Прекратяване на наказателно производство поради изтекла абсолютна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 328 гр. София , 08 юли 2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и прокурора от ВКП Максим Колев

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 834/2025 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е образувано по касационна жалба, депозирана от защитника на подсъдимия И. Н. И. – адв. М. Б., срещу решение № 217/05.06.2025 г., постановено по внохд № 134/2025 г. по описа на Апелативен съд – София.
В жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т.3 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се аргументира с дефицит в процесуалната дейност на въззивния съд, касаещ разкриване на обективната истина по делото и основаване на решаващите изводи върху предположения, а не върху събраните по делото доказателства. Твърди се, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, в което е бил обвинен. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновава с това, че всяка санкция, наложена на невинно лице, се явява несъразмерно тежка. Отправя се искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
В съдебно заседание пред ВКС защитникът отправя искане за прилагане на института на абсолютната погасителна давност и прекратяване на наказателното производство.
Подсъдимият И. И. изрично заявява, че желае наказателното производство по делото да бъде прекратено.
Прокурорът при ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, но доколкото е изтекла абсолютната погасителна давност, наказателното производство следва да бъде прекратено.
В последната си дума подсъдимият отново заявява, че желае наказателното производство да бъде прекратено.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди наведените в касационната жалба доводи, становищата на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 198 от 18.11.2024 г., постановена по нохд № 5220/2022 г., Софийски градски съд е признал подсъдимия И. Н. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено в периода от 14.03.2010 г. до 02.05.2011 г., като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от три години.
На основание чл.55 ал.3 от НК кумулативно предвиденото наказание конфискация не е било наложено.
В тежест на подсъдимия И. И. са били възложени направените по делото разноски.
По жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е било образувано внохд № 134/2025 г. по описа на Апелативен съд – София, приключило с въззивно решение № 217 от 05.06.2025 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
Във връзка с направеното от касатора изрично искане за прекратяване на наказателното производство поради изтичането на абсолютния давностен срок за наказателно преследване по инкриминираното на подсъдимия обвинение, касационният съд на първо място следва обсъди основателността на това искане, предвид възможността за упражняване на правомощията и по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК.
Давността е установен в закона период от време на бездействие на държавата, с изтичането на който тя губи своето материално право да осъществява наказателна репресия спрямо дееца. С изтичането на давността, погасяваща наказателното преследване по чл.80-81 от НК /преследвателската давност/ се прекратява правото на държавата да осъди и накаже лицето. За настъпване на материалноправния й ефект е необходимо наличието на два признака: изтичането на установен от закона срок от време след довършване на престъпната проява - позитивен признак и негативен признак - пасивност на надлежните органи на властта в наказването на деца. Процесуалната последица от изтичане на давността е прекратяване на наказателното производство (или отказ от образуването му, ако такова все още не е било образувано до този момент), освен ако подсъдимият (обвиняемия) не пожелае производството да продължи въпреки изтеклата давност (чл. 24, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 2 от НПК). Преследвателската давност може да бъде спирана и прекъсвана, но независимо от спирането и прекъсването и, с изтичането на срок, надвишаващ с една втора този на обикновената давност, наказателното преследване се погасява безвъзвратно и окончателно (т.нар. абсолютна давност по чл. 81, ал. 3 от НК).
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от НК, когато престъплението, за което е повдигнато обвинение, е от вида на продължаваните, както е в настоящия случай, давностният срок започва да тече от прекратяването му. На подсъдимият И. е било повдигнато обвинение, съответно е бил признат за виновен и осъден на първа и втора инстанция, за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 14.03.2010 г. до 02.05.2011 г. Последното инкриминирано деяние от единното продължавано престъпление – предмет на настоящото дело, е осъществено на 02.05.2011 г. От тази дата е започнала да тече и погасяващата наказателното преследване давност.
Предвид размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода“ за посоченото по-горе престъпление- от три до осем години, наказателната отговорност се погасява след изтичане на предвидения в чл. 80, ал. 1, т. 3 от НК десетгодишен срок, а абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК възлиза на петнадесет години. Абсолютната давност за наказателно преследване, съобразно датата на прекратяване на престъплението 02.05.2011 г., е изтекла на 02.05.2026 г. – във времето след постановяване на въззивното решение и след образуване на касационното производство.
Доколкото основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК (изтичане на предвидената в закона давност) е настъпило в хода на производството пред ВКС, подсъдимият, след направено запитване дали желае прекратяване на наказателното производство или то да продължи с разглеждането му по същество, изрично отправя искане за неговото прекратяване.
С оглед процесуалната позиция на подсъдимия и основателността на искането, за ВКС не съществува друга възможност, освен да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК. Касационната инстанция не може да прекрати воденото наказателно производство единствено, а следва преди това да отмени постановените по отношение на подсъдимия първоинстанционна присъда и въззивно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 198 от 18.11.2024 г., постановена по нохд № 5220/2022 г. по описа на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ решение № 217 от 05.06.2025 г. по внохд № 134/2025 г. по описа на Апелативен съд – София.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу подсъдимия И. Н. И. за престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, извършено в периода от 14.03.2010 г. до 02.05.2011 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/