Законност на уволнение при нов договор за управление на предприятието

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 595

гр.София, 17.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

тридесети септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 4225/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 2064/ 25.04.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Македония фарма“ ЕООД, гр.София, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 238 от 26.07.2023 г. по гр.д.№ 415/ 2023 г., с което по предявените от Н. М. Г. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 53/ 16.12.2022 г. на управителя на „Македония фарма” ЕООД, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "фармацевт – магистър, ръководител на аптека" в аптека „Субра“, гр.Добрич и е разпределена отговорността за таксите и разноските за производството.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „Достатъчно ли е мотивите на заповедта за уволнение КТ да се изчерпват с цитиране на правната норма, когато тя не предполага различни фактически основания и от съдържанието й следва несъмнен извод за същността на фактическото основание?“.

Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика по дела за оспорване на законността на извършени уволнения, във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота /мотиви/ за основанието, на което се извършва. От значение е основанието, посочено в заповедта за уволнение, а не друго. Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, нито има нужда от излагане на допълнителни данни, формирали волята на работодателя. От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно /решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV г.о./. В заповедта за уволнение, извършено на основание чл.328 ал.2 КТ не е безусловно необходимо да бъде посочено въз основа на кой договор за управление работодателят упражнява правото си /решение № 106/ 30.03.2015 г. по гр.д.№ 5857/ 2014 г. и по гр.д.№ 90/ 2017 г., ІV г.о., ВКС/. Приетото в решение № 379/ 10.11.2015 г. по гр.д.№ 2863/ 2015 г., ІV г.о., ВКС, че посочването на конкретния договор за управление и на разпоредбата на чл.328 ал.2 КТ в мотивите на заповедта, е напълно достатъчно за нейното мотивиране при това основание за уволнение, не означава, че във всеки случай, когато конкретният договор за управление не е посочен в заповедта, тя не е надлежно мотивирана. Когато няма съмнение въз основа на кой договор за възлагане на управлението е извършено уволнението, работникът е наясно и може да се защити с твърдения срещу наличието на такъв или на съдържанието му, детайлното индивидуализиране на договора в уволнителната заповед не е условие за нейната редовност.

С оглед така приетото по въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, изложеното въззивното решение е неправилно, доколкото въззивният съд е приел, че в акта за прекратяване на трудов договор задължително следвало да бъде посочено основанието за прекратяване с характеризиращите го по закон признаци и че за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.2 КТ в акта задължително следвало да се посочи договорът за управление. Такова задължение работодателят няма във всички случаи, а само когато е възможно съмнение въз основа на кой конкретно договор за управление е извършено уволнителното волеизявление или когато това съществено пречи на защитата на уволнения служител. По отношение на обжалваното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК и то следва да бъде отменено. Не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия и спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.

По делото е установено и страните не спорят, че ищецът заемал при ответника въз основа на безсрочен трудов договор № 07/ 18.10.2016 г., считано от 20.10.2016 г., длъжността "фармацевт – магистър, ръководител на аптека" в аптека „Субра“, гр.Добрич. Според длъжностна характеристика той имал задължения да ръководи и организира дейността в аптеката, да следи за продажба на дребно на лекарствени продукти, медицински изделия, хранителни добавки и козметика; да отговаря за цялостната организация и контрол на работата в аптеката; да следи за асортимента; да контролира работата на персонала; да прави предложения за подобряване работата в аптеката. Длъжността била административно и пряко подчинена на управителя на фирмата. През юли и август 2022 г. между представител на дружеството-работодател и ищеца била разменена кореспонденция, видно от която отношенията между тях се влошили и се обсъждало прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, но ищецът не приел и поискал писмено предложение за прекратяване на трудовия договор по предложение на работодателя по чл.331 КТ. В отговор представител на работодателя заявил, че служителят ще бъде уволнен дисциплинарно за слаби резултати и на 03.08.2022 г. започнал срещу него дисциплинарно производство по чл.193 ал.1 КТ, изисквайки обяснения за извършени нарушения на трудовата дисциплина. Ищецът представил писмено такива на 08.08.2022 г., като няма данни работодателят да е наложил дисциплинарно наказание на работника. На 02.09.2022 г. общото събрание на съдружниците на “Алта мар“ ООД, в качеството на едноличен собственик на капитала на "Македония фарма" ЕООД, взело решения за освобождаване на Б. С. като управител на "Македония фарма" ЕООД и за избор на Г. Д. за управител на дружеството, като на Т. Д. било възложено да подпише договор за възлагане на управлението и представителството на дружеството с новия управител и да предприеме необходимите правни и фактически действия за изпълнение на взетите решения. На 08.09.2022 г. било проведено общо събрание на съдружниците на “Алта мар“ ООД, на което, видно от съставения протокол от същата дата, бил одобрен проект на договор за управление, който да се сключи с новия управител на "Македония фарма" ЕООД и било дадено съгласие договорът да бъде подписан от името на "Македония фарма" ЕООД от Г. Д. при условията на договаряне сам със себе си, както и бил одобрен и приет проект на Бизнес програма за развитие на "Македония фарма" ЕООД. Между "Македония фарма" ЕООД, представлявано от Г. Д., оправомощена от учредителното събрание на дружеството да подпише договор за управление, наричана доверител от една страна и от друга страна Г. Д., наричана довереник, бил сключен договор, с който дружеството възложило на Д. възмездно и с грижата на добър търговец да управлява и представлява "Македония фарма" ЕООД, съгласно приложена бизнес програма за развитие на "Македония фарма" ЕООД, носеща печат и подпис от името на “Алта мар“ ООД. На 13.09.2022 г. "Македония фарма" ЕООД, чрез управителя си Г. Д., отправило до ищеца предизвестие изх.№ МК0084, в което било посочено, че на основание чл.328 ал.2 КТ след изтичане на законния срок от 90 дни ще прекрати възникналото трудово правоотношение. Документът бил връчен на ищеца на 16.09.2022 г. и срокът на предизвестието изтичал на 16.12.2022 г. Г. Д. била включена в списъка на служителите на дружеството в подадена през месец октомври 2022 год. в НАП-декларация образец 1 за данните на осигурените от дружеството лица, като в колона “вид осигурен“ бил посочен код 10, попълван за управители и прокуристи на търговски дружества. Издадена била заповед № 53/ 16.12.2022 г., на основание чл.328 ал.2 КТ вр. чл.326 ал.2 КТ и отправено предизвестие изх.№ МК0084/ 13.09.2022 г. от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и ищеца, считано от 17.12.2022 г. На 10.04.2023 г. било проведено общо събрание на съдружниците на “Алта мар“ ООД, на което било взето решение за потвърждаване действията на Г. Д. във връзка със сключването на договора за възлагане на управлението на "Македония фарма" ЕООД.

Така извършеното уволнение е оспорено от ищеца при следните основания: предизвестието от 13.09.2022 г. не посочва кое е конкретното фактическо основание, на което се прекратява трудовият му договор – липса на конкретизация на сключения договор, който става причина за уволнението; заповедта за уволнение е издадена с различно основание от това, посочено в предизвестието; към момента на уволнението не е налице сключен договор за управление на предприятието; чл.328 ал.2 не е приложим, тъй като ответното дружество нямало за задача да постига стопански резултати; заеманата от него длъжност „фармацевт, магистър, ръководител на аптека“ не попадала в обхвата на „ръководство на предприятието“ по смисъла на пар.1 т.3 ДР КТ; прекратяването на трудовия договор съставлявало злоупотреба с право от страна на работодателя – извършено след няколко други опита за прекратяване на трудовото правоотношение с единствена цел най-бързо, най-сигурно и с най-малко разходи ищецът да бъде уволнен и увреден.

Допълнително ищецът е заявил, че договорът за възлагане на управлението е нищожен като сключен при условията на договаряне сам със себе си; че няма достоверна дата и не може да му бъде противопоставен; че реално този договор не съдържа бизнес задача.

Първият довод по исковата молба /че предизвестието от 13.09.2022 г. не посочва кое е конкретното фактическо основание, на което се прекратява трудовия договор/ е неоснователен, с оглед отговора на въпроса по който е допуснато касационно обжалване. Конкретизацията на договора, с който се възлага управлението на предприятието, не е задължителен елемент от уволнително волеизявление, извършено на основание чл.328 ал.2 КТ. Ако това не е попречило на защитата на служителя, липсата на такава конкретизация сама по себе си не води до незаконност на уволнението. Както сочи самият ищец в исковата молба, в срока на предизвестието той е направил справка в търговския регистър и е установил, че има смяна на управителя на „Македония фарма“ АД от 09.09.2022 г. Консултирал се е и с адвокат, както е видно от приложеното към исковата молба електронно писмо до адвокат К.. Следователно той е имал възможност пълноценно да се защити срещу уволнението и непосочването на конкретни данни за сключения договор за управление в предизвестието не прави само по себе си уволнителното волеизявление незаконно. Договорът е представен с отговора срещу исковата молба, на ищеца е дадена възможност да направи всички свои възражения срещу него и по тях са допуснати и събрани доказателства.

Вторият довод по исковата молба /че заповедта за уволнение е издадена с различно основание от това, посочено в предизвестието/ също е неоснователен. При прекратяване на трудовото правоотношение с предизвестие от страна на работодателя издаването на допълнителна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е ненужно. Договорът се прекратява с изтичане на срока за предизвестието /чл.335 ал.2 т.1 КТ/ и настъпването на тази правна последица не е обусловено от други факти. Дори работодателят да е издал допълнително /при изтичане на срока на предизвестието/ заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, с нея не се упражняват права, тя има само констативен характер и посоченото в нея няма правно значение при преценка на законността на уволнението.

Неоснователен е и третият довод по исковата молба – че въобще липсва сключен договор за управление на предприятието. Такъв е представен с отговора срещу исковата молба и ищецът е навел възражения за неговата нищожност и непротивопоставимост. Първото възражение е неоснователно. Вярно е, че договорът е сключен при условията на договаряне сам със себе си – Г. Д. го е подписала и за двете страни по договора: в лично качество и като управител на „Македония фарма“ ЕООД. Недействителността по чл.38 ЗЗД обаче не е абсолютна. Сделката, сключена при условията на „договаряне сам със себе си“ може да бъде да бъде потвърдена от представлявания, така, както тя би могло да бъде валидно сключена с неговото предварително съгласие. В случая представляван се явява „Македония фарма“ ЕООД, а едноличния собственик на капитала на това дружество е взел изрично решение за потвърждаване на сделката.

Основателен е обаче доводът, че договорът от 09.09.2022 г. няма достоверна дата и не може да бъде противопоставен на ищеца. Той се явява трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 ГПК, датата на обективиращия договора документ не го обвързва, а преди представянето на договора по делото с отговора срещу исковата молба не е настъпил друг факт, установяващ по несъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Неоснователно ответникът поддържа, че такъв факт се явявало обстоятелство, че в подадени до НАП справки от „Македония фарма“ ЕООД Г. Д. била посочена като осигуряващо се лице с код, съответен за управители и прокуристи на търговски дружества. На първо място това е така, тъй като декларирането пред НАП по никакъв начин не предпоставя, че с един управител на търговско дружество е сключен договор за възлагане на управлението, още по-малко на коя дата и с какво съдържание. И на второ място, декларирането пред НАП е извършено за първи път за период, касаещ месец октомври 2022 г. Уволнителното волеизявление, което е оспорено от ищеца в настоящето производство, е извършено от Г. Д. през месец септември 2022 г. В тежест на работодателя е да докаже наличието на всички законоустановени предпоставки за законността на уволнението, включително че към 16.09.2022 г. /датата на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовия договор на ищеца/ с Г. Д. е бил сключен процесния договор за възлагане на управлението на предприятието на работодателя. След като уволненият служител изрично е заявил, че датата на документа му е непротивопоставима и той се явява трето лице по смисъла на чл.181 ал.1 ГПК, работодателят е следвало да ангажира други доказателства относно датата на съставяне на обективиращия процесния договор документ. При липса на такива съдът е длъжен да счете, че към 16.09.2022 г., когато на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, Г. Д. не е имала сключен договор за възлагане на управлението на предприятието на дружеството – работодател, този договор има достоверна дата едва от 27.02.2023 г. Съответно извършеното преди сключване на договора за възлагане на управление уволнително волеизявление по чл.328 ал.2 КТ е незаконно и следва да бъде отменено, като основателна е и претенцията за възстановяване на незаконно уволнения работник на заеманата преди уволнението длъжност.

Макар крайните изводи на касационната и въззивната инстанция да съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено и да се постанови друго, в противен случай то би влязло в сила /чл.296 т.3 пр.2 ГПК/. Недопустимо е оставянето в сила на проверено по касационен ред въззивно решение, след като единственото правно разрешение, дадено в него, е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение на Добрички окръжен съд № 238 от 26.07.2023 г. по гр.д.№ 415/ 2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

По предявените от Н. М. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], пл.“*“ № *, вх.*, ет.*, ап.*, против „Македония фарма“ ЕООД, гр.София, бул."България" № 118, ет.2, ЕИК 204117608 искове по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ ПРИЗНАВА за незаконно и отменя уволнението на Н. М. Г., извършено с предизвестие изх.№ МК0084/ 13.09.2022 г. и за което е издадена заповед № 53/ 16.12.2022 г. на управителя на „Македония фарма“ ЕООД и ВЪЗСТАНОВЯВА Н. М. Г. на заеманата до уволнението длъжност – "фармацевт – магистър, ръководител на аптека" в аптека „Субра“, гр. Добрич.

ОСЪЖДА „Македония фарма“ ЕООД да заплати на Н. М. Г. 2 850 лв /две хиляди и осемстотин и петдесет лева/ разноски за производството за всички инстанции.

ОСЪЖДА „Македония фарма“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Добрички районен съд дължимата държавна такса за водене на производството пред първата инстанция в размер 160 лв /сто и шестдесет лева/, на основание чл.78 ал.6 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: