Давност при увеличаване на иск, непредявен като частичен

Текстът на акта

Ключови фрази

10

Р Е Ш Е Н И Е

№ 214

гр. София, 11.08.2026 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в публичното съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участие на секретаря Силвиана Шишкова

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2046 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 664 от 06.03.2026 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София, Гражданска колегия, Х-ти състав, решение № 986 от 15.07.2025 г. по в. гр. д. № 3151/2023 г., в частта , с която след частична отмяна на решение № 261001 от 23.07.2023 г. по гр. д. № 2094/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от В. С. А. срещу „ЗК Лев Инс“ АД и „ЗАД Армеец“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинената при ПТП на 09.02.2014 г. смърт на Е. Б. А. (син на В. А.), за разликата над сумата 100 000 лв. (с равностойност 51 129.19 евро) до сумата 120 000 лв. (с равностойност 61 355.02 евро). В останалите части въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т. 1, предл. 1 и т. 2 ГПК.

В касационната жалба на В. С. А., представлявана от адв. К. К., се поддържа, че в частта, в която е допуснато до касационно обжалване, въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановяването му в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Излагат се оплаквания, че въззивният съд не е съобразил извършените пред първата инстанция уточнения на исковата молба в смисъл, че исковете на всеки един от наследниците на починалото при пътен инцидент лице се предявяват в размер на по 120 000 лв., и погрешно е приел, че исковете са предявени в размер на по 100 000 лв.; В резултат на така направената преценка, която не съответства на данните по делото, съдът е достигнал до неправилния извод, че допуснатото преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция увеличение на исковите претенции е предприето след изтичане на давностния срок, и е отхвърлил претенцията на ищцата - настоящ касатор, за увеличената част. Навеждат се доводи, че искът не е заявен като частичен, поради което с неговото предявяване давността е прекъсната за цялото спорно вземане.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК са подадени отговори от ответниците по касация „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД („ЗАД Армеец“ АД) - чрез юрк. Л. М., и „Застрахователна компания Лев Инс“ АД („ЗК Лев Инс“ АД) - чрез юрк. З. Т.. В отговорите са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и за оставяне на обжалваното решение в сила, като са направени искания за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното открито заседание по делото процесуалните представители на В. С. А. и на „ЗАД Армеец“ АД поддържат касационната жалба, съответно отговора на жалбата, а ответникът „ЗК Лев Инс“ АД не изпраща представител.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното :

Производството по гр. д. № 2094/2019 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба, с която са предявени субективно съединени преки искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу „ЗК Лев Инс“ АД и „ЗАД Армеец“ АД от В. С. А. и Б. П. А. за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Е. Б. А., настъпила при ПТП на 09.02.2014 г. В уводната част на исковата молба е посочена цена на отделните искове 120 000 лв., а в петитума на молбата е формулирано искане за осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетения за претърпените неимуществени вреди от загубата на сина им в размер на 100 000 лв., ведно със законни лихви от 09.02.2014 г. до окончателното изплащане на претендираните суми. Относно условията, при които са съединени исковете, е заявено, че се иска осъждане на „ЗК Лев Инс“ АД като предпочитан ответник или на „ЗАД Армеец“ АД като евентуален ответник, а в условията на евентуалност - солидарно осъждане на двамата ответници.

С подадена по делото молба, означена като „допълнителна искова молба“, упълномощеният от ищците процесуален представител - адвокат е пояснил, че цената на исковите претенции е 120 000 лв. за всеки един от ищците, а в открито съдебно заседание след събиране на доказателствата е заявил, че на основание чл. 214, ал. 1 ГПК от името на В. А. „увеличава нейния петитум“ от 100 000 лв. на 160 000 лв., като сумата, която се претендира преди приключване на делото пред първата инстанция, е 160 000 лв. Изявление в същия смисъл е направено и по отношение на иска на другия ответник, който е починал в хода на делото и е заместен в процеса от наследниците си по закон В. С. А. (съпруга) и П. Б. А. (син).

При произнасяне по съществото на правния спор решаващият състав на Софийски градски съд е приел, че са налице предпоставки за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищцата обезщетение за претърпените по повод смъртта на сина й неимуществени вреди - морални болки и страдания, в справедлив размер от 150 000 лв. и е постановил осъдително решение за сумата 150 000 лв., върху която е присъдил и законна лихва от 09.02.2014 г. до окончателното плащане. Застрахователните дружества - ответници са осъдени солидарно да заплатят обезщетение в размер на 150 000 лв. общо на В. С. А. и на П. Б. А. в качеството им на правоприемници на починалия Б. А.. Възражението на ответниците за изтекла погасителна давност е счетено за неоснователно по съображения, че давността относно вземането за обезщетение е започнала да тече от датата на настъпване на вредите - 09.02.2014 г., и е следвало да изтече на 09.02.2019 г., но е прекъсната с предявяване на исковете на 11.02.2019 г. Исковете са отхвърлени като неоснователни за разликите над 150 000 лв. до претендираните след увеличението 160 000 лв., като в тази част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано с въззивни жалби от „ЗАД Армеец“ АД - в осъдителната част за сумата 150 000 лв., и от „ЗК Лев Инс“ АД - в осъдителната част за разликата над сумата 80 000 лв. до присъдените по 150 000 лв. С обжалваното в настоящото производство решение по в. гр. д. № 3151/2023 г. състав на Апелативен съд - София е потвърдил първоинстанционното решение в частта за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на В. А. обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата 100 000 лв., отменил е решението в осъдителната част за разликата над 100 000 лв. до 150 000 лв. и за присъдените за времето от 09.02.2014 г. до 10.02.2016 г. законни лихви и е отхвърлил исковата претенция за сумата 50 000 лв. Първоинстанционното решение е обезсилено и производството по делото е прекратено като недопустимо в частта, с която е уважен предявеният от Б. А. и поддържан след смъртта му от наследниците В. А. и П. А. пряк иск за увеличения размер от 50 000 лв., като в тази част, както и в частта за уважаване на исковете до размер на сумите 100 000 лв., въззивното решение е влязло в сила.

За да се произнесе по въззивните жалби срещу решението на първата инстанция за уважаване на предявения от В. А. (в лично качество) иск, съставът на Апелативен съд - София е извършил самостоятелна преценка на фактите и доказателствата по делото и е достигнал до извод, че двамата ответници отговарят солидарно за причинените на ищцата неимуществени вреди, тъй като смъртта на нейния син е настъпила в резултат на виновното и противоправно поведение на двама водачи на МПС със сключени задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ЗК Лев Инс“ АД, съответно в „ЗАД Армеец“ АД. Въззивният състав е изразил несъгласие с извода на първоинстанционния съд относно справедливия размер на дължимото обезщетение. Произнесъл се е, че с оглед установените в хода на делото правнорелевантни факти, присъжданите в сходни случаи обезщетения и обществено - икономическата обстановка в страната по време на настъпване на вредите за обезщетяване на понесените от ищцата неимуществени вреди е необходима и достатъчна сума в размер на 120 000 лв., за която искът е основателен. Като е изходил от преценката, че първоначално искът е предявен за 100 000 лв. и е увеличен впоследствие по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, въззивният съдебен състав е приел, че за увеличения след 09.02.2019 г. размер искът е погасен по давност с изтичане на приложимата петгодишна погасителна давност, в какъвто смисъл ответниците са направили своевременно възражение. В мотивите към въззивното решение е посочено, че за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, а за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. - като погасен по давност. За основателно е прието и възражението за погасяване по давност на вземането за законни лихви за периода преди 11.02.2016 г., като е постановено, че лихвите се дължат от 11.02.2016 г. (в тази част решението не е обжалвано от ищцата и е влязло в сила).

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта за отхвърляне на предявения от В. А. пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 120 000 лв. Касационното обжалване е допуснато по въпроса дали предявяването на иска има за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от спорното право (вземане), заявена в процеса чрез увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, за проверка на съответствието на решаващите изводи на въззивния съд със задължителната практика в Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1.

В т. 1 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че спиране и прекъсване на срока на погасителната давност на уредените в чл. 115 и чл. 116 ЗЗД основания се проявява само относно иска, с който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението, чиято сила на пресъдено нещо се формира по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Когато искът е предявен като частичен, съгласно задължителните разяснения към т.1 от Тълкувателно решение № 1/17.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото, образувано по частичния иск, е само част от вземането. В случаите, в които ищецът не е посочил, че предявява иска си като частичен, се счита, че искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния размер на вземането при парични притезания, дори ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба. В хипотезата на предприето при предпоставките на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК изменение на размера на предявения иск, след изменението спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото съдържание, като промяната е само по отношение на размера; Давността за вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск. За да се приеме, че искът е предявен като частичен, е необходимо ищецът в исковата молба изрично да заяви, че претендира част от спорното право, част от вземането - в този случай с предявяване на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Според въведеното с новата разпоредба на чл. 116а ЗЗД /ДВ бр. 42/2018 г./ правило „когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част“, от което следва, че при предявен частичен иск прекъсването на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен, а непредявената част от вземането остава извън предмета на делото и за нея давността не спира и не прекъсва, а продължава да тече, включително в хипотезата на увеличение на размера на частичния иск по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК, в която по отношение на увеличения размер давността спира и се прекъсва с подаване на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ЗЗД. В съответствие с разясненията в съобразителната част, в т. 1 от диспозитива на тълкувателното решение е прието, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.

Възприетото от ОСГТК на ВКС правно разрешение във връзка с приложението на института на погасителната давност се отнася само до частичния иск и неговото увеличение, поради което не може да бъде отнесено към хипотезите на увеличение на иск за парично вземане, който не е предявен като частичен. За тези хипотези важат разясненията в мотивите към решението, че когато в исковата молба ищецът не е посочил, че предявява иска си като частичен, той предявява за защита пред съда цялото свое субективно материално право (вземане) с възможност за промяна на неговия размер при изрично предвидени в процесуалния закон предпоставки; С предявяване на иска последиците по чл. 116, б. „б“ и чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД настъпват по отношение на цялото спорно право, в т. ч. и за увеличения по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК размер.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не се е позовавал на обсъжданото тълкувателно решение и формално не е разглеждал предявения от ищцата - настоящ касатор, осъдителен иск като частичен. Въпреки това като краен резултат въззивният съд е приложил по отношение на иска постановките в тълкувателното решение, които касаят частичния иск, и е достигнал до извод, че за част от увеличения по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК размер от 20 000 лв., за който искът е основателен, вземането за обезщетение за неимуществени вреди е погасено по давност и искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност. Основателно е оплакването в касационната жалба, че така направеният извод е необоснован и не съответства на данните и на доказателствата по делото. В исковата молба ищцата не е посочвала, че предявява иска си като частичен, а изявление в такъв смисъл не се съдържа и в депозираната пред първоинстанционния съд „допълнителна искова молба“. Първоначално в исковата молба е имало противоречие между посочената в уводната част цена на иска и претендирания с петитума размер на обезщетението за неимуществени вреди, но противоречието е преодоляно с подадената от ищцата допълнителна молба, в която е направено изрично изявление, че цената на иска, а съответно и размера на претендираното обезщетение, е 120 000 лв. Уточнението е взето предвид от първоинстанционния съд при изготвяне на проекта за доклад по чл. 146 ГПК, в който е отразено, че с предявения иск ищцата претендира обезщетение в размер на 120 000 лв., като ответниците не са възразили срещу тази констатация. Преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство процесуалният представител на ищцата е направил непрецизно изявление, че увеличава размера на петитума от 100 000 лв. на 160 000 лв., без да съобрази вече извършеното и залегнало в доклада по делото уточнение, че искът е предявен за 120 000 лв., а не за 100 000 лв. Първоинстанционният съд е допуснал увеличението и с решението си е уважил иска за сумата 160 000 лв., приемайки, че първоначално искът е предявен за 120 000 лв. и че давността за цялото вземане, в т. ч. и за увеличения размер, не е погасено по давност с оглед завеждането на делото преди изтичане на давностния срок. В противоречие с извършените в първоинстанционното производство процесуални действия въззивният съд е приел, че с исковата молба, респ. в рамките на давностния срок, е предявен иск за сумата 100 000 лв. и че за заявената чрез увеличението сума от 20 000 лв. (част от общия размер на увеличението - 60 000 лв.) исковата претенция е погасена по давност.

Необоснованата преценка на въззивния съд относно обема на заявеното за защита с иска спорно материално право и частичния характер на предявения иск е довела до неправилно приложение на разпоредбите на чл. 116, б. „б“ и чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, уреждащи прекъсването и спирането на погасителната давност. Вземането за обезщетение за неимуществени вреди от деликт е подчинено на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, както правилно е приел въззивният съд, за която не е имало спор, че е започнала да тече от датата 09.02.2014 г. Ищцата не е предявила иска си за обезщетение като частичен, поради което с постъпване на исковата молба в съда на 13.02.2019 г., когато искът се счита предявен съгласно чл. 125 ГПК, погасителната давност е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД и е спряла да тече за времетраенето на процеса по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД не само за първоначално заявения с исковата молба размер, а и за увеличения размер, който е част от цялото вземане за обезщетение, предмет на търсената съдебна защита. Като е приел, че към момента на предприемане на увеличението давността е била изтекла, поради което за увеличения размер вземането е погасено по давност и искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. като погасен по давност, въззивният съд е нарушил материалния закон - основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част.

По изложените съображения решението на Апелативен съд - София следва да бъде отменено като неправилно в частта за отхвърляне на предявения от В. А. против „ЗАД Армеец“ АД и „ЗК Лев Инс“ АД пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за разликата над сумата 100 000 лв. до сумата 120 000 лв. и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция и ответниците да бъдат осъдени солидарно на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да заплатят на ищцата допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер сумата 10 225.84 евро - равностойност на сумата 20 000 лв., дължимо наред с присъденото от инстанциите по същество обезщетение от 100 000 лв. с равностойност 51 129.19 евро. Върху сумата 10 225.84 евро следва да се присъди и законна лихва от датата 11.02.2016 г., съобразно произнасянето относно началния момент на задължението за лихви във влязлата в сила част на въззивното решение.

По отговорността за разноски :

В хода на производството пред инстанциите по същество и пред касационната инстанция ищцата не е представила доказателства за извършени разноски, поради което няма основание да й бъдат присъждани разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед крайния изход на спора.

Предвид уважената от касационната инстанция част от иска ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. К. К. адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 400 евро общо за въззивното и за касационното производство. Въззивният съд не е коригирал присъденото с първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА съобразно изхода на въззивното производство, поради което за производството пред първата инстанция допълнително възнаграждение не следва да се присъжда.

С въззивното решение ищцата е осъдена съвместно с другия ответник, по отношение на когото решението е влязло в сила - П. А., да заплати на всеки от ответниците по 2 300 лв. - разноски (2 000 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (300 лв.) за въззивното производство, като размерът на разноските е съобразен с целия спорен предмет във въззивното производство. В зависимост от крайния изход на спора, при съобразяване на различния размер на извършените от двамата ответници разноски и на влязлата в сила част от въззивното решение по отношение на поддържаните от ищцата - лично и като наследник на Б. А., искови претенции, от присъдените на всеки ответник по 2 300 лв. ищцата дължи на „ЗК Лев Инс“ АД 1 046.67 лв. (с равностойност 535.15 евро), а на „ЗАД Армеец“ АД - 1 750 лв. (с равностойност 894.76 евро). За разликите над посочените суми разноски и юрисконсултско възнаграждение не се дължат от ищцата, поради което въззивното решение следва да бъде отменено частично и по отношение на разноските, съответно юрисконсултското възнаграждение. Възложените в тежест на ищцата разноски за производството пред първата инстанция са в незначителен размер, изчислен съобразно отхвърлената част от исковете за разликите над 150 000 лв. до 160 000 лв., който не е коригиран от въззивния съд в зависимост от изхода на въззивното производство и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК ответниците не са искали изменение/допълване на въззивното решение в частта относно дължимите за първоинстанционното производство разноски.

Върху уважената от касационната инстанция част от иска се дължи държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в общ размер за трите инстанции 818.06 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 986 от 15.07.2025 г., постановено по в. гр. д. № 3151/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, в частта , с която след частична отмяна на решение № 261001 от 23.07.2023 г. по гр. д. № 2094/2019 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от В. С. А. пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ ( отм.) за солидарно осъждане на „ЗК Лев Инс“ АД и „ЗАД Армеец“ АД да й заплатят обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от причинената при ПТП на 09.02.2014 г. смърт на Е. Б. А., за разликата над сумата 100 000 лв. (с равностойност 51 129.19 евро) до сумата 120 000 лв., както и в частта , с която е осъдена В. С. А. да заплати разноски (в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение) за производството пред въззивната инстанция на „ЗК Лев Инс“ АД за разликата над сумата 1 046.67 лв. (с равностойност 535.15 евро) и на „ЗАД Армеец“ АД за разликата над сумата 1 750 лв. (с равностойност 894.76 евро), и вместо него постановява :

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 - [населено място], [улица], и „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплатят солидарно, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), на В. С. А. с ЕГН [ЕГН], адрес за призоваване [населено място], [улица] - чрез адв. К. К., сумата 10 225.84 евро (десет хиляди двеста двадесет и пет евро и осемдесет и четири цента) - допълнително обезщетение за неимуществени вреди от причинената при ПТП на 09.02.2014 г. смърт на сина й Е. Б. А., ведно със законната лихва от 11.02.2016 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 и „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплатят на адв. К. К. с личен номер [ЕГН] и служебен адрес [населено място], [улица], сумата 400 (четиристотин) евро - адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на В. А. С. по чл. 38 вр. чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД с ЕИК 121130788 и „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплатят по сметка на Върховен касационен съд сумата 818.06 евро (осемстотин и осемнадесет евро и шест цента) - държавна такса.

В останалите части решението по в. гр. д. № 3151/2023 г. на Апелативен съд - София е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :