Определяне на обезщетение от застраховател при смърт на близък и съпричиняване на ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди * застраховка "гражданска отговорност" * справедливост на обезщетението * съпричиняване * плащане по време на съдебното производство

12
Р Е Ш Е Н И Е

№ 300

гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 769 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], против решение № 434/29.11.2024 г. по в.т.д. № 389/2024 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 184/19.04.2024 г. по т.д. № 338/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив в обжалваните му части за присъждане на ищците Д. В. Д. и Й. В. ОПУЛЕНСКИ сумата от по 130 000 лева за всеки от тях и на ищцата Е. В. Б. сумата от 100 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие смъртта на тяхната майка В. Д. Д., починала в резултат на ПТП, настъпило на 07.06.2019 г. в [населено място], причинено от Л. А. К. при управление на товарен автомобил марка и модел “И. Д.”, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва за забава от 26.07.2019 г. до окончателното им плащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като процесуални нарушения се сочат необсъждането на заявени с въззивната жалба оплаквания и доводи на страната, както и неудовлетворяване изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК предвид липсата в обжалвания съдебен акт на обосновани изводи за точния паричен еквивалент на всички понесени от ищците болки и страдания. Твърди се и допуснато от въззивния състав нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, в резултат на което се е достигнало до завишаване размера на обезщетението за неимуществени вреди. Изтъква се, че макар да са обсъдени събраните по делото доказателства за претърпените от ищците вреди, не са съобразени в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени обстоятелства, поради което е налице несъответствие на преценката на съда относно размера на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Според касатора, от въззивната инстанция са пренебрегнати както зрялата възраст на ищците, определяща тяхната еманципация и възможност за изграждане на собствено семейство, така и преклонната възраст на пострадалата. Не са съобразени и обективните икономически критерии за справедливост – стандарта на живот в страната и в конкретното населено място, този на увреденото лице и неговите доходи. В жалбата се заявява оплакване и за допуснато от апелативния съд нарушение при приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД (материалния закон), като се оспорва като неправилен и противоречащ на фактите по делото изводът за липса на принос на починалата за настъпването на увредата. Пояснява се, че без каквато и да било основателна причина същата е стояла на пътното платно, обърната в посока на движението, зад товарния автомобил, около задната лява врата, където не е била видима за водача. Това й поведение се сочи от обжалващия като непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП, респ. на уврежданията, довели до смъртта й, като приносът й е съществен, не по-малко от 50%. Акцентира се, че справедливото обезщетение, след намаляването му с посочената квота на съпричиняване, е платено от застрахователя преди подаването на въззивната жалба, което не е отчетено от съда. Развиват се съждения за необоснованост на въззивното решение, изразяваща се в неправилна преценка на размера на обезвредата, както и на съотношението на поведението на делинквента и това на пострадалия за настъпването на процесното ПТП, съответно вредоносния резултат. Претендира се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, както и присъждане на направените разноски за трите инстанции.

От ответниците по касация - Д. В. Д., Й. В. ОПУЛЕНСКИ и Е. В. Б. е подаден съвместен отговор, в който се оспорва основателността на жалбата. Изразява се становище, че въз основа на събраните по делото доказателства въззивният съд правилно и обосновано е намерил за осъществен фактическия състав на предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ- ответникът застраховател е отговорен за вредите, причинени на ищците вследствие смъртта на майка им при процесното ПТП. Съобразил е релевантните критерии за определяне на справедливо обезщетение на всеки от тях и е мотивирал отхвърлянето на заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване. Молбата към настоящата инстанция е да бъде оставено в сила въззивното решение и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, с включен ДДС. Заявява се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от третото лице – помагач Л. А. К..

С определение № 2102/04.07.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. “За приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД с оглед поведението на пострадалия при настъпването на вредоносния резултат”; 2. “Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 ЗЗД, при предявен пряк иск срещу застрахователя?”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа подадената жалба. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявените искове изцяло, евентуално в частта над платените от застрахователя суми – от по 60 000 лева на ищците Д. Д. и Й. Опуленски и 40 000 лева на ищцата Е. Б.. Акцентира, че въззивният съд не е зачел значими за определяне обезвредата факти и обстоятелства по делото - възрастта на пострадалата и тази на ищците, отношенията между починалата и всеки от тях. Не са съобразени и действията на пострадалата, които, според касатора, са допринесли за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира разноски, за което представя списък, ведно с доказателства за реализирането им. Заявява възражение срещу искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ, тъй като не са налице предпоставките за предоставянето на такава по чл.38, ал. 1, т. 2 ЗА с оглед извършеното в полза на ищците плащане на обезщетение. Ответниците по касация и третото лице помагач не се явяват и не изпращат представител в проведеното открито съдебно заседание.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В обжалваното решение апелативният съд е констатирал, че с въззивната жалба на застрахователя са представени доказателства за извършено след постановяване на първоинстанционния съдебен акт плащане на част от присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди (на Д. и Опуленски – от по 60 000 лева, на Б. – 40 000 лева, ведно с лихви за периода от 26.07.2019 г. до датата на плащането). Отбелязал е, че това не съставлява факт, налагащ отхвърляне на исковете за платените части, респ. приспадането им от размера на дължимото обезщетение, тъй като подобна редукция би следвало да се отчете при плащане преди образуване на делото, в производството по предявени пред застрахователя извънсъдебни претенции, но случаят не е такъв.

С оглед изложените от въззивника оплаквания решаващият състав е преценил, че във въззивното производство не е спорно, че е осъществен фактическият състав на исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ и че ответникът застраховател следва да отговаря за причинените на ищците вреди от смъртта на майка им, настъпила вследствие на процесното ПТП, причинено виновно от Л. А. К. като водач на товарен автомобил “И. Д.” с ДК [рег.номер на МПС] . За това деяние има влязла в сила присъда на ОС - Пловдив, която на основание чл. 300 ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последици от нег – относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Като спорни пред въззивната инстанция са очертани въпросите за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди на всеки от ищците, както и за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на загиналата В. Д..

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди апелативният съд е съобразил установените от показанията на свидетелите факти за отношенията между ищците и тяхната майка, характеризиращи се с топлина и близост, особено тези между нея и синовете й Д. и Й., с които живеела в едно домакинство, с взаимна грижа и помощ в ежедневието. По отношение на ищцата Е. Б. е приел, че тя има свое семейство, но живее в същото населено място, където е живяла и майка й, двете не са прекъсвали връзката помежду им, като Е. е посещавала майка си и помежду им са били запазени близките родствени отношения. Решаващият състав е взел предвид и установените от свидетелските показания продължителни душевни болки и страдания на ищците Д. и Й. вследствие загубата на майка им, а що се касае до тези, търпени от страна на ищцата Е. Б., е преценил като правилно заключението на първата инстанция, че те не се изясняват от показанията и това следва да се вземе предвид при определяне размера на обезвредата. Въззивният съд е посочил, че отчита възрастта на пострадалата към момента на процесното ПТП и тази на ищците, както и обществено-икономическите условия в страната към посочения момент, актуалната съдебна практика по сходни случаи, обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент, довел до смъртта на майката на ищците, както и факта, че се касае за внезапна и неочаквана смърт на толкова близък родственик, с когото те са поддържали винаги близки и топли отношения. При съобразяване на тези данни е споделил извода на първоинстанционния съд, че справедливият по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди за ищците Д. Д. и Й. Опуленски възлиза на по 130 000 лева, а за ищцата Е. Б. - на 100 000 лева, като в тази връзка е намерил за неоснователни оплакванията на застрахователя за завишеност на присъдените размери.

По приетото за своевременно заявено от ответника възражение за съпричиняване, въззивният съд е анализирал заключението на съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, според което в момента на удара пешеходката В. Д. се е намирала върху платното за движение зад движещия се назад в посока от север на юг товарен автомобил “И.”. Същата не е била видима за водача в момента на удара, тъй като се е намирала зад затворената задна лява врата на автомобила и не се е движела. Според вещото лице, водачът на товарния автомобил би могъл да избегне процесното ПТП, ако е наблюдавал обстановката и територията зад управляваното от него МПС. Поради невъзможността да следи в огледалата за обратно виждане обстановката зад автомобила, водачът се е поставил в невъзможност да избегне настъпването на удара с пешеходката В. Д.. В конкретната пътна ситуация, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път, водачът на товарния автомобил е могъл да забележи пешеходката през отворената задна дясна врата при движението си назад, ако тя се е намирала във видимата зона. Ако пешеходката е зад автомобила, но извън зоната на видимост през отворената задна дясна врата, водачът няма възможност да я забележи и в този случай движението на автомобила назад се е осъществявало, без той да може да наблюдава цялото пространство зад автомобила. При тези данни въззивният съд е стигнал до извода, че независимо от местоположението на пешеходката на платното за движение, на място, където водачът е нямал възможност да я забележи, същият сам се е поставил в ситуация да не може да предотврати настъпването на процесното ПТП. Добавил е, че от експертното заключение не се обосновава, че поради конкретното й местоположение в момента на удара пострадалата е допринесла за настъпване на произшествието, респ. на вредоносния резултат, т.е. не се установява наличието на причинна връзка между нейното поведение и осъществяването на инцидента. Ето защо решаващият състав на ПАС е споделил мотивите на първата инстанция за неоснователност на релевираното възражение за съпричиняване.

Не е разгледано поради процесуална преклузия заявеното от жалбоподателя едва с въззивната жалба възражение за погасяване с изтичане на тригодишна давност на законните лихви преди 13.06.2020 г.

Приемайки, че няма данни застрахователят да е бил уведомен за процесното събитие в по-ранен момент от датата на предявяване на извънсъдебната претенция на ищците – 26.07.2019г., въззивната инстанция е споделила извода на окръжния съд, че съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ законната лихва върху присъдените обезщетения се дължи от тази дата.

По тези мотиви апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване:

Отговорът на първия материалноправен въпрос, обусловил достъпа до касационен контрол, за приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се съдържа във формираната трайна практика на касационната инстанция (решение № 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60168/10.01.2022 г. по т.д. № 2082/2020 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 60078/01.12.2021 г. по т.д. № 459/2020 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., и др.). Приема се, че при направено от ответната страна възражение за съпричиняване приносът на пострадалия подлежи на пълно и главно доказване, като приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на доказани в процеса действия или бездействия на същия, с които той обективно е създал предпоставки или възможност за настъпване на увреждането. За определяне степента на съпричиняване се извършва съпоставка на поведението и действията на всеки от участниците, като се отчита тежестта на нарушението на делинквента и това на пострадалия, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

На послужилия за допуск до касация втори материалноправен въпрос, касаещ приложението на чл. 52 ЗЗД, е даден отговор в задължителната практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, доразвита с постоянна такава, обективирана в решение № 78/30.06.2016 г. по т.д. № 1284/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 50042/10.05.2023 г. по т.д. № 342/2022 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 79/04.08.2022 г. по т.д. № 967/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о., и др. Приема се, че при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД следва да се извърши цялостна преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на същите. Съобразяват се възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък, причинените морални страдания, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, а също и икономическото състояние в страната към момента на събитието, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя при предявен пряк иск срещу застрахователя. На обследване подлежат общите и специфични за конкретния спор правнорелевантни факти. В решение от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр.д. № 3462/2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че справедливостта изисква още сходно разрешаване на аналогични случаи, което налага съобразяване със съдебната практика в сходни хипотези.

По касационната жалба:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събрания по делото доказателствен материал относно търпените от ищците болки, страдания и негативни емоционални преживявания от загубата на тяхната майка В. Д. Д. вследствие от настъпилото на 07.06.2019 г. произшествие, но в отклонение от практиката на касационната инстанция по втория материалноправен въпрос не е оценил в достатъчна степен всички правнорелевантни факти за приложението на чл. 52 ЗЗД, което е довело до завишаване размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди.

Въз основа на събраните по делото и кредитирани от въззивната инстанция доказателства – писмени такива, експертни заключения и свидетелски показания, като значими следва да бъдат преценени възрастта на починалата (на 79 г.), зрялата възраст на ищците Д. Д., Й. Опуленски и Е. Б. към датата на инцидента (на 51 г., съответно на 43 г. и на 48 г.), определяща тяхната еманципация и самостоятелност на бита, типичните добри отношения между починалата и нейните синове и дъщеря, характеризиращи се с взаимна обич и уважение, внезапната загуба на родител по такъв непредвидим начин. От показанията на разпитаните пред първаната инстанция свидетели се установява нормална емоционална връзка между пострадалата и нейните деца, като тази със синовете й Д. и Й. е по-близка предвид съжителството им в едно домакинство. По делото няма данни за някакви особени, допълнителни елементи към нея, нито за някакви финансови или други зависимости от майката. Посочените от свидетелите Д. и Д. обстоятелства, че ищцата Е. е идвала да помага на майка си с каквото може, тъй като живеела в същото село, но самата тя имала многодетно семейство, не могат да обосноват наличие на по-близки отношения между нея и починалата. Напротив, Е. е имала изграден самостоятелен живот, отделно от дома на майка си, собствени деца и семейство. В случая от смъртта на майка им всеки от ищците е понесъл неимуществени вреди – болки и страдания, които не се различават от обичайната реакция след такова трагично събитие, като интензитетът на тези на търсещите й обезвреда синове е по-висок предвид съжителството им с починалата в едно домакинство. По делото липсват доказателства за по-тежки от нормалните преживявания на скръб от загубата на близък човек при такива травмиращи събития. При така обсъдените общи и специфични за конкретния спор правнорелевантни факти, установеното съдържание на връзката между всеки от ищците и починалата, както и при съобразяване на общественото разбиране за справедливост към датата на произшествието - 07.06.2019 г., включително и установените към този момент лимити на отговорността по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” като проявна форма на икономическите условия в страната, и практиката по сходни казуси, настоящият състав намира, че адекватният размер на обезщетението за понесените неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД, който не води до неоснователно обогатяване, възлиза на по 80 000 лева за всеки от ищците Д. Д. и Й. Опуленски, съответно на 50 000 лева за ищцата Е. Б..

Съобразно отговора на първия материалноправен въпрос и след анализ на събраните по делото доказателства, в частност неоспореното от страните и прието в първоинстанционното производство заключение на съдебната автотехническа експертиза, настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд за неоснователност на заявеното от застрахователя възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В случая апелативният състав не е отчел в достатъчна степен конкретните установени по делото обстоятелства, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие и които се отразяват на оценката на тежестта на поведението на виновния водач и това на пострадалото лице. Подценено е значението на местоположението на пострадалата. Според вещото лице, ударът е настъпил на платното за движение, като пешеходката се е намирала на около 2,00 – 2,10 м от десния (източен) банкет, зад движещия се назад в посока от север на юг товарен автомобил. Последният е бил видим за пешеходката. С тези си действия пострадалата е нарушила правилата за движение, като не се е движела по обозначените за това места (банкет/тротоар), а се е намирала на пътното платно зад потеглящия назад автомобил, без видима причина за това (в нарушение на чл. 114, т. 1 вр. с чл. 108 ЗДвП). Налице е причинна връзка между нейното поведение и настъпването на вредоносния резултат. Ако същата не се е намирала на пътното платно, без да се установява каквато и да е необходимост за това, и в нарушение на правилата за движение, то тя не би пострадала. От друга страна, скоростта на движение на автомобила преди задействане на спирачната система е била 5 км/ч. При движение назад водачът не е осигурил наблюдение на обстановката и траекторията на движение на управляваното от него МПС, с което е нарушил правилата по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, видно от влязлата в сила присъда (обвързваща гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието съгласно чл. 300 ГПК). Без значение остава обстоятелството, че според експерта товарният автомобил няма монтирани стъкла на задните врати и на задните панели. При тези данни се обосновава наличие на хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Доколкото всеки един от участниците в процесното ПТП с поведението си е допринесъл за настъпването му, с нарушаване правилата за движение по пътищата, при съпоставка на поведението на прекия причинител и това на пострадалия приносът на последния следва да се определи на 20%. Следователно обезщетенията по чл. 52 ЗЗД за претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди следва да бъдат намалени с 20% и възлизат на по 64 000 лева за ищците Д. Д. и Й. Опуленски, съответно 40 000 лева за ищцата Е. Б., а за разликата над тези суми предявените искове са неоснователни.

Не може да бъде споделен изводът на въззивната инстанция, че извършеното от застрахователя плащане на част от присъдените в полза на ищците обезщетения (главница на двамата ищци от по 60 000 лева и на ищцата – 40 000 лева, ведно с дължимата законна лихва към датата на плащане) не съставлява факт, налагащ отхвърляне на исковете за платените суми, нито се налага тяхното приспадане от дължимия на ищците размер. Погасяването на ищцовата претенция (частично или изцяло) лишава от смисъл допускането на принудително удовлетворяване на притезанието на ищеца срещу ответника и легитимирането му с изпълнителен титул за същото. При това положение извършеното в хода на процеса плащане, след датата на подаване на исковата молба, следва да бъде отчетено от съда, като за платените суми предявените искове подлежат на отхвърляне.

При така определения размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД за претърпените от ищеца неимуществени вреди, приетата степен на принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, както и при съобразяване на платените главници в хода на делото, след частична отмяна на въззивния съдебен акт исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъдат отхвърлени за разликата над 4 000 лева до 130 000 лева – за всеки от ищците Д. Д. и Й. Опуленски и за 100 000 лева за ищцата Е. Б., ведно със законната лихва от 26.07.2019 г., и да бъде потвърдено въззивното решение до присъдените от по 4 000 лева за всеки от ищците Д. Д. и Й. Опуленски.

Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага частично касиране на решението на Апелативен съд - Пловдив и доколкото не се изисква извършването на нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.

По разноските:

Всяка от страните следва да възстанови разноските на насрещната по съразмерност с оглед изхода на спора. Доколкото ответникът и настоящ касатор е дал повод за завеждане на делото с неплащането на застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди, той следва да понесе разноските и за отхвърлената част поради извършеното плащане в хода на процеса.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК за първата инстанция застрахователят дължи държавна такса 6 720 лева, а над тази сума до 14 400 лева не се присъжда.

По отношение разноските на ищцовата страна в процеса, по съразмерност и при липса на оспорване на определеното от съдилищата адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, на Адвокатско дружество “С. и партньори” се дължи такова за първата инстанция от 4 770,77 лева с ДДС (с оглед размера, изменен с определение № 768/14.06.2024 г.) и за въззивната – 2 519,64 лева с ДДС, а горница над тези суми не се присъжда. За касационното производство не се присъжда адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

По отношение разноските на застрахователя, по съразмерност Д. Д. и Й. Опуленски следва да му възстановят допълнително от по 1 301,23 лева за първата инстанция (след приспадане от дължими по 1 682,74 лева на присъдените с първоинстанционното решение по 381,51 лева) и от по 2 153,22 лева за въззивното производство. Е. Б. следва да бъде осъдена за още 1 183,85 лева за първата инстанция (дължими 2 152,29 лева, намалени с присъдените от окръжния съд 968,44 лева) и 1 957,66 лева – за въззивната. В производството пред ВКС касаторът претендира разноски в общ размер на 11 784 лева, от които 7 230 лева – държавна такса и 4 554 лева – адвокатско възнаграждение. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на касатора действия – подаване на касационна жалба, изложение на основания за допускането й и участие в проведеното открито съдебно заседание, настоящият състав намира, че уговореното и заплатено от тази страна възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и възражението на ответниците по касация не може да бъде уважено. При тези данни за касационната инстанция Д. Д. и Й. Опуленски дължат на застрахователя разноски в размер на по 2 160,36 лева, а Е. Б. – 1 964,15 лева.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 434/29.11.2024 г. по в.т.д. № 389/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 184/19.04.2024 г. по т.д. № 338/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив за осъждане на ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.432, ал.1 КЗ да заплати обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците Д. В. Д. и Й. В. ОПУЛЕНСКИ за разликата над 4 000 лева до 130 000 лева и на ищцата Е. В. Б. - 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми от 26.07.2019 г. до окончателното им плащане, в частта за разноските – за осъждане на застрахователя да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за първоинстанционното производство по сметка на Окръжен съд – Пловдив над 6 720 лева до 14 400 лева, и разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците над 4 770,77 лева с ДДС до присъдените 10 224 лева с ДДС – за първата инстанция, както и над сумата от 2 519,64 лева с ДДС до присъдените 5 400 лева с ДДС - за въззивната инстанция, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените против Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], и Й. В. ОПУЛЕНСКИ, ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [община], ул. “38-ма” № 5, за разликата над 4 000 лева до 64 000 лева и от Е. В. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], ул. “39-та” № 11, за сумата до 40 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка В. Д. Д., настъпила в резултат на ПТП от 07.06.2019 г., причинено от Л. А. К. при управление на товарен автомобил марка и модел “И. Д.”, с рег. [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва, поради извършено плащане от ответника в хода на процеса , както и за разликата над 64 000 лева до претендираните 130 000 лева от всеки от ищците Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], и Й. В. ОПУЛЕНСКИ, ЕГН [ЕГН], и за разликата над 40 000 лева до претендираните 100 000 лева от Е. В. Б., ЕГН [ЕГН], ведно със законната лихва, като неоснователни .

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 434/29.11.2024 г. по в.т.д. № 389/ 2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. В. Д., ЕГН [ЕГН], и Й. В. ОПУЛЕНСКИ, ЕГН [ЕГН], и двамата с адрес: [населено място], [община], ул. “38-ма” № 5, да заплатят на Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от по още 1 301,23 лева – разноски за първата инстанция, както и сумата от по 2153,22 лева – за въззивното производство, и от по 2 160,36 лева – за касационното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. В. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [община], ул. “39-та” № 11, да заплати на Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], сумата от още 1 183,85 лева – разноски за първата инстанция, както и сумата 1 957,66 лева – за въззивната, и 1 964,15 лева – за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Л. А. К., ЕГН [ЕГН], в качеството му на трето лице - помагач на ответника Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, ЕИК[ЕИК].

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.