Задължение на въззивния съд служебно да назначи експертиза при неизяснени факти

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 777

гр.София, 22.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1623 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. П. в качеството и на майка на детето К. В. Т. против решение №12 от 7.8.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №810 по описа за 2024 г. на Русенския окръжен съд. С въззивното решение е отменено решение № 1105 от 31.07.2024 г. по гр. д. № 5724 по описа за 2023 г. на Русенския районен съд и постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Е. И. в качеството и на майка и законен представител на К. В. Т. против В. Ц. Т. иск за връщане на сумата от 18 967 лв. като получена без основание.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът по касационната жалба В. Ц. Т. моли обжалваното решение да бъде оставено в сила

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Русенския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 18 967 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №4172 от 18.09.2025 г. по настоящото дело по въпроса относно служебното събиране на необходими доказателства относно подлежащите на доказване факти. Отговорът на този въпрос се съдържа в т 3 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК. Според указанията в тълкувателното решение въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В мотивите е посочено, че въззивният съд може да приеме определена фактическа констатация за необоснована при наличие на оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част. Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Е. И. П. като майка и законен представител на К. В. Т. е поискала В. Ц. Т. да бъде осъден да заплати сумата от 18 967 лв., която е получена от него без основание. В исковата молба е изложила, че бракът между нея и ответника е прекратен със съдебно решение № 1141 от 18.07.2023 г. по гр. д. № 2018 по описа за 2023 г. по описа на Русенския районен съд. На 4.10.2022 г. ответникът без нейно знание и съгласие е изтеглил 8 697 евро от влога на техния син, в който са получавани детските надбавки и е превел тази сума в общата им сметка. След това сумата е била изразходвана директно за неговата фирма, поради което според нея неоснователно се е обогатил.

Според съобщението на стр.46 по описа на Русенския районен съд В. Ц. Т. е получил препис от исковата молба на 15.12.2023 г. В публичното съдебно заседание на 21.02.2024 г. пълномощникът на ответника е заявил, че на 15.02.2023 г. в 23,58 часа е изпратил до Русенския районен съд отговор на исковата молба чрез Системата за сигурно електронно връчване. Според обяснението на системния администратор в Русенския районен съд от 23.02.2024 г., находящо се на стр.72 по описа на РРС, на 15.12.2023 г. в 23:58:30 часа в Системата за сигурно електронно връчване е направено връчване със заглавие "Отговор на искова молба и приложения по гражданското дело“ от пълномощника Д. С. М.. Документът е отворен от системния администратор О. П. на 18.12.2023 г. в 9,01 часа и е съдържал три прикачени файла-отговор, пълномощно, приложения. Първият файл е съдържал общо шест страници, от които само първата е имала текстово съдържание, а останалите пет са били празни. Документът не е подписан с квалифициран електронен подпис. Другите два файла са съдържали само празни страници. Системният администратор е изпратил в 8,03 часа на подателя уведомление чрез Системата за сигурно електронно връчване, че изпратените от него файлове съдържат празни страници. Съдържанието на първата страница на първия файл е отговор на исковата молба, в която с съдържа само становището, че искът е недопустим/стр.73 по описа на РРС/.

Русенският районен съд е констатирал, че подателят на отговора в дадения от системния администратор срок не е отстранил нередовностите на процесуалното действие, поради което го е счел за неизвършено съобразно чл.101, ал.3 от ГПК. Ето защо е приел, че възраженията на ответника, съдържащи се в отговора, за преклудирани и не ги е обсъждал. С решението си е осъдил ответника да върне изтеглената от него искова сума, тъй като е счел, че той неоснователно се е обогатил за сметка на сина си К. Т..

Русенският окръжен съд е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил предявения иск. Счел е, че при наличие на ненадлежно извършено процесуално действие съдът е задължен да даде конкретни и ясни указания на страната за отстраняване на нередовността и да и определи срок за поправяне на действието. В настоящия случай първоинстанционният съд не е дал указания и срок на страната, а обстоятелството, че служител на съда е изпратил съобщение до процесуалния представител на страната не освобождава съда от задълженията, визирани в разпоредбите на чл.7, ал.1 от ГПК и чл.101 от ГПК. Затова въззивният съд е счел, че първоинстанционният съд неправилно е приложил последиците на чл.133 от ГПК. По съществото на спора е приел, че предявеният иск е с правна квалификация чл.55, ал.1 от ЗЗД, а именно: получаване при начална липса на основание, което в случая не е установено. Страните са родители на детето К. и по време на брака от сметката на детето ответникът е превел по общата семейна сметка исковата сума от 8697 евро. Извлеченията от банковите сметки на детето и от общата семейна сметка според въззивния съд се ползват само с формална доказателствена сила и като частни удостоверителни документи без издател нямат обвързваща съда доказателствена сила. С оглед на това само въз основа на тези документи не може да се приеме за установено, че прехвърлените от сметката на детето в общата семейна сметка средства са били изразходвани за лични нужди на ответника, а не за задоволяване на нуждите на семейството. По делото не са събрани доказателства, че жалбоподателят еднолично без съгласието на бившата си съпруга е извършил превода на сумата, нито доказателства, че тази сума е използвана за покриване на негови лични разходи въз основа на негово еднолично решение, а не за задоволяване на нуждите на семейството.

Извлеченията от банкови сметки са били представени като писмени доказателства от ищцата на немски език и не са били преведени на български език до постановяване на първоинстанционното решение. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че тези документи не разполагат с реквизити като съставител от твърдяната банкова институция и е изразил съмнения относно тяхната достоверност. Във въззивната си жалба той е изразил становище, че документите не са придружени от превод на български език и нямат доказателствена стойност, тъй като са недопустими-нито са на български език, нито е ясно кой е издателят на документите и кой е правил отбелязвания на български език с молив. В тази връзка е препратил към доводите си в отговора на исковата молба, в пледоарията и в писмените бележки. Формулирал е оплакване, че първоинстанционният съд е приел за безспорно използването на средствата от ответника само въз основа на отбелязвания върху разпечатка на немски език, написани с молив ръкописно на ръка, неизвестно от кого. Изтъкнал е, че първоинстанционният съд не е посочил за какъв приема представения документ-разпечатка-вероятно за официален, ненуждаещ се от доказване, тъй като не е обсъдил изобщо възраженията относно „документа“, върху който се гради целият иск.

С молба вх. №13414 от 9.12.2024 г. до Русенския окръжен съд ищцата е представила превод на банковите извлечения, които са били приети от въззивния съд в публичното съдебно заседание на 13.12.2024 г.

При тези обстоятелства и след като е приел, че възраженията в отговора на исковата молба не са преклудирани, Русенският окръжен съд правилно е съобразил оплакванията във въззивната жалба за липсата на превод на документите на немски език и е приел преводите им на български език. В съответствие с процесуалните правила е взел предвид също оспорванията от страна на ответника на фактите, че документите изхождат от банкова институция и че доказват изразходване на суми от общата банкова сметка за лични нужди на ответника. Преждевременно обаче, без да изясни дали документите са издадени от банкова институция, дали действително представляват извлечения от сметката на детето и от общата семейна сметка, се е задоволил да приеме че тези документи се ползват само с формална доказателствена сила, поради което е достигнал до извода, че извлеченията без издател не обвързват съда. След като във въззивната жалба се е съдържало оплакване от ответника, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд е приел за установени факти, които не са доказани по делото и тези оплаквания са били основателни, въззивният съд действително не е могъл да основе своите правни изводи само на представените от ищцата документи, защото би засегнал процесуалните права на ответника. В съответствие с отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване обаче, за да не накърни на свой ред правата на ищцата, въззивният съд е бил длъжен служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза за установяване на движението по сметките от банката. Ищцата е представила документи, които според нея установяват изложените в исковата молба факти, ответникът е оспорил, че тези факти са се осъществили и при това положение, дори без да е налице искане за изслушване на експертиза, съдът служебно е следвало да я допусне. Като не е сторил това въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на обжалваното решение. Поради необходимостта да бъде допусната горепосочената съдебно-счетоводна експертиза, делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №12 от 7.8.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №810 по описа за 2024 г. на Русенския окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: