Обезщетение за трудова злополука и липса на груба небрежност при работа с инструмент

Текстът на акта

Ключови фрази

8
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50255
гр.София, 17.01. 2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Джулиана Петкова

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр.д.№ 649 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 595/29.06.2022г. е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК касационно обжалване на решение № ІІ-6/24.06.2021г. по гр.д.№ 711/20г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на РС Бургас за осъждане на „Петка турс“ ООД да плати на Я. Т. К. на основание чл. 200 КТ обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.05.2018г. в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва от 23.05.2018г. и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лева, по въпроса за задължението на въззивния съд при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възраженията, оплакванията и доводите на страните.

Касаторът Я. Т. К. обжалва въззивното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Оспорва извода на въззивната инстанция, че е допуснал груба небрежност, като сочи, че непроведеният инструктаж от страна на работодателя за работа с инструмента “фазомер“ и естеството на предприетата работа ( не била нито източник на предполагаема опасност, нито изисквала специална квалификация) изключвали дължимо от работника предвиждане за настъпване на злополуката. Твърди се да е необосновано заключението на съда, че фазомерът не е използван по предназначение, а това за принос поради неизползване на предпазни очила – произволно, поради липса на мотиви. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е занижен и определен при неправилна оценка на степента на увреждането, прогнозата за преодоляването му, болките и страданията.

Насрещната страна по жалбата и ответник по делото –„Петка турс“ ООД оспорва касационната жалба на ищеца. Подал е насрещна касационна жалба, в която твърди, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалните правила, довело до необоснованост, както и в нарушение на материалния закон. Сочи, че съдът не се е произнесъл по възражението за нищожност на акта за трудова злополука и протокола за разследването й, както и по оспорването на протокола за разследване на трудовата злополука, което пък е довело до липса на мотиви по спорния въпрос дали е оборена материалната доказателствена сила по чл. 58, ал.6 КСО на протокола. Поддържа се, че изводите на въззивната инстанция за допуснато от работодателя нарушение на правилата за безопасност на труда са фактически и правно необосновани и вътрешно противоречиви, а при определяне процента на съпричиняване не е отчетено, че работникът е допринесъл обективно за настъпване на противоправния резултат чрез няколко нарушения на трудовата дисциплина, както и чрез проявена при сключване на трудовия договор недобросъвестност. Заявява се, че обезщетението за неимуществени вреди е завишено в нарушение на правилата на чл. 52 ЗЗД и не са отчетени конкретните фактори, който са установени по делото и обусловят справедливия му размер.

За да счете основателен и доказан до размер от 25 000 лева иска по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, въззивната инстанция е приела за установено от фактическа страна, че злополуката, от която ищецът е пострадал на 23.05.2018г., е трудова, съгласно разпореждане на НОИ –ТП Б., което ангажира обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ, а въведеното от последния възражение по чл. 201, ал.2 КТ е доказано. Въззивният съд е достигнал до извода, че работникът е допуснал груба небрежност т.е. не е проявил елементарно старание и внимание, и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, обсъждайки длъжностна характеристика на ищеца, проведения инструктаж, преписката по установяване на трудовата злополука и събраните по делото свидетелски показания, което е мотивирало фактическото заключение, че ищецът не е имал предварително разрешение от работодателя си да извърши демонтаж на телевизионен приемник от стената, на която е следвало да монтира секция, а за извършване на демонтажа е използвал работен инструмент „фазомер“ не по предназначение, вкл. обичайното такова като отвертка. Мотивите на въззивния съд да определи процента на съпричиняване на 50% са изведени и се изчерпват с аргумента, че този процент не може да е по – голям, тъй като за инцидента е допринесло и потвърденото от протокола на НОИ за разследване на злополуката обстоятелството, че работодателят не е провел инструктаж на ищеца за боравене с фазомера. Намерено е за неоснователно въведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от факта, че пострадалият е страдал от епилепсия, тъй като доказателствата по делото изключват причинна връзка между здравословното състояние на работника и настъпилата трудова злополука. Справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди от злополуката е определен на 50 000 лева, при отчитане на приетите за безспорно установени от събраните по делото доказателства конкретни обстоятелства за вида на травматичното увреждане и начина на лечение, интензитета и продължителността на болките и дискомфорта, степента на възстановяване и прогнозата за пълно такова.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по същество, е длъжен да обсъди в своето решение, в рамките на проверката по чл. 269 ГПК, всички релевантни доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да формира свои собствени решаващи мотиви по предмета на делото. Въззивният съд дължи самостоятелен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, които имат отношение към доводите и възраженията на страните, а необсъждането на първите и непроизнасянето по вторите, е съществено нарушение на процесуалните правила. Фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на решението и следва да са обосновани, а не декларативни.

Обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираната практика доколкото липсва произнасяне по основни възражения на ищеца досежно приложението на чл. 201, ал.2 КТ, както и по тези на ответника за нищожност на акта за трудова злополука и за опровергаване съдържанието на протокола за разследването й в частта за допуснати от работодателя нарушения на нормативни актове, а изводът за размера на приноса на увредения не е мотивиран.

По касационните основания:

Безспорно е установеното от фактическа страна по делото, че:

Ищецът е работил в ответното дружество по трудов договор от 27.03.2017г. като „монтажник”, задълженията за която длъжност, съгласно длъжностната характеристика, са: разчитане на чертежи на дограма, измерване с измервателни уреди; рязане на сглобки на плоскости и детайли под наклон; пробиване на отвори на многовретенна пробивна машина с и без шаблон; сглобяване на дограма по чертеж от готови детайли; използване на лепила и лакове, и др.

На 23.05.2018г., при монтаж на секция в частен обект в [населено място], ищецът е претърпял злополука, при която е прободено дясното му око.

Механизмът на увреждането, съгласно съставения в хода на административното производство по чл.57-60 КСО протокол за разследване на трудова злополуката, потвърден и от събраните по делото показания на св. М. Д. - очевидец на произшествието, е следният: на стената, където е следвало да се монтира секцията е бил застопорен приемник на кабелната телевизия на клиента, представляващ пластмасова кутия. Същият е следвало да бъде демонтиран, за да може да се монтира секцията. За целта кутията е следвало да бъде отворена и намиращите се вътре в нея винтове – отвинтени. Използвайки фазомер, ищецът е оказал натиск върху пластмасовите щифтове на кутията, за да я отвори. След няколко безуспешни опита последвал такъв, при който щифтовете започнали да поддават, но ищецът загубил контрол върху фазомера, последният отхвръкнал от ръката му и се забил в дясното му око.

Злополуката е призната за трудова с разпореждане № 5104-02-79/12.07.2018г. на НОИ – ТП Б., влязло в сила.

Получената от ищеца травма е разкъсно контузна рана с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани. Проведени са оперативни интервенции. Година и половина след злополуката зрението на ищеца е слабо и ще остане такова, като е възможно след нови интервенции да се увеличи до общо 30 %. Невъзможно е възстановяване на зрението до нормалното. Ищецът е търпял силни болки и значителен битов дискомфорт през целия период на лечение, който е продължил близо половин година.

При така установените фактически обстоятелства е безспорно, че са налице предпоставките на 200 КТ за ангажиране на отговорността на ответника като работодател на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с травматично увреждане, признато по надлежен ред за трудова злополука.

Възражението на ответника за нищожност на разпореждане № 5104-02-79/12.07.2018г. на НОИ – ТП Б. е допустимо в настоящия исков процес ( вж. чл. 17, ал.2 , изр. първо ГПК ), но неоснователно. Ответникът е твърдял, че актът за трудова злополука е нищожен, тъй като е постановен въз основа на разследване на трудова злополука от комисия, в чиито състав незаконосъобразно е бил включен управителят на работодателя „Петка Турс“ ООД. Направената връзка е напълно произволна, доколкото съставът на комисията по чл. 58 КСО няма отношение към компетентността на органа, издал разпореждането по чл. 60, ал.1 КСО. Отделно, участието на управителя на ответното дружество като член на комисията, разследваща трудовата злополука, има своето законово основание в чл. 8, ал. 2 вр. с чл. 7, ал.2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, който предвижда участие на представител на работодателя в комисията, когато злополуката е довела до инвалидност или има основание да се предполага, че ще доведе до такава, какъвто е настоящият случай.

Възражението на ответника, че дейността по демонтажа на приемника от стената не е част от трудовите задължения на ищеца и същият не е получил разрешение от управителя на дружеството да я извърши, е по съществото си оспорване на трудовия характер на злополуката. Безспорно е, че изпълнението на задължението за монтаж на секцията е предпоставено от демонтиране на приемника от стената, на която секцията е следвало да бъде монтирана. Така демонтажът представлява работа, извършена в интерес на предприятието, поради което и внезапното увреждане на здравето на ищеца, случило се при този демонтаж, определя злополуката като трудова. Оспорването на така установената връзка между извършваната работа и увреждането е недопустимо при наличие на влязъл в сила административен акт ( разпореждане № № 5104-02-79/12.07.2018г.).

По възражението за съпричиняване, по чл. 201, ал.2 КТ:

Изводът за съпричиняване поради груба небрежност предпоставя установяване на механизма на увреждането, вкл. конкретното поведение на работника, което стои в каузална връзка с вредите, при доказателствена тежест на работодателя ответник. Когато е налице такова поведение ( действие или бездействие) се преценява дали то изпълва хипотезата на груба небрежност, като се има предвид, че грубата небрежност не се отличава по форма ( според субективното отношение към увреждането), а по степен от небрежността в гражданското право, както и че самонадеяността в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими. Заключението за допусната груба небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително поведение на работника с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия и ако това сравнение показва, че поведението на работника е проява на липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, следва извод за съпричиняване при допусната груба небрежност. Едва когато такава е установена се поставя въпроса за намаляване отговорността на работодателя, за разрешаването на който от значение е виновното поведение на работодателя, на работника, тежестта и съотношението на причините, довели до увреждането при злополуката, като се следва принципа, че колкото повече едно лице е допринесло за настъпването на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в обезщетяването й.

Приложени към казуса, горните теоретични постановки изискват на първо място отговор на въпроса дали конкретно установеното в случая използване на фазомер не по предназначение от страна на ищеца, както и неизползването на предпазни очила (изтъкнати като съпричинително поведение в отговора по чл. 131 ГПК) са проява на липса на елементарно старание и внимание от ищеца и пренебрегване от негова страна на основни технологични правила и правила за безопасност. Според настоящият състав на ВКС отговорът е отрицателен. Ищецът е използвал фазомера не по предназначение, вкл. и като отвертка, за да притисне пластмасов щифт и така да го освободи, за да се отвори пластмасовата кутия на приемника. За тази цел е възможно използване на какъвто и да е заострен в единия край твърд предмет - отвертка, шило и др. Причина за злополуката не е използване на неподходящ инструмент, а загуба на контрол върху него при упражнения натиск и отхвръкването му от ръката на пострадалия. Ето защо, с избора си да използва фазомера, за да отвори кутията на приемника, ищецът не е действал при условията на груба небрежност.

Ищецът не е носил предпазни очила при изпълнение на трудовите си задължения в деня на инцидента. Дейностите, в изпълнение на задълженията по длъжностната му характеристика за монтаж, не са сред посочените в неизчерпателния списък по приложение № 1 към Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място ( в приложимата редакция до изменението й с ДВ бр. 99/21г.). Не се твърди и няма данни по делото ответникът да е изпълнил задълженията си на работодател по раздел ІІ от Наредба № 3/2001г. и най – вече това по чл. 17 ( отново редакцията до изменението с ДВ бр.99/2021г.) да състави, след оценка на риска, и обяви на работещите списък на работните места и видовете работа, за които се използват защитни очила като лични предпазни средства, в който да попада работното място/ работата на ищеца. Или по делото не е установено, при тежест на ответника, че използването на предпазни очила е правило за безопасност за работата на ищеца, а още по – малко – да е бил инструктиран за него. Показанията на свидетелите за обстоятелството разполагал ли е ищецът с предоставени от работодателя предпазни очила са противоречиви и неясни, а относно проведения инструктаж - лишени от конкретика, както досежно естеството на дадените от работодателя инструкции за монтажната дейност, така и досежно лицата, които са били техен адресат. Когато съпричинителното поведение на пострадалия работник е действие в изпълнение на задълженията по длъжностната характеристика, за което не е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност, а от обстоятелствата не е несъмнено ясно ( както в случая ), че това действие може да доведе до злополука, увреждаща здравето му, грубата небрежност е изключена.

Липсва каузална връзка между заболяването на ищеца (епилепсия) и конкретната злополука. Не се твърди и не се установява, включително от заключението на СМЕ от 09.12.2020г., инцидентът да е настъпил в момент на пристъп на болестта или пък в резултат от въздействието на медикаменти, приемани за лечението й. Тази липса е достатъчна, за да бъде отречено изобщо съпричинително поведение, изразяващо се в неуведомяване на работодателя за болестта на ищеца.

В обобщение, по делото не е доказано, че съпричинителното поведение на ищеца е такова при груба небрежност, поради което и няма основание за намаляване на обективната отговорност на работодателя по чл. 200 КТ. При този извод остава безпредметно обсъждането на въпроса дали работодателят е допуснал нарушение на чл. 166 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване ( както е прието в протокола за резултатите от разследване на трудовата злополука на лист 161-164 от първоинстанционното дело и срещу което възразява ответника), доколкото виновното поведение на работодателя е от значение за размера, с който следва да се намали обезщетението по чл. 200 КТ, а не за ангажиране на отговорността му на това основание.

По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

В съответствие с прогласения от чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост при обезщетяване на неимуществените вреди от деликт и разясненията, дадени в ППВС 4/68г., касационната инстанция приема, че сумата 70 000 лева ще компенсира в най- пълна степен причинените на пострадалия вреди, предвид следните обстоятелства, установени безпротиворечиво от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебномедицинската експертиза от 13.09.2019г. и показанията на св. К. и С. : датата на деликта – 2018г.; социално – икономическата обстановка в страната към този момент; младата възраст на ищеца към този момент – 36 г.; вида и тежестта на полученото травматично увреждане – разкъсно контузна рана на дясно око с пролабиране и загуба на вътреочни тъкани; продължителността на възстановителния период – около половин година, протекъл с усложнения и необходимост от множество хирургични интервенции; наличието на пожизнени остатъчни явления – значително намалено зрение с дясното око, без благоприятна прогноза за увеличаването му до над 30 %; вида и интензитета на преживените болки по време на възстановяването, както и неудобствата от личен, битов и социален характер; ограниченията за бъдещата професионална реализация на ищеца, при която са изключени дейности, изискващи нормално зрение; неблагоприятното отражение на инцидента върху психо-емоционалното състояние на ищеца.

Мотивирана от гореизложеното касационната инстанция следва да отмени въззивното решение в частта за потвърждаване отхвърлянето на иска по чл. 200 КТ за неимуществени вреди за разликата над 25 000 лева до 70 000 лева и присъди тази разлика на ищеца, и потвърди решението в останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл. 200 КТ за неимуществени вреди до размер от 25 000 лева и за отхвърлянето му за разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева.

При този изход по съществото на спора на ищеца се следват разноски за трите инстанции, съразмерно на уважената част от иска – 70 000 лева, или общо 5908, 29 лева (3881,52 лева разноски за първата инстанция; 1996, 77 лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 30 лева – разноски за касационната инстанция ( доказателства за други разноски за настоящата инстанция не са представени )). Общо дължимите на ответника разноски за трите инстанции, съразмерно на отхвърлената част от иска – 10 000 лева, са 1618,81 лева.

Ответникът дължи на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса по сметка на ВКС върху уважената от настоящата инстанция част от иска или 900 лева.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № ІІ-6/24.06.2021г. по гр.д.№ 711/20г. по описа на Окръжен съд Бургас в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на РС Бургас за отхвърляне на предявения от Я. Т. К. срещу „Петка турс“ ООД иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.05.2018г. за разликата над 25 000 лева до 70 000 лева, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за присъдените на ответника разноски за разликата над 1618,81 лева до 2466,88 лева и И ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Петка турс“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на Я. Т. К. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 200 КТ, разликата над 25 000 лева до 70 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.05.2018г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 23.05.2018г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № ІІ-6/24.06.2021г. по гр.д.№ 711/20г. по описа на Окръжен съд Бургас в останалата обжалвана част, с която е потвърдено първоинстанционното решение на РС Бургас за уважаване на предявения от Я. Т. К. срещу „Петка турс“ ООД иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука от 23.05.2018г. до размер от 25 000 лева и за отхвърляне на този иск за разликата над 70 000 лева до пълния предявен размер от 80 000 лева, както и в частта по присъдените на ищеца разноски от 1427, 49 лева.

ОСЪЖДА „Петка турс“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на Я. Т. К. ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал.1 ГПК, още 4480, 80 лева (над присъдените от първата инстанция) - разноски за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА „Петка турс“ ООД, [населено място], ЕИК[ЕИК] да плати на основание чл. 78, ал.6 ГПК по сметка на ВКС държавна такса върху уважената част от иска в размер на 900 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: