Оправдателна присъда за изтезаване на животно остава в сила

Текстът на акта

Ключови фрази

Изтезаване на гръбначно животно, довело до смърт, тежко или трайно увреждане * неоснователност на касационен протест * правомощия на касационната инстанция

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 446

София, 23 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Грозева

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Николай Джурковски

при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ася Петрова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 440/2025 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по касационен протест и допълнение към него срещу нова въззивна присъда № 13 от 31.03.2025г. на Окръжен съд - София, постановена по внохд № 748/2024г. по описа на същия съд.

В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.

В допълнение към касационния протест се развиват съображения и доводи в подкрепа само на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд превратно е тълкувал събраните по делото доказателства и е игнорирал, също неправилно, показанията на свидетелите Я. и А.. Неправилно съдът бил дал кредит на доверие на обясненията на подсъдимия и на свидетелите Ч., като се излагат съображения защо тези доказателствени източници не е следвало да бъдат кредитирани. Като пренебрегнал част от доказателствата за сметка на други и превратно тълкувал други такива, съдът бил допуснал нарушения по чл. 14 и чл. 107 от НПК.

Нарушението на материалния закон се аргументира само и единствено като последица от допуснатите процесуални нарушения.

Настоява се за отмяна на присъдата на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП поддържа протеста по заявените в него съображения. Счита, че необосновано съдът е кредитирал показанията на свидетелите Я. и А. само от въззивното съдебно следствие, вместо показанията им, депозирани пред първоинстанционния съд. Превратно били тълкувани и показанията на св. Ч., като съдът не бил съобразил обстоятелството, че свидетелят е изложил знания за факти, които не касаят инкриминирания период.

Подсъдимият П. не се явява. Защитниците му адв. М. и адв. П. намират протеста за неоснователен и искат да бъде оставен без уважение, съответно да бъде потвърдена постановената нова въззивна присъда.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 6/21.02.2023 г. по нохд № 104/2022 г. на Районен съд - Самоков подсъдимият М. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325б, ал. 1 от НК, за което, най-вероятно на основание чл. 54 от НК, без това да става ясно от диспозитива и мотивите на присъдата на първата инстанция, му е било наложено наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000лв.

Бил е определен първоначален общ режим за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като отново съдът е пропуснал да посочи на какво законово основание се определя този първоначален режим.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, които са били възложени в тежест на подсъдимия.

По жалба от защитниците на подсъдимия е образувано внохд № 748/2024г. по описа на Окръжен съд - София. С нова въззивна присъда подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски.

Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, е неоснователен.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Изложените в протеста съображения, че съдът е допуснал превратно тълкуване на доказателствата, не намират основание. Всъщност, основна част от съдържанието на протеста представлява анализ на действията на първата инстанция и неконкретизирана критика към процесуалната дейност на въззивния съд. Използвани са общи изрази като „ …въззивният съд неправилно е счел…неправилно е обосновал….игнорирал е доказателства…..не е взел решението си въз основа на вътрешното си убеждение….“. При липсата на конкретика и констатацията за твърде общата формулировка на наведените оплаквания, макар и трудно изводимо, все пак от съдържанието на протеста могат да бъдат откроени съображения, насочени към изпълване на съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, свързани с превратно тълкуване от контролираната инстанция на показанията на свидетелите Ч. и отказа да бъдат кредитирани показанията на свидетелите А. и Я. пред първата инстанция.

Също така следва да се има предвид, че преобладаващата част от съображенията на касатора, свързани с оправдаването на подсъдимия П., са насочени към оспорване на вече приетите по делото фактически констатации. Изложената от въззивния съд фактическа обстановка по случая, както и направените в тази връзка доказателствени изводи не подлежат на касационен контрол. Върховният касационен съд не разполага с правомощието да обсъжда и подлага на самостоятелен анализ събраните по делото доказателства, както и да променя фактите по делото, изключая случаите по чл. 354, ал. 5, изр. 2 от НПК, какъвто настоящият не е. Затова, изложените в протеста доводи за необоснованост не могат да бъдат проверени – несъвместими са с въведените касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. На касационна проверка подлежат законосъобразното провеждане на правилата за събиране на доказателствата, тяхната правилна проверка и възприемане от съда, чийто акт се атакува. Начинът на излагане на мотивите трябва ясно да представи формираното от съдебния състав вътрешно убеждение по изложените доказателствени и правни изводи. Когато доказателственият анализ е извършен без съществени процесуални нарушения, а вътрешното съдийско убеждение е обективно, всестранно, пълно и логично – то изразява суверенната воля на съдебния състав и не подлежи на касационна намеса чрез изменение или отмяна на постановения съдебен акт. В рамките на аналитичната си дейност, Софийският окръжен съд не е допуснал превратна интерпретация на доказателствената съвкупност, подценяване или надценяване на едни доказателства за сметка на други, а е оценил последните според действителното им съдържание и значение. Не са игнорирани доказателства или доказателствени средства, обсъждането на които би довело до фактически изводи, различни от установените от въззивната инстанция.

Съдът е проявил процесуална активност, като е провел съдебно следствие, в което отново е разпитал свидетелите А. и Я.. При изграждането на изводите си относно авторството на деянието съдът е обсъдил показанията на тези двама свидетели, като внимателно е съпоставил различните версии, излагани от тях както в хода на досъдебното производство, така и пред инстанциите по фактите. В резултат на това, като ги е съпоставил и с обясненията на подсъдимия, и с показанията на свидетелите Ч., правилно съдът е достигнал до извод, че техните показания са компрометирани и заинтересовани и не ги е взел предвид при формиране на своето вътрешно съдийско убеждение за авторството на деянието и виновността на подсъдимия.

Не може да се сподели и довода в протеста, че съдът превратно е тълкувал заявеното от св. Ч. пред първоинстанционния съд и не е отчел, че неговите показания се отнасят до период, който не касае инкриминираната дата. Прочитът на показанията на този свидетел не разкрива претендирания порок, още повече, както правилно е процедирал въззивният съд, при съпоставката на същите с показанията на св. Ч. и обясненията на подсъдимия.

Не се намери за основателен и другия довод, изложен в сезиращия ВКС документ-за нарушение на материалния закон. Това нарушение е заявено като последица от допуснатите според прокурора нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав, като е лишено от самостоятелна аргументация, което препятства възможността ВКС да даде аргументиран отговор по това оплакване.

След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 13 от 31.03.2025г. на Окръжен съд - София, постановена по внохд № 748/2024г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: