Процедура при неявяване на свидетел и отмяна на допускането му

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * свидетелски показания * задължения на въззивния съд * съпричиняване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 307

София,04.11.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Търговска колегия, I отделение, в открито заседание на двадесети октомври, през две хиляди двадесет и пета година в състав :

Председател:Боян Балевски

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

с участието на секретар Ангел Йорданов след като изслуша докладваното от съдия Арнаучкова т.д.№ 449 по описа на ВКС за 2025г. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], срещу решение № 1160 от 15.11.2024г. по възз.гр.д.№ 237/2024г. на САС в частите, с които е осъдено да заплати на Й. К. Д., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, обезщетение за претърпени болки и страдания от причинени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 24.11.2022г., за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и за имуществени вреди/разходи за лечение/ за размера над 2872лв. до 3532лв., ведно със законната лихва върху главниците 30 000лв. и 3532лв., считано от 23.01.2023г. Решението е постановено с участието на Д. К. Л., като трето лице - помагач на ответника „Дженерали застраховане“ АД, [населено място].

В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваните части е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Процесуалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за неправилно приложение на чл.158 ГПК, а материалната – за нарушение на чл. 52 ЗЗД. Искането е за отмяна на въззивното решение в обжалваните части и за връщане на делото на въззивния съд за събиране на допуснатото доказателство, евентуално за отхвърляне на претенциите за посочените размери. Претендира за присъждане на направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

С писмен отговор насрещната страна, ищцата Й. Д., чрез адв. Н. Д. и адв. П. Д., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С постановеното по делото определение № 1790/10.06.2025г. е допуснато обжалване на решението в обжалваните части, с които са присъдени обезщетения за неимуществени вреди за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и за имуществени вреди/разходи за лечение/ за размера над 2872лв. до 3532лв., като не е допуснато обжалване на решението в обжалваните части, с които е присъдена законната лихва върху главниците, считано от 23.01.2023г. Обжалването е допуснато по процесуалноправен въпрос, касаещ приложението на чл.158 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК за проверка на съответствието на даденото разрешение с посоченото от касатора решение № 9/26.02.2019г. по гр.д.№ 1449/2018г., II г.о.

В откритото съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.

Съставът на I т.о., след като прецени доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба на ищцата срещу решението в частите, с които са отхвърлени исковете, с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, и за законна лихва върху главниците, считано от 23.01.2023г. до 23.04.2023г. вкл., и въззивна жалба на ответното дружество срещу решението в частите, с които е осъдено да заплати обезщетение за неимуществени вреди за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и обезщетение за имуществени вреди за размера над 2872лв. до 3532лв., ведно със законната лихва, считано от 24.04.2023г..

С въззивното решение е уважена частично само въззивната жалба на ищцата, като след частична отмяна на първоинстанционното решение, е присъдена законната лихва, считано от уведомяването на застрахователя за събитието- на 23.01.2023г. В останалите обжалвани части решението е потвърдено.

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че на 24.11.2022г., ок.23.45ч., на кръстовище в [населено място], е настъпило ПТП с участието само на управлявания от подпомагащата страна Д. К. Л. – застрахован водач при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите лек автомобил, в който е пътувала ищцата, която е претърпяла в пряка причинна връзка с ПТП травматични увреждания. Движейки се в района със скорост от 54 км/ч, при достигане на кръстовището, преодолявайки десен завой, застрахованият водач е загубил контрол върху управлението, отклонил се е в дясно, преминал е през тротоара и се е ударил челно централно в крайпътно дърво. Причини за настъпване на ПТП за субективните действия и бездействия на застрахования водач с органите на управление на автомобила, довели до напускането на платното за движение и удар в крайпътно дърво. Спорни пред въззивната инстанция са единствено въпросите относно размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, оснтователността на претенцията за имуществени вреди за разходи за самостоятелна стая и основателността на възражението за принос на ищцата за вредите.

При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е отчел възрастта на ищцата/ 24г./ към момента на настъпване на ПТП, вида, характера на телесните увреждания, продължителността на болките и страданията и прогнозата от лечението. Като краен резултат е споделил изводът на първоинстанционния съд, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 60 000лв.и е счел за неоснователно възражението на ответника за неоснователност на претенцията за разходи за самостоятелна стая. Съставът на апелативния съд е възприел и изводите на първата инстанция, че ищцата е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е пътувала без обезопасителен колан, както и е знаела, че застрахованият водач е бил неправоспособен. Приел е за недоказано възражението, основано на твърдения, че ищцата е знаела и се е съгласила застрахованият водач да шофира в нетрезво състояние под въздействието на алкохол 1.23 промила. Този извод е направен, след като въззивният съд е отменил определението за допускане на свидетел на ответника за това обстоятелство. Ето защо, като краен резултат въззивният състав е споделил извода за наличие на обективен съществен принос на ищцата за настъпване на вредите и за определянето му в размер на 50%.

По въпроса, обусловил допускането на обжалване:

По въпроса, свързан с приложение на разпоредбата на чл.158 ГПК, е постановено решение № 9/26.032.2019г. по гр.д.№ 1449/2018г., II г.о., което се споделя от настоящия състав. Даденото казуално тълкуване е, че събирането на доказателствено средство е съмнително или представлява особена трудност, когато например страната не води допуснатите свидетели, респ. не внася депозит за призоваването им, съгласно чл.160 ГПК; не представя документа, за снабдяване с който е било издадено съдебно удостоверение; не оказва съдействие на вещото лице по поисканата експертиза чрез предоставяне на необходимия сравнителен материал, не внася депозита за същата и други. Тази хипотеза е налице не само, когато заинтересованата страна не е активна при събиране на допуснатото доказателство, но и когато това е затруднено по причини извън субективните желания и възможности /напр. невъзможност да бъде издирен допуснат при призоваване свидетел, непредставяне на поискан от трето лице по реда на чл.192 ГПК документ, отказ от страна на държавен орган за достъп на вещото лице за извършване на необходима за изпълнение на задачата справка/. В тези случаи съдът не може направо да отмени определението си за допускане на съответното доказателство, а е длъжен на основание чл.158, ал.1 ГПК да определи краен срок за неговото събиране с указание, че след срока делото ще бъде гледано без него.

В този смисъл следва да се даде отговор на въпроса, по който е допуснато обжалване.

По същество и на въведените касационни основания:

В случая по релевираното от ответника в отговора на въззивната жалба на ищцата процесуално нарушение на първата инстанция, изразяващо се в оставяне без уважение искането му за допускане на свидетел относно знанието на ищцата, че застрахованият водач е управлявал под въздействие на алкохол, и направеното доказателствено искане за допускане на един свидетел за това обстоятелство при режим на довеждане, с протоколно определение в ОЗС на 15.04.2024г. въззивният съд е допуснал на ответника един свидетел, при режим на довеждане, за посоченото обстоятелство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Делото е отложено за събиране на това доказателствено средство за 10.06.2024г. С писмена молба от 10.06.2024г. ответникът е заявил, че свидетелят е възпрепятстван да се яви, поради липса на разрешение от работодателя, и е направил искане за следващото ОСЗ свидетелят да бъде призован на посочен адрес. Искането е уважено с протоколно определение в ОСЗ на 10.06.2024г. и делото е отложено за 21.10.2024г., като въззивният съд е определил ОСЗ на 21.10.2024г. за краен срок за събирането на допуснатото доказателствоено средство. С молба от 28.06.2024г. ответникът е внесъл определения от съда депозит за призоваване на допуснатия свидетел. В ОЗС на 21.10.2024г. свидетелят не се е явил, а процесуалният представител на ответника е заявил пред съда, че свидетелят е бил пред залата, но си е тръгнал, поддържал е искането свидетелят да бъде разпитан и е поискал да му бъде наложена глоба и да бъде постановено принудителното му довеждане. С мотиви, че откритото съдебно заседание на 21.10.2024г. е определено за краен срок за събирането на това доказателствено средство, въззивният съд е отменил определението си за допускане на свидетеля.

С оглед на отговора на въпроса, по който е допуснато обжалването, даденото по него от въззивния съд разрешение е неправилно. Независимо, че ОСЗ на 21.10.2024г. е определено от въззивния състав за краен срок за събиране на допуснатото доказателствено средство, е липсвало основание за изключването му на основанието по чл. 158, ал. 1 ГПК . Неявяването на допуснатия свидетел не е свързано с процесуално бездействие на ответника, което да доведе до неизгодни за него процесуални последици - ответникът е посочил адрес за призоваване на свидетеля и е внесъл определения депозит за призоваването му. Не се касае и за обективна причина, която да се разглежда като затруднение за събиране на допуснатото доказателствено средство. При неявяването на свидетеля и направеното изрично искане от процесуалния представител на ответника съставът на апелативния съд е могъл и е следвало да предприеме необходимите процесуални действия за осигуряване явяването на свидетеля чрез налагането на глоба и принудителното му довеждане/чл.85, ал.1 ГПК/.

Като е отменил определението за допускане на свидетеля, без да изпълни процесуалните си правомощия по чл.85, ал.1 ГПК, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 във вр. с чл.293, ал.2 ГПК.

На основание чл.293, ал.3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд с указания за предприемане на необходимите процесуални действия за събиране на допуснатото доказателствено средство.

При новото разглеждане на делото въззивният състав следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство.

Мотивиран от това, съставът на I т.о.:

Р Е Ш И:

Отменя решение № 1160 от 15.11.2024г. по възз.гр.д.№ 237/2024г. на САС в частите, с които „Дженерали застраховане“ АД, [населено място], е осъдено да заплати, на осн. чл.432, ал.1 КЗ, на Й. К. Д. застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания от причинените й травматични увреждания при ПТП на 24.11.2022г. за размера над 15 000лв. до 30 000лв. и за имуществени вреди/разходи за лечение/ за размера над 2872лв. до 3532лв.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: