Недопустимост на извънредна отмяна на съдебни актове по разпределение на ЧСИ

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60

София 20.04.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3901 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.4 и 5 ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх.№ 19416 от 10.07.2020г. на ПОС, подадена от Б. А. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П., за отмяна на решение № 50 от 13.04.2020г. по гр.д. № 127/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение № 570 от 3.05.2019г. по в.гр.д.№ 2620/2019г. на ОС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е потвърдено разпределение, изготвено на 1.06.2018г. по изп.д.№ 20118250000398 по описа на ЧСИ Г., рег.№ 825, като е потвърдено решение № 34 от 8.01.2020г., по в.гр.д.№ 2620/2019г. на ПОС, с което е оставено без уважение искането за допълване на решение № 570 от 3.05.2020г., обективирано в молба № 31258.
Молителят се позовава на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, като счита, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на влезли в сила решения - № 109 от 10.06.2016г. по в.гр.д.№ 284/2016г.на АС Пловдив и № 843 от 20.06.2017г. по в.гр.д.№ 1213/2017г. на ОС Пловдив, които са постановени между същите страни и на същото основание, във връзка с три поредни разпределения, извършени по едно и също изпълнително дело. Според молителя, при постановяване на третото по ред разпределение, съдът не се е съобразил с мотивите, съдържащи се в окончателния акт по в.гр.д.№ 1213/2017г. на ОС Пловдив, касаещ второто разпределение и по-специално относно вземанията, ползващи се с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Според молителя, след като предмет на разпределението от 20.01.2017г. и на разпределението от 1.06.2018г. са едни и същи вземания по основание и размер, то същите следва да се ползват /съответно да не се ползват/ с една и съща привилегия. Противоречието с решението по в.гр.д.№ 284/2016г.на АС Пловдив мотивира с това, че при постановяване на решението, чиято отмяна се иска /по гр.д. № 127/2020г./, Апелативен съд Пловдив не се е съобразил с вече приетото в мотивите по в.гр.д.№ 284/2016г., че процесният недвижим имот е съсобствен между бившите съпрузи С. Т. и А. Т. и не е отчел липсата на уведомяване от страна на съдебният изпълнител на Т. за извършените изпълнителните действия /не го е конституирал като ипотекарен длъжник/.
Освен на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, молителят се позовава и на това по чл.303, ал.1 т.5 ГПК, като твърди, че АС Пловдив е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което страните са били лишени от възможност да участват в делото, защото актът, чиято отмяна се иска е постановен в закрито заседание, вместо в открито, съгласно изискванията на чл.437, ал.2, вр.чл.463, ал.2 и чл.274 ГПК. Позовава се на нарушение на правата на третото за изпълнителното дело лице А. Т..
Срещу подадената молба за отмяна са постъпили три писмени отговора - от „Юробанк България“ АД, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД, прекратена без ликвидация поради преобразуване, чрез вливане на 12.11.2019г. в „Юробанк България“ АД, чрез процесуалният представител юрисконсулт Т., от С. П. Ж. и от А. Б. Т., чрез процесуалния представител адвокат З., като в последните две изразените становища са за основателност, а в първия за неоснователност на подадената молба за отмяна.

В съдебно заседание страните не се явяват лично, като се представлява единствено ответника„Юробанк България“ АД. Неговият представител поддържа становището за неоснователност на молбата и представя подробни писмени бележки. Позовава се на Постановление № 2/1977г., съгласно което актовете /каквито са процесните, постановени на основание чл.463 ГПК/, които не разрешават материално правен спор със сила на присъдено нещо, не могат да са предмет на специалното производство за отмяна по чл.303 ГПК. Счита, че основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК не е налице поради липса на пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по посочените дела, решенията по които са постановени във връзка с различни по ред разпределения. Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК също счита, че не е налице поради неприложимост на посочената норма към производството по чл.463 ГПК, въззивната жалба по което се разглежда в закрито заседание, без призоваване на страните. Претендира разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв.
Постъпили са писмени бележки и от С. П. Ж., чрез процесуалния представител адвокат З.. Счита молбата за отмяна за основателна, като посочва, че тя и бившият й съпруг А. Т. са гарантирали изпълнението на чуждо задължение, имотът предмет на изпълнението е бил семейна собственост и е недопустимо неуведомяването за предприетите спрямо него действия на подателя на молбата за отмяна.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения :
Производството за отмяна не е обжалване, а е специално, самостоятелно, извънинстанционно производство. Доколкото въз основа на него се отстранява възникнала сила на присъдено нещо по отношение на вече влезли в сила решения, отмяната се допуска само при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. При това същите не могат да се прилагат разширително. В случая не е налице нито едно от двете основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, на които молителят се позовава.
Съгласно т.5 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС, идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В случая е безспорно, че всички посочени от молителя решения /и по в.гр.д. № 127/2020г. на ПАС, чиято отмяна се иска, и тези по гр.д.№ по в.гр.д.№ 284/2016г.на АС Пловдив и в.гр.д.№ 1213/2017г. на ОС Пловдив, заради които се иска отмяната/ са постановени в производство по чл.463 ГПК и не се ползват със сила на присъдено нещо. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за това и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Независимо, че тази специфична функция налага режим на проверка, различен от предвидения за типичните изпълнителни действия по чл.435 – 438 ГПК, за постановените в това производство актове е безспорно, че не се ползват със сила на присъдено нещо относно изпълняемото право /вж. в този смисъл определение по гр.д.№ 44/2011г.на ІV г.о. на ВКС/. Правомощията на съда са контролно – отменителни. Контролът по чл.463 ГПК е върху преценката на органа по изпълнението, тя не надхвърля правомощията на самия съдебен изпълнител, като съдът не може да извърши вместо него действието. Възражения срещу материални права не се преценяват. Именно защото се разрешават само процесуални въпроси, за разпределението е предвиден двуинстанционен контрол, който се осъществява по правилата на чл.274 ГПК за разглеждане на частните жалби. Съгласно мотивите на ТР по т.д.№ 7/2014г., целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт, когато този резултат се дължи на изчерпателно изброените в чл.303, ал.1 и чл.304 ГПК основания. Имайки, пред вид изложеното и пред вид липсата – в конкретния случай - на изискването по т.5 от ТР № 7 от 31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г.на ОСГТК на ВКС – в посочените от молителя дела да са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо /защото в тях такава не е формирана/, настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК не са налице.
Не са налице и предпоставките по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Цитираната норма се прилага при наличие за подалия молбата за отмяна на някоя от предвидените три хипотези : 1/. вследствие на нарушаване на съответните правила да е бил лишен от възможност да участва в делото /като изискването е това лишаване от участие да е поради нарушаване на съдопроизводствените правила, които го обезпечават/, 2/. страната да не е била надлежно представлявана, или 3/. да не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Всяка една от изброените предпоставки изисква или разглеждане на делото в открито съдебно заседание, с призоваване на страната, или връчване на книжа по делото. В конкретният случай, не е налице подобно лишаване от право на участие, довело до нарушаване правото на защита на страната с оглед накърняване на възможността й да използва защитни средства, по смисъла на закона, защото предвидените в чл.463 ГПК съдопроизводствени правила, които обезпечават това участие, изискват разглеждането на жалбата да става по реда на чл.274 ГПК, т.е. в закрито заседание, без явяване на страните, след сезиране с частна жалба и изпращане на преписи за отговор. Тези правила са спазени и нарушение не е налице. Отделно, молителят не може да се позовава на нарушение на правата на трето за изпълнителното дело лице /А. Т./.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.8 ГПК в полза на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 200лв.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Б. А. Т. от [населено място], [улица], ет.10, ап.56 молба с вх.№ 19416 от 10.07.2020г. на ОС Пловдив за отмяна на решение № 50 от 13.04.2020г. по гр.д. № 127/2020г. на Апелативен съд Пловдив.

ОСЪЖДА Б. А. Т. от [населено място], [улица], ет.10, ап.56 да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Околовръстен път" № 260 сумата от 200лв. /двеста лева/, направи разноски за юрисконсулско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.