Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2025
Отмяна на оправдателна присъда за наркотици поради непълен доказателствен анализ
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Трима подсъдими са първоначално осъдени за отглеждане и държане на коноп, но окръжният съд ги оправдава заради противоречия в полицейските показания и опорочен нощен оглед. Върховният касационен съд отменя оправдателната присъда в протестираната ѝ част и връща делото за ново разглеждане. Според касационния съд въззивната инстанция е действала формално и е допуснала съществени процесуални нарушения, без да изследва напълно фактите.
Какво приема съдът
Въззивният съд нарушава процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, когато формално изключва доказателства и не полага усилия за изясняване на противоречията между свидетелските показания чрез пълно и всестранно събиране на доказателства.
Приложени разпоредби
- чл. 13 НПК
- чл. 14 НПК
- чл. 107, ал. 5 НПК
- чл. 156, ал. 4 НПК
- чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК
- чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК
- чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК
- чл. 354в, ал. 1 НК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отглеждане на конопдържане на наркотициоглед на местопроизшествиевътрешно убеждениесъществено процесуално нарушениевръщане за ново разглеждане
Текстът на акта
Ключови фрази Основен състав на отглеждане на растения с цел производство на наркотични вещества * отмяна на присъда поради допуснато процесуално нарушение * вътрешно убеждение * формиране на вътрешно убеждение * държане на наркотични вещества Р Е Ш Е Н И Е № 1 Гр. София, 02 януари 2025 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА ДАНИЕЛ ЛУКОВ С участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора К. Софиянски като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 888/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура – Перник против въззивна присъда № 10/22. 05. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 90/20024 год. по описа на Окръжен съд – Перник (ПОС). В протеста и допълнението към него са заявени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Изразено е несъгласие с аналитичната дейност на въззивната инстанция като се поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК и показанията на полицейските служители не са обсъдени в съвкупност и след съпоставянето им, а вместо това част от тях са игнорирани, а друга са интерпретирани превратно. Поддържа се, че вследствие на тези пороци при анализа и оценката на доказателствената съвкупност окръжният съд е приложил неправилно и материалния закон. Направено е искане за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Намира, че поради недостатъците в аналитичната дейност на въззивния съд изведената от него фактическа обстановка е схематична и непълна. Пледира за отмяна на атакуваната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подс. М. П. оспорва протеста. Счита, че въззивната инстанция е достигнала до извод за недоказаност на обвинението след прецизен анализ на доказателствената съвкупност. Споделя изцяло аргументите за оправдаване на подсъдимите, които допълва с доводи за негодност на протокола за оглед в частта за изземване на веществените доказателства поради това, че не е налице надлежна санкция от съдия от първостепенния съд. Подс. М. П. се солидаризира с доводите на защитника си и в последната си дума настоява по отношение на него присъдата на ПОС да бъде потвърдена. Защитникът на подсъдимите В. и Г. Г. също намира, че протестът е неоснователен като подкрепя становището си със съображения, сходни с изтъкнатите от защитата на подс. П.. Пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Подс. В. Г. изразява съгласие с посоченото от защитника му и в последната си дума моли оправдателната присъда да бъде потвърдена. Подс. Г. Г. се солидаризира с доводите на защитата и настоява въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 19/14. 12. 2023 год., постановена от Районен съд – Радомир по н. о. х. д. № 210/2022 год., подсъдимите В. Г. Г., Г. В. Г. и М. К. П. са признати за виновни в това, че на 25. 09. 2021 год. в землището на [населено място], на път /път/, в л. а. /марка/ с рег. [рег.номер на МПС] , в съучастие като съизвършители държали без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество – 2 бр. растения от рода на конопа с височина 22 см. и 70 см., с нето тегло 28.58 гр., със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.90% на стойност 171.48 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК ги е осъдил на по една година лишаване от свобода и глоба в размер на 2 000 лева, като подсъдимите Г. Г. и М. П. са оправдани по първоначалното обвинение по същото време и на същото място да са държали още 2 бр. растения от рода на конопа с височина 107 см. и 82 см., с нето тегло 159.64 гр. и със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканибинол 6.29% на стойност 957.84 лв. С присъдата подсъдимите Г. Г. и М. П. са признати за виновни и в това, че за периода от неустановена дата през м. май 2021 год. до 25. 09. 2021 год., на два парцела, находящи се в гориста местност в, местността /местност/, в землището на [населено място], в съучастие като съизвършители отглеждали 181 растения от рода на конопа с височина от 115 см. до 181 см., с общо нето тегло 27 570 гр., с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 14.24%, на стойност 165 420 лв., включени в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) и в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП, поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 и чл.54 са осъдени на по три години лишаване от свобода и глоба в размер на по 6 000 лева. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът е наложил на подсъдимите Г. Г. и М. П. най-тежкото измежду така определените им наказания, а именно: три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години от влизане на присъдата в сила и глоба в размер на 6 000 лева. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подс. В. Г.. Съдът е признал подс. В. Г. за невинен в това в периода от неустановена дата през м. май 2021 год. до 25. 09. 2021 год., на два парцела, находящи се в гориста местност в местността /местност/, в землището на [населено място], в съучастие като съизвършител с подсъдимите Г. Г. и М. П. да е отглеждал 181 растения от рода на конопа с височина от 115 см. до 181 см., с общо нето тегло 27 570 гр., с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 14.24%, на стойност 165 420 лв., включени в Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични вр. чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП и в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗКНВП, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението, произнесъл се е по веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски. Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора с искане за осъждане на тримата подсъдими по всички обвинения, както и по жалба на защитата с настояване за цялостно им оправдаване. С въззивна присъда № 10/22. 05. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 90/20024 год., ПОС е отменил акта на първата инстанция в осъдителната му част и в частта относно разноските, като е оправдал тримата подсъдими по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а М. П. и Г. Г. – и по това за престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК; постановил е разноските да останат в тежест на държавата; потвърдил е присъдата в останалата ѝ, оправдателна част. Протестът е подаден от легитимирана страна в законно установения срок. Предвид обстоятелството, че държавното обвинение атакува въззивния съдебен акт в неговата цялост, е необходимо да се посочи, че по своето естество той представлява решение в частта, с която ПОС е потвърдил оправдаването на подсъдимите от районния съд и в тази част не подлежи на касационен контрол с оглед разпоредбата на чл. 346, т. 2 от НПК. Ето защо проверката, която следва да бъде извършена в настоящото производство, се отнася единствено до онази част, с която въззивната инстанция е отменила присъдата на Радомирския районен съд и е оправдала подсъдимите, пререшавайки въпроса за виновността им. Разгледан по същество в допустимата му част, протестът е основателен. Внимателният прочит на материалите по делото недвусмислено показва, че представителят на държавното обвинение с основание възразява срещу аналитичната дейност на ПОС. Същата не съответства на изискването за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, а събраните доказателства и доказателствени средства не са подложени на внимателна проверка за тяхната достоверност и достатъчност. В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не поставя под съмнение суверенното право на въззивната инстанция предвид правомощията ѝ на съд по фактите да кредитира едни доказателствени източници и да направи извод за недостоверност на други; не се оспорва и принципното положение, че касационната инстанция не може да подменя вътрешното убеждение на долустоящите съдилища, като пререшава въпроса за истинност и убедителност на един или друг доказателствен източник. В същото време в правомощията на ВКС като съд по правото неизменно се включва проверката дали са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение, а прегледът на материалите по делото води до категоричното заключение, че окръжният съд е допуснал нарушения в тази насока. Контролираната инстанция е приела, че показанията на полицейските служители не насочват към извод за полагана грижа за конопените растения от страна на подсъдимите М. П. и Г. Г., като се е позовала на противоречия в твърденията на К. К., К. Д., Д. И., И. С., И. А. и Д. И. относно възможността да бъдат възприети в тяхната цялост действията на двамата младежи. В същото време обаче е пропуснала да обсъди друг съществен аспект от разпита им по време на съдебното следствие, а именно дали заявеното от тези свидетели се отнася за един и същ момент или касае наблюденията им в различни периоди. Извън вниманието на ПОС е останало и обстоятелството, че според Д. И. и К. К. при осъществяване на оперативно наблюдение полицаите са били разделени на групи, намиращи се на различни места. Именно тези обстоятелства биха обяснили защо част от свидетелите са видели подстригване и поливане на растенията, а други са чували единствено пълнене на съдове с вода и разливането ѝ в близост до реката, където са се намирали засетите с конопени растения ниви. Посоченото от К. и И. за две групи наблюдаващи е било лесно проверимо посредством изискване на информация относно плана за провеждане на специализираната полицейска операция. Съдебното дирене е могло да бъде разширено и като свидетелите бъдат разпитани относно това дали са отишли до нивите с коноп след оттеглянето на тримата подсъдими при първоначалното наблюдение и след задържането им и дали са възприели следи от поливане на растенията така както са установили такива в дните, когато подсъдимите не са идвали на местопроизшествието. В мотивите към въззивната присъда е поставен акцент върху вътрешното противоречие в показанията на свид. К. Д., който е заявил, че разпознава в наблюдаваните от него двама мъже подсъдимите Г. Г. и М. П., а след това е посочил, че те са били с шапки, закриващи лицата им. ПОС се е задоволил единствено с отбелязването му, но не е предприел действия за изясняване на причините за него, а това е било наложително, защото разпитът на свидетеля от първоинстанционния съд не съдържа информация нито за това по кои белези свидетелят е установил идентичност между наблюдаваните от него в предходен момент мъже и П. и Г. – син, нито за това дали първоначално възприетите от него лица са били с маски още в момента на слизането си от автомобила или са ги сложили впоследствие, данни за което пък се съдържат в показанията на И. С. и И. А.. Долустоящият съд е разполагал и с друга възможност за попълване на делото с доказателства, от която е пропуснал да се възползва. При огледа на лекия автомобил, с който подсъдимите са се придвижили до двата инкриминирани парцела, е било установено наличие на буркан с прахообразна субстанция, за която е отбелязано единствено, че е препарат. Не е изследвано съдържанието на буркана с цел да се установи дали се касае за вид тор или друго вещество с потенциално приложение в растениевъдството, което би способствало за подпомагане растежа и развитието на конопените насаждения. В зависимост от резултатите контролираната инстанция би могла да разполага с косвено доказателство в подкрепа на обвинителната теза или напротив, същата би могла да се окаже разколебана. Основният аргумент на въззивната инстанция за изключване на протокола за оглед на местопроизшествието на л. 35 и сл. от ДП е свързан с обстоятелството, че коментираното действие по разследването е извършено през нощта без да е била изискуемата от чл. 156, ал. 4 от НПК неотложност за това. Съдът е подходил изключително формално без да съобрази, че въведеното от законодателя изискване е свързано с възможността за възприемане и фиксиране в съответния протокол на следите от престъплението, респ. за откриване, запазване и приобщаване към доказателствената съвкупност на събраните веществени доказателства. Ето защо преценката дали огледът търпи отлагане или не е строго индивидуална и зависи от конкретиката на всеки отделен казус, а неспазването на коментираното изискване, макар да е нарушение на процесуалните правила, не е непременно от категорията на съществените и няма за задължителна последица изключването на протокола, документиращ резултатите от огледа, от доказателствената съвкупност. В настоящия случай обстоятелствата, които е следвало да бъдат съобразени, но са били игнорирани, са свързани с необходимостта да бъдат запазени и поставени под охрана до светлата част на денонощието два парцела с немалка площ и на известно отстояние един от друг. От друга страна, обстоятелството, че според показанията на поемните лица се е наложило прекъсване на огледа, за да бъде осигурено осветление, е налагало въззивният съд да прояви процесуална активност, за да прецени дали са били извършвани някакви действия в тяхно отсъствие – ценна информация за това биха могли да предоставят както присъствалите по време на огледа полицейски служители, които не са били ангажирани с осъществяване на самото действие, така и самите поемни лица, които биха могли да установят промяна в обстановката след като са се завърнали на местопроизшествието с фенери. Едва след изясняване на това обстоятелство съдът би могъл да направи законосъобразен извод за процесуалната годност на протокола за оглед на местопроизшествие, но дори и при констатация за опорочаване на действието с оглед императивната разпоредба на чл. 14, ал. 2 от НПК е следвало да потърси друг доказателствен път за установяване на броя и вида на насажденията – в тази насока изобщо не са били задавани въпроси на свид. И. А.. Вероятно защото е приел изначална негодност на протокола за оглед на местопроизшествие, въззивният съд изобщо не се е занимал с възражението на защитата за отсъствие на надлежна съдебна санкция в частта му относно изземване на инкриминираните растения. В същото време както върху този, така и върху другите протоколи, документиращи изземване на различни веществени доказателства, са били направени отбелязвания на номера на съдебния акт, с който е дадено последващо одобрение на действието по разследването и делото, по което е постановен този акт. Процесуалният императив за обективност, всестранност и пълнота на изследването е налагал съдебните определения по съответните частни дела да бъдат изискани и приети като доказателства по делото след което да бъде извършена преценка дали във всички случаи е било необходимо одобрение на изземването тъй като се касае за претърсване, а не за оглед на местопроизшествие, респ. дали при необходимост от съдебна санкция същата е дадена в съответствие със закона. Не по-различно е положението и с другото обвинение, по което въззивната инстанция е оправдала тримата подсъдими – това по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Като основание за извода си, че обвинението е недоказано, ПОС е изтъкнал противоречието в показанията на К. К. и Д. И. относно това къде са възприели кофата с конопени растения с височина съответно 22 см. и 70 см., с нето тегло 28.58 гр. и със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.90%. – от една страна, и невъзможността тези предмети да бъдат свързани с П. и баща и син Г.. В същото време, с оглед обстоятелството, че доказателствените усилия на първата инстанция са били концентрирани преимуществено към установяване на фактите, относими към обвинението по чл. 354в от НК, разпитът и на посочените лица, и на останалите свидетели, присъствали при задържане на подсъдимите касателно този пункт на обвинението, е до голяма степен схематичен. Показанията им се изчерпват единствено с това, че са видели кофата с растенията до автомобила (Д. И.) или в багажника на превозното средство (К. К.). Не са им били поставяни въпроси дали преди пристигане на подсъдимите са забелязали наличието на подобен съд на местопроизшествието, нито дали при връщането им към автомобила някой измежду М. П. и Г. Г. е носил въпросната кофа и дали двете растения в нея са били свежи или увехнали. Всичко това в съвкупност с обстоятелството, че в деня на задържането на тримата полицейските служители не са възприели наличие на други лица освен подсъдимите, би могло да обоснове и различно от направеното от ПОС заключение за авторството на деянието. Изложеното дава основание за извод, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото и за формиране на вътрешното му убеждение. Тези нарушения са съществени по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и тъй като не могат да бъдат отстранени от настоящата инстанция имат за последица отмяна на проверявания съдебен акт в частта, с която е отменена първоинстанционната присъда и тримата подсъдими са оправдани по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК с предмет две растения от рода на конопа с височина съответно 22 см. и 70 см., с нето тегло 28.58 гр. и със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.90 %, както и в частта, с която Г. Г. и М. П. са признати за невинни в извършването на престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. В тази част на делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на допускане на доказателства. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 вр. ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 10/22. 05. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 90/20024 год. по описа на Окръжен съд – Перник в частта, с която подсъдимите М. П., В. Г. и Г. Г. са оправдани по обвинението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК предмет две растения от рода на конопа с нето тегло 28.58 гр. и със съдържание на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 3.90%, както и в частта, с която Г. Г. и М. П. са признати за невинни в извършването на престъпление по чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. ВРЪЩА делото на Пернишкия окръжен съд в отменената му част за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на допускане на доказателства. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.