Отмяна на съдебно решение при копирани и неотносими мотиви

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 774 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 12430/17.11.2022 г. на Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица изток“ ЕАД, чрез юрисконсулт Д. П. – С., срещу въззивно решение № 289/21.10.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 395/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. С обжалваното решение е потвърдено решение № 48/13.05.2022 г. по гр. д. № 181/2022 г. на Районен съд – Раднево, с което касаторът е осъден на основание чл. 200 КТ да заплати на П. Д. П. сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна на 27.08.2020 г. злополука, приета за трудова с разпореждане № 71/09.09.2020 г. на ТП на НОИ – Стара Загора, ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното му изплащане.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при изготвяне на мотивите на съдебния акт и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата П. Д. П., чрез адв. Ж. З., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 3551/15.11.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в хипотезата на явно нарушение на основни съдопроизводствени принципи (чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ, чл. 12 ГПК) и процесуални правила (чл. 236, ал. 2, чл.235, ал. 2 ГПК) за дейността на въззивната инстанция и за необходимото съдържание на мотивите на въззивното решение. В практиката на ВКС е изяснено, че като селективно основание, понятието „очевидна неправилност” е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която предпоставя особено тежък порок на обжалвания акт, установим пряко от съдържанието на изложените мотиви. В тези случаи се касае за видимо тежко нарушение по приложението на материалния закон, нарушение на основни принципи и съдопроизводствени правила на гражданския процес, или явна необоснованост. Конкретно в случая, въпросът за съдържанието на въззивното решение и наличието на мотиви към него е с основополагащо значение за всяко дело, тъй като мотивите отразяват решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция в качеството й на съд по съществото на правния спор. Задължението на съда да мотивира надлежно своето решение произтича пряко от разпоредбата на чл. 121, ал. 4 от Конституцията на РБ, съответно - чл. 235, чл. 236, ал. 2, чл. 272 и чл.273 ГПК. Поради важността на мотивите, Върховният съд и Върховният касационен съд (вж. - ППВС № 1/13.07.1953 г., ППВС № 2/1967 г., ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГТК) последователно са се придържали към становището, че въззивната инстанция трябва да изготви собствени мотиви към решението си, които да отразяват нейните фактически и правни изводи, направени в резултат на самостоятелна преценка на правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, съобразно обсега на дължимата второинстанционна проверка. Мотивите трябва да са точни, ясни и логически безпротиворечиви, да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност (вж. - т.2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК).

Предвид основанието, по което е допуснат касационният контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира същата за основателна, поради следното:

В производството пред първата инстанция е установено, че ищецът е работил в ответното дружество по сключен трудов договор на длъжността „тракторист - до 100 к.с.“, в отдел „Вторични суровини“. На 27.08.2020 г. около 16.50 ч., при изпълнение на служебните си задължения, по време на движението на управлявания от него трактор „Булгар ТК-80“ е станал инцидент, при който тракторът се обърнал и кабината затиснала десния крак на ищеца. След около половин час негови колеги успели да повдигнат машината и да го освободят. С разпореждане № 71/09.09.2020 г. на ТП на НОИ – Стара Загора злополуката е призната за трудова. При инцидента ищецът получил травматични увреждания - счупване на втора и трета метатарзална кост на глезена на десния крак, претърпял е две операции - на 27.08.2020 г. и на 04.09.2020 г. На болнично лечение е бил до 05.09.2020 г., а в отпуск по болест за периода от 27.08.2020 г. до 22.02.2021 г., след което се е върнал да работи на същата длъжност. С решението на първата инстанция работодателят е осъден на основание чл. 200 КТ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 25 000 лв.

Производството пред въззивния съд се е развило по жалба на ответника, с която той е оспорил основанието, начина и критериите за формиране на обезщетението, размера на същото, като е поддържал и възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото лице.

Видно от съдържанието на въззивното решение, мотивите от л. 37 (по средата) до л.39, абзац 3-ти, са дословно (пълно) копие на мотивите на първоинстанционното решение, в които повествователно е описана фактологията на спора, преразказани са свидетелските показания и е възпроизведено съдържанието на писмените доказателства. След това, в частта, в която би следвало да са изложени правните изводи на въззивната инстанция, на л. 39, в абзац 4 и 5 съдът е посочил, че:

„Правилно решаващият съд приема, че предявеният иск е основателен и е налице трудова злополука на въззиваемия, тъй като с Експертно решение на ТЕЛК № 1167/13.05.2008 г. се установи, че той след процесния инцидент е с намалена работоспособност 91.8%, от които 70% се дължат на професионалното заболяване. Решението е свидетелстващ документ, който има обвързваща материална доказателствена сила до съответната му отмяна от орган, предвиден в КСО. Правилно съдът приема, че влошаването на общото здравословно състояние е във връзка с професионалното заболяване и е налице причинна връзка между двете.“.

Изложените мотиви нямат нищо общо с фактите и обстоятелствата по делото – спорът не е за получено увреждане в резултат на професионално заболяване, а от трудова злополука, станала на 27.08.2020 г.; издаденото 12 години преди тази дата и „обсъждано“ от съда „ЕР на ТЕЛК № 1167/13.05.2008 г.“, установяващо „91.8% намалена работоспособност, от които 70% за професионално заболяване“, не е представяно по делото и очевидно не касае медицинско освидетелстване на ищеца, а друго лице и друг правен спор. Вместо излагане на фактически и правни изводи, направени в резултат на самостоятелна преценка на правнорелевантните факти и събраните по делото доказателства, най-вероятно мотивите и в тази част са „копирани“, но от друго съдебно решение с други страни и спорен предмет.

По-нататък (на л.39 – гръб, л.40) следват мотиви, които са общи и без всякаква конкретика, като например – „Съдът (първоинстанционният – бел.м.) е определил размера на обезщетението по справедливост и при постановяване на съдебния си акт се е съобразил както с петитума на исковата молба, така и с исковите претенции на ищеца (искът е един – бел.м.) и е определил размера съобразно направеното от него искане. Не може да се твърди, че след това е следвало да бъде приспаднато полученото застрахователно обезщетение, включително и това за имуществени вреди, предвид факта, че такива не са претендирани.“.

В заключение, на л.40, абзац 3-ти, отново при отсъствие на всякаква фактическа и логическа връзка е посочено: „В разглеждания случай е налице трайно намалена работоспособност, която е причинена именно от процесната трудова злополука на работника, като последната е и над 50%. Следователно процесният случай се обхваща именно от хипотезата на чл. 200, ал.1 КТ“.

Изложеното сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, защото „мотивите“ към него обуславят извод за отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбите на чл. 269, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките относно правнорелевантните факти и спорното право. Мотивите освен, че в едната си част са ненужно пълно копие на първоинстанционното решение, в другата си част са фактологично неверни, неясни и бланкетни, като съдържанието им в цялост е противоречиво и препятства възможността за инстанционен контрол по съществото на спора. Това е така, защото надлежното мотивиране на съдебния акт, освен че прави ясна волята на съда по фактите и по правото, обективира и начина на формиране на вътрешното му убеждение, като дава възможност на страните в процеса да разберат фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на това да упражнят процесуалните си права. Излагането на ясни, точни, убедителни и без съдържателни противоречия и празноти мотиви, при съблюдаване на основните принципи и съдопроизводствени правила по чл.235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение. Когато такива мотиви липсват, респ. отсъстват обективирани изводи по съществото на спора, не може да се установи волята на решаващия съд и да се провери формирането на вътрешното му убеждение.

В случая, независимо от обема на изложените мотиви, тяхното съдържание не удовлетворява изискванията на процесуалния закон за обективиране на вътрешното убеждение на съда по фактите, по доказателствата и по правото. Това налага касиране на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на материалноправния спор, в изпълнение на задълженията си по чл. 269, вр. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция следва да формира собствени решаващи мотиви, съгласно разясненията по т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК и при съобразяване на указанията по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, ВКС, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да изложи свои, точни и ясни, фактически и правни изводи по предмета на спора.

Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да се произнесе и по въпроса за отговорността за разноските, направени за касационното производство.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 289 от 21.10.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 395/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.