Намаляване на наказанието за причинена смърт и телесна повреда при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 563

гр. София, 18.12.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, ..................Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети януари ……………...две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретаря Илияна Рангелова, в присъствието на прокурора Росица Славова, изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 1070 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Н. В., защитник на подсъдимия И. Д. И. против въззивно решение № 124/28.10.2024 г. на Апелативен съд Варна, НО, постановено по ВНОХД № 281/2024 г., с което е изменена присъда № 8/30.05.2024 г., постановена по НОХД № 297/2023 г. на Окръжен съд – Добрич.

С първоинстанционната присъда Окръжен съд - Добрич е признал подсъдимия И. Д. И. за виновен в това, че на 06.05.2021 г. в гр. Добрич, на кръстовището между бул. „Русия“ с ул. „Христо Ботев“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ** **** **, нарушил правилата за движение чл. 6, т. 1 и чл. чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и чл. 31, ал. 7, т. 1 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смърт и телесна повреда на повече от едно лице, като деецът след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. „а“, пр. 1, алт. 2 и б „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б „б“, пр. 2 и б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим, като го е оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. „а“, пр. 1, алт. 2 и б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2 и б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1 , т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от седем години. Произнесъл се е по веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

С атакуваното пред настоящата инстанция въззивно решение, Апелативен съд Варна е изменил първоинстанционната присъда, като е оправдал подсъдимия И. И. за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП и е потвърдил същата в останалата й част.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК.

Твърди се, че по делото е останал неизяснен въпроса за това, на какъв светлинен сигнал на светофара е преминал водачът на л. а. „Фолксваген Туран“ (св. Я.) и дали е имал възможност да предотврати удара с л. а. „Ауди“, управляван от подсъдимия. В тази връзка неоправдано е отказано назначаването на експертиза, а съдът е изградил изводите си по този въпрос на базата на предположения. Предвид установената видимост в участъка, св. Я. е имал възможност да възприеме, че подсъдимият се е приближавал към кръстовището с голяма скорост и да предприеме мерки за спиране, което не е сторил и поради това е допринесъл за настъпване на произшествието. Изтъкват се аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание поради неправилна оценка на значението на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. Посочват се доводи за липса на необходимост от налагане на кумулативното наказание „лишаване от право за управление на МПС“. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. Алтернативно се иска намаляване на наложеното на подсъдимия наказание и прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, подсъдимият лично и чрез защитника си - адвокат Н. В., поддържа изцяло касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Акцентира на оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна, поради което пледира да бъде оставена без уважение.

Повереникът на частните обвинители - адвокат Ч., счита жалбата за неоснователна, като поддържа подробните доводи, изложени в депозираното от него писмено становище.

В последната си дума подсъдимият И. изразява искреното си съжаление за случилото се.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е частично основателна.

Доводите за неизяснени обстоятелства, касаещи светлинния сигнал на светофара, на който е преминал водача на л. а. „Фолксваген Туран“ при навлизане в кръстовището, респ. за евентуалното съпричиняване на транспортния инцидент и от него, а не само от подсъдимия, са изцяло неоснователни. Същите доводи са били направени и пред въззивната инстанция, която внимателно ги е разгледала и отчела за неоснователни, излагайки по този повод подробни и убедителни съображения, които ВКС споделя и не намира за нужно да преповтаря в детайли. Въз основа на комплексна оценка на доказателствените източници – показания на свидетелите очевидци, писмени материали за организацията на светлинната уредба в конкретния участък и експертните заключения, безспорно е било установено, че подсъдимият не е спрял при включването на червен сигнал на светофара за неговата посока на движение, преминал е покрай вече спрели два автомобила в крайната дясна лента и ускорявайки е навлязъл в кръстовището, където е реализирал удара с л. а.л „Фолксваген Туран“, управляван от св. Я., предприел завой наляво, за когото сигналът е бил зелен. Съответно, няма място за споделяне на възраженията, че фактическите заключения по този въпрос са били основани върху предположения и при доказателствен или експертен дефицит. Изцяло несъстоятелна е и тезата за съпричиняване от страна на св. Я. поради липсата на предприети мерки за спиране при видимост, че подсъдимият навлиза в кръстовището с голяма скорост. Всъщност, водачът на л. а. „Фолксваген Туран“, който е извършвал правомерна маневра завой наляво на зелен сигнал на светофара, не е имал задължението да предвижда, че подсъдимият ще пресече траекторията му на движение, преминавайки на червен сигнал, като отделно от това за него ударът е бил непредотвратим –за разлика от положението на подсъдимия, който ако се е движил с позволената скорост от 50 км./ч., е могъл да избегне сблъсъка.

Въз основа на установените по делото фактически данни, правилно е прието, че в причинна връзка със съставомерния резултат са допуснатите от подсъдимия две нарушения на правилата за движение – по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 31, ал. 7, т. 1 от ППЗДвП, а поради оказаната от него помощ деянието му се явява съставомерно по текста на чл. 343а, ал. 1, б. „г“, пр. 1, вр. чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 2, б. „а“, пр. 1, алт. 2 и б „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б „б“, пр. 2 и б. „в“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

ВКС намира, че потвърденото от въззивния съд наказание от 6 години лишаване от свобода е несъразмерно тежко. Известно е, че за правилното определяне съдържанието на наказателната отговорност винаги е необходимо индивидуалната тежест на конкретната проява, която има различно измерение при всеки случай, да бъде разгледана в комплекс с данните за личността на дееца, които ориентират относно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно въздействие, с оглед адекватното постигане на целите на специалната и генерална превенция.

С първоинстанционната присъда, потвърдена от въззивния съд, деянието на подсъдимия е преквалифицирано по по-леко наказуемия състав по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ от НК с предвидени предели на санкцията от 2 до 10 години лишаване от свобода. Поначало правилно инстанциите по същество са отчели тежестта на деянието, при което пострадалите надхвърлят минималния брой, необходим за квалификацията, броя и тежестта на нарушенията по ЗДвП и ППЗДвП, които са в причинна връзка с резултата и конкретните причини за реализирането им. ВКС подкрепя становището, че и двете допуснати нарушения на правилата за движение са изключително груби, както и това, че при пострадалата К. И. са причинени три средни телесни повреди, които са изисквали сериозни медицински интервенции и продължително време за възстановяване. Не могат да бъдат игнорирани и множеството несъставомерни телесни увреждания при всички пътували в лек автомобил „Фолксваген Туран“. Останалите ценени от въззивния съд като отегчаващи обстоятелства обаче нямат такъв характер – време и място на деянието, както и че всички пострадали са от едно семейство.

Съпоставка на тези обстоятелства с данните за личността на дееца, които са положителни (чисто съдебно минало, добрите характеристични данни, семейно положение и изразеното съжаление за случилото се във всички фази на производството), а също и установената степен на съпричиняване на резултата от водача на л. а. „Фолксваген Туран“, изразена в нарушение на чл. 137б, ал. 2, т. 1 от ЗДвП - неправилно закопчаване коланите на малолетното дете в детското столче, довело до изпадането му извън купето на автомобила (макар основната причина за завъртане на автомобила всъщност да е ударът, предизвикан от поведението на подсъдимия), обосновават необходимост наказанието да бъде отмерено под средния размер, а именно 4 години и 6 месеца лишаване от свобода, в каквато насока следва да се измени въззивното решение.

Не се налага ревизия на кумулативното наказание лишаване от правоуправление в размер на 7 години, а и в тази връзка не се изтъкват никакви конкретни възражения. Определящ фактор за запазване на този по-висок размер, но в рамките на изискването по чл. 49, ал. 2 от НК, е опасността на подсъдимия като рисков вода, многократно санкциониран за управление с превишена скорост, което в конкретния случай е довело до тежки последици. ВКС намира, че с намаляването на лишаването от свобода и запазване размера на кумулативната санкция ще се постигне нужното съответствие между степента на тежест на извършеното и дължимата справедлива санкция, която да е достатъчна за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 124/28.10.2024 г. на Апелативен съд - Варна, НO, постановено по ВНОХД № 281/2024 г., КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от 6 (шест) на 4 (четири) години и 6 (шест)месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.