Възстановяване на владението върху цял имот от съсобственик срещу трети лица

Текстът на акта

Ключови фрази

4 решение по гр.д.№ 2623 от 2020 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
Р Е Ш Е Н И Е

№ 28

София, 09.03. 2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2623 по описа за 2020 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. А. А. срещу решение № 102 от 21.04.2020 г. по в.гр.д.№ 15 от 2020 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 736 от 24.06.2019 г. по гр.д.№ 2179 от 2018 г. на Добричкия районен съд в следните негови части:

1. с която е отхвърлен предявения от Н. А. А. срещу Т. Ш. М. и З. Ю. М. иск с правно основание чл.108 ЗС за 2/3 ид.ч. от следния недвижим имот: дворно място с площ от 1490 кв.м., представляващо УПИ ..... в кв. ..... по плана на [населено място], общ.Добричка, ведно с построените в него жилищна сграда на един етаж с площ от 55 кв.м., състояща се от три стаи и коридор и стопанска постройка със застроена площ от 20 кв.м.;

2. с която е отхвърлено искането на Н. А. А. за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ответниците констатитивен нотариален акт № ..... от 17.12.2015 г. изцяло /и за частта над 1/3 ид.ч. от имота/;

3. с която е уважен предявения от ответниците Т. Ш. М. и З. Ю. М. срещу ищцата Н. А. А. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Н. А. А. не е собственик на 2/3 ид.ч. от гореописания имот и

4. с която е уважено искането на ответниците за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ищцата констатитивен нотариален акт № ..... от 01.12.2006 г. за частта над 1/3 ид.ч. от имота.

Касаторката счита, че решението на въззивния съд в обжалваните от нея части е недопустимо и неправилно като постановено в противоречие на закона и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.

С определение № 454 от 27.11.2020 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението в частта му по иска с правно основание чл.108 ЗС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие на решението с практиката на ВКС- решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр.д.№ 4982 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 3934 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, второ г.о. и решение № 8 от 19.01.2016 г. по гр.д.№ 1355 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о./ по въпроса: Може ли съсобственик на недвижим имот да ревандикира целия имот от трето лице, което го владее без правно основание, или правото му се простира само до притежаваната идеална част от имота ? Касационното обжалване на решението в частта му по отрицателния установителен иск е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК- по съмнение за неговата допустимост.

В открито съдебно заседание касаторката Н. А. А. не се явява и не изразява становище.

Ответниците Т. Ш. М. и З. Ю. М. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по основателността на жалбата счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението за отхвърляне на предявения от ищцата иск по чл.108 ЗС за 2/3 ид.ч. от процесния имот и съответно за уважаване на предявения от ответниците отрицателен установителен иск, че ищцата не притежава 2/3 ид.ч. от имота, въззивният съд е приел, че имотът е бил собственост на родителите на ищцата А. А. М. И. /с българско име Я. И. М./ и С. О. М. /с българско име А. Я. М./. След тяхната смърт съответно през 1986 г. и 1989 г. съсобственици на имота са станали всички техни наследници по закон: дъщеря им и ищца по делото Н. А. А., дъщеря им Н. А. Ю. и сина им Н. А. И. /последният починал през 2003 г. и оставил за наследници С. Н. А., Н. Н. А. и И. И. И./.

За неоснователно е прието твърдението на ищцата, че е придобила правото на собственост на целия имот по давност, тъй като не е доказала да го е владяла спрямо останалите наследници в продължение на повече от 10 години. Поради това съдът е приел, че ищцата е собственик само на 1/3 ид.ч. от имота /по наследство от родителите си/.

За неоснователно е прието и възражението на ответниците за придобиване на имота по давност. Според съда, от събраните по делото свидетелски показания и обясненията на самия ответник, дадени пред ОД на МВР-Д. по ДП № 138 от 2016 г. се установявало, че през 2004 г. ищцата е допуснала ответниците да живеят в имота, предвид сключено между тях неформално споразумение за бъдещото му изкупуване. Поради възникналите спорове относно продажната цена на имота, прехвърлянето не се осъществило. Дълго време след допускането им в имота ответниците били само държатели на имота, тъй като субективното им отношение към него не било променено- били със съзнанието за бъдещото му придобиване от ищцата срещу определена цена. Едва от 2015 г. ответниците демонстрирали собственическо отношение към имота, като са се снабдили с констативен нотариален акт. От 2015 г. до предявянето на иска през 2018 г. обаче не били изтекли необходимите съгласно чл.79, ал.1 ЗС 10 години, поради което ответниците не са придобили имота по давност. Тъй като обаче разполагали с констативен нотариален акт за собственост, съдът е приел, че искът по чл.108 ЗС може да бъде уважен само за притежаваната от ищцата 1/3 ид.ч. от имота.

С оглед тези мотиви на съда решението в частта му, касаеща осъдителната част на предявения от Н. А. А. иск по чл.108 ЗС, е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Необосновано и в противоречие с материалния закон въззивният съд е приел, че след като ответниците притежават констативен нотариален акт за собственост по давност, издаден преди завеждане на делото, ищцата като един от съсобствениците на имота не може да ревандикира от тях целия имот, а само притежаваната от нея ид.ч. от този имот. Както безпротиворечиво се приема в практиката на ВКС /например решение № 174 от 19.02.2018 г. по гр.д.№ 4982 от 2016 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 3934 от 2013 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 1241 от 2011 г. на ВКС, ГК, второ г.о. и решение № 8 от 19.01.2016 г. по гр.д.№ 1355 от 2009 г. на ВКС, ГК, първо г.о./, съсобственик на недвижим имот има право да ревандикира целия имот от всяко трето на съсобствеността лице, което го владее без правно основание.

В решението на ВКС, на което се е позовал въззивният съд- решение № 70 от 16.08.2017 г. по гр.д.№ 3991 от 2016 г. на ВКС, ГК, второ г.о.- не е прието нещо различно. Разгледаният в това решение случай касае хипотеза, в която ответникът се е позовал на давността, чрез издаване на констативен нотариален акт преди завеждане на делото и давностният срок действително е изтекъл по отношение на непредявилите иска за собственост съсобственици на ищеца /поради това, че предявеният от единия съсобственик иск за собственост не е прекъснал давността на ответника по отношение на притежаваните от непредявилите иска за собственост съсобственици ид.ч. от имота/, поради което ответникът се легитимира като собственик на ид.ч. на непредявилите иска за собственост съсобственици. Тоест, той се явява не трето на съсобствеността лице, а съсобственик на имота заедно с ищеца. Именно поради това в решението е прието, че искът на съсобственик спрямо такъв ответник за ревандикиране на целия имот е неоснователен.

Настоящият случай е различен: Действително, ответниците са се позовали на давността преди завеждане на делото, чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост, който съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС има легитимиращо действие. Това действие на нотариалния акт на ответниците обаче е опровергано- по делото е било безспорно доказано, че ответниците са установили недобросъвестно владение върху имота едва от 2015 г., поради което до настоящия момент предвиденият в чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл. Следователно, ответниците все още не са придобили на основание придобивна давност както частта на ищцата, така и притежаваните от другите съсобственици части от процесния имот. Тоест, към настоящия момент ответниците са трети на съсобствеността лица, спрямо които ищцата като съсобственик има право да предяви претенция за ревандикиране на целия имот.

В останалата обжалвана част /за уважаване на насрещния иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на Т. Ш. М. и З. Ю. М., че Н. А. А. не е собственик на 2/3 ид.ч. от имота/ решението на Добричкия окръжен съд е недопустимо като постановено по недопустим установителен иск- поради липса на правен интерес на ищците по насрещния иск да предявят такъв иск. Ответниците по ревандикационния иск и ищци по насрещния отрицателен установителен иск нямат правен интерес от предяваването на този иск, тъй като с решението по насрещния отрицателен установителен иск със сила на пресъдено нещо ще се разреши същия спор, който ще бъде разрешен с вече предявения ревандикационен иск- тъй като и двата иска имат един и същ предмет и страни: страни и по двата иска са Н. А. А., Т. Ш. М. и З. Ю. М., а предмет и на двата иска е установяването на това дали ищцата по иска с правно основание чл.108 ЗС и ответница по насрещния отрицателен установителен иск Н. А. А. е собственик на процесния имот.

Предвид на всичко гореизложено решението на Добричкия окръжен съд в обжалваните му части следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение за уважаване на ревандикационния иск с правно основание чл.108 ЗС в осъдителната му част изцяло и за обезсилване като недопустимо на решението по предявения от ответниците насрещен отрицателен установителен иск.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК ответниците дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените от нея разноски пред трите съдебни инстанция в размер от 2353 лв. /244 лв. държавна такса по иска с правно основание чл.108 ЗС, 900 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред районния съд, 79 лв. държавна такса за въззивно обжалване, 1000 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция, 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване и 100 лв. за разглеждане на касационната жалба/.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 102 от 21.04.2020 г. по в.гр.д.№ 15 от 2020 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение В ОБЖАЛВАНИТЕ МУ ЧАСТИ, включиетелно и в частта за присъдените разноски И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Т. Ш. М. и З. Ю. М. и двамата от [населено място], общ.Добричка, [улица] да предадат на Н. А. А. от [населено място],[жк], вх. ....., ет. ...., ап. .... на основание чл.108 от Закона за собствеността още 2/3 ид.ч., освен присъдената 1/3 ид.ч., тоест целия недвижим имот: дворно място с площ от 1490 кв.м., представляващо УПИ ..... в кв. ..... по плана на [населено място], общ.Добричка, ведно с построените в него жилищна сграда на един етаж с площ от 55 кв.м., състояща се от три стаи и коридор и стопанска постройка със застроена площ от 20 кв.м.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта му, касаеща предявения от Т. Ш. М. и З. Ю. М. срещу Н. А. А. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Н. А. А. не е собственик на 2/3 ид.ч. от гореописания имот и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по този иск.

ОСЪЖДА Т. Ш. М. и З. Ю. М. с горепосочения адрес да заплатят на Н. А. А. на основание чл.78 ГПК сумата 2353 лв. /две хиляди триста петдесет и три лева/, представляваща разноски по делото за трите съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.