ВКС потвърди условна присъда за държане на подправени парични знаци

Текстът на акта

Ключови фрази

Придобиване или прокарване в обращение на подправени парични знаци или платежни инструменти * необоснованост * правомощия на касационната инстанция * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

Гр.София, 16.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, 2025 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА ПЛАМЕН ДАЦОВ

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора СИМОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.654/25 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №13/11.04.25 г., постановена от АС-София /САС/, 12 наказателен състав, по В.Н.Д.1583/24 г., е отменена оправдателна присъда №66/17.04.24 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 24 състав, по Н.Д.1097/24 г. и подсъдимият П. Л. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.244,ал.2,пр.1 вр.ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години- на основание чл.66,ал.1 НК. Отнет е в полза на държавата предметът на престъплението.

На 24.04.25 г. срещу тази присъда е постъпила жалба от защитника на подсъдимия, в която е посочено касационното основание по чл.348,ал.1,т.2 НПК. Настоява се за отмяна и оправдаване на дееца.

След изготвяне на мотивите и въпреки уведомяване за тях на Г. и адвокат Д.-неговия защитник, съответно на 01.07.25 г.и 30.06.25 г. /л.10 и 11 от касационното дело/, не е постъпило допълнение към жалбата.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и защитата му поддържат жалбата и искането по нея. Представя се и писмена защита, доводите по която се развиват пред съда.

Представителят на ВКП настоява присъдата да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и съображенията по нея, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК намира за установено следното:

Съдържанието на сезиращия настоящото произнасяне процесуален документ, депозиран след постановяване на диспозитива на въззивната присъда, но допълнен след изготвяне на мотивите само с писмена защита, предизвиква върховната съдебна инстанция по наказателни дела да даде някои пояснения.

Над четвървековното прилагане на правилата за касационно разглеждане са установили рамките, според които ВКС е само съд по правото, не и по фактите, при неналичие на изключението по чл.354,ал.5, изр.2 НПК. Това означава, че той следи, по възражения на страните, а не защото е задължен служебно, освен ако не иде реч за присъствие на отменителните касационни основания от категорията на абсолютните, за това дали по процедурно верен начин решаващият съд, чийто акт подлежи на разглеждане, е достигнал до възприемане на определена фактология и дали на нейна основа правилно е приложил материалния закон. Тъй като ВКС не е решаваща инстанция, той не се занимава със същината на доказателствения материал, а с оплаквания за негова или на обсъждането му годност. Същевременно, тъй като, видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК, необосноваността и недоказаността не са касационни основания, което отговаря напълно на ролята на висшата съдебна юрисдикция по наказателни дела на съд по правото, той не може да навлиза в обсъждане на подобни доводи, разчитани като такива в съдържателен план, дори и удобно да се прави опит да бъдат подчинени на оплакзания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Затова всякакви съображения по същинско третиране на доказателствените материали, както ги вижда обжалващата страна, без да се вземат предвид мотивите към атакувания съдебен акт и в крайна сметка- претенция за собствен преглед на доказателствената съвкупност от този съд, след което да се изведе различна от приетата от контролирания съд фактология и респективно, приложение на правото, ще останат без последствия.

По-нататък, действително макар и да не е решаваща инстанция, ВКС има правомощие за оправдаване на подсъдим-чл.354,ал.1,т.2 пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Но това е възможно само, ако съответните приети фактически положения по атакувания съдебен акт, са установени на база процесуално изрядно събран и оценен доказателствен материал, и въпреки че същите не са престъпни, подсъдимият е осъден. В контекста на гореизложеното е недопустимо тази инстанция да бъде приканвана да определя негодност на доказателствени материали, въз основа на която тя сама да оправдава подсъдимия, дори не с претенция за недоказаност, а за неизвършване на деянието. Ако тя направи това, се превръща в съд по същество. Когато обаче наистина установи правилно лансирана от съответната страна процедурна негодност на доказателствен материал или неговото обсъждане, тя следва да отмени атакувания съдебен акт и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на решаващ съд, защото само такъв може да обсъжда същината на годните доказателства и да ги съотнася помежду им.

На последно място в тази част на изложението, ВКС желае да обърне внимание на обстоятелството, че съдебният акт е единство от уводна част, диспозитив и мотиви /чл.305,ал.2, ал.3 и ал.4 НПК/. Предвид оповестяване само на диспозитива и отлагане на излагане на мотивите по реда на чл.308 НПК, в съобразие с преклузивния срок за атакуване на съответния съдебен акт, е обяснимо да се депозира протест и/или жалба в последния с визиране на считаните от страната за налични касационни основания. Същевременно, именно мотивите на съдебния акт са тези, които разясняват защо е взето съответното крайно решение и едва след тяхното оповестяване става видима докрай визията на контролирания съд. Именно въз основа на мотивите недоволната страна следва да развие своите оплаквания против приетите тези. Излагане в касационната жалба на процесуални нарушения по определени обстоятелства, без да е ясно в какво се състои тяхната съдебна защита по обжалваната присъда и дали въобще има такава, не може да превърне обръщането към ВКС да се занимае с оплаквания за евентуално допуснати съдебни грешки от ревизирания съд, в желание той самият да се произнесе по доказателствената съвкупност като съд по същество, в съответствие с вижданията на атакуващата страна.

В светлината на казаното и без въобще да се спира на въпроса за същността на документа „писмена защита“, представен понастоящем в хода на откритото съдебно заседание пред ВКС, този съд държи да отбележи, че дори и след запознаване с мотивите на атакувания съдебен акт, подходът на защитата не се отличава от този по обсъжданата по-горе касационна жалба. От една страна тя повтаря същата /буквално/, а от друга- добавянето на съображения срещу мотивировката на обжалваната присъда съдържа в себе си основно упреци по неправилност на тезите на САС, защото не са възприети позициите на защитата по дължимия според нея начин за третиране на доказателствения материал. И при тези изводи отново се настоява за директно произнасяне от ВКС по въпроса за вината на подсъдимия, сиреч, за личен преглед на доказателствата, извеждане на негодност на доказателствени материали и стигане до извод, че не се формулира извършено престъпление от жалбоподателя. Просто казано, изисква се произнасяне на типичен съд по същество, което е процесуално недопустимо.

Предвид казаното дотук и доколкото не е експлоатирана процедура по чл.351,ал.5,т.1 НПК от съдия-докладчик при САС и делото е образувано за разглеждане пред ВКС в този му вид, настоящият съд ще се занимае с доводи, които е в състояние да подведе под такива по изпълнение на своите функции.

Първо, според защитата е налице пълна липса на мотиви при даване на разрешение за използваните по делото СРС-та, както и при тяхното продължаване. Затова те е трябвало да бъдат изключени. На стр.31 и 32 от мотивите към въззивната присъда САС е дал верен отговор на този въпрос, с който ВКС се съгласява изцяло, без да намира за нужно да го повтаря. От една страна в тази връзка е цитирано решение на трети състав на СЕС от 16.02.23 г.по дело № С-349/21, определящо какво следва да съдържа съдебният акт по разрешаване на СРС на основа на мотивирано искане от надлежен орган, а от друга- изрично е изложено, че въззивният съд не гради изводите си на събраната чрез приложените оперативни способи информация, тъй като тя предхожда периода на обвинението и относими данни за инкриминираната на подсъдимия Г. деятелност не са разкрити. Защитата не оспорва тези изводи, а продължава да иска самостойно ВКС да изключи третирания доказателствен материал дори и в писмената защита, чиито тези се отстояват в открито заседание.

Второ, настоява се да бъдат изключени показанията на свидетеля Д. К., тъй като той възпроизвеждал факти, резултат от провеждано наблюдение и проследяване. На стр.19 и 20 от мотивите към второинстанционната присъда САС е отразил съображенията си защо показанията на свидетеля отговарят на критерия по чл.117 НПК. Неговите показания са ползвани по повод присъствието му на процесното претърсване и изземване на помещението от етажна собственост, в протокола за което процесуално-следствено действие той не фигурира, а не като сътрудник при експлоатиране на СРС. Те са отнесени към други свидетелски показания и са били обект на комплексна оценка. Доводите на защитата, че К. не казва пред въззивния съд какво се е случило в действителност и не е разкрил обективната истина, с развиване на съображения в тази насока, се свързват с критерия кредитируемост, което е суверенно право на решаващата инстанция, стига да отрази мотивите си защо приема съответната теза. В случая това е сторено.

Трето, активно се атакува потенциалната съдебна преценка относно годността на протокола за претърсване и изземване, приложен на л.13 и сл.от т.3 на ДП, по-конкретно относно присъствието на поемните лица по него, разпитани по-късно като свидетели, и същината на депозираните от тях показания. От стр.16 до стр.19 на мотивите към атакуваната присъда САС подробно е обсъдил защо приема обсъждания протокол за годно доказателствено средство и как третира показанията на свидетелите-поемни лица, сравнявайки различията помежду им. Тази инстанция намира мотивите за удовлетворителни. Доводите в жалбата срещу преценката са такива по необоснованост дори и тогава,когато се вземе предвид изписаното в писмената защита,т.е. след изготвяне на мотивите.

Четвърто, в светлината на възражението,че поемните лица не са присъствали на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, е отправен следният довод. „…съдът е одобрил с определение ….протокол за претърсване и изземване в стая за електромери на 19.07.15 г. Съдът произнесъл се на основание чл.161 НПК не е имал възможност да прецени дали поемните лица са присъствали действително в извършването на отразеното в протокола действие по разследване, т.к.поемните лица не са били разпитани в качеството на свидетели в досъдебното производство.“ САС е изложил тезата си защо приема, че в случая е налице неотложност на случая и ВКС се солидаризира с нея. По-важно е обаче, че при одобряване на коментираните процесуално-следствени действия съдът се фиксира върху формални предпоставки, които следи дали са спазени. Именно поради това в хода на провеждано по-нататък производство претърсването и изземването могат да бъдат атакувани както от формална,така и от същинска страна. Тези процесуално-следствени действия нямат предустановена доказателствена сила след съдебно одобрение. Обстоятелствата по тях подлежат на установяване с всички доказателствени средства в процес по същество, както е сторено и в конкретното производство. И ако органът по разследване не е извършил действието по годен начин, то ще се лиши от доказателствената информация по него. В случая това не е необходимо, тъй като законосъобразно САС е приел валидност на проведеното претърсване и изземване, а следователно и надеждно приобщаване на веществените доказателства, описани в изготвения протокол.

Пето, в касационната жалба е отправено възражение за ненадлежно приобщаване на банкнотите,предмет на престъпно посегателство, към материалите по делото. Порок, който не може да бъде отстранен, според защитата. Това възражение е повторено в същия му вид и в писмената защита, без да се направи какъвто и да е опит за противопоставяне на мотивировката на САС, с която страната вече е била запозната. На това ВКС ще отговори,че от стр.25 до стр.29 от мотивите към въззивния съдебен акт апелативният съд е направил подробен и твърде последователен анализ на банкнотите,предмет на престъпление, тяхното изземване, приобщаване към делото, изпращане в БНБ, изискване оттам и т.н. Намерено е дребно неблагополучие в тази посока, но то е надлежно преодоляно и съвсем не води до извод за дотолкова негодно действие,че да се налага предметът на престъплението да не се явява установим. Тази инстанция се съгласява с казаното и не намира за необходимо да го повтаря, при неприсъствие на надлежни доводи за това.

Шесто, тъй като защитата оспорва приобщаването на банкнотите като предмет на престъпление, в продължение на тази си позиция намира за изключваеми от годния по делото доказателствен материал и изготвените относно истинността им експертизи. Тя предлага този подход и по отношение на експертните заключения за всички иззети вещи при претърсването и изземването- дактилоскопни, видеотехническа експертиза на записи от ДВР-устройството и др. Това искане не може да бъде удовлетворено. Сочените експертни заключения са изследвали събрани по надлежен ред доказателства, обосновани в обсъждането по-рано в настоящото решение. Въззивният съдебен състав е изложил съображения за всеки относим към коментирания довод факт, които не търпят законосъобразно и разумно противопоставяне.

Този съд не може да се въздържи да не обърне внимание на едно обстоятелство, което окачествява като процедурно странно. На 11.04.25 г.е проведено открито съдебно заседание пред САС. На стр.12 /л.80 от въззивното дело/ от протокола е отразено, че е дадена последна дума на подсъдимия, след което съдът се е оттеглил на съвещание. На стр.13 от същия най-горе е записано,че присъдата се обявява публично в присъствие на страните,като им се разяснява правото на жалба и протест. След което обаче започва излагането на диспозитив по определение, с което се отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Видно от съдържанието на същото, въобще на става дума за настоящото дело, а за друго наказателно производство с осъден К. И. Ж.. Председателят на съдебния състав и секретар-протоколистът са положили подписите си едва след това.

ВКС няма никакво намерение да теоретизира какво представлява съдебният протокол, какво удостоверява той, как се изготвя, как се променя, нито дали хартиеният носител на протокола, приложен в кориците на делото, е идентичен с този, качен в електронната система на САС /ЕИСС/. В крайна сметка последното отразено в приложения като хартиен носител протокол е правно нищо, защото ОЧЕВАДНО се отнася за друго производство. И без него в съдебния документ се съдържат всички необходими реквизити, за да се приеме за наличие годен такъв по настоящото дело. Неясно е дали подсъдимият и защитата са запознати с този изненадващ текст, което да обуслови липса или не на негово произнасяне в открито съдебно заседание. Няма оплакване по този повод.

Върховната съдебна инстанция по наказателни дела не може да си затвори очите за изложеното обстоятелство. Тя е наясно с прилагането на съвременните компютърни технологии, с полагане на съдържание в по-рано създадени компютърни файлове, с гигантското използване на компютърните функции COPY-PASTE. Въпреки това задължените по закон да полагат подписи под съдържанието на протокола лица, трябва да се запознават внимателно с неговото съдържание. Обратното води до неблагополучия като посоченото, до търсене на оправдания с допусната техническа грешка и т.н.; а финално се дискредитира правосъдието. И без това настоящото производство е белязано с тежка процесуална съдба при разглеждане на делото, без за това да има вина подсъдимият. Конкретиката по казаното не е повод за обсъждане от този съд, но пък резултира в десетгодишен период досега от извършване на престъплението, за което и Г. е получил надлежна бонификация при определяне на наказанието.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда №13/11.04.25 г., постановена от АС-София, 12 наказателен състав, по В.Н.Д.1583/24 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/