Задължително изслушване на родителите при определяне на режим на лични отношения

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 137

София, 14.10. 2020 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д. № 4830 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 7742 от 13.08.2019 г. от Светла П. А. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. С. от АК-Велико Т., против въззивно решение № 323 от 10.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 271 по описа за 2019 г. на Великотърновския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 195 от 04.02.2019 г. по гр.д. № 3053/2018 г. на Великотърновския районен съд в частта му, с която e определен режим на лични отношения на бащата Р. Д. Д. от [населено място] с детето Р. Р. Д., който да се осъществява за период от три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч., в присъствието на майката Светла П. А. или на бабата по майчина линия С. Й. П.. В останалата му част, с която на основание чл. 127, ал. 2 СК упражняването на родителските права по отношение на децата Т. Р. Д. и Р. Р. Д. са предоставени на майката Светла П. А., определено е местоживеенето на децата да бъде при майката в [населено място], определен е режим на лични отношения на бащата Р. Д. Д. с детето Т. Р. Д. и с детето Р. Р. Д., който да се осъществява след изтичане на три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, както и присъдената издръжка, като необжалвано е влязло в сила.

Жалбоподателката навежда доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението в обжалваната му част, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна в тази част.

Ответникът по касационната жалба Р. Д. Д. от [населено място], в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в обжалваната му част, да бъде оставено в сила.
С определение № 399 от 11.05.2020 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос относно процесуалното задължение на съда да изслуша и двамата родители, съгласно чл. 59, ал. 6 СК при иск на основание чл. 127, ал. 2 СК, тъй като неизвършването му от съда е в противоречие на приетото в задължителната и установена съдебна практика, обективирана в ППВС № 1/1974 г. и решение № 21 от 05.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3657/2015 г., ІІІ г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, в които еднозначно е прието, че изричното изслушване на родителите в производство за определяне на родителски права и мерки за лични контакти с ненавършилото пълнолетие дете е задължително, а не факултативно. То не е равнозначно на разпит на свидетел или страна, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на детето. Посоченото изискване е и изрично закрепено в разпоредбата на чл. 59, ал. 6 СК от 2009 г., което неспазване на задължението за изслушване на родителите от съда съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба за основателна.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата Т. Р. Д., [дата на раждане] и Р. Р. Д., [дата на раждане] на майката Светла П. А., определено е местоживеенето на децата да бъде при майката в [населено място], определен е режим на лични отношения на бащата с детето Т., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца – от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; както и режим на лични отношения на бащата с детето Р., който да се осъществява първоначално за период от три месеца от влизане на решението в сила - всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч., в присъствието на майката Светла П. А. или на бабата по майчина линия С. Й. П., като след изтичане на трите месеца – всяка първа и трета седмица от месеца – от 10,00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и за един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на децата от по 140 лв.за всяко, считано от 04.02.2019 г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законните последици. Въззивният съд е приел в частта, с която е обжалвано първоинстанционното решение за определяне на първоначален режим на лични отношения на бащата Р. Д. Д. от [населено място] с детето Р. Р. Д., който да се осъществява за период от три месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч. и всяка първа и трета неделя от месеца от 10,00 ч. до 18,00 ч., в присъствието на майката Светла П. А. или на бабата по майчина линия С. Й. П., за неоснователно оплакването на майката, че определения период на адаптация от три месеца е недостатъчен, предвид силната емоционална привързаност на детето към майката и отчуждението му към бащата. В тази връзка съдът е приел, че в интерес на детето Р., предвид на силната му емоционална привързаност към майката и липсата на постоянни контакти досега с бащата, довели до отчуждение към него, е да се определи един първоначален режим на лични контакти на детето с бащата, като в период от три месеца срещите между тях за се провеждат в присъствието на майката или бабата по майчина линия, през който период детето да се адаптира към бащата и средата, в която живее, който тримесечен период е напълно достатъчен за тази адаптация. Приел е, че по-дълъг период на адаптация е не само ненужен, но такъв не би бил в интерес на детето, тъй като не би допринесъл, а би попречил на тази адаптация, а за правилното развитие на детето е необходимо същото да контактува активно и с двамата родители, поради което определения тримесечен адаптивен период е достатъчен и с оглед на това, че детската психика е по-бързо адаптивна и гъвкава от тази на възрастните.
По правния въпрос от процесуално естество, обусловил допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
При разгледания иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК относно упражняването на родителските права по отношение на родените от фактическото съжителство между страните ненавършили пълнолетие деца, местоживеенето им, личните отношения с другия родител и издръжката им, въззивното решение по същество е обусловено от поставения процесуален въпрос за изслушването на двамата родители, както е прието в ППВС № 1/1974 г. и в постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 21 от 05.02.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3657/2015 г., ІІІ г.о., решение № 14 от 24.01.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4575/2014 г., ІІІ г.о., посочени от касаторката, както и решение № 173 от 07.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6136/2014 г., ІV г.о., решение № 269 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1420/2010 г., ІІІ г.о. и др., служебно известни на съда, която задължителна и установена съдебна практика на ВКС се споделя и от настоящия съдебен състав на Върховния касационен съд. Според тази задължителна и установена практика на Върховния касационен съд, изслушването на родителите в настоящия процес е задължително, а не факултативно. Това е така, тъй като съдът следва да прецени личните качества на участниците в производството по делото и възможността им да упражняват родителските права в интерес на децата, при обстоятелствата, установени по делото. Поради това при дела, при които се разрешават спорове относно местоживеенето на ненавършили пълнолетие деца, упражняването на родителските права, както и режимът на лични отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съдът е длъжен да изслуша родителите, без да има право да преценява дали това е необходимо, или не. Изискването е въведено за да може съдът да добие лични впечатления от родителите, да прецени след непосредствен контакт мотивацията им да поемат грижите по отглеждането и възпитаването на децата и да формира обосновано становище за родителският им капацитет. Ако първоинстанционният съд е пропуснал да изпълни това си задължение, пропускът следва да бъде отстранен от въззивния съд. В противен случай актът му по същество би се явил постановен в нарушение на съществено процесуално правило, обуславящо отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав, при което това нарушение да бъде отстранено.

В случая, от данните, съдържащи се в протоколите на проведените в двете съдебни инстанции заседания, не се установя изслушване на двамата родители, като касаторката не се е явявала лично, а е представлявана от своя пълномощник адв. К. С.. Макар в доклада по делото/21.11.2018 г./ на първата инстанция да е указано на страните, че следва да се явят в съдебно заседание с оглед изслушването им, съгласно чл. 59, ал. 6 СК, това указание е спазено от ищеца, но не и от ответницата. С протоколно определение от 18.12.2018 г. съдът е указал на ответницата, че следва да осигури явяването на детето Т. Д. за следващото съдебно заседание във връзка с изслушването му на основание чл. 15 ЗЗДет., като при неизпълнение ще й бъде наложена глоба по реда на чл. 89, т. 2 ГПК, без да й укаже, че и тя следва да се яви лично и да бъде изслушана на основание чл. 59, ал. 6 СК. Очевидно е налице пропуск на първоинстанционния съд, който не е изпълнил изискването на чл.56, ал.6 СК, както и пропуск на въззивния съд да го констатира и отстрани. При дадения отговор на поставения за разглеждане правен въпрос от процесуално естество, следва да се приеме, че въззивния съд, дори и без оплакване - поради засилено служебно начало, което го задължава да следи за интересите на децата – е следвало да провери и установи неизпълнението на императивна правна норма. В случая въззивният съд не е констатирал процесуалното нарушение, допуснато от първоинстанционния съд да изслуша родителите на ненавършилото пълнолетие дете Р., [дата на раждане] , така както изисква нормата на закона – чл. 59, ал. 6 СК, чийто определен от съда режим на лични отношения с бащата, свързан по-конкретно с определения от съда преходен период за срок от три месеца преди да се осъществи основния режим на лични отношения, който се оспорва от майката като неподходящ за адаптация и е предмет на касационната жалба. Предвид на засилената служебна роля на съда в процеса по чл. 127, ал. 2 СК, въззивният съд също не е изслушал двамата родители в проведеното открито съдебно заседание на въззивната инстанция, на което жалбоподателката не е присъствала, но съдът е бил длъжен да я уведоми изрично да се яви лично в съдебното заседание, за да бъде изслушана ведно с другия родител, на основание чл. 59, ал. 6 СК и въпреки това е постановил решение по съществото на спора. Това налага отмяна на въззивното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да изпълни задължението по призоваване и разпит на двамата родители в открито съдебно заседание.

Освен това следва да се отбележи, че в производствата по спорна съдебна администрация преклузията е изключена, в случаите при които съдът е длъжен да следи служебно за интереса на ненавършилите пълнолетие деца, в т.ч. и относно упражняването на родителските права и личните отношения с другия родител, поради което няма пречка въззивният съд освен родителите, ако е уместно да допусне и изслуша и други лица, близки до страните и детето – чл. 59, ал. 6 СК, а ако прецени, че в случая е налице родителско отчуждение, той е длъжен да назначи експертиза с вещо лице психолог, съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 2 СК.

По изложените по-горе съображения, въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да изпълни указаното задължение като призове и двамата родители за изслушване в открито съдебно заседание.

При този изход на делото се явява безпредметно обсъждането на останалите касационни оплаквания в жалбата за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, след като изводите на съда по същество са били изградени без да се изпълнят изрично предвидените в закона предпоставки, които са гаранция за правилността им.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 323 от 10.07.2019 г., постановено по в.гр.д. № 271 по описа за 2019 г. на Великотърновския окръжен съд в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :