Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Задължение на съда да разгледа всички основания за собственост при отрицателен иск

Върховен касационен съд · 08 Декември 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Фирма завежда отрицателен установителен иск срещу граждани, за да отрече правото им на собственост върху имот. Гражданите заявяват права както по наследство, така и на основание изтекла придобивна давност, но въззивният съд уважава иска, без да разгледа въпроса за давността. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото за ново разглеждане.

Какво приема съдът

При отрицателен установителен иск за собственост съдът е длъжен да се произнесе по абсолютно всички основания за придобиване на имота, заявени своевременно от ответника с отговора на исковата молба.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отрицателен установителен искправо на собственостпридобивна давноствладениеотговор на искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

5 решение по гр.д.№ 498 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 215

София, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Г. гр.д.№ 498 по описа за 2023 г., приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Н., М. С. Н., С. Н. М. и Д. Н. М.- Д. против решение № 2547 от 26.09.2022 г. по в.гр.д.№ 7614 от 2021 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав, с което е отменено решение № 20077496 от 25.03.2021 г. по гр.д.№ 54076 от 2019 г. на Софийския районен съд, 173 състав и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от „Ерде Консулт“ Е. срещу касаторите отрицателен установителен иск за собственост върху следния недвижим имот: имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-77 от 21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 542 кв.м., попадащ в границите на собствения на ищеца „Ерде Консулт“ Е. имот с площ от 4 203 кв.м., представляващ УПИ ... . в кв.31 по плана на [населено място] с отреждане за „бензиностанция и КОО“.

С определение № 2848 от 05.10.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационното обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /противоречие с т.1 от Тълкувателно дело № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д.№ 8 от 2012 г на ОСГТК на ВКС, т.2Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр.д.№ 481 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 194 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 4488 от 2019 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и др./ по следния въпрос: Ако отричано право на собственост се твърди да произхожда от едно основание, но съдът приеме, че това основание не се е осъществило в действителност, длъжен ли е съдът да разгледа и се произнесе осъществили ли са се другите основания, от които се твърди да произхожда същото право на собственост ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите Д. Г. Н., М. С. Н., С. Н. М. и Д. Н. М.- ... поддържа жалбата. Моли решението на Софийския градски съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго решение за отхвърляне на предявения срещу касаторните отрицателен установителен иск за собственост. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Пълномощникът на ответника по жалбата „Ерде Консулт“ Е. оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила и да се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение, по поставения правен въпрос изцяло споделя приетото в посочената по-горе практика на ВКС, че силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск за собственост има много по-широки обективни предели от силата на пресъдено нещо на решението по положителен установителен иск за собственост: обхваща не само заявените от ответника, но и всички основания за придобиване на правото на собственост от ответника. Поради това ответникът, за да се защити ефективно срещу предявения срещу него отрицателен установителен иск, следва да се позове на всички основания, на които счита, че е станал собственик на процесния имот. Съответно съдът, при решаване на спора, в мотивите на решението си е длъжен да се произнесе по всички заявени от този ответник основания за придобиване на правото на собственост.

По основателността на жалбата: Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че обжалваното решение е недопустимо на основание чл.299, ал.1 ГПК. Както бе посочено и в определението по допускане на касационното обжалване, влязлото в сила решение по предходното водено между страните дело /гр.д.№ 48876 от 2015 г. на Софийския районен съд, гражданско отделение, 90 състав, с което е отхвърлен предявен от „Ерде Консулт“ О. срещу касаторите положителен установителен иск за собственост на същия имот/ не е процесуална пречка за завеждане на настоящото дело, тъй като двете дела имат различен предмет: предмет на настоящото дело е правото на собственост на ответниците върху процесния имот, а предмет на предходното дело е било правото на собственост на „Ерде Консулт“ О. върху имота и то само на основание придобивна давност, изтекла до 02.12.2010г. С отричането на правото на собственост на ищцовото дружество върху имота /и то само на горепосоченото основание/ с влязлото в сила решение по предходното дело не е решен спорът по настоящото дело дали същият имот е собственост на ответниците. Отричането на правото на собственост на ищцовото дружество върху имота с решението по предходното дело би било пречка за завеждане на настоящото дело /би било основание да се приеме, че предявеният по настоящото дело отрицателен установителен иск за собственост е недопустим поради това, че ищецът няма правен интерес от предявяването му/, само ако по предходното и по настоящото дело ищецът бе твърдял, че е собственик на имота на едно и също основание. В конкретния случай обаче това не е така: по предходното дело ищецът е твърдял, че е собственик на основание придобивна давност, изтекла до 02.12.2010 г. /поради което само по това основание е формирана силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 48876 от 2015 г. на Софийския районен съд, 90 състав/, докато по настоящото дело ищецът е твърдял, че е собственик на имота на две основания: на основание вписана в Търговския регистър на 05.09.2010 г. апортна вноска в дружеството от „ЕЙ СИ АР“ О., което от своя страна е придобило имота от Столична община, и евентуално на основание придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС за периода от 03.12.2010 г. до 03.12.2015г.

Предвид отговора на поставения правен въпрос обаче обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила- непроизнасяне на съда по своевременно въведеното от ответниците по отрицателния установителен иск за собственост твърдение, че са собственици на имота и на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато в периода от възстановяването на собствеността им /което твърдят, че е станало през 2003 г./ до предявяването на иска /24.09.2019 г./.

Неправилно е прието от въззивния съд, че ответниците не са направили такова възражение в преклузивния срок по чл.131 ГПК- с отговора на исковата молба. Видно от отговора на исковата молба от 18.03.2020 г., в нея ответниците са оспорили предявения срещу тях отрицателен установителен иск с твърдение, че те са собственици на процесния имот, като наред с останалите си възражения против иска са посочили, че от възстановяването на собствеността им върху процесния имот през 2003 г. до предявяване на иска са владяли този имот. Това тяхно твърдение е достатъчно ясно и индивидуализирано, за да може да бъде квалифицирано от съда като заявяване на придобивна давност като основание за придобиване на процесния имот. В този смисъл напълно необоснован се явява изводът на съда, че наведените в отговора на исковата молба твърдения на ответниците касаели факти за държане на имота, които били наведени с оглед оспорването на твърденията на ищцовото дружество, че то е придобило имота по давност.

Фактът, че съдът е допуснал непълнота на доклада по чл.146 ГПК /в доклада не е отразено, че като евентуално основание за придобиване на имота ответниците заявяват придобивна давност/, не променя факта, че такова основание е заявено от ответниците в отговора на исковата молба, поради което съдът е бил длъжен да се произнесе по него.

Поради гореизложеното обжалваното решение следва да бъде отменено. На основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като до настоящия момент нито първата, нито въззивната инстанция са се произнасяли по твърдението на ответниците за придобиване на имота по давност: първоинстанционният съд поради това, че е приел за доказано основното твърдение на ответниците, че те са собственици на процесния имот като наследници на бившия собственик на имота С. Н. М. и че са останали собственици на имота и след отчуждаването му с обявената за нищожна заповед № А-144 от 16.01.1978 г. на Председателя на ИК на СГНС, а въззивният съд поради това, че е приел, че ответниците въобще не са заявили придобивната давност като основание за придобиването на правото на собственост върху имота.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства относно владението върху процесния имот и ако се налага служебно да събере нови такива /например съдебно-техническа експертиза/, след което да се произнасяне относно това дали ответниците са доказали, че са установили владение върху процесния имот през твърдяния от тях период от време /от 2003 г. до завеждане на делото през 2019 г./.

Ако ответниците са доказали такова владение, съдът следва да се произнесе и относно това дали през сочения период от време /2003 г. - 2019 г./.е имало някакви законови пречки за придобиване на имота по давност: например, пречка съгласно чл.200 ЗУТ, с оглед установения по делото факт, че процесният имот с идентификатор 3523.6102.1533 по кадастралната карта на [населено място], СО- район П. с площ от 542 кв.м. представлява реална част от УПИ X. в кв.31 по регулационния план на [населено място] от 2001 г. с площ от 4203 кв.м., или пречка съгласно пар.1 от Закона за допълнение на ЗС от 2006 г., с оглед на факта, че след 25.09.2003 г. /датата на сключване на договора за продажба на 2583,67/4203 ид.ч. от УПИ ...../, горепосочените ид.ч. от имота вече не са били общинска собственост, а собственост само на търговското дружество „ЕЙ СИ АР“ О.- праводател на ищеца „Ерде Консулт“ Е..

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2547 от 26.09.2022 г. по в.гр.д.№ 7614 от 2021 г. на Софийския градски съд, IV-Б състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.