Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2025
Доклад на съда по чл. 146 ГПК и краен срок за събиране на доказателства
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищци предявяват иск за собственост върху апартамент, като се позовават на нотариален акт, в който е посочено съдебно решение за разваляне на предходна сделка. Долните съдебни инстанции отказват да приемат това съдебно решение като доказателство, приемайки, че срокът за представянето му е изтекъл, и отхвърлят иска. Върховният касационен съд отменя решението, тъй като съдът не е изготвил правилен доклад и не е разпределил коректно доказателствената тежест, поради което крайният срок за доказателствата не е настъпил.
Какво приема съдът
Преклузията за сочене на факти и доказателства не настъпва, ако съдът не е изпълнил задълженията си по изясняване на фактическите твърдения и докладът по делото не отговаря на законовите изисквания за разпределяне на доказателствената тежест.
Приложени разпоредби
- чл. 145, ал. 1 ГПК
- чл. 146, ал. 1 ГПК
- чл. 154, ал. 2 ГПК
- чл. 155 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 586 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
доклад по делотодоказателствена тежестпреклузияревандикационен исксобственост на имот
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 321 София, 12.06. 2025 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 1942 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ц. Ч. и Л. Ц. Ч. чрез пълномощника им адвокат Х. Я. против решение № 608 от 21.12.2023 г., постановено по гр. д. № 574 по описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260023 от 26.04.2023 г. по гр. д. № 955/2020 г. на Районен съд - Ботевград за отхвърляне на предявения от И. Ц. Ч. и Л. Ц. Ч. против Т. П. М. ревандикационен иск по отношение на самостоятелен обект в сграда – жилище, апартамент, с административен адрес [населено място], [улица], вх. Г, ет. 2, ап. 8 с идентификатор ***, със застроена площ от 39.97 кв. м., заедно с прилежащите му мазе № 2 по кадастрална схема, а по доказателствен нотариален акт избено помещение № 3 както и 1.504 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на стоеж върху мястото, като решението е постановено при участието на А. Ц. Х. като трето лице-помагач на ответницата Т. П. М.. Т. П. М. чрез пълномощника си адвокат Г. Д. оспорва касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски. А. Ц. Х. не е изразил становище в касационното производство. С определение № 867 от 25.02.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса „ за съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и настъпването на преклузията за ангажиране на относими към спора доказателства“ с цел преценка съответствието на въззивното с практиката на ВКС по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК и решение № 74 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г., ІV г. о. Данните по делото са следните: По отношение искането във въззивната жалба на ищцата да бъдат приети писмени доказателства (решение № 4 от 26.01.2001 г. по гр. д. № 315/2000 г. и изпълнителен лист от 21.03.2001 г.), които първоинстанционният съд е отказал да приеме, Софийски окръжен съд е постановил определение № 700 от 18.09.2023 г., с което е отхвърли искането по съображения, че правилно първоинстанционният съд е приел, че доказателственото искане е преклудирано, тъй като нотариалното производство започва по молба и в него се представят писмени доказателства, в представения нотариален акт за собственост № 92/2001 г., въз основа на който ищците претендират да са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, е описано като приложение Решение № 4 от 26.01.2001г. по гр. д. № 315/2000 г. на БРС, нотариалният акт е прочетен на ищците, поради което те са узнали още към момента на закупването на имота, че такова съдебно решение съществува и са могли свободно да се снабдят с препис от решението и да го представят по делото, с оглед дадените от съда указания с доклада на делото, а именно, че следва да установят твърдяното от тях придобивно основание правоприемство от собственик на имота, макар неправилно квалифицирано от съда като наследствено. Въззивният съд е приел и че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да приеме поисканите писмени доказателства, тъй като пред него липсват фактически твърдения, че договора за покупко-продажба е бил развален, а твърдения за разваляне се навеждат едва с въззивната жалба. При постановяване на решението си въззивният съд е приел, че между страните не е спорно, че собственик на процесния апартамент преди 27.03.1990 г. е била П. Г. Х., която е баба на ищците и майка на В. И. Ц. – прехвърлител на праводателя на ответницата. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 139, том I, дело № 326/1990 г. на Ботевградски районен съдия, на 27.03.1990 г. П. Г. Х. е прехвърлила на сина си В. И. Ц. процесният недвижим имот. На 26.04.2001 г. П. Г. Х. повторно се е разпоредила с процесния недвижим имот, като го е продала на ищците с нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г. на нотариус Т. Ф., но договорът не е породил вещно-прехвърлителен ефект, тъй като П. Г. Х. вече не е била собственик.. По основанието за допускане на касационно обжалване: В практиката на ВКС по решение № 74 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 2999/2018 г., ІV г. о., че в доклада по чл. 146 ГПК, който е задължителен, съдът посочва изрично на страните кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – поради някое от основанията по чл. 154, ал. 2, чл. 155 ГПК или поради приемане от съда за ненужно доказването на признатите обстоятелства. За останалите релевантни обстоятелства пък съдът е длъжен да укаже конкретно на всяка от страните, ако не сочи доказателства, щом носи доказателствена тежест за установяването им. В т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС е разяснено, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. От посоченото тълкуване следва, че преклузията за посочване на нови факти, които са били известни на страната и за ангажиране на доказателства настъпва само ако съдът е изпълнил задълженията си по изясняване на фактическите твърдения на страните по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК и ако докладът отговаря на изискванията на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По основателността на касационната жалба: Въззивното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ищците са основали претендираното право на собственост на договора за покупко-продажба, сключен с тяхната баба и оформен с нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г. на нотариус Т. Ф.. Нотариалният акт е приложен като доказателство към исковата молба и установява, че при сключване на договора са били представени и нотариален акт № 139, том I, дело № 326/1990 г. и решение по гр. д. № 315/2000 г. на Районен съд - Ботевград, като част от документите въз основа на които нотариусът е извършил проверката по чл.586 ГПК. В отговора на исковата молба ответницата се е позовала на обстоятелството, че имотът е прехвърлен на В. И. Ц. с нотариален акт № 139, том I, дело № 326/1990 г., продаден е през 2008 г. от Ц. М. Х. (син и наследник на съпругата на В. И. Ц.) на А. Ц. Х., от когото тя го е закупила през 2018 г. Първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК по изясняване на фактическите твърдения на страните. Не е изготвил и доклад, отговарящ на изискванията на чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК. С определението по чл. 140 ГПК е изготвен проект за доклад, но същия съставлява препис на исковата молба и отговорът на исковата молба, без да се извърши преценка кои факти са безспорни и кои се оспорват и без да се разпредели доказателствената тежест по конкретните спорни факти, като на ищците бланкетно е указано, че следва да установят наследствено правоприемство от собственик на имота, макар те да са претендирали придобито по сделка право на собственост. Липсва и преценка по чл. 146, ал. 2 ГПК дали се сочат доказателства за правнорелевантните факти. В последното проведено в първоинстанционното производство открито съдебно заседание съдът е отказал да приеме като писмени доказателства решението по гр. д. № 315/2000 г. на Районен съд - Ботевград и издаденият въз основа на него изпълнителен лист. Във въззивната жалба на ищците е наведен и довод, че решението по гр. д. № 315/2000 г. на Районен съд - Ботевград е посочено в нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г., на който основават правата си и съдържанието му е включено в предмета на доказване, като отново са го приложили към въззивната жалба заедно с издадения въз основа на него изпълнителен лист и са поискали документите да бъдат приети като доказателства. Въззивният съд е отхвърлил искането като е счел, че документите не са новооткрити и липсва допуснато от районния съд процесуално нарушение, тъй като твърдението за разваляне на договора за покупко-продажба е направено едва с въззивната жалба. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, тези изводи на Софийски окръжен съд са направени в нарушение на процесуалния закон. Доводите във въззивната жалба за допуснато от районния съд процесуално нарушение, поради неприемането на посочените писмени доказателства неправилно са приети за неоснователни и необосновано е прието, че твърдението за разваляне на договора между П. Г. Х. и В. И. Ц. (погрешно посочен като договор за покупко-продажба) е направено едва с въззивната жалба. Макар да не е заявено като изрично твърдение в исковата молба, развалянето на договора между П. Г. Х. и В. И. Ц. с решението по гр. д. № 315/2000 г. на Районен съд - Ботевград е включено във фактическите твърдения на ищците относно тяхното придобивно основание. Преклузията за приемане на писмени доказателства не е била настъпила, доколкото на ищците изобщо не е разпределена доказателствена тежест относно твърдението им, че са придобили собствеността по договор с П. Г. Х.. Изводът на въззивния съд, че към датата на сключване на договор с ищците по нотариален акт № 92, том I, рег. № 87 от 2001 г. П. Г. Х. не е била собственик на процесния имот, тъй като преди това се е разпоредила със същия в полза на сина си В. И. Ц. е направен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 608 от 21.12.2023 г., постановено по гр. д. № 574 по описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.