Установяване на граници и грешка в кадастъра при спор за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50047

София, 09.05.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2493 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Д. Т., Ю. А. Т. и А. А. Т. срещу решение № 37 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 347/2021 г. на Разградския окръжен съд.

Жалбоподателите считат, че съдът не е определил действителната граница между имотите на страните, като не отчел съществуващата грешка в кадастралната карта и присъдил на ищците площ, част от която е заета от гаража на жалбоподателите. Не била назначена експертиза, която да установи грешката в кадастралната карта; не било изследвано прилагането на регулацията от 1928 г. и 1972 г., не ставало ясно кое е послужило за основа при заснемането на границата по кадастралната карта от 2016 г.; не било изяснено движението на имотните граници през годините и тяхното състояние по плана от 1928 и 1972 г.; неправилно били преценени и гласните доказателства по делото. Не било отчетено обстоятелството, че жалбоподателите владеят спорната площ повече от 20 години и са я придобили по давност.

Ответникът в производството М. М. Т. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

С определение № 50543 от 29.12.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния въпрос: При спор по чл.108 ЗС и въведено възражение за допусната грешка в кадастралната карта необходимо ли е за съда да изследва положението на съседните имоти по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта.

За да се произнесе по поставения въпрос и по съществото на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

С обжалваното решение състав на Разградския окръжен съд е потвърдил решение № 532 от 14.10.2021 г. по гр. д. № 1959/2020 г. на Разградския районен съд, с което е бил уважен предявеният от М. М. Т. срещу А. Д. Т., Ю. А. Т. и А. А. Т. иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението на част от ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], [община], област Разград, находяща се между [улица]/на север/, кадастралната граница от изток и имот [№] от запад, отразена в жълто на комбинираната скица, приложена на лист 125 от първоинстанционното производство, представляваща неразделна част от съдебното решение.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на съседни поземлени имоти в [населено място]. Според кадастралната карта спорната реална част попада в имота на ищеца, но се владее от ответниците. Прието е, че това владение е неоснователно.

Съдът е счел за преюдициален спрямо иска по чл.108 ЗС въпросът дали е оборена презумпцията на чл.2, ал.5, вр. ал.1, предл.2 ЗКИР, т.е дали границата между двата имота по кадастралната карта е вярно отразена. Приел е, че този въпрос може да бъде разгледан в спора за собственост, съгласно разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/2014 г.на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК.

Прието е, че в настоящия случай ответниците не са доказали възражението си за наличие на грешка в кадастралната карта. Действително, заключенията на съдебно-техническите експертизи са в смисъл, че в кадастралната карта на [населено място] границата между имотите на страните е неправилно заснета, като това се дължи на неправилно отразяване на съществуващата на терена граница. Съдът обаче е съпоставил това заключение със свидетелските показания, че оградата между имотите наскоро е била променена, т.е. тя не може да служи като ориентир за вярната имотна граница. На следващо място според вещото лице регулацията между двата имота е приложена в частта между т. В /зелена/ и т. 2 /синя/, т.е. по линия, успоредна на линията на гаража на ответниците откъм [улица]. Като се е позовал на практика на ВКС въззивният съд е приел, че не споделя това заключение, тъй като по делото няма данни за прилагане на регулацията. От всички представени по делото доказателства /кадастрални планове и скици към тях, както и заключенията на в. л./ е видно, че границата между двата имота съвпада със стената на гаража, построен в имота на ответника. Безспорно е, че границата между всеки от имотите и уличната регулация не върви по права линия, а има ъгъл, образуван между западната граница на гаража и уличната регулация. Последното води до извод, че именно северозападният ъгъл на гаража е точката, от която започва границата между двата имота. И в кадастралната карта границата между имотите съвпада със стената на гаража. По делото липсват доказателства за заемане на придаваеми по регулация части по съответния ред. Съдът е подкрепил изводите си с разясненията в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС по въпроса кога регулацията се счита приложена. Прието е, че в случая няма доказателства за прилагане на регулацията чрез плащане на придаваемото място по реда на § 105 ППЗПИНМ /отм./, респ. чл.282 ППЗТСУ /отм./; чрез доброволно отстъпване по реда на § 102 ППЗПИНМ /отм./, респ.чл.111 ЗТСУ/отм./ , както и когато е изтекла погасителната давност за вземането за обезщетение и е издаден нотариален акт за собственост по чл.134, ал.3 ЗТСУ /отм./. Затова като резултат съдът е приел, че действителната граница между двата съседни имота е тази, която сочи кадастралната карта, а не регулационната линия между точки В и 2.

Решението е неправилно като резултат.

Правилно съдът се е позовал на т. 4 от ТР № 1/2014 г. на ВКС по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК, според което иск за собственост на реална част от поземлен имот, неправилно заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот, е допустим, дори грешката да не е отстранена предварително чрез административната процедура по чл.54, ал.1 или чрез иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на тази грешка. При оценката на доказателствата по делото обаче съдът реално не е приложил даденото разрешение, тъй като не е оценил всички данни, които имат значение по този въпрос и не е констатирал съществуващата грешка в кадастралната карта, отнасяща се за общата граница между имотите на страните по делото. Съдът е установил разминаването между границата по кадастралната карта от 2016 г. /в розов цвят по комбинираната скица/, съществуващата на място ограда /в зелен цвят/, имотната граница по плана от 1972 г. /в черен цвят/ и регулационната линия от 1972 г. /в син цвят/ и е изложил своите съображения защо не се доверява на съществуващата ограда, както и на регулацията от 1972 г. Не са отчетени обаче три съществени обстоятелства: 1. Че очертанията на гаража в имота на ответниците /жалбоподатели в настоящото производство/, дадени в кадастралната карта, не съвпадат с реално съществуващите на място; 2. Че скица приложение № 3 към основната експертиза /стр.112 от първоинстанционното производство/ съдържа съществени данни, които не са намерили отражение в комбинираната скица на стр.116 /в по-голям размер на стр.126/, по която е работил съдът при формиране на своите изводи; 3. Че границата между съседните имоти по кадастралната карта от 2016 г. не съвпада нито с кадастралните граници по плановете от 1928 г. и 1972 г., нито с регулационните линии по тези планове.

Съдът е приел, че на север граница между двата имота минава по стената на гаража на ответниците. Този извод съответства на данните по кадастралната карта, но не и на фактическото състояние, което е различно, тъй като реално кадастралната граница минава през западната част на гаража на ответниците и при уважаването на иска по чл.108 ЗС част от имота, присъден на ищеца, попада под гаража на ответниците. По-съществено обаче е това, че за установяване на точното местонахождение на границата между имотите, включително и в този конфликтен участък около гаража, от значение са и данните по скицата на стр.112. Тази скица съдържа информация за кадастралната основа по плана от 1928 г. В него имотът на ищеца е означен с [№], а имотът на ответниците е с [№]. Означена е и регулацията от 1928 г. При съпоставка с кадастралния и дворищнорегулационен план от 1972 г. се установява, че в по-голямата си част регулацията от 1928 г. не е приложена, тъй като няма съвпадение между регулационната линия от 1928 г. и кадастралната граница от 1972 г. От скицата на стр.112 се установява също, че по плана от 1928 г. няма придаваеми части от имота на ищеца към имота на ответниците, а е точно обратното, т.е. праводателите на ответниците не е имало какво да заплащат на праводателите на ищеца с цел прилагане на регулацията. Ако има несъвпадение между кадастралната основа от 1928 и тази от 1972 г., тотова не се дължи на приложена регулация. Освен това – в конфликтната зона около посочения по-горе гараж е имало една малка придаваема част към имота на ответниците, но не от имота на ищеца [№], а от намиращия се от север имот на трето лице - [№]. В тази част ищецът и неговите праводатели никога не са имали права, доколкото това може да се установи само от скицата на стр.112. При липсата на данни за прилагане на регулацията от 1928 г. /няма съвпадение между регулационната линия от 1928 г. и кадастралната от 1972 г./, както и при липсата на данни за прилагането на регулацията от 1972 г., от значение за правото на собственост на страните е положението на имотите по кадастралния план от 1928 г. Това положение не е съобразено от въззивния съд. Не е съобразено и обстоятелството, че липсва законна причина границата по кадастралната карта да не съвпада нито с кадастралната основа по двата плана от 1928 г. и 1972 г., нито с регулацията по тези планове.

По изложените съображения въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като в комбинираната скица на вещото лице на стр. 126 няма данни за кадастъра и регулацията по плана от 1928 г., а те са от значение за изхода на спора по настоящото дело, то следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което да се изготви нова комбинирана скица, която да включва и тази информация. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи отново съображения дали е налице грешка в кадастралната карта по отношение на общата граница между имотите на страните и коя е действителната обща граница, която определя рамките на правото на собственост. Следва да бъде съобразено приетото в ТР № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, че съгласно § 5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот; че в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни; че от установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищеца право на собственост; че предмет на доказване по делото са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3 от 28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите.

Във връзка с оплакванията в касационната жалба по въпроса за придобивната давност следва да се посочи, че при действието на ЗУТ могат да се придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти само при условията на чл.200, ал.1 и ал.2 ЗУТ, като разяснение по прилагането на чл.200, ал.2 са дадени в решение № 50045 от 04.05.2023 г. по гр. д. № 2690/2022 г. на ВКС, I-во г.о. и цитираната в него практика на ВКС. Според тази практика не може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. На изтекла придобивна давност собственик на съседен имот може да се позове само в хипотеза, при която завладяната част отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ по смисъла на чл.19 ЗУТ - има минималните изискуеми размери на УПИ и поне една негова граница е улица.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 37 от 28.03.2022 г. по гр. д. № 347/2021 г. на Разградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Разградския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: