Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат в катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60138

София, 01.12. 2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в публичното заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесета и първа година състав:

Председател: Дария Проданова

Членове: Кристияна Генковска

Анжелина Христова

при участието на секретаря Петя Петрова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2125 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД срещу Решение № 11699 от 27.07.2020 год. по гр.д.№ 1268/2020 год. на Софийски апелативен съд в тази негова част с която произнасяйки се по въззивната жалба на застрахователното дружество срещу Решение № 81 от 25.11.2019 год. по т.д.№ 76/2019 год., съдът я е приел за неоснователна.

Твърдението в касационната жалба на застрахователя е, че решението на САС е неправилно. Събраните доказателства сочат на привързаност и близост между ищцата и нейния брат, но се касае за характерни отношения между близки роднини. Не е налице критерият за изключителност, въведен като предпоставка с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК на ВКС за уважаване на иска на лице, извън кръга на лицата посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 год. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 год. на Пленума на Върховния съд. При условията на евентуалност, подържа становището, че ако съдът приеме наличие на изключителност по смисъла на цитираното Тълкувателно решение, да приложи предвиденият в § 96 ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ размер на обезщетението. Има искане за присъждане на разноски и е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът по касация Г. В. И., чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, както и чрез процесуалния си представител в публичното съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна.

Касационен контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК на ВКС, по въпроса: „Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лице, извън кръга на лицата, определени с ППВС № 4/1961 год. и ППВС № 5/1969 год., причинени от смърт на близък?”.

Като взе предвид становищата на страните и на основание чл.290 ал.2 ГПК извърши проверка на заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

Жалбата е основателна.

Предявен е от Г. В. И. иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за сумата 30000 лв.

Б. В. Б. - брат на ищцата е починал в резултат на ПТП на 13.07.2014 год. Произшествието е настъпило по вина на водача на л.а. „Х.”, а пострадалият Б. Б. е бил водач на насрещно движещ се автомобил м.”Фолксваген”. Няма спор, че застраховател по риска гражданска отговорност на водача на л.а. „Х.” е „ДЗИ-Общо застраховане”АД.

Твърдението по исковата молба на И. е, че смъртта на брат и е довела до изключителен срив за нея, тъй като била много близка с брат си и до няколко години преди това живели в общо домакинство. Израснали са заедно, живели са заедно и след неговия развод и макар той се преместил последната година да живее в Пловдивско, често се чували по телефона. Размерът на неимуществените вреди, които е претендирала е 30000 лв.

Първоинстанционният съд въз основа на събрани гласни доказателства за отношенията между ищцата и нейния брат, както и въз основа на заключението на назначената по делото психолого-психиатрична експертиза за последиците от смъртта му, е приел, че тя действително е претърпява вреди, които подлежат на обезщетяване със сумата 30000 лв.

Сезиран с въззивната жалба на застрахователя, съставът на САС е приел, че тя е основателна за сумата над 20000 лв.

По поставения правен въпрос.

Произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК на ВКС. С тълкувателното решение ВКС не е отрекъл възможността между братя и сестри да възникне трайна и дълбока емоционална връзка, още повече, че между близки роднини в повечето случаи такава връзка е налице. За да бъде присъдено обезщетение, обаче, следва да е налице изключителност, както подробно е разяснено в тълкувателното решение, а такава изключителност в случая не е доказана. Сестрата е легитимирана да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат си, но не винаги искът бива основателен именно с оглед елемента на изключителност.

По същество.

Анализът на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, сочи, че между Г. И. и нейният брат действително е била налице силна привързаност. Те са запазили близките си отношения и като възрастни взаимно са се подпомагали в трудни моменти. Въпреки, че в даден момент всеки от тях е създал свое семейство, емоционалната връзка не е била прекъсната, вкл. и след като бракът на Б. е бил прекратен. Обединявала ги е и грижата за родителите им. Добрите отношения и привързаността между брат и сестра не покриват критериите за изключителност, въведени с ТР № 1/2016 год. на ОСГНТК. Поради това въззивното решение ще следва да бъде отменено и ВКС се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявения иск.

С оглед изхода на спора, ищцата ще следва да заплати на ответника направените по делото разноски, възлизащи на общо 6076.45 лв. за трите инстанции.

Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 11699 от 27.07.2020 год. по гр.д.№ 1268/2020 год. на Софийски апелативен съд в частта с която е потвърдено Решение № 81 от 25.11.2019 год. по т.д.№ 76/2019 год. на Кюстендилски окръжен съд, както и в частта с която са присъдени разноски в тежест на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. В. И. срещу „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.), като неоснователен.

ОСЪЖДА Г. В. И. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД сумата 6076.45 лв. (шест хиляди седемдесет и шест лева и 45 ст.) на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.