Законосъобразност на изборите за адвокатски съвет чрез пълномощник и без тъмни стаички

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 648

гр.София, 01.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1368/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.7 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Образувано е по жалба на Б. В. С. – член на Софийска адвокатска колегия (САК) срещу решение на Висш адвокатски съвет (ВАдвС) № 1173/ 13.02.2024 г. и решение № 1179/ 19.02.2024 г., в частта им, в която оставя без уважение подадените от адвокат Б. С. жалба вх.№ 253/ 05.02.2024 г. и жалба вх.№ 347/ 13.02.2024 г. против решения на Избирателна комисия при САК от 29.01.2024 г. и от 04.02.2024 г. за определяне на резултатите от избора на членове на Софийски адвокатски съвет /САС/.

Жалбоподателят счита, че следва да се промени /като неправилна/ съдебната практика, според която изборите се считат за законосъобразни, ако въпреки допуснатите нарушения резултатът от тях би бил същият. Според него резултат, постигнат в опорочен изборен процес, е винаги незаконосъобразен резултат. Счита още, че ЗА не допуска таен избор на органи на АК чрез пълномощник, защото това е логически абсурд и само по себе си би довело до упражняване на два гласа по личен избор. Доколкото при изборите на 29.01.2024 г. гласували лично 1 052 адвокати и чрез пълномощник 801, а на допълнителния избор от 04.02.2024 г. лично гласували 892 адвокати и чрез пълномощник 735, не бил възможен математически модел, който да отговори как би изглеждало разпределението на гласовете, ако подадените чрез пълномощник бюлетини бъдат изключени от гласуването. В обжалваните решения на ВАдвС неправилно било прието, че ЗА не изисква в пълномощното да се посочи за кой адвокат ще се гласува, докато неговите твърдения били, че в пълномощните нямало конкретно посочен пълномощник, те били бланкови, а името на упълномощения било дописвано, без упълномощителят да е изразил воля за оправомощаване на лицето с дописани имена. Въз основа на анализ на нормативни актове застъпва разбирането, че ЗА допуска гласуване чрез пълномощник само за решения на ОС, но не и когато става дума за таен изборен процес. Освен това поддържа, че на практика гласуването не се извършва тайно /в тъмна стаичка/, а на маси, като дава възможност да се проследи кой за кого гласува – „… от всички страни минават хора, включително и кандидати, които се доближават, заничат и прочие.“. Затова счита основният и допълнителен избор на членове на САС за незаконосъобразен и моли решенията на ВАдвС, с които този избор фактически е потвърден, да бъдат отменени.

Ответната страна ВАдвС оспорва жалбата. Счита, че законовата уредба изисква единствено гласуването да се извърши с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателна кутия – други изисквания за упражняването на вота законът не поставял. Гласуването чрез адвокат – пълномощник било изрично уредено в закона, като вътрешните отношения между упълномощителя и упълномощения не подлежали на проверка. Начинът на изписване или дописване на имената на упълномощения адвокат нямали правно значение. По доводите на жалбоподателя за нарушена тайна на вота поддържа, че от показанията на разпитаните свидетели не се установявало при организацията и провеждането на избора да са допуснати такива нарушения, които могат да се отразят на крайния резултат. За жалбоподателя били подадени едва 30 гласа при подадени 559 гласа за последния избран резервен член на САС. Дори да били допуснати случаи, в които един гласоподавател е видял попълвана бюлетина на друг, това не се отразявало на тайната на вота, а и не би се отразило на крайния изборен резултат. Нямало нито едно оплакване от адвокат, участвал в изборите, за разкрита тайна на вота му, нито някой от адвокатите, гласувал чрез пълномощник, се оплакал от начина на упражняване на вота му. Поради това моли жалбата срещу решенията на ВАдвС да бъде оставена без уважение.

Конституираните като необходими другари на страната на ответника Ж. И. К., А. А. Б., А. Й. С., А. Р. М., Б. Т. Н., В. Д. Б., В. Д. Т., Г. Н. В., Е. Л. А., И. И. З.-Ш., И. В. А., М. Н. В., М. Р. Д., М. Т. М., П. Д. Ц., П. Д. С., П. Ж. М., Р. В. К., С. Й. С., С. Е. Г., Х. П. К., Х. В. Х., Х. И. Н., Х. И. Х., Х. С. Б. и Я. Х. С. оспорват жалбата. Поддържат, че доводите за нарушаване на тайната на вота при провеждане на изборите за членове на САС не се установяват от свидетелските показания. Напротив, от тях било видно, че изборите са проведени в затворена зала, без достъп на лица, които не гласуват, при ясно обозначени места и зони на гласуване и при недопускане на нови гласоподаватели преди да се освободи място за гласуване. Нямало подадени жалби за нарушаване на тайната на вота. За осигуряване тайната на вота ЗА изисквал единствено бюлетината да бъде поставена в непрозрачен плик и пусната в избирателна кутия, без да урежда други изисквания. ЗА също така допускал гласуване чрез пълномощник, като единственото поставено ограничение в тази насока било един адвокат да не може да представлява повече от един друг член на колегията. Нямало специални изисквания за съдържанието на пълномощното, а вътрешните отношения между упълномощителя и упълномощения били без значение за редовността на избора. Уредбата в ЗА не противоречала на Конституцията на Република България, защото не се касаело за упражняване на общо и равно избирателно право от всеки пълнолетен български гражданин, а за избор на органи на самоуправляваща се професионална общност. Затова не били приложими по аналогия правилата за избор на местни или централни държавни органи, нито нормите на Конституцията за тези избори. По тези съображения молят жалбата да бъде оставена без уважение.

Конституираният като необходим другар на страната на ответника Д. Д. П. не взема становище.

Съдът намира жалбата за допустима, но разгледана по същество, същата е неоснователна.

Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че на 01.12.2023 г. в ДВ бр.100/ 01.12.2023 г. била публикувана покана за свикване на общо събрание на адвокатите от САК. На същата дата било проведено заседание на избирателната комисия, определена с решение № 2438 от Протокол № 27 от 15.11.2023 г. на САК и били взети решения за определяне на реда и сроковете за подаване и оттегляне на кандидатури – предложения за избор на органи на САК, насрочени за 27-28.01.2024 г. На 12.12.2023 г. Избирателната комисия взела решение за приемане на образец за пълномощно и на Методически указания за изборите на органи на САК. В указанията било посочено, че един адвокат може да бъде пълномощник само на едно лице и че пълномощното следва да бъде заверено от САК най-късно в деня на избора. На 29.12.2023 г. Избирателната комисия обявила списъка на кандидатите за членове на органи на САК, като кандидатите, предложени за членове на САС са общо 53, включително жалбоподателя и конституираните като необходими другари в настоящето производство, а с решение от 12.01.2024 г. обявила този списък за окончателен и утвърдила образци на бюлетини за гласуване. На 19.01.2024 г. Комисията взела решение, според което началото на гласуването за органи на САК ще започне от обявяването му от Общото събрание на 27.01.2024 г. до 17.00 часа на същия ден и ще приключи на 28.01.2024 г. от 9 до 17 часа. На 27. и 28.01.2024 г. в гр.София, в хотел „Астория“ било проведено годишно общо събрание на САК, което взело решение броят на изборните органи на колегията да се запази така, както е определено с предходно решение от 24.01.2015 г. – 14 членове на Адвокатския съвет, плюс председателя, общо 15, и 12 резервни членове; 7 члена на контролния съвет и 15 члена плюс председател за Дисциплинарен съд. На 28.01.2024 г. в 17,50 часа Избирателната комисия обявила Списък на упълномощителите и на упълномощените при провеждането на изборите и същият бил залепен на вратата на помещението за гласуване. Видно от съставения на 29.01.2024 г. Протокол № 8 на Избирателната комисия, при проведените на посочените дати избори са гласували лично 1 052 адвокати, а 851 са подали глас чрез пълномощник, конкретно за членове на САС са подадени 1 752 действителни бюлетини. На същата дата Комисията взела решение № 32, с което обявила резултатите от гласуването, като обявила за избрани членове на САС Х. В. Х., Х. С. Б., И. И. З.-Ш., В. Д. Т., В. Д. Б., Х. И. Х., П. Д. С., М. Р. Д. и М. Т. М., които получили повече от половината от гласовете от действителните бюлетини /877/. На 30.01. Избирателната комисия взела решение за приемане на образци за бюлетини и за начало и край на гласуване на допълнителен избор на органи на САК, който трябвало да се проведе на 04.02.2024 г. от 09 до 16,30 часа. Видно от решение на Избирателната комисия, взето писмено на 04.02.2024 г. в 23,40 часа, са обявени резултатите от гласуването при допълнителния избор и са били обявени за избрани като членове на САС С. Й. С., Б. Т. Н., Г. Н. В., А. Й. С., П. Ж. М. /основни членове/ и А. А. Б., С. Е. Г., И. В. А., П. Д. Ц., Е. Л. А., А. Р. М., Р. В. К., М. Н. В., Х. П. К., Я. Х. С., Х. И. Н. и Д. Д. П. /резервни членове/. Комисията съставила и протокол за обявяване на Списък на упълномощителите и на упълномощените при провеждането на изборите и същият бил залепен на вратата на помещението за гласуване.

От показанията на свидетелите П., Р. и Г. се установява че и на двете дати /27-28.01.2024 г. и 04.02.2024 г./ изборите са протекли при следната обстановка: В зала в хотел „Астория“, на площ около 400-500 кв.м., били разположени всички избирателни бюра и членовете на Избирателната комисия, както и охрана, технически лица за регистрация и двама независими наблюдатели /такъв наблюдател е била свидетелката Р./. По средата на залата били разположени масички тип „щъркели“, имало няколко маси или бюра и в края на залата. При влизане на адвокатите в залата те първо се регистрирали като гласуващи, а тези, които гласували и като пълномощници, заверявали и регистрирали пълномощните. Поучавали съответния брой бюлетини и се отправяли за попълването им към масичките тип „щъркели“ /на тях било възможно да гласуват едновременно повече от един адвокат/ или към масите в дъното на залата. Не се допускало струпване на хора, охраната допускала следващ гласоподавател само при излизане от залата на вече гласувал адвокат. Тъмни стаи не е имало /както на тези избори, така и на никои преди тях/ и е било възможно преминаващи адвокати или технически лица да видят някои от листовете на бюлетините, но е имало възможност за попълване на бюлетините по начин, че да не е било възможно да се наблюдава от трети лица. Имало е пълномощни, дадени от името на адвокат, член на САК, в който ръкописно били дописвани имената на друг адвокат, член на САК, като упълномощено да гласува на изборите лице, но не било възможно това да стане в залата за провеждане на изборите, след регистрацията на пълномощното.

Решенията на комисията за обявяване на избрани членове на САС от 29.01.2024 г. и от 04.02.2024 г. били обжалвани от кандидата за член на САС адвокат Б. С. пред ВАдвС, а с обжалваните в настоящето производство решения на ВАдвС тези жалби били оставени без уважение по съображения за липса на допуснати при работата на Избирателната комисия нарушения на закона и на методическите указания.

Жалбоподателят Б. С. оспорва решенията на ВАдвС поради нарушения на тайната на вота при извършване на изборите на 27. – 28.01.2024 г. и на 04.02.2024 г., като излага съображения в две насоки: недопустимо приети за действителни гласове, подадени не лично, а чрез пълномощник и то при дописване на името на упълномощения несъобразно с волята на упълномощителя; както и неосигурена възможност при фактическото попълване на бюлетините изборът да остане таен. И двата довода съдът намира за неоснователни.

Съгласно чл.81 ЗА редовното общо събрание на адвокатските колегии се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари (ал.1) и се провежда, ако присъстват лично или чрез адвокат-пълномощник са представени 2/3 от членовете на колегията (ал.4), гласуването е лично или чрез адвокат-пълномощник, вписан в същата адвокатска колегия (ал.6), като един адвокат-пълномощник не може да представлява повече от един член на колегията (ал.7). А съгласно чл.99 ал.1 ЗА, изборът на адвокатския съвет се извършва от редовното общо събрание по чл.81 ЗА при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия. Разпоредбата на чл.105 ал.1 ЗА постулира, че изборът е таен, като се гласува с бюлетина, поставена в непрозрачен плик, който се пуска в избирателната кутия, а съгласно ал.5 на същата разпоредба бюлетините, пълномощните и другите книжа се подреждат и запечатват в избирателните кутии. Няма какви други пълномощни да е имал предвид законодателя в чл.105 ал.5 ЗА, които да се запечатват в избирателните кутии, освен тези по чл.81 ЗА, поради което правните доводи на жалбоподателя, че законодателят не допуска гласуване чрез пълномощник на изборите за адвокатски съвет, съдът приема за неоснователни. Отделен е въпросът, че законодателят едновременно е определил избора като таен, същевременно е допуснал гласуване чрез пълномощник, каквото по принцип при таен избор е недопустимо. Това е обаче законодателното решение към момента, а доводът на жалбоподателя, че тази уредба противоречи на Конституцията, съдът не възприема. Конституцията на Република България в чл.134 урежда свободата, независимостта и самоуправлението на адвокатурата и нейната основна функция - да подпомага гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси (ал.1), като всички останали въпроси, свързани с организацията и редът на дейността на адвокатурата са оставени в компетентност на обикновения законодател (ал.2). Изборите на органи на адвокатурата не е конституционно уредено и е изцяло в правомощията на обикновения законодател да реши как да протичат те. Неоснователно жалбоподателят обосновава противоконституционността на тази уредба с аргументи, почерпени от уредбата на изборите на органите на власт в държавата. Място за аналогия няма, тъй като адвокатурата не е орган на власт, а независима, свободна и самоуправляваща се организация, предназначена за оказване на съдействие на граждани и юридически лица, а не за упражняване на власт.

Видно от изложеното гласуването при избора на адвокатски съвет чрез пълномощник е законово допустимо, стига един член на колегията да не представлява повече от един друг неин член. А що се касае до твърденията, че при процесния избор е гласувано с писмени пълномощни, в които името на упълномощения адвокат е дописано ръкописно и то в деня на избора, без оглед волята на упълномощителя, те съставляват правни доводи за недействителност на упълномощаването. Такива доводи може да релевира само лицето, което е изявило воля по едностранната упълномощителна сделка. Както е изяснено в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК, ВКС, единствено мнимо представляваният разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без представителна власт, така и да се позове на недействителността, такъв правен интерес не е налице за трети лица. Изяснено е също, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, е недействителен, но на тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници. Видно е, че съдебната практика изхожда от принципното положение, че на пороци в упълномощителната сделка може да се позове само упълномощителят /универсалните му правоприемници/, но не и трети лица. Затова когато упълномощителят не заявява, че въз основа на учредената от него представителна власт е увреден, трети лица не могат да се позовават на пороци на упълномощителната сделка. Ирелевантен е повдигнатият от жалбоподателя въпрос доколко даването на бланково пълномощно за гласуване може да е съответно на адвокатската етика, тъй като по реда на чл.7 ЗА съдът решава правни спорове, а не дали извършените действия съответстват на морала.

За неоснователен съдът намира и доводът, че изборът е протекъл по начин, неосигуряващ тайната на вота. Видно от показанията на свидетелите Г. и Р., избирателният процес е бил организиран по такъв начин, че всеки гласуващ е имал възможност да попълни съответните бюлетини без вотът му да стане достояние на други лица. Установява се твърдението на жалбоподателя, че не е имало т.нар. „тъмни стаички“, но такива ЗА не изисква /за сравнение виж изричното изискване по чл.218 ал.2 ИК, неприложим в настоящия случай, тъй като не се избират органи на държавна власт/, нито пък при някой от изборите на САС до този момент са били обособявани отделни помещения за гласуване. Няма и специална забрана за избирателя да разкрива вота си /за сравнение чл.228 ИК/, а и такава би била безсмислена, след като законодателят е допуснал вот с пълномощник /в този случай вотът на упълномощителя е разкрит поне за пълномощника/. Затова за законосъобразното провеждане на избора е достатъчно осигуряването на възможност за тайно гласуване, което се установява от показанията на свидетелите Г. и Р.. Единствено свидетелката П. съобщава, че тайната на гласуването не е била обезпечена и че нейният вот бил разкрит от председателя или заместник-председателя на Избирателната комисия. Обстоятелството, че свидетелката не съобщава кой точно и е попречил да гласува тайно, само по себе си разколебава стойността на показанията й, тъй като те не могат да бъдат проверени. От друга страна съдът приема, че свидетелката има субективно отношение към оспорения изборен процес, което е видно от самите й показания. Тя описва конфликт, който е имала с членове на избирателната комисия още преди да получи бюлетини, а като обстоятелство, водещо до разкриване на тайната на вота й, сочи, че неконкретизирано лице се е приближило до мястото, където е попълвала бюлетините и я обвинило, че попълва чужди бюлетини. Лицето било на разстояние, от което можело да се види какво е попълнила, но свидетелката не съобщава това лице да е проявило интерес към попълненото от нея, по-скоро изразява обида от проявеното отношение. Самата свидетелка по-преди в показанията си заявява, че бюлетините са били на няколко листа с формат А4. Нелогично е при проведен кратък конфликтен разговор от разстояние разговарящото със свидетелката лице да е огледало как са попълнени отделните листове на бюлетините. Поради това съдът възприема показанията на свидетелката П. като израз на субективното й отношение към осъществения изборен процес, а не като доказателство, че е разкрита тайната на вота й. Показателно в това отношение е, че тя не е заявила оплакване от намеса на трето лице при попълването на бюлетините в момента на изборите, а както съобщава свидетелката Р. (присъствала и на двата избора в качеството си на независим наблюдател), въобще не са постъпвали оплаквания за нарушения на изборния процес в който и да е от двата тура.

По изложените съображения съдът намира, че не се установяват нарушенията, твърдяни в подадената жалба и на основание чл.7 ал.7 ЗА

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. В. С. срещу решение № 1173/ 13.02.2024 г. и решение № 1179/ 19.02.2024 г. на Висш адвокатски съвет, в частта им, в която се оставят без уважение подадените от адвокат Б. В. С. жалба вх.№ 253/ 05.02.2024 г. и жалба вх.№ 347/ 13.02.2024 г. против решения на Избирателна комисия при САК от 29.01.2024 г. и от 04.02.2024 г. за определяне на резултатите от избора на членове на Софийски адвокатски съвет.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: