Право на рента от земеделска земя при спор за правоприемство от кооперация

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86/2019 г.

гр. София, 14.01.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в открито заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

При участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА

гр. дело № 4135/2018 г. по описа на съда

Производство по чл. 290-293 ГПК.
ПК “Наркооп“ ЕИК 000034287, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, област Бургас чрез адв.С. Г.- Т. АК Б. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № IV-57 от 15.06.2018 г. по В.гр. дело № 566 / 2018 г. на ОС –Бургас по отхвърления иск с правно основание чл. 93 ЗС. С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на закона – чл. 29 ЗСПЗЗ във вр. с ЗК ( отм.).
Касационното обжалване е допуснато по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по изведените от касатора въпроси ( доформулирани от касационния съд ) : за възможността гражданският съд да откаже зачитане действието на административен реституционен акт по ЗСПЗЗ, поради констатиран порок който не засяга валидността на волеизявлението, а касае само вписването в акт по ЗСПЗЗ за правоимащо лице , лицето - праводател вместо правоприемника, инициирал със заявлението реституционното производство и за правно действие на такъв реституционния акт по ЗСПЗЗ в хипотезата , когато невписаното за правоимащо лице се позовава на правото на реституиран собственик на земеделската земя , търсещ обезщетение за неполучена рента от лице, получило такава вместо него ? поради липса на съдебна практика и необходимостта от еднаквото и точно прилагане на закона .
Ответникът по касация - МЗХГ оспорва релевираните основания за допускане на касационното обжалване и исканата отмяна на въззивното решение като неправилно.

Съставът на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия , като прецени наведените доводи за отмяна на обжалваното решение в правомощията си по чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира :

С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 30 от 13.02.2018 година постановено по гр.д № 627/2017 година на РС-Карнобат с което е отхвърлен предявения от ПК „Наркооп“ Карнобат срещу Държавата , представлявана от Министъра на земеделието и храните и горите за заплащане на сумата от 7000 лв. ( седем хиляди лева )- граждански плод – рента за ползването на земеделски имот № 048002 в с.Крушово за времето 01.10.2014 година – 30.09.2015 година, ведно със законната лихва.

За да постанови решението и отхвърли иска на кооперацията , решаващият –въззивен съд е приел, че липсват доказателства за правоприемство към момента на възстановяване на правото на собственост между кооперацията , призната с решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ за правоимащо лице комуто е възстановена собствеността на процесната нива от 200.001 дка и ПК “Наркооп“ Карнобат, претендираща в качеството си на собственик обезщетението по чл. 93 ЗС.

Върховният касационен съд в правомощията си по чл. 293 ГПК и като съобрази изискванията на чл. 290 ГПК, намира:

По изведения правен въпрос
С разпоредбата на чл. 17, ал.2 ГПК законодателят установява възможността решаващият съд да взема становище по всички въпроси, които имат значение за решаването на делото ( освен по въпроса дали е извършено престъпление), както и възможността съдът да се произнесе инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол . Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. С Решение № 67 от 10.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5615/2013 г., I г. о., ГК е прието , че по дела, в които
Държавата като страна се явява трето лице за производството пред административния орган, ако актът не е бил обжалван, е допустим косвен съдебен контрол в гражданското производство в пределите, посочени в чл. 17, ал. 2 ГПК - за валидност и материална законосъобразност на административния акт. Принципът е, че косвен съдебен контрол е изключен, когато е проведен пряк съдебен контрол .този контрол не може да бъде проведен само ако Държавата е участвала в административното съдебно производство макар и чрез своите органи.

Очертаната с поставения правен въпрос от касатора хипотеза касаеща вписването за правоимащо лице в реституционния акт на органа на поземлената реституция на лицето - праводател вместо на неговия правоприемник, инициирал със заявлението реституционното производство, и за правно действие на такъв реституционния акт по ЗСПЗЗ, изисква от решаващия съд отговор свързан с констатацията кому е принадлежало правото на собственост на конкретните земеделски земи към момента на тяхното включване в блоковете на ТКЗС. Решаващият съд ще може да направи преценката в конкретната хипотеза дали да зачете или не акта на земеделска реституция в полза на лицето, което претендира това в рамките на спора за собственост, едва след като въз основа на доказателствата по делото, ангажирани от страните, отговори на въпроса кому е принадлежала собствеността при колективизацията на земята и в какво качество- лично или на наследник, лицето инициирало реституционната процедура ( и в двете хипотези последиците на реституцията следа да се зачетат ) претендира собствеността. Гражданският съд по принцип не може да откаже да зачете действието на административен реституционен акт по ЗСПЗЗ при порок , който не засяга валидността на волеизявлението на органа, но дали ще зачете гражданско правните последици зависи от конкретната претенция и ангажираните в нейна подкрепа доказателства.

По основателността на касационната жалба

След преценка на наведените доводи на страните , съобразно изискванията на чл. 290 ГПК и в правомощията по чл. 293 ГПК, настоящият състав на ВКС намира касационната жалба за неоснователна.

Съдът е сезиран с иск на ПК “Наркооп“ гр.Карнобат с правно основание чл. 93 ЗС да бъде осъдена Държавата , представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите (МЗХГ), да заплати обезщетение в размер на 7000 лв. за получена рента на собствения им земеделски имот No 048002 в с.Крушово - нива от 200.001 дка, за времето 01.10.2014 година – 30.09.2015 година, ведно със законната лихва.

В хода на производството ПК „Наркооп“ гр.Карнобат поддържа , че като правоприемник на Всестранна кооперация - кредитна кооперация (ВК, КК) „Самопомощ “ с.Крушово, община Сунгурларе, на основание вливане , извършено към 31.12.1979 година , признато по отношение на Държавата с влязло в сила Решение № 201 от 24.10.2014 година по гр.д. № 591/2014 год. на РС- Карнобат, се легитимира за собственик на възстановена земеделска земя – нива от 200.001 дка ПИ № 048002 землището на с.Крушово, собственост на влялата се кооперация.

От фактическа страна е установено , че процесната нива от 200.001 дка в землището на с.Крушово с пл. № 048002 по плана за земеразделяне е възстановена с Решение 19 от 12.09.1997 год. на ПК гр.Карнобат по пр.вх.№ КР 356 от 28.05.1992 год., заявена от Председателя на ПК „Наркооп“ гр.Карнобат с посочено с решението правоимащо лице – Кредитна кооперация „Самопомощ“ с.Крушово.

С влязло в сила Решение № 201 от 24.10.2014 год. , постановено по гр.д.№ 591/2014 год. на РС-Карнобат е прието за установено по отношение на Държавата , че към датата 31.12.1979 година е извършено вливане на ВК „Самопомощ“ с.Крущово в ПК „Наркооп“ гр.Карнобат , надлежно регистрирана през 1948 година

Въз основа Заповед № РД -11-429/ 11.09.2015 год. на Областния Управител на окръг Бургас от актовите книги е отписан процесния недвижим имот , актуван за държавен с АЧДС № 7268/12.08.2014 год. Цитираният акт за частна държавна собственост е издаден на основание чл. 27, ал.10 от ЗСПЗЗ и чл. 45, ал.10 от ППЗСПЗЗ.

Оспорванията на ответната страна са били в насока , че по силата на чл. 3, т.2 от ЗДС ред.към 1996 година , държавна собственост са имотите и вещите на юридическите лица , престанали да съществуват и доколкото не бъде установено безспорно , че Кредитна кооперация (КК) „Самопомощ“ с.Крушово и Всестранна кооперация (ВК) „Самопомощ“ с.Крушово са едно и също юридическо лице , то не може да се приеме , че е налице правоприемство в лицето на ищцовата кооперация и от страна на кредитната кооперация.

След преценка на посочените факти и въз основа на техния анализ, настоящият състав на ВКС приема направените правни изводи за липса на предпоставки да се уважи иска по чл.93 ЗС , за правилни и законосъобразни въпреки използвания формалистичен подход на въззивния съд по преценка на доказателствата.

Искът по чл. 93 ЗС предлага защита на правото на собственост и по конкретно възможността да бъде възстановен баланса между правото на всеки собственик лишен от добивите на собствената му вещ и всяко друго лице , която в определен период от време ги е получавало вместо собственика. Правилото на чл. 93 ЗС установява , че добивите от вещта (естествени и граждански) принадлежат на собственика. Само добросъвестният владелец не дължи връщането на добивите, защото той владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена / чл. 70 ЗС /. Когато владението не съдържа тези признаци, владелецът е недобросъвестен и дължи на собственика не само реално получените добиви, но и тези, които е могъл да получи, както и пропуснатите ползи.

Основна предпоставка за уважаване на иска е ищецът да е собственика на имота . При оспорване , какъвто е настоящия случай , ищцовата страна следва да установи правното основание на което е придобил собствеността.

С решението на ПК собствеността на процесната земеделска земя – НИВА с пл. № 048002 по картата на възстановената собственост е правото на собственост е признато в полза на Кредитна кооперация (КК) с.Крушово като правоимащо лице , но за да се признае правото на собственост на ищеца ПК „Наркооп“ гр.Карнобат , на твърдяното основание- универсално правоприемство в резултат на влизане на тази кооперацията , последният факт следва да бъде установен по безспорен начин. Доколкото по делото липсват доказателства за идентичност на „Кредитна кооперация с.Крушово“ и „Всестранна кооперация с.Крушово“ , твърдението в исковата молба , че се касае до едно и също юридическо лице остава недоказан факт.липсват и каквито и да са доказателства , че имено ВК „Самопомощ“ е била собственик на процесната земеделска земя , за да се преодолее „погрешното“ вписването в решението по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ като правоимащо лице името на КК“Самопомощ“ с.Крушово. Съдебното решение за установяване на вливането на ВК „Самопомощ“ с.Крушово“ в ПК „Наркооп“ гр. Карнобат не е еднозначно на вливане на КК “Смопомощ“ с.Крушово в ПК „Наркооп“ гр.Карнобат. Обратният извод би почивал на едно недоказано предположение. Универсалното правоприемство като основание за транслиране на вещни права не е установено по делото, поради което и изводите на въззивния съд , че ищецът не е доказал правото си на собственост , се явяват обосновани и законосъобразни.

По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 и ал.2 ГПК, Върховният касационен съд - състав второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № IV-57 от 15.06.2018 г. по В.гр. дело № 566 / 2018 г. на ОС –Бургас по отхвърления иск на ПК „Наркооп“ гр.Карнобат , заявен срещу Държавата , представлявана от Маинистъра на земеделието, горите и храните , с правно основание чл. 93 ЗС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :