Отказ за възобновяване на дело при пропусната справка за осъждане в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по н.д. № 540/25 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение стр. 5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 487

гр. София, 12.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

2. ИВАН СТОЙЧЕВ

при участието на секретаря ГАЛИНА ИВАНОВА и прокурора МАКСИМ КОЛЕВ, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 540/25 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - Благоевград за възобновяване на н.о.х.д. № 319/25 г. на Районен съд – Благоевград и отмяна на постановеното по делото Определение № 584 от 7 март 2025 г., влязло в сила на същата дата.

Претенцията в искането е формулирана с правното основание по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. Поддържа се, че след получаване на заверени преписи от одобреното от съда споразумение в Районна прокуратура – Благоевград е образувана изпълнителна преписка Р-86/25 и по същата било установено, че освен посочените в справката за съдимост три осъждания на Х. Д. Ц., съобразени към момента на одобряване на споразумението, в изисканата актуална справка за съдимост били отразени данни за осъждане на Ц. в чужбина. Именно това последно осъждане, твърди се в искането, било ново обстоятелство, разкрито чрез разследване и неизвестно на съда, постановил определението, чието значение се явява съществено за делото. В подкрепа на последното е изтъкнато, че осъждането в Италия обуславя различно приложение на материалния закон в две направления – по отношение на правната квалификация, която следвало да е по чл. 343б, ал. 2 НК, а не по ал. 1, и относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК, което се явявало невъзможно с оглед осъждането.

Явилият се пред ВКС прокурор намира искането за основателно и по изложените в него съображения пледира за уважаването му.

Надлежно упълномощеният защитник на осъдения – адвокат И. Х., заявява, че подзащитният му, по негови думи, не знаел за осъждането в Италия и предприел действия за възобновяване на делото там. С тези съображения защитата претендира за отхвърляне на искането, а в случай на уважаването му – за даване на указания за изискване на информация от италианските съдебни власти относно съдбата на делото там.

Осъденият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се възползва от правото си на лично участие.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК, намери следното:

Посоченото словесно и цифрово основание, на което се търси възобновяване на делото, е това по чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК – разкрито чрез разследване обстоятелство, което не било известно на съда, постановил определението, но се явявало със съществено значение за решаване на делото. За такова обстоятелство се сочи изисканата актуална справка за съдимост на осъдения.

Както е видно от съдържанието на самата разпоредба, за да е налице визираната в нея хипотеза, необходимо е да са изпълнени и трите условия. Обстоятелството несъмнено следва да не е било известно на съда, постановил съдебния акт, при все че е имало съществено значение за решаване на делото и не на последно място – да е било разкрито чрез разследване.

За да се прецени дали в разглеждания случай са налице условията за удовлетворяване на искането, е необходимо проследяване на развилата се в производството процесуална хронология.

В Районен съд - Благоевград е било образувано н.о.х.д. № 319/25 г. въз основа на внесено от прокурор в Районна прокуратура – Благоевград предложение за одобряване на постигнатото между него и защитника на Х. Д. Ц. споразумение за прекратяване на наказателното производство.

С определението за одобряване на споразумението осъденият бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК санкциониран с лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, и с лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца.

Определението е постановено в единственото, проведено по делото съдебно заседание на 7 март 2025 г., на която дата е и влязло в сила. Съдът е разполагал с актуалната справка за съдимост на Ц., издадена на 12 декември 2024 г. и валидна за срок от шест месеца. В нея не са отразени данни за осъждане в чужбина, а само такива за осъждания в България, които са били съобразени и не са отчетени като релевантни за правната квалификация и като пречка за приложението на чл. 66, ал. 1 НК.

В досъдебното производство нито разследващият, нито прокурорът са направили справка в ЦАИС „Съдебен статус“ със сведения за осъждане на Ц. в чужбина. Такава явно е направена в хода на образуваната в прокуратурата изпълнителна преписка Р-86/25 г. Видно от отразеното в справката актуалното сведение за осъждане на Х. Ц. в Италия е било получено на 28 октомври 2022 г. (тогава са били въведени данните в Европейската информационна система за съдимост (ECRIS).

В тази справка е отразено, че Х. Ц. е осъден с влязъл в сила на 16 октомври 2021 г. съдебен акт за управление на превозно средство под влияние на алкохол или наркотични вещества на лишаване от свобода за срок от три месеца с изпитателен срок от пет години, на глоба от 1200 евро и на отнемане на СУМПС за срок от 6 месеца.

От изложеното следва несъмнен извод, че когато районният съд е решавал дали са налице законовите основания за одобрение на представеното пред него споразумение, справката от ЦАИС „Съдебен статус“ със сведения за осъждане на Ц. в чужбина не се е съдържала в делото и нейното съдържание не е било известно на съда. Тоест, действителният съдебен статус на Ц. не е бил известен на решаващия съд, а едва ли са нужни пространни разяснения, обосноваващи съществената му значимост при решаването на делото в конкретния случай. По силата на чл. 8, ал. 2 НК осъждането с влязла в сила присъда, постановена в друга държава - членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България. Осъждането в Италия е за престъпление, което на пръв поглед е такова и по българския наказателен закон и което би могло да е с отношение както към правната квалификация на деянието, за което е одобрено споразумението, така и към приложимостта на чл. 66 НК. От отразените данни не става ясно дали осъждането е за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила или пък е за шофиране след употреба на наркотични вещества, поради което и без допълнителна проверка за тези обстоятелства не може да се отсъди еднозначно по коментираните въпроси. Но е извън съмнение, че съдебното минало на осъдения е факт със съществено значение за решаването на делото.

Казаното дотук обосновава наличието на две от изискуемите предпоставки за възобновяване. Не е налице обаче третата задължителна за удовлетворяване на искането по този ред. И това е така, защото не е спазен предписаният от процесуалния закон специален начин за разкриване на неизвестното за съда обстоятелство – чрез разследване. Възобновяването е извънреден способ за проверка на съдебните актове, с който се засяга стабилитета на влезлия в сила съдебен акт. За да се избегне неоснователното му засягане, е необходимо основанието за възобновяване да бъде установено с максимална степен на сигурност и достоверност, за разлика от претенциите за нарушения при редовния инстанционен контрол на невлезлите в сила съдебни актове. Затова и когато се преценява дали неизвестното за съда обстоятелство е било установено именно чрез разследване, е необходимо стриктното и точно тълкуване на това понятие, а не запълването му с произволно съдържание.

Понятието „разследване“ е изяснено в доктрината. То означава стадий от първата, досъдебна фаза на наказателния процес, обемаща процесуално-следствените действия на компетентните разследващи органи за разкриване на обективната истина относно престъплението и неговото авторство. „Разследване“ е и съдебното следствие като етап от стадия на съдебното заседание, в хода на който се събират и проверяват доказателствени материали с цел обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Съдебната практика е възприела и утвърдила понятието за разследване по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК и в по-широк смисъл, като допустимо в рамките на прокурорска проверка, провеждана по реда на чл. 145, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) – Решение № 288 от 23.09.2015 г. по н. д. № 944/2015 г. на ВКС, трето наказателно отделение, последвано от много други в същия смисъл.

Не е спорно, че в разглеждания случай е мислимо обсъждането на „разследване“ единствено във възприетия му от съдебната практика широк смисъл, доколкото е ясно от заявеното в искането, че не е провеждано разследване в наказателен процес. В делото не се съдържат данни соченото от сезиращия окръжен прокурор новооткрито обстоятелство да е установено чрез разследване. В искането за възобновяване не е посочено каква прокурорска проверка от някоя от изброените в разпоредбата на чл. 145, ал. 1 ЗСВ е била предприета. Действия единствено по привеждане в изпълнение на присъдите (когато не са били съпътствани от други, позволяващи дефинирането им като прокурорска проверка) не представляват разследване. Впрочем, в искането дори не са изложени твърдения в тази насока. Прокурорът е отбелязал констатираната липса в справката за съдимост за осъждането на Ц. в друга държава-членка на ЕС, но дори не е посочил как именно е бил установен този факт и на какви причини се дължи пропускът на разследващия и ръководещия досъдебното производство органи да съберат тази информация. Следва да се подчертае, че данните в ЦАИС „Съдебен статус“ за осъждането на Ц. са били налични близо две години и половина преди сключването и одобряването на споразумението. Тоест, информацията за актуалния и действителен съдебен статус на осъдения е била достъпна както за прокурора, така и за съда към момента на разглеждане на делото и одобряване на споразумението.

От съдържащите се в изпълнителската преписка документи по никакъв начин не може да се проследи процедурата, въз основа на която се е стигнало до установяването на новооткрития факт, тъй като няма данни прокурорът да е провеждал някакво нарочно разследване за разкриването му, в това число и за изясняване на причината, поради която справката за съдимост от ЦАИС „Съдебен статус“ не е била събрана своевременно като доказателство в досъдебното производство.

Посочените доводи обуславят неоснователност на искането на окръжния прокурор на ОП – гр. Благоевград за възобновяване на посоченото наказателно дело на основанието, визирано в чл. 422, ал. 1, т. 3 НПК. В същия смисъл - Решение № 191 от 28 юли 2017 г. по н.д. № 479/17 г. на ВКС, второ наказателно отделение; Решение № 222 от 10 юли 2012 г. по н.д. № 267/12 г. на ВКС, трето наказателно отделение; Решение № 148 от 16 октомври 2017 г. по н.д. № 337/17 г. на ВКС, второ наказателно отделение; Решение № 36 от 27 януари 2025 г. по н.д. № 1066/24 г. на ВКС, второ наказателно отделение; Решение № 30 от 27 февруари 2020 г. по н.д. № 18/20 г. на ВКС, второ наказателно отделение.

Върховният касационен съд не може да пропусне да констатира, че атакуваното протоколно определение за одобряване на споразумение действително би могло да е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и в двете насоки, очертани в искането – относно квалификацията и относно приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Осъждането на Ц. за шофиране след употреба на алкохол по основния състав на чл. 343б, ал. 1 НК може да е в нарушение на закона, ако се установи, че той вече е бил осъден за също такова деяние с влязла в сила присъда (за шофиране след употреба на алкохол с над 1,2 промила). В такъв случай с разрез с материалния закон ще е и приложението на чл. 66, ал. 1 НК, което е невъзможно с оглед предходното осъждане на осъдения на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Това обаче е касационно основание, уредено в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Отправянето на претенция на това основание и то в рамките на приложимия в случая 6-месечен срок от влизането в сила на съдебния акт е в правомощията на главния прокурор, а компетентен за разглеждането му съд в хипотеза като процесната – съответният апелативен съд.

Мотивиран от гореизложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура – гр. Благоевград за възобновяване на н.о.х.д. № 319/25 г. на Районен съд – Благоевград на основание чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.