Отмяна на съдебно решение за издръжка за минало време при нередовно призоваване

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е №50241

София,23.02.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Орешарова гр.дело № 3163/2022год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба на И. И. П. за отмяна на влязло в сила решение № 320/28.10.2021г., по в.гр.д. № 446/2021 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е отменено решение № 260388 от 21.05.2021г., постановено по гр. д. № 6244/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, в обжалваните части относно определения режим на лични отношения на бащата И. И. П. с малолетното дете И. И. П. и в частта, с която е отхвърлена претенцията с правно основание чл.143 СК за издръжка на детето за разликата от 230лв. до 400лв., месечно, считано от подаване на исковата молба-23.11.2020год., както и в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.149 СК за издръжка за разликата от 230лв. до 300лв.-месечна издръжка за минало време от 23.11.2019год. до 23.11.2020год. и вместо това е определен друг режим на лични отношения, както и е присъдена издръжка от още 170лв./ или за общо 400лв./, месечно, считано от исковата молба-23.11.2020год., както и е осъден на основание чл.149 СК И. И. П. да заплаща на детето издръжка за минало време от още 70лв. /или общо по 300лв./ месечно за периода от 23.11.2019год. до 23.11.2020год. С решение № 260388 от 21.05.2021г., постановено по гр. д. № 6244/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен на основание чл.127, ал.2 СК е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето И. И. П. на майката М. В. В., при която е определено да живее детето и е осъден И. И. П. да заплаща издръжка на детето И. на основание чл.143 СК от 230лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба-23.11.2020год. и на основание чл.149 СК да заплаща издръжка на детето за минало време по 230лв. месечно / или общо от 2760лв./ за периода от 23.11.2019 год. до 23.11.2020год. и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

В молбата за отмяна молителят И. И. П., ответник по исковата молба твърди, че ищцата недобросъвестно е посочила негов адрес за призоваване в страната, макар да е наясно, че той живее в Испания, [населено място], още повече, че същата е представила доказателства за трудовото му възнаграждение, в които фигурира испанският му работодател. Молителят счита, че при наличието на тези доказателства съдът е могъл да го призове по месторабота на територията на Европейския съюз. Твърди, че са нарушени правата му в производството, тъй като за заседанието пред въззивната инстанция не е призован лично, а е уведомен само особеният му представител. Тези доводи на молителя са относими към хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК – поради нарушаване на процесуалните правила същият е бил лишен от възможността да участва в производството.

Молителят излага още, че за периода на исковата претенция ежемесечно е превеждал чрез трети лица суми за издръжка на дъщеря си – в евро чрез Money gram и в лева чрез Пощенска банка. В тази връзка представя копия на преводни нареждания и декларация от Н. Л., че част от сумите са превеждани от нея по разпореждане на ответника за издръжка на детето му. Прилага още и заверени копия на споразумения относно наеми от апартамент в [населено място], които майката на детето М. В. е била упълномощена да получава за издръжката му. Тези доводи на молителя са относими към хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и се иска отмяна на влезлите в сила решения . В съдебно заседание се явява лично молителят и поддържа молбата си за отмяна.

Ответницата по молбата за отмяна М. В. В., лично и като законен представител на И. И. П., чрез адв. Д. Д., в представено писмено становище оспорва наличието на основания за отмяна. Поддържа, че твърденията на молителя не се подкрепят с доказателства, а представените писмени документи не следва да се ценят от съда. В съдебно заседание се явява адв. Д., който оспорва молбата за отмяна и представя писмена защита, с която се поддържа писменото становище по молбата.

Дирекция „Социално подпомагане“ не представя становище по делото и не изпраща представител в съдебно заседание.

Върховният касационен съд, състав на III гр. отд., при данните по делото намира следното:

В т.4 от ТР №7 от 31.07.2017г. на ОСГТК на ВКС по т.дело №7/2014г. изрично е прието, че влезлите в сила решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В т. 2 от ППлВС № 2/29.09.1977 г. и в мотивите към т. 3 и т. 4 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС по т.дело №7/2014г., е посочено, че на отмяна подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Възлагането на упражняването на родителските права спрямо малолетни и непълнолетни деца е производство по спорна съдебна администрация, тъй като не се разрешава спор за право, а се предоставя упражняването на правата на единия родител, а на другия се определя режим на лични отношения. Останалите въпроси, по които съдът се произнася във връзка с решението относно родителските права – местоживеене на детето, личните контакти с другия родител и издръжка на детето, са следствие от решението относно родителските права и част от комплекса мерки в защита на детето, като дори при бездействие на родителите, съдът се произнася служебно по тях. Решението може да бъде отменено и изменено в редовния исков процес не само въз основа на нововъзникнали факти и обстоятелства, но още и поради наличие на факти и обстоятелства, съществували по време на висящността на първия процес, за които страните не са знаели, поради което и не са ги въвели в съдебното производство. В хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато молителят твърди, че поради нарушение на съдопроизводствените правила е нарушено правото му на участие в делото или не е бил надлежно представляван по дело, той може да реализира правата си и да се защити, като въведе релевантни факти и обстоятелства и посочи за събиране доказателства, останали извън предмета на влязлото в сила решение, като направо предяви иск за изменение на постановеното решение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с другия родител и издръжката. Влязлото в сила решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което не е необходимо първо да бъде отменено, за да се разгледа спора, след обсъждане на въведените от ищеца обстоятелства и доказателства. (в този см. и практиката на тричленни състави на ВКС – напр. опр. № 120/15.05.2020 г. по гр.д.№ 807/2020 г. , III г.о., опр. № 49/22.02.2021 г. по гр.д. № 72/2021 г. на IV г.о.) С оглед на което решенията на Районен съд- Плевен и на Окръжен съд- Плевен, в частта по спора по чл.127, ал.2 СК, относно предоставяне на упражняване на родителските права, местоживеенето на детето И. при майката, за режима на лични отношения на детето с другия родител-бащата и за издръжката, която следва да заплаща бащата на основание чл.143 СК, считано от исковата молба и чиято отмяна се иска, са акт на спорна съдебна администрация и са изключени от приложното поле на отмяната по гл. 24 ГПК. Молбата за отмяна срещу решенията в тази част е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

В останалата част молбата за отмяна на решенията по предявения като самостоятелен осъдителен иск с правно основание чл.149 СК за издръжка за минало време и ползващи се със сила на пресъдено нещо, за разлика от спора относно родителските права, е допустима и подлежи на разглеждане. По съществото й следва да се има в предвид следното:

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството – ако не са спазени изискванията за размяна на съдебни книжа, невръчен препис от искова молба, провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В случая се установява, че в подадената до РС-Плевен искова молба от М. В. В. е посочен адрес на ответника в [населено място]. Същевременно ищцата твърди, че ответникът е заминал за Испания. Представя като писмени доказателства фишове за заплата на испански език и преведени на български език, на които е посочен адрес на работодателя И. П. в Испания. В о.с.з. майката на ищцата, разпитана като свидетел, заявява, че ответникът има жилище в Испания, живее и работи там.

По делото ответникът е призоваван на посочения в исковата молба адрес в [населено място], като на гърба на съобщението за призоваване връчителят е отбелязал, че адресът е посетен три пъти и лицето не пребивава на адреса. По делото е приложена справка, според която ответникът е регистриран на един и същ постоянен и настоящ адрес в страната, който съвпада с посочения в исковата молба. На този адрес е залепено уведомление по реда на чл. 47 ГПК. Изготвена е и справка от НАП, съгласно която ответникът няма регистрирани трудови договори в страната. При тези обстоятелства първоинстанционният съд е назначил на И. П. особен представител, който е подал от негово име отговор на исковата молба и е участвал в съдебните заседания пред районния съд. При обжалването на първоинстанционното решение частично от ищцата, включително и по иска по чл.149 СК за издръжка за минало време особеният представител е подал отговор на въззивната жалба и е участвал в съдебно заседание пред въззивния съд. Въззивното решение не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

При тези данни по делото първоинстанционният съд е следвало да предприеме действия по установяване адреса на ответника в Испания, като даде указания на ищцата да посочи дали такъв адрес й е известен и да призове ответника на него, както и да съобрази, че по делото има адрес на ответника в Испания, чрез неговия работодател и да се връчат книжата по делото чрез същия. Неосъществяването на тази процедура е нарушило правото на ответника да участва в производството, поради което е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК.

В молбата за отмяна молителят се позовава и на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, а е следствие от невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. В настоящия случай приложените към молбата за отмяна документи не са нови писмени доказателства по смисъла на цитираната разпоредба, но тъй като на страната е било нарушено правото на участие в делото, при новото му разглеждане тя ще може да представи съответните писмени доказателства.

С оглед гореизложеното следва да се приеме, че е налице соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Това налага отмяна на влезлия в сила акт в частта относно поисканата издръжка за минало време и връщане на делото за ново разглеждане на Районен съд – Плевен от стадия на връчване на преписи от исковата молба и от доказателствата на ответната страна по предявения иск с правно основание чл. 149 СК.

При новото разглеждане на делото съдът ще следва да се произнесе и по разноските за настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. И. П. за отмяна на влязло в сила решение № 320/28.10.2021год. на Окръжен съд-Плевен, постановено по гр.д.№ 446/2021г., в частта му, с която е определен режим на лични отношения на бащата И. И. П. с малолетното дете И. И. П., както и в частта, с която е присъдена издръжка по чл.143 СК в размер на още 170лв., месечно, считано от 23.11.2020г.- датата на завеждане на исковата молба, както и за отмяна на влязлото в сила решение№ 260388 от 21.05.2021г. на Районен съд-Плевен, постановено по гр.дело №6244/2020г., с което родителските права са предоставени на майката М. В. В., определено е местоживеене на детето И. при майката и е присъдена издръжка по чл.143 СК в размер на 230лв., месечно, считано от 23.11.2020год. датата на завеждане на исковата молба.

ОТМЕНЯ по молбата на И. И. П. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязлото в сила решение № 320/28.10.2021г., на Окръжен съд – Пловдив, постановено по в.гр.д. № 446/2021г. в частта, с която И. И. П. по иска с правно основание чл.149 СК е осъден да заплати на малолетното дете И. И. П., чрез нейната майка М. В. В. издръжка за минало време от още 70лв. месечно/ общо от 300лв./ за периода от 23.11.2019 г. до 23.11.2020г., както и влязлото в сила решение №260388 от 21.05.2021г. на Районен съд-Плевен, постановено по гр. д. № 6244/2020г., в частта, с която И. И. П. по иска с правно основание чл.149 СК е осъден да заплати на малолетното дете И. И. П. чрез нейната майка М. В. В. издръжка за минало време от 230 лв. месечно за периода от 23.11.2019г. до 23.11.2020г., както и за държавната такса по иска по чл.149 СК.

ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Плевенския районен съд.

Решението, в частта с която е оставена без разглеждане молбата подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: