. Освен това тя е узнала за постановеното решение и предвид извършените изпълнителни действия от ЧСИ Н.М. по връчване на покана за доброволно изпълнение и налагане на запори.

Съобразно представените доказателства настоящият състав на ВКС констатира, че исковата молба е подадена на 05.12.2022г. Арбитражното решение е постановено на 11.09.2015 г. В договор за кредит от 19.01.2015 г. ищцата е посочила адрес за кореспонденция в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. В приложеното т.д. № 635/2016г. на СГС, образувано по молба за издаване на изпълнителен лист на осн. чл.51, ал.1 ЗМТМА, се съдържа товарителница № 4100013614785. На стикера, с който пратката е върната на 29.09.2015г., е отбелязано: „непотърсен”. По делото не са представени доказателства кога служител на куриерската фирма е посетил адреса, осъществени ли са две известявания /съгласно чл.5, ал.3 от ОБЩИ ПРАВИЛА за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети / и дали е оставил съобщение до адресата къде да получи пратката. Неоснователно е позоваването от ответника „Профи Кредит България“ЕООД във връзка с факта на узнаване за арбитражното решение от страна на Д. М. на клаузата на чл.13.3 от ОУ на „Профи Кредит България“ЕООД към договор за потребителски кредит, доколкото същата обвързва само страните по договора, и не предоставя право на арбитражния съд да връчва документацията на посочените в договора адреси при условията на тази клауза. Законодателят е допуснал прилагането на фикции за уведомяване на получателя в хипотезите по чл.32 ЗМТА, но за прилагането им се изисква седалището, местожителството, обичайното пребиваване или адресът да не могат да бъдат намерени след старателно издирване или при удостоверен от пощенската станция отказ за получаване или неявяване за получаване на съобщението /в случая неявяването не е доказано да е след надлежни опити за доставяне/. Разпоредбата е създадена, за да гарантира надлежното уведомяване на страните, както и за предотвратяване на недобросъвестно поведение, каквото е отказът за получаване или укриването на получателя. При така разписаните принципни правила за връчване на книжа и за уведомяване на страните, които се прилагат от арбитражния съд, страните и не могат да променят предпоставките за прилагане на законовата фикция чрез въвеждането на нови хипотези, които да имат за резултат разширяване на възможностите за фингирано връчване на уведомления.

Видно от представената от ЧСИ Н.М. покана за доброволно изпълнение до Д. П. /М./ по изп.д. № 2016841040612/2016г. същата е била връчена на 19.09.2022г. Връчено е било и запорно съобщение до работодателя „Стармаркет 2016“ООД на 19.09.2022г

Предвид изложеното подаването на исковата молба на се явява в рамките на преклузивния срок.

По същество на молбата ищцата се позовава на нищожност на атакуваното арбитражно решение.

По силата на §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК /ДВ бр.8/2017г./ производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто е спорът, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, съгласно изменената със същия закон разпоредба на чл.19 ал.1 от ГПК, се прекратяват. Прекратяването се извършва служебно от сезирания арбитраж. Съгласно действащата разпоредба на чл.47, ал.2 от ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

По силата на даденото от Конституционния съд тълкуване в т.3 по конст. дело №15/2002г. защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия като производството пред арбитражния съд е първия стадий на процеса, а защитата по реда на чл.47 от ЗМТА е следващият стадий, който е факултативен. При съобразяване мотивите към т.3 на решение № 9/24.10.2002г. по к.д. №15/2002г. на КС на РБ, възприемащи тези производства като втори стадий на защита при арбитражните спорове, следва да се приеме, че независимо от това, че арбитражното производство е приключило преди въвеждането на посочените изменения, при образувано в срок съдебно производство за отмяна, арбитражното решение подлежи на проверка и за валидност с оглед въведената законодателна забрана за арбитрируемост по отношение на определена категория спорове. Това произтича преди всичко от систематичното място на новата разпоредба на ал.2 – в чл.47 ЗМТА – непосредствено след визираните в първата алинея основания за отмяна, по които се произнася ВКС. Нормата има действие занапред, а това означава, че при иницииран в срока по чл.48, ал.1 от ЗМТА пред ВКС втори стадий на защита срещу арбитражно решение, което е постановено по спор, определен към момента на произнасянето на ВКС от законодателя като неарбитрируем, следва да бъде прогласена произтичащата от това нищожност на арбитражното решение.

В настоящия случай ищцата е потребител по смисъла на определението в §13 т.1 от ДР на ЗЗП – физическо лице - страна по договор за заем, сключен за задоволяване на личните му потребности /т.е. действайки извън рамките на своята търговска или професионална дейност/. Спорът между нея и ответника е неарбитрируем по смисъла на чл.19 ал.1 от ГПК, а постановеното по този спор арбитражно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл.47, ал.1 от ЗМТА, следва в това производство да бъде прогласено за нищожно на основание чл.47, ал.2 от ЗМТА.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, на ищцата се дължат разноски от „Профи Кредит България”ЕООД за държавна такса в размер на 311,20лв. и 1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, намалено предвид направено възражение от ответника по чл.78, ал.5 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение

Р Е Ш И:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение № 119/11.09.2015 г. по арб.д. №119/2015 г. на АС при Фондация за юридическо развитие, с което Д. Ц. М. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 6972,47 лв., ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателно изплащане на суматат, както и сумата 758,62лв.- разноски по арбитражното производство.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България”ЕООД, [населено място] да заплати на Д. Ц. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 1311,20лв., разноски по спора, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: