Отстраняване на нередовност в исковата молба пред въззивния съд

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 450
София, 02.07.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 2375 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на община Хасково, чрез адв. Т. В., против решение № 15/10.02.2025г. по възз.гр.д. № 434/2024г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е обезсилено решение №338 от 02.08.2024 г., постановено по гр.д.№775 от 2022 г. на Окръжен съд – Хасково и делото е върнато на Окръжен съд - Хасково за разглеждане от друг състав на съда.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Подробни доводи за неправилност на въззивното решение са изложени и в представените по делото писмени бележки. В открито съдебно заседание не се явява представител на касатора. Представени са писмени бележки, в които са развити доводи за неправилност на въззивното решение.

С отговора на касационната жалба и в представената писмена защита ответницата по касация Л. Р. С., чрез адв. И. В., е оспорила касационната жалба.

Ответниците по касационната жалба С. А. И., Г. И. И. и Й. И. И. не са изразили становище.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, който е отхвърлен.

В исковата молба, подадена в Районен съд – Хасково, се твърди, че наследодателите на ищците са придобили с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №12, н.д. № 350/1952 г., нива от 3,4 дка в м. „К.“ в землището на [населено място]. Твърденията на ищците са, че 2240 кв.м. от този имот не са били отчуждавани по установения в закона ред, не е плащано обезщетение на собствениците, но община Хасково е отнела тази площ от собствениците и я владее като част от имот с идентификатор №***, целият от 7388 кв.м., отреден за парк и актуван като публична общинска собственост с АПОС №3481/12.10.2010 г. Ищците са поискали да се признае по отношение на община Хасково, че са собственици на 2240 кв.м. от имот с идентификатор №***и да бъде осъдена община Хасково да им предаде владението върху тези 2240 кв.м. и да отмени АПОС №3481/12.10.2010г. до размера на притежаваните от тях 2240 кв.м. от имота.

С разпореждане №1890/05.10.2022г. районният съд е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, като част от тях /т. 3 и т.4 от разпореждането/ са да се уточни дали към момента имотът се владее от ответника и се формулира ясен петитум, който логически да съответства на изложените нови фактически обстоятелства във връзка с дадените указания по т.2 и т.3 /за индивидуализиране на имота и уточняване дали се владее от ответника/.

С молба от 18.10.2022 г. ищците са поискали да бъде признато правото им на собственост върху 2240 кв.м. от 7 388 кв. м. от имот с идентификатор №***. С последваща молба от 09.11.2022г. е уточнено, че спорните 2 155 кв. м. са в източната част на имот с идентификатор №***и са отразени в жълт цвят на приложената скица, като е формулиран петитум с искане за признаване за установено, че ищците са собственици на 2240 кв.м. от 7 388 кв. м. от имот с идентификатор №***и за предаване владението върху 2 155/7 388 ид. ч. от имота.

По правилата на родовата подсъдност делото е изпратено на Окръжен съд- Хасково. Ответникът е изразил становище за неяснота в петитума на предявения иск - първоначално е претендирана ревандикация на реално обособена площ, а впоследствие е формулиран петитум за ревандикация на идеални части от имота. Процесуалният представител на ищците е уточнил, че е предявен иск за реална част от имота, като е поискал по преценка на съда да му бъде даден срок за уточняване на иска и такъв срок му е даден. В дадения срок е постъпила молба, с която отново е заявена претенция за признаване правото на собственост върху 2 155 кв. м. от 7 388 кв. м. от имот с идентификатор №***и за осъждане на ответника да предаде владението върху 2 155/ 7 3 88 ид.ч. В последващо съдебно заседание пълномощникът на ищците е направил изявление, че искът е конкретизиран и е за идеални части от имота.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд пълномощникът на ищците е уточнил , че претенцията е за 2 155 кв. м. от имот с идентификатор №***и за осъждане на ответника да предаде владението върху тези 2 155 кв. м., оцветени в жълто на приложената от тях скица.

За да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, въззивният съд е изложил мотиви, че в опит да изпълнят указанията на съда за отстраняване на несъществуваща неяснота в петитума на исковата молба, ищците са формулирали петитум за осъждане на ответника да им предаде владението на 2155/7388 идеални части, които владее без правно основание. Прието е, че първоинстанционният съд е отхвърлил иск по чл. 108 ЗС за 2155 кв.м. от 7388 кв.м. ид. ч., с което се е произнесъл по искане, различно от направеното с исковата молба. Петитумът в исковата молба е бил ясно формулиран, а с уточнителна молба е отстранена непълнотата в него, като са посочени границите на претендираната площ от 2155 кв.м. В първоинстанционното производство не е допуснато по реда на чл.214 от ГПК изменение на иска, чрез преминаване от претенция за ревандикация на реална част от имота, към претенция за ревандикация на идеални части. Производството е приключило при последващо внесено с уточняваща молба противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, в резултат от неправилно дадени указания от съда за отстраняване на несъществуващо противоречие в исковата молба. В резултат от тази неяснота, съдът се е произнесъл по непредявено искане и постановеното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено.

С определението по чл. 288 ГПК № 1577 от 30.03.2026г. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК.

Правилни са изводите на въззивния съд, че първоинстанционният съд е бил сезиран с редовна искова молба, като поради последвалите уточнения, направени в първоинстанционното производство, същата е станала нередовна. Съществено за спора е не причината, довела до нередовността на исковата молба /изпълнение на неправилни указания на първоинстанционния съд/, а фактът, че към момента на постановяване на първоинстанционното решение е било налице несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба – при въведени фактически твърдения за права върху реална част от недвижим имот е направено искане за осъждане на ответника да предаде владението върху идеална част от недвижим имот. В такава хипотеза въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и да даде указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора, в който смисъл са и разясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което в случая не е сторено. Независимо от това нередовността на исковата молба е отстранена с направеното пред въззивната инстанция уточнение, че претенцията е за реална част от имота, т.е. петитумът е приведен в съответствие с обстоятелствената част на исковата молба, което е следвало да бъде съобразено от въззивния съд при произнасянето му. Нередовността на исковата молба винаги може да бъде отстранена по почин на ищеца и без съдът да му е дал нарочни указания по реда на чл. 129, ал.2 ГПК. В случая въззивният съд не е взел предвид уточнението на исковата молба, в резултат на което е направил очевидно неправилния извод, че първоинстанционното решение подлежи на обезсилване като постановено по искова молба, която е била редовна, но поради неправилно дадени от първоинстанционния съд указания ищците са въвели противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Като е приложил разпоредбата на чл.270, ал.3, предл. трето ГПК въззивният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 293, ал.2 ГПК следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по постъпилата въззивна жалба.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 15/10.02.2025г. по възз.гр.д. № 434/2024г. на Апелативен съд – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Пловдив за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: