Осъждане за държане на наркотици с цел разпространение в обитавано жилище

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * предубеденост на съдебен състав * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

София, 07.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година, в състав: Председател: Бисер Троянов

Членове: 1. Теодора Стамболова

2. Весислава Иванова

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов к.н.д. № 209 по описа за 2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Р. С. С., чрез неговия защитник адвокат П. Н., против въззивно решение № 377 от 13.11.2024 г., по в.н.о.х.д. № 609/ 2024 г., по описа на Софийския апелативен съд, VІ въззивен наказателен състав, с наведени доводи по всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК.

В жалбата се твърди, че подсъдимият не е извършил деянието и съпричастност към него имала бившата му приятелка, с която живеели заедно към инкриминирания период от време и която имала тежки психически проблеми с финансова задлъжнялост по необслужвани кредити, а освен това била обвиняема за държане на наркотични вещества през 2024 г. За процесуални нарушени се сочат формалното изпълнение на задълженията на въззивния съд за разкриване на обективната истина и наличието на предубеденост по смисъла на чл. 29, ал. 2 от НПК. Жалбоподателят счита, че е следвало да бъде проведен повторен разпит на свид. М. Х. и да се изследва наличието на биологични следи от друго лице, оставени по веществените доказателства по делото, редом с тези на подсъдимия. Предубедеността е изведена от мотивите на въззивното решение с изразено мнение по неправилното приложено условно осъждане. Наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като подсъдимият е неосъждан, полага самостоятелни грижи за двете си деца, без помощ от страна на майка им – свид. Х., както и поради изминалото време от деянието. Прави алтернативни искания за оправдаване, за намаляване на наказанието при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК или за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Р. С. С. не взема становище. Неговият защитник адвокат П. Н. поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Представителят на Върховната прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като обвинението е доказано от събраните доказателствени средства и материалният закон е правилно приложен. Не се установява за достоверна версията на подсъдимия, че наркотичните вещества са били държани от неговата приятелка, с която живеел на семейни начала по това време, а същите аргументи са разгледани от въззивния съд, който се обосновал защо изключва тяхната достоверност. Правилно били отхвърлени възраженията за разлика в часа на задържане и на провеждане на огледа в жилището на подсъдимия. Наложеното наказание намира за справедливо наложено и не са налице многобройни или изключителни обстоятелства, налагащи определянето му по реда на чл. 55 от НК.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

С въззивно решение № 377 от 13.11.2024 г., по в.н.о.х.д. № 609/ 2024 г. на Софийския апелативен съд, VІ въззивен наказателен състав е потвърдена изцяло присъда № 12 от 05.03.2024 г., по н.о.х.д. № 656/ 2023 г., по описа на Благоевградския окръжен съд, ІІ състав, с която подсъдимият Р. С. С. е признат за виновен в това, че на 29.11.2021 г. в жилището си в гр. Благоевград, ул. "З.", № *, ет. 3, ап. 8, държал без надлежно разрешение и с цел разпространение високорискови наркотични вещества – марихуана и екстази (метилендиоксиметамфетамин), на обща стойност 3 264,92 лева и на основание чл. 354а, ал. 1, изр.първо, пр. 4 от НК и чл. 54 от НК му е наложено наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева. Съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК, отнел в полза на държавата предмета на престъпление, на основание чл. 354а, ал. 6 от НК и осъдил подсъдимия да заплати разноските по делото.

Касационната жалба на подсъдимия Р. С. С. е процесуално допустима, подадена е в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка.

Разгледани по същество доводите и исканията на касатора са неоснователни.

Въззивният съд е извършил самостоятелна проверка на доказателствата, събрани по делото и е приел идентична на установената от първата инстанция фактическа обстановка. Направеният доказателствен анализ е позволил разкриването на инкриминираните факти по държане на наркотични вещества в дома на подсъдимия и неговото авторство в престъплението. Доказателствените материали са възприети правилно и съобразно вложеното в тях съдържание. Съдът е извел доказателствените факти от показанията на полицейските служители, задържали подсъдимия, от мястото на изземване на наркотичните вещества в обитаваното от него жилище и от установените от вещите лица биологични следи на подсъдимия по два от общо седемте прозрачни найлонови плика, в които били съхранявани различните по вид и количество наркотици. Биологичен материал от подсъдимия бил оставен и по малка сива електронна везна, открита и иззета при огледа на друго жилище, до което достъп имал подсъдимия, но собствениците му – неговите родители, не живеели там. Косвени доказателства за субективната страна на деянието се разкриват от поведението на подсъд. С. непосредствено след полицейското му задържане с неколкократни опити да предупреди приятелката си, че пристига с полиция и с отказа му да посочи обитавания от него апартамент на полицейските служители. Съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя и не е допуснал процесуалните нарушения, за които е упрекнат. Обстоятелствата по делото, подлежащи на изясняване, не са налагали разпит на свид. Х., с която подсъдимият С. живеел на съпружески начала, относно нейната съпричастност към деянието, тъй като обективната истина по държане на наркотичните вещества от подсъдимия е категорично установена, а и свидетелят е защитен от правото по чл. 121 от НПК да не се уличава в престъпление. С оглед повдигнатото обвинение не е било необходимо да се полагат допълнителни усилия за разкриване на идентичността на биологичния материал по малката сива везна, оставен според експертите и от друго неизвестно лице, освен от подсъдимия. Негативният личностен профил за свидетелката М. Х., придаден ѝ с касационната жалба, не способства за разколебаване на фактическите и правни изводи, направени от съдилищата за авторството на престъпното деяние. Материалният закон е правилно приложен. Искането на подсъдимия С. за оправдаване е неоснователно.

Не са допуснати и процесуалните нарушения, посочени от касатора.

За липсата на процесуално бездействие съображения бяха изложени по-горе. Не е налице предубеденост на въззивния съдебен състав спрямо посоченото в жалбата обстоятелство. Апелативните съдии са изложили своето професионално мнение за приложения с присъдата институт на условното осъждане, което е тяхно правомощие по оценка правилността на присъдата. Съдът е свободен да обективира вътрешното си съдийско убеждение по всички въпроси, които са предмет на разрешаване от него, включително и да изрази отрицателното си становище по начина на прилагане на материалноправните институти и на процесуалните действия, извършени от контролираната инстанция, а когато нарушението на закона от долустоящия съд е отстранимо – да приложи съответните правомощия. В случая, въззивният съд е изразил собствено становище по правилността на приложения от първата инстанция чл. 66 от НК и поради липса на протест е потвърдил присъдата в тази част. Това е сторил накрая, с въззивното решение, което е правилно, защото с крайния съдебен акт съдът разкрива мотивите и разрешението си по въпросите – предмет на въззивната проверка. Възражението на касатора би било основателно само, ако апелативният съд без изразил предварително своето становище по тези въпроси, преди постановяване на съдебния акт. Твърдението в касационната жалба, че въззивният съдебен състав е предубеден, се оказва несъстоятелно.

Не е допуснато и процесуално нарушение на правото на защита с факта, че обвинението визира като време на извършване на престъплението началния час на провеждане на огледа в жилището на подсъд. С., когато са намерени и иззети инкриминираните наркотични вещества, макар подсъдимият да е бил задържан близо час по-рано. Държането като форма на изпълнително деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК се реализира чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на престъпление – наркотичните вещества, за които деецът няма надлежно разрешение. Тази фактическа власт може да се упражнява както пряко – деецът да държи наркотика в себе си (в ръка, в дрехите, с които е облечен, в чантата, която носи и др.под.), но така също и непряко – на място, до което има свободен достъп (в помещение, в тайник и др.). Инкриминираният наркотик е намерен на различни места в жилището, което подсъд. С. е обитавал и следователно е упражнявал непрекъснато властта си върху отделните количества марихуана и екстази (метилендиоксиметамфетамин), до които е имал необезпокояван, свободен и непосредствен достъп. Както по време на задържането му, така и по-късно, по време на огледа на жилището, подсъд. С. е осъществявал държане на предмета на престъплението. Фактът на полицейско задържане, както и временното отсъствие от жилището, не прекъсват упражняваната от дееца фактическа власт върху инкриминираните наркотични вещества. Обвинителната власт не е установила началния момент, от който е започнало държането, поради което и не е отразила това обстоятелство в повдигнатото обвинение. Не е допуснато нарушение на правото на защита на подсъд. С. да научи в какво е обвинен, нито на индивидуализацията на престъплението по време, което обективно да изключва възможността подсъдимият да е извършител на деянието.

Искането на касатора за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, е неоснователно.

Наложеното наказание е справедливо отмерено. То съответства на тежестта на извършеното престъпление, на личността на подсъдимия и на разкритите по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не са събрани многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да налагат определянето на санкцията по реда на чл. 55 от НК. Искането на касатора в тази част също се явява неоснователно, поради което не подлежи на удовлетворяване.

При така изложените мотиви касационният съд намери обжалваната въззивна присъда за правилна и законосъобразна, поради което същата следва да бъда потвърдена.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 377 от 13.11.2024 г., по в.н.о.х.д. № 609/ 2024 г., по описа на Софийския апелативен съд, VІ въззивен наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.