Недопустимост на решение, постановено по непредявен иск за собственост вместо по договор

Текстът на акта

Ключови фрази

1

4

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
София, 12.03.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове : ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 4496 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С решение № 267 от 04. 07. 2023 г. по гр. д. № 645/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, е отменено решение № 46 от 16. 06. 2022 г. по т.д. № 56/2021 г. на ОС – Пазарджик и е постановено решение, с което: а/. е осъдено „Силвер“ ЕООД, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на М. М. Х. владението върху 549 броя (36231 кв. дм) кожи овча напа антик, съгласно спецификация № 152 от 22. 10. 1997 г., издадена от „Велур“ ЕАД, както и 40 броя кожени облекла, ушити от 318 броя (21897 кв.дм) кожи овча напа; б/. е отхвърлен, като погасен по давност, предявеният от М. М. Х. против „Силвер ЕООД, при условията на евентуалност, иск за присъждане на сумата 24501 лв., представляваща паричната равностойност на липсващите движими вещи по т. „а“; в/. е отхвърлен, като погасен по давност, предявеният от М. М. Х. против „Силвер“ ЕООД иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата 66294 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата 24501 лв. за периода 22. 10. 1997 г. – 16. 07. 2020 г.

Срещу решението в отхвърлителните му части е подадена касационна жалба от ищеца М. М. Х. , чрез адв. Т. М.. Излагат се съображения за неправилност на същото поради постановяването му в нарушение на чл. 114 и 116, б.“в“ ЗЗД и в противоречие с ППВС № 3/1980 г. и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, точка 10. Иска се отмяната му и уважаване на предявените искове.

Не е подаден отговор на касационната жалба от „Силвер“ ЕООД.

Решението е обжалвано и от ответника „Силвер“ ЕООД , чрез процесуалния му представител адв. П. С., като недопустимо – постановено по непредявен иск, евентуално – като неправилно. Иска се, обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално – отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Не е подаден отговор на касационната жалба от ответника М. М. Х..

С определение № 4826 от 24. 10. 2024 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на решение № 267 от 04. 07. 2023 г. по гр. д. № 645/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, за проверка на допустимостта му.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

В подадената от М. М. Х. срещу „Силвер“ ЕООД искова молба и уточняващи молби вх. № № 14561/07. 08. 2020 г., 261970/4. 03. 2021 г., 957/4. 06. 2021 г. са изложени следните твърдения:

През пролетта на 1997 г. ищецът предал на „Велур“ АД 4926 бр. (136188 кв.дм) сурови овчи кожи за обработка срещу възнаграждение в размер на 4780 щ.д. Ищецът нямал възможност да заплати дължимото за обработката възнаграждение, поради което между М. М. Х., ЕТ „Силвер-СТ“ (праводател на ответника „Силвер“ ЕООД“) и „Велур“ АД било постигнато устно споразумение праводателят на ответника да заплати на „Велур“ АД сумата 4780 щ.д. и да получи 867 бр. (58128 кв.дм) обработени овчи кожи на стойност 20926 лв., които да върне на ищеца след връщане на сумата 4780 щ.д., както и да изработи за ищеца 40 бр. кожени облекла срещу възнаграждение 1430 щ.д., платимо с 1430 бр. сурови ярешки кожи.

Облигационните отношения между М. М. Х. и праводателя на „Силвер“ ЕООД били преуредени със споразумение от 23. 01. 1998 г., с което праводателят на ответника се е задължил да върне на ищеца 549 бр. (36231 кв.дм) обработени кожи овча напа, а за останалите 318 бр. обработени кожи овча напа да изработи 40 бр. кожени изделия срещу възнаграждение 1400 щ.д. Ищецът се е задължил да върне на ищеца сумата 4950 щ.д. и да му плати сумата 1400 щ.д. за изработката на кожените изделия. Страните са приели, че от сумата 4950 щ.д. ищецът е издължил 1430 щ.д. (с предоставените на ответника през пролетта на 1997 г. 1430 бр. сурови ярешки кожи ), при което от сумата 4950 щ.д. остават неиздължени 3520 щ.д. Общият размер на задълженията на ищеца към ответника възлиза на 4920 щ.д. (3520 щ.д.+1400 щ.д.). В споразумението не са уговорени срокове за изпълнение на поетите от всяка от страните задължения.

С влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 73/2003 г. на РС – Пазарджик е отхвърлен предявеният от М. М. Х. срещу „Силвер“ ЕООД иск за присъждане на сумата 14946, 58 лв. – равностойността на 6069 щ.д., представляваща стойността на 867 бр. овчи кожи и на сумата 2864, 72 лв. (равностойността на 1430 щ.д.) и е уважен насрещен иск на „Силвер“ ЕООД срещу М. М. Х. за сумата 8905 лв. – неизпълнено парично задължение по споразумението от 23. 01. 1998 г. и 1507, 53 лв. мораторна лихва.

Присъдените в полза на „Силвер“ ЕООД суми са били събрани принудително от М. М. Х. на части, чрез удръжки от пенсията му, в продължение на повече от 10 години.

След изплащане от М. М. Х. на задълженията му, произтичащи от споразумението от 23. 01. 1998 г., ответникът „Силвер“ ЕООД не е изпълнил задължението си да му върне 549 бр. овчи кожи и да му предаде 40 бр. изработени изделия от кожа.

Предвид изпълнение на договорните задължения на М. Х., произтичащи от споразумението от 23. 01. 1998 г., се иска осъждането на „Силвер“ ЕООД да изпълни насрещните си договорни задължения, като върне на ищеца 549 бр. обработени овчи кожи – овча напа и му предаде 40 бр. кожени изделия, изработени от останалите 318 бр. овчи кожи. В случай, че се установи, че описаните вещи са изгубени или унищожени, се иска присъждане на равностойността им.

В исковата и уточняващите молби ищецът е конкретизирал, че връщането на кожите и предаването на изработените кожени изделия се претендира на договорно основание. Като правно основание на исковете ищецът е посочил чл. 79 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е квалифицирал исковете по чл. 79 ЗЗД и е отхвърлил същите.

Въззивният съд е квалифицирал главния иск по чл. 108 ЗС и е уважил същия. Въпреки уважаването на главния иск, е разгледал по същество евентуалните искове за присъждане на равностойността на движимите вещи и на обезщетение за забава, като е отхвърлил същите като погасени по давност.

Въззивното решение е недопустимо, тъй като е постановено по непредявен иск.

Фактическите и правни твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, както и петитумът на същата сочат, че предявените при условията на евентуалност обективно съединени искове са с правни основания чл. 79, ал. 1 ЗЗД. Връщането на 549 бр. обработени овчи кожи – овча напа и предаването на 40 бр. кожени изделия, изработени от останалите 318 бр. овчи кожи се претендира на договорно основание, като изпълнение на договорни задължения на М. Х., произтичащи от споразумението от 23. 01. 1998 г. При условията на евентуалност – ако се установи, че описаните вещи са изгубени или унищожени, се иска присъждане на равностойността им.

Въззивният съд е квалифицирал главния иск по чл. 108 ЗС и е уважил предявен ревандикационен иск. Независимо от уважаването на главния иск, е разгледал и евентуалния иск за присъждане на равностойността на претендираните движими вещи.

Въззивното решение е недопустимо както в частта относно главния иск – тъй като е постановено по непредявен иск, така и в частта относно евентуалния иск – тъй като същият е разгледан без да се е сбъднало поставеното от ищеца процесуално условие за разглеждането му (отхвърляне на главния иск).

Като недопустимо, въззивното решение ще следва да бъде обезсилено и делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав и произнасяне по предявения иск, а по евентуалния – в случай на отхвърляне на главния.

Настоящото решение няма приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК, поради което въпросът за отговорността за разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, следва да се реши с въззивното решение, според изхода на делото.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 267 от 04. 07. 2023 г. по гр. д. № 645/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, ТО, 3 състав, И ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: