Съпричиняване при ПТП при неправилно пресичане от пешеходец

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * неимуществени вреди от ПТП * намаляване на обезщетение поради съпричиняване * принос на пострадалия

Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. София, 02.06.2026 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА като изслуша докладваното от съдия Мадлена Желева т. д. № 2311 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място] срещу решение № 173 от 16.05.2024 г. по в. т. д. № 136/2024 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1005 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 5550/2022 г. на Старозагорски районен съд касаторът е осъден да заплати на М. К. М. сумата от 12 000 лв., разликата над присъдените 9 065 лв. до дължимите 21 065 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 14.12.2021 г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че размерът на справедливото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и е необосновано завишен. Излага доводи, че решаващият състав на въззивния съд не е извършил оценъчен анализ на обстоятелствата от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, както и не е обсъдил обществено-икономическите условия на живот в страната и по местожителството на ищцата към датата на ПТП. Сочи, че при определяне на дължимото обезщетение съдът не е отчел реално понесените от ищцата болки и страдания. Оспорва извода на въззивния съд, че не е налице принос на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат. Счита, че този принос е съществен, като мотивира становище, че съдът не е съобразил допуснатите от увредената сериозни и груби нарушения на правилата за движение по пътищата, изразяващи се в предприемане на пресичане на пътното платно без полагане на дължимата грижа за собствените си безопасност и здраве, като по този начин с бездействието си е станала непосредствена и основна причина за настъпване на процесното произшествие. В касационната жалба се сочи, че по делото е установено, че към момента на удара ищцата М. М. не е изпълнявала служебните си задължения /в качеството на работеща като „метач“/ на безопасно за целта място, тъй като е била навътре в северната лента от пътното платно – на 4, 25 м от бордюра на северния тротоар на [улица]в [населено място], и е покрила носеното от нея светлоотразително елече с черен чувал, ограничаващ възможността на водача на МПС да я възприеме. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответницата по касационната жалба М. К. М. я оспорва, като излага доводи за правилност на решението на въззивния съд в обжалваната от застрахователя част. Изразява становище, че при определяне на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания, настъпили при ПТП, съставът на въззивния съд е отчел в пълна степен характера, степента и броя на уврежданията й, както и неблагоприятните последици за психиката и начина й на живот. В отговора на касационната жалба се сочи, че възражението на ответника за принос на пострадалата за вредоносния резултат не е надлежно релевирано, тъй като в срока за отговор на исковата молба ответникът не е навел конкретни фактически твърдения относно поведението на пострадалата, намиращо се в причинна връзка с настъпване на увреждането. Излагат се доводи, че ищцата се е намирала на пътното платно, тъй като е имала качеството на „работник на пътя“. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА на процесуалния представител на М. адвокат И. С..

С определение № 2311 от 17.07.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД част по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изцяло изводите на първоинстанционния съд, че по делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение за покриване отговорността на причинилото процесното ПТП лице, както и елементите на непозволеното увреждане – деяние, противоправност на деянието, неимуществени вреди и причинна връзка между вредите и деянието.

По спорния въпрос относно размера на дължимото обезщетение съставът на окръжния съд, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е счел, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за неимуществените вреди на ищцата възлиза на 24 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил естеството и тежестта на получените от ищцата травми, болките и страданията на пострадалата във връзка с уврежданията, продължителността на възстановителния период, проведеното й лечение и преживяната от нея остра стресова реакция в резултат на инцидента.

Въззивният съд е формирал извод, че по делото не се установява да е налице принос на ищцата за настъпване на вредите. В решението, след подробно обсъждане на събраните по делото свидетелски показания и заключения на комплексна автотехническа и медицинска експертиза и повторна автотехническа експертиза, е прието, че ПТП е настъпило на 14.12.2021 г. около 7, 30 часа на ул. Христо Ботев, [населено място], в северната пътна лента, в близост до разделителната линия, при условията на валеж и мокра настилка, като участващият в произшествието автомобил, управляван от свидетелката Ж. Г., се движил с около 40 км/ч, а в този момент пострадалата М. /метач/ се движила в посока от север на юг, пресичайки северната лента на посочената улица, като държала метла с дълга дръжка; водачката не възприела опасността и на 4, 25 м южно от северната граница на платното за движение настъпил удар между МПС и пострадалата. За да мотивира извода си за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, въззивният съд се е позовал на експертните заключения, съгласно които от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП са субективните действия на водачката на МПС, която не е съобразила конкретните условия на видимост, състоянието на пътната настилка, не е възприела намиращата се на платното ищца и не е предприела намаляване на скоростта на движение или спиране, както и на експертното мнение, че пострадалата се е намирала на платното за движение, но не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила, тъй като разстоянието на видимост за управлявалата МПС Г. при движение на къси светлини на фаровете към пешеходец, облечен с тъмни дрехи, е 50 м, което разстояние е по-голямо от дължината на опасната зона за спиране, възлизаща на 25,84 м.

Накрая, решаващият състав на окръжния съд е отчел, че ответникът е заплатил на ищцата сумата от 2 935 лв., поради което е намерил, че предявеният пряк иск срещу застрахователя следва да бъде уважен за сумата от 21 065 лв.

По въпроса относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 169 от 02. 10. 2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 92 от 24. 07. 2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от 8. 07. 2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

Предвид отговора на значимия за изхода на делото материалноправен въпрос основателни са оплакванията в касационната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за необоснованост на въззивното решение и за постановяването му в нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, се твърди, че ищцата М. К. М. е работила като „метач“ при работодател, чиято дейност е свързана с поддържането на чистотата в [населено място]; на 14.12.2021 г., около 7, 25 ч., когато настъпило процесното ПТП, ищцата се намирала на ул. Христо Ботев и изпълнявала служебните си задължения по почистването на тротоарите в града. Наведените с исковата молба твърдения са, че към момента на реализиране на произшествието, ищцата е била пешеходец и се е намирала на очертания „остров на платното за движение“, непосредствено след автобусната спирка. В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът е релевирал възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата при ПТП ищца, което е основано на следните факти – ищцата се е намирала на пътното платно, без да се съобрази с интензивния трафик по ул. Христо Ботев в [населено място], по посока на автомобилното движение и не е носила задължителните за работниците, обслужващи сектора на чистотата, светлоотразителни дрехи. Ответното застрахователно дружество е квалифицирало поведението на ищцата като противоправно – осъществено в нарушение на чл. 32, ал. 2, чл. 108 и чл. 113, ал. 1 ЗДвП. С оглед изложеното неоснователни се явяват доводите на ответницата по касация, че защитното възражение за принос на пострадалата за вредоносния резултат не е заявено своевременно и не е основано на факти във връзка с конкретното й поведение.

По делото е установено, че произшествието, при което на ищцата са причинени телесни увреждания, е реализирано на 14.12.2021 г., около 7, 25 ч., в [населено място], ул. Христо Ботев, в района на [жилищен адрес] където на кръстовището с ул. М. К. има пешеходна пътека, като е валял дъжд, пътната настилка е била мокра и видимостта е била в условията на разсъмване. Видно от събраните доказателства /писмени доказателства, свидетелски показания и заключенията на комплексните автотехническа и медицинска експертиза/ към момента на настъпване на произшествието пострадалата се е движила в посока от север на юг, като е пресичала северната лента на ул. Христо Ботев, докато е държала метла с дълга дръжка. Съгласно експертните заключения към момента на удара, който е настъпил между управлявания от делинквента Г. автомобил, движещ се със скорост 40 км/ч, и пострадалата на 4, 25 м от бордюра на северния тротоар на посочената улица, пострадалата се е намирала с лявата си страна към автомобила, с лице на юг, като в резултат на удара тялото на пострадалата е упражнило натиск върху дръжката на метлата, довел до счупването на предното стъкло на автомобила, и след удара тялото на ищцата е изпаднало встрани от автомобила, в близост до разделителната линия. В заключенията на експертизата изрично е отречено твърдението на ищцата, че към момента на удара тя е била на очертан остров на платното за движение, тъй като в този случай удар между нея и автомобила „Рено Меган“ с рег. № СТ 92971 АВ не би настъпил. От показанията на свидетелката Ж. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, се установява, че гърдите на пострадалата са били покрити с черен чувал. Според писмените доказателства, приети по делото, ищцата е работела като „метач“ в ДЗЗД „Грийн Партнърс – БКС“ и съгласно длъжностната характеристика за посочената длъжност тя е следвало да се явява на работа, облечена със „сигнално“ елече.

Преценени в тяхната съвкупност, установените по делото факти, релевантни за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД , обосновават извод, че поведението на пострадалата се намира в пряка причинна връзка с реализираното от водача на лекия автомобил ПТП, тъй като е допринесло за настъпване на произшествието и на вредоносния резултат. Необосновани и незаконосъобразни са изводите на въззивния съд, че в случая не е налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалата. Съгласно съдържащата се в чл. 107, ал. 1 ЗДвП легална дефиниция пешеходец е всеки участник в движението, който се намира на пътя из вън пътно превозно средство и не извършва работа на пътя. Към момента на реализиране на произшествието пострадалата се е намирала на пътното платно и не е извършвала работа на пътя, поради което по силата на чл. 107, ал. 1, изр. 1 ЗДвП същата е имала качеството на пешеходец, участващ в движението и обвързан от правилата за движение на пешеходци. Както се посочи, още в исковата молба са наведени твърдения за извършвана от ищцата работа по почистването на тротоарната площ на ул. Христо Ботев, [населено място], а не на уличното платно. Установено е, че ищцата работи като „метач“, твърди се, че е почиствала тротоарите на ул. Христо Ботев в [населено място], и се доказва, че към момента на реализиране на произшествието се е намирала в северната лента на пътното платно на същата улица /на 4, 25 м навътре в лентата/, поради което в посочения момент тя е имала качеството на пешеходец по смисъла на ЗДвП. Според разпоредбата на чл. 108 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно и само по изключение, когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани, а също и при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява движението на другите пешеходци, те могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. По делото няма твърдения и данни за обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като някое от изключенията по чл. 108 ЗДвП и да оправдаят навлизането на пострадалата в платното за движение на превозни средства. В чл. 113, ал. 1, т. 1 /в редакцията преди изм. с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила към момента на ПТП/ и т. 2 ЗДвП е предвидено задължение за пешеходците при пресичане на платното за движение да преминават по пешеходни пътеки, като преди навлизане в платното съобразяват приближаващите пътни превозни средства, не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и не спират без необходимост на платното. С чл. 114 ЗДвП е забранено на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост и да извършват търговия и услуги на платното за движение. В случая произшествието и увреждането на ищцата не биха настъпили, ако тя не се намираше на платното за движение на превозните средства с оглед предприетото пресичане на пътното платно на необозначено място, в непосредствена близост до обозначена пешеходна пътека, при наличие на ограничена видимост и без да положи грижа за собствената си безопасност при съобразяване на движението и скоростта на управлявания от делинквента автомобил. Предвид изложеното поведението на пострадалата съставлява нарушение на правилата за движение на пешеходци /чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 2 ЗДвП/ и обуславя наличие на принос от нейна страна по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД . Отделен е въпросът, че по време на произшествието увредената ищца е била покрила с черен чувал носеното от нея светлоотразително елече, като по този начин не е изпълнила отнасящото се до всички участници в движението, включително работещите на пътя, задължение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, както и да не поставят в опасност живота и здравето на хората. С оглед изводите на въззивния съд следва да се изтъкне, че обективната и субективна възможност на водача да възприеме пострадалия като препятствие на пътя и да спре автомобила, преди да го удари, е от значение за деликтната отговорност на самия водач, но не изключва приноса на пострадалия по чл. 51, ал. 2 ЗЗД . В настоящата хипотеза приносът е обусловен от това, че пострадалата е пресичала в нарушение на правилата за движение на пешеходци, като е покрила носеното от нея сигнално елече и е поставила в опасност живота и здравето си. Касае се до поведение на ищцата, съставляващо форма на съпричиняване на вредоносния резултат, и възражението на ответника застраховател, че дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди подлежи на намаляване на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД , съразмерно на доказания принос, е основателно.

При определяне на степента на съпричиняване следва да бъде отчетено, че по делото е категорично установено, че застрахованият водач Г. не се е съобразила с конкретните условия на видимост, със състоянието на пътната настилка, не е възприела намиращата се на платното за движение ищца и не е предприела намаляване на скоростта на движение или спиране, следователно е нарушила разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, предписваща задължение за водачите да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Присъствието на пешеходец на пътното платно съставлява опасност за движението, която налага предприемане на адекватни действия от страна на водача, поради невъзможността да бъдат предвидени възможните реакции на пешеходеца. При съпоставяне на поведението и действията на ищцата и на водача на лекия автомобил Г. и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, настоящият съдебен състав счита, че конкретният принос за съпричиняване на процесното ПТП на пострадалата е 20 %. Следва да се отчете задължението на водача да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, съответно при необходимост да намали скоростта или спре с цел избягване на инцидент – чл. 5, ал. 2, т. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 116 ЗДвП. В случая въпреки завишената отговорност на водача Г., същата не е предприела действия за предотвратяване на удара, като е имала възможност при аварийно спиране да избегне пътния инцидент.

Неоснователни са касационните доводи, че въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Определеното от решаващия състав на Старозагорски окръжен съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с телесни увреждания вследствие ПТП, настъпило на 14.12.2021 г., в размер на 24 000 лв. е съобразено с изяснените в ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС критерии за справедливост и установените по делото релевантни обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Отчетени са естеството и тежестта на получените от ищцата травми – счупването на малкопищялната кост в горната й част, без сериозно разместване, счупването на носните кости, контузията на главата, без загуба на съзнание, контузия на колената; болките и страданията на пострадалата във връзка с уврежданията; продължителността на възстановителния период – 45-60 дни за счупването на малкопищялната кост, 10-15 дни за счупването на носните кости, 5 дни за контузията на главата и около една седмица за контузията на коленете; проведеното й консервативно лечение, включващо носене на ортопедична протеза за 30 дни; нуждата от помощ в ежедневното обслужване на ищцата с оглед травмите й; преживяната от нея остра стресова реакция в резултат на инцидента. Обезщетението се явява съобразено с възрастта на пострадалата – 32 години, както и с обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на настъпване на увреждането – 14.12.2021 г. С оглед приноса на пострадала определеното обезщетение в размер на 24 000 лв. следва да бъде намалено с 20 %, съответно на сумата от 19 200 лв. и на ищцата следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 16 265 лв. /с равностойност 8 316, 16 евро/ с оглед данните по делото, че ответникът е заплатил на М. М. сумата от 2 935 лв. – обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилото ПТП. Върху обезщетението се дължи законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2022 г. до окончателното му изплащане. В частта по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху обезщетението по чл. 432, ал. 1 КЗ, считано от 29.03.2022 г. до 12.12.2022 г., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за разликата над 16 265 лв. /с равностойност 8316, 16 евро/ до 21 065 лв. /с равностойност 10 770, 36 евро/, като искът в тази част бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която след отмяна на първоинстанционното решение застрахователят е осъден да заплати на М. К. М. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 9 065 лв. /с равностойност 4 634, 86 евро/ до 16 265 лв. /с равностойност 8 316, 16 евро/, ведно със законната лихва от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 21 065 лв. до размера от 24 000 лв. /частичен иск от 30 000 лв./ и на предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва за периода от 29.03.2022 г. до 12.12.2022 г. над сумата от 1515, 51 лв. до претендираната сума от 1762, 67 лв. въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед резултата по делото въззивният акт следва да бъде отменен и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която М. К. М. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски по делото за разликата над 726, 46 лв. /с равностойност 371, 43 евро/ до присъдените 1463 лв. /с равностойност 748, 02 евро/. Също така следва да бъде отменено въззивното решение в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Старозагорски окръжен съд допълнително разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица за разликата над 447, 89 лв. /с равностойност 229 евро/ до 715 лв. /с равностойност 365, 57 евро/.

На касатора следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за държавна такса в размер на 108 лв. /с равностойност 55, 22 евро/, съответно на уважената част от жалбата. Ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро /с равностойност 293, 37 лв./.

С оглед резултата по делото на основание чл. 38 ЗА на адвокат И. С. С. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1871, 67 лв. и за въззивното - в размер на 914 лв. Поради това и при съобразяване на присъдения на адвокат С. с първоинстанционния акт адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА в размер на 1022, 88 лв. въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство за разликата над 1 762, 79 лв. /с равностойност 901, 30 евро/ до 3224 лв. / с равностойност 1648, 41 евро/.

Предвид изхода на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на М. М. адвокат И. С. С. на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в касационната инстанция в размер на 430 евро /с равностойност 841 лева/.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 173 от 16.05.2024 г. по в. т. д. № 136/2024 г. на Старозагорски окръжен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1005 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 5550/2022 г. на Старозагорски районен съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на М. К. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 14.12.2021 г. ПТП, за разликата над 16 265 лв. /с равностойност 8316, 16 евро/ до 21 065 лв. /с равностойност 10 770, 36 евро/, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отменено решение № 1005 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 5550/2022 г. на Старозагорски районен съд в частта, с която М. К. М. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] разноски по делото за разликата над 726, 46 лв. /с равностойност 371, 43 евро/ до присъдените 1463 лв. /с равностойност 748, 02 евро/, а също и в частите, с които „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Старозагорски окръжен съд допълнително разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица за разликата над 447, 89 лв. /с равностойност 229 евро/ до 715 лв. /с равностойност 365, 57 евро/, а на адвокат И. С. С. - адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за първоинстанционното и въззивното производство за разликата над 1 762, 79 лв. /с равностойност 901, 30 евро/ до 3224 лв. /с равностойност 1648, 41 евро/, вместо което ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. М. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни увреждания вследствие настъпило на 14.12.2021 г. ПТП, за разликата над 16 265 лв. /с равностойност 8316, 16 евро/ до 21 065 лв. /с равностойност 10 770, 36 евро/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 173 от 16.05.2024 г. по в. т. д. № 136/2024 г. на Старозагорски окръжен съд в останалата му обжалвана част, с която след частична отмяна на решение № 1005 от 20.11.2023 г. по гр. д. № 5550/2022 г. на Старозагорски районен съд „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] е осъдено да заплати на М. К. М. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 14.12.2021 г. ПТП, за разликата над 9 065 лв. /с равностойност 4634, 86 евро/ до 16 265 лв. /с равностойност 8316, 16 евро/, със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която М. К. М. е осъдена да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, [населено място] разноски по делото за разликата над 288 лв. /с равностойност 147, 25 евро/ до 726, 46 лв. /с равностойност 371, 43 евро/, а също и в частите, с които „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати по сметка на Старозагорски окръжен съд допълнително разноски за държавна такса и възнаграждения за вещи лица в размер на 447, 89 лв. /с равностойност 229 евро/, а на адвокат И. С. С. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за първоинстанционното и въззивното производство в размер на 1 762, 79 лв. /с равностойност 901, 30 евро/.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на адвокат И. С. С. от АК – Стара Загора сумата от 430 евро /с равностойност 841 лева/ адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за касационната инстанция.

ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД разноски за държавна такса за касационното производство в размер на 55, 22 евро /с равностойност 108 лв./ и юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 евро /с равностойност 293, 37 лв./

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.