Потвърждаване на шест години затвор за опит за убийство и незаконно оръжие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

Гр. София, 17 май 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди и двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 227/25 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Р. И. Г. чрез упълномощения му защитник, адв. П. В. и по касационна жалба на частния обвинител Г. Х. Г. чрез упълномощения повереник адв. С. Н. срещу въззивно решение № 11/27.01.2025 г. на Апелативен съд- гр. Варна , 2-ри състав, постановено по в.н.о.х.д. № 367/2024 г.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия се релевират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК и се правят алтернативни искания - за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд или за намаляване на наложеното наказание за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК на три години лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК. В жалбата се съдържат аргументи единствено в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, които се състоят в неправилна оценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест при индивидуализацията на определения размер на наложената санкция за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18 от НК и това по чл. 339, ал.1 от НК. В жалбата се сочи, че въззивният съд е игнорирал съществени облекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия факти като тежестта на здравословното му състояние, неговата напреднала възраст, добрите характеристични данни по местоработата му и предшестващия деянието конфликт с пострадалия, който е бил мотивът за извършване на деянието.

В касационната жалба на частния обвинител се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК и се прави искане за увеличаване на наложеното наказание, поради неглижиране на тежестта на обществената опасност на извършеното деяние по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК и тази на подсъдимия като деец. В жалбата на частното обвинение се твърди, че апелативният съд не е направил дължимия собствен анализ на обстоятелствата от значение за отговорността на дееца и е наложил наказание, което е в разрез с целите на наказанието по чл. 36 от НК. Излагат се доводи за липса на оказано съдействие от подсъдимия за разкриване на обективната истина по делото, за тежестта на деянието, изведена от механизма на извършването му, чрез застрашаване на живота на трето лице и последващото му поведение по прикриване на инцидента.

В касационната жалба се акцентира и върху целите на генералната превенция, които изискват по-интензивна санкция, предвид използваният от подсъдимия насилствен начин за разрешаване на междусъседски проблеми, който е в разрез с приетите обществени норми.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Г., редовно уведомен чрез органите на ОД-МВР- Варна не се явява.

Представлява се от служебно назначения му защитник адв. В., който поддържа изцяло жалбата по изложените мотиви и с направените алтернативни искания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд или за намаляване на наложените наказания. Защитата ацентира върху тежкото здравословно състояние на подзащитния му /който е претърпял тежка оперативна интервенция след приключване на въззивното производство с неблагоприятна прогноза за здравето му/, което би затруднило в значителна степен изпълнението на ефективно наказание, поради което моли да се определи размер на лишаването от свобода, който позволява приложението на чл. 66, ал.1 от НК.

Излага съображения, че подсъдимият е осъзнал своята грешка и изразява критично отношение към деянието, поради което намира, че целите на наказанието могат да бъдат успешно постигнати и с определяне на условно наказание.

Частният обвинител Г., редовно уведомен за съдебното заседание пред ВКС не се явява и не се представлява пред касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационните жалби на подсъдимия и тази на частния обвинител и за оставяне в сила решението на въззивната инстанция. Намира, че въззивният съд не е пропуснал да отчете всички значими за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства и да ги оцени с действителната им тежест. В полза на дееца правилно са били съобразени недоброто му здравословно състояние и неговата възраст, а приложените по делото характеристични справки са внимателно и обективно анализирани в решението на съда, поради което оплакванията в обратната насока не почиват на обективни факти.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните от депозираните касационни жалби и застъпените становища от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 51/29.04.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 55/2024 г. по описа на Окръжен съд-гр. Варна подсъдимият Р. И. Г. е признат за виновен в това, че на 17.01.2024 г., в [населено място], област /област/ е направил опит умишлено да умъртви Г. Х. Г., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.4, вр. чл.55, чл.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години.

С присъдата на Окръжния съд подсъдимият Г. е признат за виновен в това, че на 17.01.2024 г. в [населено място], област Варна е държал огнестрелно оръжие, преправен сигнално-газов пистолет марка /марка/, модел /модел/ , калибър /калибър/, с номер /номер/ и боеприпаси – 2 броя патрони калибър /калибър/ за огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, поради което и на осн. чл.339, ал.1 от НК и чл. 58а, ал.4, вр. чл.55, чл.1, т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.

Със същата присъда на подсъдимия Г. е определено общо най-тежко наказание за извършените престъпления - лишаване от свобода за срок от три години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим, като на осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяването му е приспаднато времето през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимия направените в хода на наказателното производство разноски.

С въззивно решение № 11/27.01.2025 г. на Апелативен съд- гр. Варна , 2-ри състав, постановено по в.н.о.х.д. № 367/2024 г. присъдата на Окръжен съд-гр. Варна е била изменена в частта относно наказанието, което е увеличено, както следва: за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК на шест години лишаване от свобода, като наказанието е определено на осн. чл. 58, б.“а“, вр. чл.55, чл.1, т.1 от НК; за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК – на две години лишаване от свобода; определеното общо най-тежко наказание по чл. 23, ал.1 от НК – на шест години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „строг режим“. В останалата част присъдата е била потвърдена.

Касационните жалби на защитата на подсъдимия и на частния обвинител са подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК от активно легитимирани страни срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явяват допустими, като разгледани по същество се прецениха за неоснователни.

В касационната жалба на подсъдимия Г. е посочено касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК с кореспондиращо искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд, без в негова подкрепа да са изложени конкретни аргументи, за да се прецени основателността на оплакването.

От материалите по делото се установява, че съдебното производство е проведено под формата на диференцирана процедура по чл. 371, т.2 от НПК. Подсъдимият е признал фактите на предявеното срещу него с обвинителния процесуален документ обвинение и се е съгласил да не се събират доказателства в подкрепа на инкриминираните факти. Първоинстанционният съд е спазил процесуалните изисквания за провеждане на съкратеното съдебно следствие по т.2 на чл. 371 от НПК; след извършена проверка за процесуалната годност на действията по разследването, за които е установил, че са проведени в съответствие с условията и реда по НПК и след като е намерил, че самопризнанието на подсъдимия е доказателствено обезпечено в необходимата степен, окръжният съд с определение по чл. 372, ал.4 от НПК е обявил, че ще ползва направеното самопризнание, без да събира доказателства за признатите обвинителни факти. Контролираните съдилища са се съобразили със законовите последици от избраната диференцирана процедура за реализацията на наказателната отговорност на дееца по чл. 373, ал.2 от НПК, като са индивидуализирали наложените наказания при условията на чл. 58а, ал. 4 от НК/ въззивният съд с малки отклонения от приложимата законодателна техника, които ще се обсъдят в отговора на оплакването по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК/.

При тези данни не се установява въззивният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения в дейността си по установяване, проверка и оценка на релевантните факти, /както се твърди в касационната жалба на подсъдимия/ която е осъществена при спазване на приложимите изисквания на процесуалния закон, поради което искането за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворено.

Оплакването за нарушение на материалния закон от жалбата на подсъдимия е изцяло бланкетно формулирано, в касационната жалба не са изложени доводите, които го подкрепят, такива не са посочени от защитата и в съдебно заседание пред ВКС, поради което не са налице основания за проверка на наведеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Г. също се прецени за неоснователно.

В касационната жалба на защитата това касационно основание се поддържа с доводи за омаловажаване тежестта на смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, както и с пълно игнориране от страна на въззивния съд на част от тях. Акцентира се върху неправилната оценка на здравословните проблеми на Г., в противовес на тезата на първия съд за тяхната тежест, която е останала без коментар за нейната основателност във въззивното решение. Аналогични доводи се излагат и за възрастта на подсъдимия, която е получила различна интерпретация от контролираните инстанции, като въззивният съд безмотивно е отхвърлил становището на първата инстанция за смекчаващия й характер и е определил наказанието за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК близо до специалния минимум, без да отчете анализа на окръжния съд в обратна посока. Оспорва се и новата оценка, която апелативната инстанция е направила на характеристичните данни за подсъдимия, както и се твърди игнориране на обстоятелствата, предхождащи инцидента за влошените отношения между подсъдимия и пострадалото лице, които се сочат за относими и към наказанието за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК.

Изложените доводи са неоснователни и не намират подкрепа в материалите по делото.

Решаващите инстанции еднопосочно са осъществили наказателната отговорност на подсъдимия за престъплението по чл.115, вр. чл.18, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.4 от НК, като са наложили на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер под предвидения санкционен минимум. Въззивният съд е направил собствен анализ на обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на Г. и след като е коригирал основанието за прилагане на избраната от първия съд законова разпоредба в такова по чл. 58, б.“а“ от НК, поради недовършеност на деянието/окръжният съд е приложил чл. 55, ал.1, т.1 от НК, поради наличие на многобройни смекчаващи обстоятелства и прекомерна тежест на минимално предвиденото наказание/ е увеличил наказанието за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК на девет години лишаване от свобода, с една година под специалния минимум, след което неправилно е редуцирал с една трета определения размер и го е фиксирал на шест години лишаване от свобода.

На първо място следва да се посочи, че изложените от апелативния съд аргументи за реализация на наказателната отговорност на дееца при условията на чл. 58, б.“а“ от НК се споделят от ВКС, тъй като тази законова разпоредба има за последица определяне на наказанието в съответствие с правилата на чл. 55, ал.1 от НК и без наличие на многобройни смекчаващи факти след преценка на обстоятелствата по чл. 18, ал. 2 от НК относно степента на осъществяване на намерението и причините за недовършеността на деянието.

Въззивният съд основателно е приложил разпоредбата на чл. 58, б.“а“ , вр. чл. 55 , ал.1, т.1 от НК за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, от една страна като по-благоприятен текст в сравнение с текста на чл. 58а, ал. 1 от НК и от друга, поради липса на изискуемите за приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК предпоставки като самостоятелно основание. Въззивната инстанция е взела предвид всички облекчаващи отговорността на подсъдимия факти, без да игнорира определени обстоятелства в негова полза или да подценява тяхното значение при определяне на съответното наказание. Правилна е преценката на съда, че наличните смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, възраст от 67 години и заболяванията на подсъдимия не представляват многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК, както и никое от тях няма изключителен характер, за да обусловят приложението на тази привилегирована разпоредба на самостоятелно основание, предвид вида на избраната диференцирана процедура, на осн. приложението на чл. 58а, ал.4 от НК във връзка с чл.55 от НК. Въззивният съд е изложил съображения по всеки един от смекчаващите факти, преценил ги е отделно съобразно тяхната относителна тежест, както и в съвкупност спрямо тежестта на минималното наказание и правилно е посочил, че не са били налице основания за прилагане на чл. 58а, ал.4, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК по отношение на опита за престъпление против личността, извършено от подсъдимия.

Едновременно с това, апелативният съд е изпълнил задължението си за проверка налице ли са предпоставките по чл. 58, б.“а“ от НК за престъплението по чл. 115 от НК, което е останало в стадия на опита, които също имат за последица приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, но на друго правно основание, а именно поради недовършеността на деянието. Законосъобразно апелативната инстанция след преценка на обстоятелствата по чл. 18, ал.2 от НК е намерила, че са налице основания за реализация на наказателната отговорност на подсъдимия за това престъпление по чл. 58а, ал.4 от НК, като приложението й е във връзка с чл. 58, б.“а“ от НК и е отмерила наказанието под специалния санкционен минимум, предвиден в разпоредбата на чл. 115 от НК.

Неправилна е била последващата редукция на определеното при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК наказание лишаване от свобода с една трета, тъй като тази законодателна техника е приложима само в случаите, когато наказанието в процедура по чл. 371, т.2 от НК се определя по реда на чл. 58а, ал.1 от НК, за което съдът се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК. Когато се прилага разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК, съгласно която чл. 55 от НК се явява по-благоприятен за дееца, наказанието се определя само по правилата на последната разпоредба, без определеното наказание да се редуцира с една трета, както изрично предписва текста на чл. 58а, ал. 4 от НК. Без значение в случая е основанието, което е послужило за определяне на наказанието при условията на чл. 55, ал.1 от НК – поради наличие на предпоставките на самата привилегирована разпоредба по чл. 55 от НК или както е в случая, при наличието на предпоставките на друг законов текст, по чл. 58, б.“а“ от НК, който препраща към нейните последици.

Независимо от допуснатото нарушение чрез редукция с една трета на наложеното наказание, определеният размер от шест години лишаване от свобода е справедливо отмерен и е съответен на тежестта на извършеното деяние и на личната обществена опасност на подсъдимия като деец. Безспорно деянието по чл. 115. вр. чл.18, ал.1 от НК се отличава с немалка обществена опасност, предвид механизма на извършването му – чрез насочване на преправен газов пистолет в областта на главата на пострадалия и произвеждане на изстрел от близко разстояние, като деянието е извършено във входа на жилищен блок и през деня. Не без значение са и последващите действия на подсъдимия по отправяне на изстрели спрямо сина на пострадалия, който се притекъл на помощ на своя баща, независимо, че не е успял да засегне неговата цялост. От друга страна, полученото от пострадалия нараняване не е било несъвместимо с живота, характеризира се със засягане на подлежащите костни структури на черепа и по естеството си представлява разкъсно-контузна рана в дясната теменна област на главата. Пострадалият е получил медицинска помощ в деня на инцидента и не е бил хоспитализиран, тъй като не е имал нужда от болнично лечение.

Въззивният съд е посочил, че след произвеждането на процесния изстрел, с който пострадалият не е бил засегнат съществено,/съгласно фактите по обвинението е бил физически активен и е оказал съпротива на подсъдимия, като му нанасял удари с бастун, от силата на които бастунът се счупил/подсъдимият не е предприел други действия по нападение спрямо него, като се насочил към неговия син, който го нападнал в защита на своя баща, респективно степента на осъществяване на намерението по довършване на деянието е изключително ниска.

Приложените по делото характеристика от местоработата на Г. и справка от полицейски инспектор не го определят изцяло в негативен аспект, както е приел въззивният съд, доколкото данните по месторабота са изцяло положителни, а справката показва личностни конфликти, но без извършени нарушения на обществения ред или други противообществени прояви.

Отчасти основателно се намери възражението на защитата, че тежестта на заболяванията на подсъдимия не са отчетени в пълнота като смекчаващ фактор. Здравословното състояние на подсъдимия се характеризира с поредица от заболявания, като актуално едно от тях е със съществено влошаване, което в хода на наказателното производство прогресира в негативен аспект,/понастоящем деецът е претърпял ампутация на стъпалото и състоянието му не е стабилно/ което също следва да се отчете при преценката за интензивността на наказателната принуда, която деецът следва да понесе в посока на нейното занижаване. Независимо от това, установените здравословни проблеми относно състоянието на дееца нямат изключителен характер и не могат да обусловят налагане на наказание под определения размер от шест години лишаване от свобода за това престъпление, в рамките на три години каквото искане се прави в жалбата на защитата. В това отношение следва да се вземе предвид, че деянието по чл.115 от НК е осъществено под формата на довършен опит, което в настоящият случай, предвид механизма на извършването му, завишава степента му на обществена опасност и не позволява допълнително редуциране на определения от въззивния съд размер.

При тези данни, наказанието от шест години лишаване от свобода, което въззивният съд е наложил за престъплението по чл. 115, вр. чл. 18, ал.1 от НК е адекватно на тежестта на извършеното деяние и е съобразено с личността на дееца, както и с разпоредбата на чл. 18, ал.2 от НК.

Не се намери за основателно и оплакването за завишен размер на наказанието за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК, което въззивният съд е определил при условията на чл. 58а, ал.1 от НК на три години лишаване от свобода, след което правилно го е редуцирал с една трета. Наложената санкция е в размер с една година над специалния санкционен минимум, при което е отмерена под средния законов размер, който е от две до осем години лишаване от свобода и е напълно съответна на тежестта на извършеното деяние. При преценката за степента на обществена опасност на деянието апелативният съд е отчел обстоятелството, че оръжието е послужило като средство за извършване на друго престъпление, което я завишава и е определил справедливо наказание. Доводите от жалбата, че съдът не е отчел конфликтните отношения между подсъдимия и пострадалия като обстоятелство в полза на дееца / не е приел като доказателство снимков материал за състоянието на таваните на жилището на подсъдимия, което е повод за конфликта / са напълно ирелевантни за реализацията на наказателната му отговорност за престъплението по чл. 339, ал.1 от НК. Посоченото престъпление е на формално извършване и се състои в държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без надлежно разрешително,/каквото деецът не е притежавал/ поради което конфликтните му отношения с пострадалия от друго престъпление нямат връзка с противоправното му поведение по нарушаване на разрешителния режим за тяхното държане.

По жалбата на частния обвинител:

Не се намери за основателно оплакването от касационната жалба на частното обвинение за явна несправедливост на наложеното наказание за престъплението по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК, поради занижен размер на опредената санкция.

Изложените от частния обвинител аргументи, че при отмерване на наказанието не са отчетени като отегчаващи факти липсата на изразено от дееца съжаление и разкаяние за постъпката му и опитите да отрече авторството на деянието не водят до по-тежка санкция, тъй като са елемент от правото му на защита, упражняването на което е недопустимо да се разглежда в негативен аспект.

Решаващите съдилища не са преценявали изразеното от подсъдимия съжаление като обстоятелство в негова полза, нито са отчели съдействие от негова страна за разкриване на обективната истина по делото, каквото обективно не е било налице. Самопризнанието на дееца също не е било преценявано като облекчаващо обстоятелство извън предпоставките за провеждане на диференцираната процедура, поради което въззивният съд не е допуснал неправилна оценка на касаещите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както в положителен така и в отрицателен аспект.

Наложеното наказание не противоречи и на целите на генералната превенция, каквото становище се застъпва в касационната жалба на частното обвинение, предвид ниската степен на засягане на състоянието на частния обвинител и малката тежест на настъпилите от действията на подсъдимия вредни последици за неговото здраве. Мотивът на подсъдимия за извършване на опита за убийство, поради влошени съседски отношения с пострадалия също не може да бъде отчетен като обстоятелство, което изисква по-интензивна наказателна принуда от приложената от контролирания съд.

При тези данни наложеното на подсъдимия наказание за престъплението по чл. 115, вр, чл.18, ал.1 от НК се прецени за изцяло съответно на характеристиките на извършения опит за убийство, при отчитане на всички фактори от значение за прилагане на разпоредбата на чл. 58, б.“а“ от НК, поради което не е явно несправедливо, респективно жалбата на частния обвинител за неговото увеличаване е неоснователна /този резултат е допустимо да бъде постигнат само чрез отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане/ и не може да бъде уважена. Липсата на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание за престъпленията по чл. 115, вр. чл.18, ал.1 от НК и по чл. 339, ал.1 от НК, респективно на определеното общо най-тежко наказание по чл. 23, ал.1 от НК обосновава неоснователността на касационните жалби на подсъдимия и на частния обвинител, които следва да се оставят без уважение, като се остави в сила решението на въззивния съд.

По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 11/27.01.2025 г. на Апелативен съд- гр. Варна, 2-ри състав, постановено по в.н.о.х.д. № 367/2024 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: