Граници и площ на имота при извършване на съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 657

Гр. София,05.11.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №837/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Бачковската Ставропигиална Света Обител „Успение Богородично – Бачковски манастир“, чрез адв. П. срещу Решение №1479/28.11.2023г. по в. гр. дело №20235300501994/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение от 27.04.2023г., постановено по гр. д. №2300/2012г. по описа на Районен съд-Асеновград, с което е извършена делба на недвижим имот чрез разпределение на осн. чл. 353 ГПК. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Счита, че решението за извършване на делбата е недопустимо, тъй като не е съобразено с решението по допускане на делбата, което се ползва със сила на присъдено нещо. Според касатора разпределеният поземлен имот не е идентичен с допуснатия до делба предвид различната индивидуализация на двата имота /доколкото има такава за ПИ №..., който се разделял на два имота с проекто- номера/ - като пространствено обособена част от земната повърхност - площ, граници и квоти на съсобственост. Предвид липсата на идентичност на имотите, счита, че решението от 27.04.2023г. на РС -Асеновград за извършване на делбата е недопустимо, тъй като е налице произнасяне извън предмета на спора. Твърди, че съдебната спогодба, сключена по гр. д. №1177/2015г. е нищожна в частта, обективираща новообразуван нов обект – ПИ №.... Във връзка с твърдението, че съдът е извършил делба на новообразуван ПИ №..., като идентичен с допуснатия до делба ПИ №..., без да се установява идентичност в границите, площта и квоти на съсобственост, в изложението на касационни основания са формулирани материално-правни и процесуални въпроси, по които касаторът твърди, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Счита, че въззивният съд не е съобразил, че разпределеният поземлен имот ПИ №... не е идентичен с допуснатия до делба имот поради неустановени надлежни граници и площ на имота, излагайки съждения в противоречие с формалната логика, т.е. решението е необосновано, както и, че не е анализирал квотите на съсобственост и не е обсъдил доводите им за различие с определените такива в решението по допускането на делба. В о.с.з. жалбата се поддържа като се претендират разноски.

Чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез пълномощника си, ответникът – „БЪТЕРФЛАЙ 2003“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице сочените от касатора касационни основания. Според ответника съдът не е допуснал твърдяните процесуални нарушения, а постановеното решение не е очевидно неправилно. Претендира се присъждането на разноски, като се прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

С определение №2454 от 20.05.2024г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса: „Налице ли е несъобразяване с решението по допускане на делбата, ако в решението по извършването е допуснат до делба и разпределен новообразуван поземлен имот с различни граници, площ и квоти на съсобственост, от тези, които са посочени в решението по допускане на делбата?“ с оглед спецификите на настоящия казус и за извършване на преценка за значението на спогодбата от 12.02.2016г., сключена между страните по настоящото дело.

Във връзка с така допуснатия въпрос, съдът съобрази следното:

В представеното от жалбоподателя решение №49/18.08.20213г. по гр. д. № 549/2012г., се приема, че доколкото в решението по допускане на делбата съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки съсобственик, то след влизане на това решение в сила по реда на чл. 349 и сл. ГПК съдът следва да извърши делбата именно на имотите, за които тя е била допусната, т. е. имотите, посочени в решението по допускане на делбата следва да бъдат идентични с имотите, посочени в решението по нейното извършване, за да може да се приеме, че е налице произнасяне по заявения с исковата молба спорен предмет. При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с решението по допускането й. В този смисъл последното се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените в чл. 344, ал. 1 ГПК въпроси. В него делбеното имущество се описва според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид. При извършването на делбата съдът следва да отчете настъпилите промени в имота след постановяване на решението по чл. 344, ал. 1 ГПК , стига същите да нямат за последица създаване на нов обект на право на собственост, в който случай ще се извърши делба само на посочения в решението по допускане обект. Ако е налице несъответствие в описанието на имотите между решението по допускане и решението по извършване на делбата, това няма да обоснове недопустимост на решението по извършването на делбата ако в пространствено отношение обектите са идентични. Подобно несъобразяване може да обоснове неправилност на решението по извършване на делбата.

В цитираното от касатора решение №195 от 1.01.2017г. на ВКС по к. гр. д. №5301/2016г. се приема, че в съдебното решение, делбеното имущество следва да опише според възприетите в практиката белези, необходими и достатъчни за неговата индивидуализация, посредством които да бъде отграничено от друго имущество от същия вид- местонахождение, вид, граници и площ. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран - индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия. Във всички случаи, ако в хода на делото настъпи промяна в индивидуализиращите белези на делбения имот, в съдебното решение той се описва според актуалното му състояние. Посочено е, че изискването за подробно описание на делбените имоти в тяхното актуално състояние е от значение в три насоки – за точното определяне предмета на делбената маса; за оповестителното действие на вписването на исковата молба за делба и решението по извършване на делбата / чл. 114, б. "в" и чл. 115, ал. 1 и ал. 4 ЗС ; чл. 62, ал. 1, т. 5 ЗКИР / и за прецизното съдържание на решението по допускане на делбата, съответно – решението по извършване на делбата, което представлява документ за собственост. При наличие на спор между страните относно актуалното състояние на делбения имот съдът може да назначи и експертиза в производството по чл. 129 ГПК.

Предвид цитираната практика, която изцяло се споделя, настоящият състав счита, че съдът следва да извърши делбата на имота, който е допуснат до делба с решението по чл. 344, ал.1 ГПК. Евентуално настъпилите до постановяването на решението по извършване на делбата промени, могат да бъдат съобразени от съда във втората фаза на производството, но само ако не водят до съществена промяна в обекта, предмет на делбата. При възникнал на този етап от производството спор между страните във връзка с индивидуализацията и идентичността на делбения имот, съдът следва да назначи експертиза, вещото лице по която да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи.

С оглед развитите съображения, на поставения за разглеждане въпрос, следва да бъде даден следният отговор: Имотът, посочен в решението по извършване на делбата следва да съответства на решението по допускане по отношение на границите, площта и квотите на съсобственост, като при възникнал спор между съделителите във втората фаза на делбеното производство досежно идентификацията на имота, съдът е длъжен да разреши същия, като обсъди своевременно наведените възраженията на страните и изясни релевантните обстоятелствата, включително посредством използването на специалните знания на вещо лице.

За да се произнесе по основателността на касационната жалба, настоящият състав съобрази следното:

Производството е за делба във фазата на извършването.

С влязло в сила Решение №54 от 09.01.2015г., постановено по в. гр. д. №3143/2014г. по описа на ОС –Пловдив е отменено Решение №101/13.03.2014г., постановено по гр.д. №2300/2012г. по описа на РС -Асеновград, като е допусната делба на имот №02974.012.20, находящ се в [населено място], [община], област П. по КК, одобрена със Заповед №300-5-67/08.11.2004г. с площ 22 738 кв.м., при съседни имоти по кадастрална карта №012.023 на Бачковски манастир "Света Богородица", №012.030–път, №012.036 - Бачковски манастир "Света Богородица", №012.047-път І клас на Държавата, при квоти: 22155/22738 ид.ч. за „Бътерфлай 2003" ЕООД, ЕИК[ЕИК], и 583/22738 ид.ч. за Бачковската Ставропигиална Света Обител "Успение Богородично – Бачковски манастир" [населено място].

След влизане в сила на решението за допускането на делбата, с определение №883/01.07.2015г. първоинстанционният съд е насрочил производството във втора фаза.

С молба – становище от 11.02.2021г. ищецът „Бътерфлай -2003“ ЕООД е посочил, че след влизане в сила на решението по допускането, между страните по делбеното дело е било образуване гр. дело №1177/2015г. по описа на РС – Асеновград по иск по чл. 54 ЗКИР, приключило с постигната между страните спогодба, поради което моли чрез разпределение да бъде извършена делба на имот с нов идентификатор №..., идентичен с допуснатия до делба с идентификатор №....

Със становище от 10.03.2021г. ответникът „Бачковската Света Обител – Успение Богородично“ твърди, че е недопустимо да се иска извършване на делба на процесния имот с посочения нов идентификатор №... съгласно спогодбата от 12.02.2016 г., тъй като същата е нищожна. Освен това излага, че делбеният имот е ненадлежно индивидуализиран според актуалния му статут, и посочената спогодба, което представлява недостатък, за който съдът следи служебно.

Въззивният съд е посочил в мотивите си, че след влизане в сила на решението по допускането, между съделителите, в качеството им на страни по гр. д. №1177/2015г. на АРС, образувано по иск с правно квалификация чл. 54 ЗКИР, касаещ изменението на КККР по отношение на ПИ №..., била постигната съдебна спогодба от 16.02.2016г., според която е прието, че е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на границите и площта на ПИ №..., като действителните правилни и реални граници на този имот по КККР, са очертаните със зелени линии по скица №4 за изменение на карта, действителната площ на този имот е 27 528 кв.м., а действителният статус е за „мотел, ресторант и къмпинг“. От кредитираните заключения на двете назначени СТЕ, въззивният съд е приел, че със съдебната спогодба от 16.02.2016г., сключена по гр. д. №1177/2015г. на АРС е извършено изменение на КККР по отношение на ПИ №..., като е преобразуван в ПИ №... с площ 27528 кв. м., който е идентичен с ПИ №... и включва цялата площ на допуснатия до делба имот, като в северната и източната посока се разширява в резултат на нанасяне на вярната граница, на което се дължи и изменението на площта на ПИ №.... Посочено е, към настоящия момент актуалният статут на имот №... е урбанизирана територия с предназначение за къмпинг- мотел. Развити са съображения, че след постановяване на решението по допускане на делбата, със Заповед от 17.06.2016г., с която е отстранена грешка в КК, се нанася нов обект в КК - ПИ №... с площ 27528 кв. м. „за къмпинг мотел“, като в новия имот се включва цялата площ на ПИ №... от 22740 кв. м., цялата площ на ПИ №... от 1791 кв. м., цялата площ на ПИ №... от 1248 кв. м., 37 кв. м. от ПИ №... и общо 1713 кв. м. от ПИ №.... ПИ №... е идентичен със ПИ №.... Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че първ. съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като липсва идентичност между имотите по допускането на делбата и нейното извършване, като е посочил, че ако след постановяване на решението по допускане, настъпят промени в делбения имот, съдът следва да отчете тези промени когато същите да нямат за последица създаване на нов обект на право на собственост. Изложил е, че в случая, след постановяването на решението по допускане, в следствие на сключената между страните по настоящото дело съдебна спогодба по гр.д. №1177/2015г. на АРС е извършено изменение на КККР по отношение на делбения имот, като е нанесен нов обект на КК- ПИ №... с площ 27528 кв. м., който е идентичен с ПИ №.... Посочил е, че нанасянето на верните имотни граници в КККР няма за последица създаването на нов обект на правото на собственост, нито води до обособяването на нов самостоятелен поземлен имот, който да включва в себе си само част от допуснатия до делба имот. Счел е, че промените обективно водят до промяна в описанието на имота, поради което чрез разпределение по чл. 353 ГПК е извършил делба на ПИ №..., който е идентичен с допуснатия до делба имот ПИ №....

При дадения отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, този извод на въззивния съд се явява неправилен и необоснован. Както беше посочено по-горе, съдът във фазата на извършването на делбата може да съобрази настъпилите промени, но само ако те не водят до съществена промяна в обекта на делбата.

В началото на втората фаза, съделителят „Бътерфлай- 2003“ ЕООД е посочил, че допуснатият до делба имот с идентификатор 02974.12.20, е с нов идентификатор №..., получен след проведено производство по чл. 54 ЗКИР и одобрена от съда постигната между страните спогодба, поради което именно по отношение на него следва да се извърши делбата.

Въззивният съд не е съобразил, че производството по чл. 54 ЗКИР е приключило със спогодба, както и, че целта на същото е да се отстранят непълноти или грешки досежно правилното отразяване в кадастъра на правното положение на имота.

От представените документи е видно, че допуснатият до делба имот със стар идентификатор №... е с площ 22 738 кв.м., а имотът с нов идентификатор №..., по отношение на който се иска извършване на делба е с площ 27 528 кв. Т.е. разликата в площта не е незначителна, от което се налага извода, че в резултат на постигнатата спогодба в делбения имот са включени части от съседни имоти, а не се касае само за нанасянето на верните имотни граници в КККР, което според въззивния съд нямало за последица създаването на нов обект на правото на собственост. Следва да се посочи също, че със спогодбата се констатират и признават права, но доколкото със същата не се прехвърлят такива, то тя не може да бъде съобразена като способ за промяна в собствеността. Дори въз основа на такава спогодба имотът да е бил включен в урегулирана територия, това само по себе си няма за последица промяна в принадлежността на правото на собственост на допълнително включената площ. За да се образува съсобствен урегулиран имот от поземлени имоти, собственост на различни лица, съгласно разпоредбата на чл. 16, ал.5 ЗУТ е необходимо сключването на договор с нотариално заверени подписи. В случая по делото не се установява допълнително включената площ от 4 790 кв.м. в имот с нов идентификатор №... да е съсобствена между страните, нито след постигнатата спогодба да е извършено прехвърляне на права по предвидения в ЗУТ ред.

Предвид изложените мотиви относно правните последици на сключената между страните в хода на производството по иска по чл. 54 ЗКИР спогодба, обстоятелството дали същата е действителна или нищожна с оглед развитие от касатора възражения, е ирелевантно за настоящия спор.

По тези съображения, изводът на въззивния съд, че следва да се извърши делба на имот с нов идентификатор №... с площ 27 528 е неправилен. Решението по допускане на делбата не може да разпростре силата си на присъдено нещо по отношение на допълнително включени към делбения имот части, за принадлежността и съсобствеността на които съдът не е бил сезиран и не се е произнесъл в първата фаза. Промяната в имота засяга както неговите граници, така и площта, поради което не е такава, която да не налага извършването на допълнителни преценка за принадлежността на правата. Съдът не може във втората фаза да извърши на делба на имот, включващ допълнително значителна по размер площ, по отношение на която не е изследвано наличието на съсобственост.

Делбата във втората фаза следва да се извърши в границите, посочени в решението по допускане, като съдът съобрази, че допуснатия до делба имот представлява реална част от имот с нов идентификатор №... с площ 27 528 кв.м.

По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да се отмени, а делото- да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в хипотезата на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане следва да бъде извършена преценка за реалната поделяемост на допуснатия до делба недвижим имот, след изслушване заключението на вещо лице.

Въпросът за разноските пред настоящата инстанция съобразно разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК следва да бъде разрешен от въззивния съд при повторното разглеждане на делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1479/28.11.2023г. по в. гр. дело №20235300501994/2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: ______________________

Членове:

1. ____________________

2. ____________________