Собственост върху обслужваща постройка в съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 32

София, 10.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №2443 от 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№362/14.01.2020г., подадена от М. И. Е. от [населено място] срещу решение №483, постановено на 11.12.2019г. от Окръжен съд – Пазарджик по в.гр.д.№711/2019г., поправено с решение №89 от 10.03.2020г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], представляващ УПИ .... в кв...., целият с площ от 694 кв.м., при квоти: 3/16 ид.части за Р. И. М., 11/16 ид.части за М. И. Е. и 2/16 ид.части за Н. И. И., както и в частта, с която е допусната съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на масивна селскостопанска сграда с идентификатор .... с площ от 55 кв.м., при квоти: 3/16 ид.части за Р. И. М., 11/16 ид.части за М. И. Е. и 2/16 ид.части на Н. И. И.. Обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване само в частта, с която до делба е допусната масивна селскостопанска сграда с идентификатор .... с площ от 55 кв.м.

Касаторът поддържа, че в частта, с която е допусната до делба стопанска постройка с идентификатор .... с площ от 55 кв.м. обжалваното въззивно решение е неправилно като незаконосъобразно и необосновано. Моли решението на въззивния съд да бъде отменено.

Според касатора неправилно въззивният съд е приел, че тази постройка следва да бъде допусната до делба със съделителя Р. М.. Поддържа, че постройката е строена от него и съделителя Н. И. И. по време на техния брак. За необоснован счита извода на въззивния съд, че от декларациите, с които съседите дали съгласие да се построи постройка в дъното на ъгъла на имота на границата с два съседни имота не може да се възприеме по безспорен начин, че се отнася именно до тази постройка, след като е приел, че тези декларации по §16 ДР на ЗУТ са годни писмени доказателства. Позовава се и на показанията на разпитаната като свидетел съседка В. Л., като поддържа, че тези доказателства установяват обстоятелството, че той и съделителя Н. И. И. са построили постройката.

Допълнителни съображения излага в писмена защита, представена в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Р. И. М., чрез процесуалния си представител адвокат Т. К. от АК - Пазарджик, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №434/19.11.2020г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд - Пазарджик е допуснато до касационно обжалване в частта, с която до делба е допусната стопанска сграда с идентификатор .... по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел извършване на преценка дали в случая не следва да намери приложение разрешение, идентично с възприетото от ОСГК на ВКС в ТР №5/2015 от 18.05.2017г. по тълк.д.№5/2015г., с оглед особеностите на настоящия случай, а именно като се има предвид, че стопанската сграда с идентификатор .... е с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв.м. и разгъната застроена площ от 85 кв.м., за която не са открити строителни книжа и документи за статут, която сграда се състои на първи надземен етаж от три помещения – едно за персонала на автомивката, санитарен възел и склад и на втори надземен етаж от едно помещение, устроено за живеене.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:

Р. И. М. е предявила иск за делба на дворно място (имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], представляващ УПИ ....), ведно с построените в това дворно място масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор .... и масивна стопанска сграда с идентификатор .... с площ от 55 кв.м., с твърдението, че дворното място и посочените в исковата молба сгради са съсобствени между нея и съделителя М. И. Е. по наследство от техните родители Й. Г. С. и И. М. Е., както и извършени разпоредителни сделки. По отношение на построената в дворното място автомивка иск за делба не е предявяван.

В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК съделителят М. И. Е. е изразил становище, че в делбеното производство следва да участва и бившата му съпруга Н. И. И., тъй като по време на техния брак дворното място и вторият етаж от жилищната сграда са му били прехвърлени от Й. Г. С. и И. М. Е. срещу задължение за издръжка и гледане и така сключеният договор е бил развален с влязло в сила съдебно решене, но само до размер от 3/4 ид.части, като за останалата 1/4 ид.част искът за развалянето му е бил отхвърлен.

Поддържа също така, че по време на действието на договора заедно с Н. И. И. са построили в дворното място изключената от делбата автомивка, както и стопанската постройка, по отношение на която искът за делба следва да бъде отхвърлен, с оглед на което счита иска за делба на дворното място за недопустим, като поддържа, че същото е застроено с няколко сгради и представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС.

Н. И. И. е конституирана като съделител от първоинстанционния съд.

В частта, с която до делба е допуснато дворното място, представляващо имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], първият етаж от построената в дворното място масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор .... и вторият етаж от построената в дворното място масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор .... решението на първоинстанционния съд е влязло в сила.

От фактическа страна по делото е установено, че дворното място, представляващо понастоящем имот с идентификатор .... по КККР на [населено място], съответно УПИ .... в кв.... по обезсиления кадастрален план на града, е придобито от Й. Г. Е. (С.) и И. М. Е. по време на техния брак на 17.05.1969г. (н.а.№....г.) по договор за покупко-продажба, след което на 06.04.1990г. (н.а.№....г.) Й. Г. и И. М. са прехвърлили на М. И. Е. по време на брака му с Н. И. И. срещу задължение за издръжка и гледане правото на собственост върху дворното място, ведно с втория жилищен етаж от построената през 1970г. двуетажна жилищна сграда.

Безспорно е между страните, че с решение, постановено на 20.11.1997г. договорът за издръжка и гледане е развален частично, като предявеният от Й. Г. и И. М. срещу М. И. и Н. И. по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД иск е бил отхвърлен за 1/4 ид.част от прехвърления през 1990г. имот, както и че на 30.12.1997г. (н.а.№....г.) И. М. Е. е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на М. И. Е. 1/2 ид.част от дворното място, ведно с 1/2 ид.част от построената в имота двуетажна жилищна сграда.

Между страните не съществува спор също така, че бракът между Й. Г. и И. М. е прекратен с развод преди 11.02.1997г., както и че бракът между Методи И. и Н. И. е прекратен с развод с решение на РС-Велинград от 21.10.1997г., постановено по гр.д.№626/1996г., влязло в сила на 01.11.1997г.

Безспорно е също така, че Й. Г. е починала на 11.02.1997г., а И. М. е починал на 03.07.2015г., както и че техни наследници по закон са съделителите Методи И. Е. и Р. И. М..

Между страните не съществува спор и за обстоятелството, че в дворното място в периода между 1990г. и 1997г. е построена автомивка, по отношение на която съделителката Р. И. М. не оспорва правата на Методи И. Е. и Н. И. И. и която не е предмет на делбеното производство.

Спорен е въпросът кога е построена стопанската сграда с площ от 55 кв.м. и дали същата е съсобствена между съделителите.

По отношение на автомивката и стопанската постройка въззивният съд е приел, че от заключението на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи на в.л.Г. е установено, че изграждането на автомивката е извършено след издаване на скица-виза за проектиране от 10.02.1993г., заверена на 03.07.1993г. от община Велинград, за монтаж на сглобяема конструкция с обща площ от 80 кв.м. по изготвен технологичен, ВиК и конструктивен проект, като на основание чл.158 и чл.164, ал.4 ЗТСУ на 14.04.1994г. са издадени протокол на държавна приемателна комисия и разрешение за ползване на основание чл.17 и чл.18 от Наредбата за държавно приемане и разрешаване на ползването на строежите. От СТЕ е установено също така, че в дъното на имота е изградена масивна сграда с идентификатор .... с функционално предназначение – друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв.м. и разгъната застроена площ от 85 кв.м., за която не са открити строителни книжа и документи за статут, която сграда се състои на първи надземен етаж от три помещения – едно за персонала на автомивката, санитарен възел и склад и на втори надземен етаж от едно помещение, устроено за живеене.

Взел е предвид обстоятелството, че по делото са представени декларации от Г. Б. А., П. Б. А. и В. Г. Л., с които същите са декларирали, че в съседния им УПИ .... в кв.... по плана на [населено място] (понастоящем ПИ с идентификатор ....), собственост на М. И. Е., има изградена стопанска сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, построена в двора му на регулационната линия с техния имот, строена през 1994г., като е посочил, че трите декларации са подадени във връзка с узаконяването на изградената в УПИ .... стопанска сграда.

Като свидетел по делото е разпитана В. Г. Л., съсед на имота, която е заявила, че около 1994-1995г. в имота е била построена автомивка с гараж, като всичко било свързано в един комплекс и тя била дала съгласие за изграждането още преди строежа, но през 2018г. подписала и допълнителна декларация, тъй като предполага, че се е загубило съгласието ѝ.

При така установените факти въззивният съд е приел, че по силата на чл.92 ЗС постройката от 55 кв.м. представлява приращение, поради което и собствениците на земята са станали собственици на постройката, доколкото по делото нито се твърди, нито се доказва титулярите на земята да са се разпоредили с това тяхно право.

Въз основа на заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза е прието, че процесната масивна стопанска постройка действително съществува и е нанесена в кадастралната карта с идентификатор ...., но е прието, че не са представени доказателства за това кога е възникнала като самостоятелен обект на собственост, съответно не са представени строителни книжа и документи относно статута и разрешения за изграждането като сграда от допълващо застрояване с обслужващо предназначение.

Прието е, че от представените по делото три броя нотариално заверени декларации, които са необходим елемент от техническото производство по §16 ДР на ЗУТ, се установява съгласието на деклараторите за извършване на строежа на техните имотни граници, както и датата на извършването на строежа, но в декларациите няма яснота за индивидуализацията на конкретната сграда.

Прието е, че показанията на св.Л. следва да бъдат кредитирани единствено по отношение на автомивката, тъй като не кореспондират с данните, излагани от вещото лице.

Изводите на въззивния съд по отношение на доказателственото значение на представените по делото декларации, както и на показанията на св.Л. и за правния статут и принадлежността на правото на собственост върху стопанската постройка, не могат да бъдат споделени.

В частта, с която стопанска постройка с идентификатор .... е допусната до делба обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл.235 ГПК) и неправилно приложение на материалния закон (чл.92 ЗС и чл.98 ЗС).

Събраните по делото доказателства не са преценени от въззивния съд в тяхната съвкупност, което е довело и до неправилния извод, че не се установява кога е построена стопанската постройка.

След като по делото като доказателство е приета подписаната от В. Г. Л. декларация, показанията ѝ, дадени като свидетел по настоящето дело, следва да бъдат ценени именно с оглед съдържащите се в декларацията данни за релевантните за спора факти – с показанията си свидетелката потвърждава съдържащите се в декларацията изявления за осъществяването на тези факти, а именно, че стопанската сграда, състояща се от приземен и редовен етаж, построена на регулационната линия с нейния имот, е строена през 1994г. с нейно съгласие от М. И. Е.. С оглед на това осъществяването на тези факти следва да се приеме за установено.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че в представените по делото декларации няма яснота за индивидуализацията на конкретната сграда – в декларациите е посочено местоположението на сградата, както и че същата се състои от приземен и редовен етаж. Това описание съответства на даденото от вещото лице в изслушаното по делото допълнително заключение на СТЕ, според което в дъното на имота непосредствено до автомивката според скицата към заключението е изградена масивна сграда с идентификатор ...., която се състои от първи надземен и втори надземен етаж. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е ценил тези доказателства в тяхната съвкупност, което е довело и до неправилния му извод, че моментът, в който стопанската постройка е изградена, не е установен.

Макар да е посочил какво приема за установено от заключението на изслушаната по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, въззивният съд не е извършил детайлен и задълбочен анализ на констатациите на вещото лице, касаещи стопанската постройка, както и данните за нейното разположение спрямо съществуващата в дворното място автомивка, а именно, че в стопанската постройка се намира помещение за персонала на автомивката, както и санитарен възел и склад и че същата се намира непосредствено до автомивката, при което от начина, по който двете постройки са отразени на скицата към заключението следва, че помежду им няма отстояние.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства (заключение на СТЕ, декларации, представени в производството по §16 ДР на ЗУТ и свидетелски показания) се установява, че стопанската постройка с идентификатор .... е строена през 1994г. от М. И. Е., както и че същата е функционално свързана с постройката – автомивка и е строена заедно с нея – сградата се ползва за персонала на автомивката, вкл. съществуващия в нея санитарен възел и склад. Същата не е изградена с цел използването ѝ като обслужваща построената в дворното място жилищна сграда, нито с цел да бъде ползвана като самостоятелна стопанска сграда със специфично предназначение (склад, обор, гараж, магазин и др.).

При така установените по делото факти неправилно въззивният съд е приел, че по отношение на стопанската постройка приложение следва да намери разпоредбата на чл.92 ЗС, както и че всички съсобственици на дворното място са станали съсобственици на постройката.

В мотивите към ТР №5/2015 от 18.05.2017г. по тълк.д.№5/2015г. ОСГК на ВКС излага съображения по приложението на чл.92 ЗС, разграничавайки различни хипотези на придобиване на право на собственост върху постройки като приема, че правилото на чл.92 ЗС съгласно което собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго, е неприложимо по отношение построената в имота сграда, ако същата представлява самостоятелен обект на собственост отделно от собствеността на мястото и не била предмет на публичната продан, доколкото чл.63 ЗС допуска възможността построената сграда в един имот да бъде обект на собственост отделно от собствеността на земята. Прието е, че различен извод се налага при наличието на сгради, представляващи допълващо застрояване – спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, предмет на публичната продан. Такива постройки, които не представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект – земя или сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, и за тях е приложима разпоредбата на чл. 92 ЗС (респ. чл. 98 ЗС) и при публичната продан на имота.

Според настоящия състав на I г.о. на ВКС същото разрешение следва да намери приложение и в хипотеза, при която в съсобствено дворно място е построена сграда, представляваща допълващо застрояване и която е функционално свързана със самостоятелен обект в дворното място, който се притежава в индивидуална собственост от един или само от част от съсобствениците на дворното място - автомивка. По отношение на такава сграда принципът на приращението не намира приложение. След като тази сграда е построена едновременно със самостоятелния обект, с който е функционално свързана, следва да се приеме, че правото на собственост върху нея принадлежи само на лицето, което притежава собствеността върху функционално свързания с нея самостоятелен обект (автомивка), ако по делото е установено, че е строена от него.

С оглед на това следва да се приеме, че правото на собственост върху масивната стопанска постройка с идентификатор 10450.503.93.2 принадлежи само на съделителите М. И. Е. и Н. И. И., но не е съсобствена между всички, участващи в делбеното производство лица и при липса на изявление от страна на съделителите, които притежават правото на собственост, не може да бъде допусната до делба.

Обстоятелството, че по делото не са представени строителни книжа за построяването на тази сграда, както и че до настоящия момент не е издадено удостоверение за търпимост, е ирелевантно за принадлежността на правото на собственост с оглед особеностите на настоящия случай, посочени по-горе.

С оглед изхода на спора в полза на касатора следва да бъде присъдена сумата от 655 лв., представляваща направените по делото разноски.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №483 от 11.12.2019г., постановено от Пазарджишкия окръжен съд по в.гр.д.№711/2019г., поправено с решение №89 от 10.03.2020г., постановено по същото дело, в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е допуснато извършването на съдебна делба между Р. И. М., М. И. Е. и Н. И. И. на масивна селскостопанска сграда с идентификатор .... с площ от 55 кв.м., при квоти 3/16 ид.части за Р. И. М., 11/16 ид.части за М. И. Е. и 2/16 ид.части за Н. И. И. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Р. И. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], против М. И. Е., ЕГН [ЕГН] и Н. И. И., ЕГН [ЕГН], иск за делба на масивна селскостопанска сграда с идентификатор .... по КККР на [населено място], одобрена със заповед №РД-18-1214/06.06.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ от 55 кв.м., находяща се в ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място].

ОСЪЖДА Р. И. М., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на М. И. Е., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата от 655 лв. (шестстотин петдесет и пет лева), представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: