Определяне на обезщетение от Прокуратурата за незаконно обвинение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 90

гр. София, 13.02.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС Р. ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Теодора Ставрева и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 1818/2024г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 5126/11.11.2024г. по настоящото дело, по касационната жалба на Прокуратурата на РБ е допуснато касационно обжалване на решение № 44 от 23.02.2024г. по в.гр.дело № 420/2023г. на АС-В.Търново, в частта, потвърждаваща решение № 299/14.07.2023г. по гр.д.№ 907/2022г. на ОС-Плевен за осъждане на Прокуратурата на РБългария, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да плати на Д. В. Д. сумата 10 000 лева-обезщетение за неимуществени вреди и сумата 6 000 лева-обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно повдигнати и поддържани обвинения за престъпления по чл.343в ал.2 от НК, чл.343в ал.3 от НК и чл.345 ал.2 от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 1/25.01.2022г. по нохд № 139/2021г. на РС-Червен бряг, потвърдена с решение № 190/17.10.2022г. по нохд № 482/2022г. на ОС-Плевен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 21.12.2022г. до окончателното плащане. (В определението по чл.288 ГПК неточно е посочено, че Прокуратурата обжалва въззивното решение единствено по отношение на иска за плащане на неимуществени вреди).

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивното решение в осъдителната му част, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В откритото съдебно заседание пред ВКС, прокурор Дечева-при ВКП поддържа жалбата и излага подробни съображения за нейната основателност, като иска намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Ответникът по касационната жалба - Д. В. Д., чрез адв. Г.С., в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. В откритото съдебно заседание пред ВКС адв. С. поддържа изложените в отговора съображения, а Д. Д. лично излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.

Касационно обжалване е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по формулираните от касатора – Прокуратура на РБ въпроси относно приложението на чл.52 ЗЗД, уточнени от касационната инстанция (т.1 на ТР №1/2010г. по тълк.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС), както следва: Относно критериите, при които се определя справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща чл.4 ЗОДОВ и следва ли въззивният съд да съобрази всички обстоятелства, релевантни за справедливостта на обезщетението по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и да изложи съответните мотиви за това.

Отговор на поставените въпроси е даден в т.11 от ППВС № 4/1968 г., в т.3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005г. по тълк.дело № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, както и в множество решения на ВКС (решение № 230/04.12.2017г. по гр.д. №4874/2016г. на IV ГО, решение № 182/2016г. по гр. д. №1331/ 2016г. на III ГО, решение № 158/17.01.2019г. по гр. д. № 299/2018г. на III ГО, решение № 40/13.05.2020г. по гр. д. № 2683/2019г. на ІV ГО). Според цитираната съдебна практика, която изцяло се споделя от този състав на ВКС, справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за увреденото лице. Поради това съдът, разглеждащ иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските органи; броят на повдигнатите обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата продължителност на нак. производство; фазите, през които е преминало до основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало, както и негативното отражение на незаконното обвинение върху личността, обществения и професионалния живот; разгласяването в медиите и публичността; увреденото здраве. При определяне размера на обезщетението съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и цялостния начин, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Тази връзка е израз на общественото проявление на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.

Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като разгледа касационната жалба и отговора към нея, становищата на страните, заявени в откритото съдебно заседание пред ВКС, като прецени и данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

На 12.10.2018г. против ищеца е образувано бързо производство за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК; на 19.10.2018г. бързото производство е трансформирано в досъдебно производство; на 03.12.2018г. ищецът бил привлечен като обвиняем за още две престъпления - по чл.343в, ал. 3 от НК и чл.345, ал.2 от НК, извършени на 12.10.2018г. в с. Лепица, обл. Плевен в идеална съвкупност с първото. Ищецът е обвинен за това, че: на 12.10. 2018г. управлявал л.а. „Хюндай Акцент”, без регистрационни номера, без свидетелство за управление на МПС в едногодишен срок от наказването му, наложено по административен ред за същото деяние с влязло в сила на 27.06.2018г. наказателно постановление - престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК; управлявал л.а. „Хюндай Акцент”, без регистрационни номера в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС-престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК и за това че управлявал л.а. „Хюндай Акцент” без регистрационни номера, което не било регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба № I–45/24.03.2000г., поради прекратяване на регистрацията за срок 6 месеца със заповед за прилагане на ПАМ №309р-9288/18.08.2018г.- престъпление по чл. 345 ал. 2 от НК. За първото и второто престъпление наказанието е лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 лева до 1 200 лева, а за третото-лишаване от свобода до 1 година или глоба от 500 лева до 1 000 лева. На 18.12.2018г. против ищеца е внесен обвинителен акт; в РС-Червен бряг било образувано нохд № 413/2018г., което протекло в 6 открити съдебни заседания, приключило с осъдителна присъда и на ищеца е наложено едно общо наказание-лишаване от свобода 6 месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за срок 3 години и глоба в размер 300 лева. Осъдителната присъда на РС-Червен бряг е потвърдена с решение на ОС-Плевен по внохд № 828/2019г., с което наложеното общо наказание е намалено. С решение № 100154/03.12.2020г. по кнд № 291/2020г. на АС-В.Търново решението на ОС-Плевен е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. След връщане на делото в ОС-Плевен било образувано внохд №930/2020г., което след 1 открито съдебно заседание приключило с решение № 260038/ 16.04.2021г., с което осъдителната присъда № 31/30.09.2019г. на РС-Червен бряг е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В РС-Червен бряг било образувано нохд №139/2021г., което след проведени 6 открити съдебни заседания, приключило с оправдателна присъда и по трите повдигнати обвинения. Тази присъда е потвърдена с решение №190/ 17.10.2022г. по внохд № 428/2022г. на ОС-Плевен. Данните по делото сочат, че на ищеца не е налагана мярка за неотклонение по време на наказателното производство, което продължило 4 години - от 12.10.2018г. - датата на повдигане на обвинението, до влизане в сила на оправдателна присъда-17.10.2022г. Ангажираните в производството гласни доказателства установяват, че в периода на водене на наказателното производство ищецът е търпял негативни преживявания-изпитвал безпокойство, напрежение, потиснатост, неудобство, обида от несправедливото обвинение, станал раздразнителен, избухлив и конфликтен, влошил отношенията си с членовете на семейството, с приятелите и познати. Установява се също, че след подаване на исковата молба по настоящото дело (21.12.2022г.) Главният прокурор на РБ е поискал възобновяване на наказателно производство по внохд № 428/2022г. на ОС-Плевен и в АС-В.Търново е образувано на 06.03.2023г. кнд № 70/2023г.. С окончателно решение № 60/05.05.2023г. апелативният съд оставил без уважение искането на Главният прокурор.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд е приел, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконните обвинения, за които е бил оправдан с влязла в сила присъда. За да определи размера на обезщетението съдът е съобразил чистото съдебно минало на ищеца, бивш служител от системата на МВР, ползвал се с добро име в обществото, поради което според АС ищецът е изпитвал по-силни емоционални страдания, стрес и притеснения в резултат на незаконните обвинения. Отчел е, че населените места, в които живее ищецът са малки, и с оглед това, че е бивш служител на МВР, повдигнатото обвинение за три престъпления е станало известно на по-широк кръг хора и на бившите му колеги. Това от друга страна засилило негативните преживявания, свързани с уронване на авторитета му. Съдът е съобразил, че обвинението е за три престъпления, които макар и да не са тежки по смисъла на чл.93 т.7 от НК, за две от тях се предвижда наказание „лишаване от свобода“. В същото време е отчел липсата на данни за влошаване на здравословните проблеми на ищеца по време на наказателното производство, както и липсата на данни да е търпял негативно отношение от съгражданите си или обвиненията да са били обект на разгласяване в средствата за масова информация. Според въззивния съд определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди съответства изцяло на принципа за справедливо обезщетяване по чл.52 ЗЗД и е правилно определен съобразно критериите, установени в трайната съдебна практика, които следва да бъдат преценени. Въз основа на изложеното съдът е приел, че справедливият размер на обезщетението, което ще възмезди в пълна степен ищеца е 10 000 лева като до този размер предявеният иск за обезщетяване на неимуществените вреди е уважен. Въззивният съд е приел, че в пряка причинна връзка с воденото против Д. наказателно производство той е направил разходи за адвокатска защита в размер 6 800 лева, но доколкото претендира 6 000 лева искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен до този размер.

С оглед отговора на правните въпроси, свързани със задължението на съда да обсъди всички правнозначими обстоятелства и да приложи законовия критерий за справедливост при обезщетяване на вредите, за които е установено, че са в причинна връзка с конкретното незаконно обвинение, този състав на ВКС намира, че касационната жалба на Прокуратурата е частично основателна. Въззивният съд обосновано е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл.2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните относими факти, но не е преценил в достатъчна степен значението и връзката им с увреждането на ищеца. В резултат на това, неправилно е приложил материалния закон-чл. 52 ЗЗД, като определеният за репариране на претърпените морални вреди размер на обезщетението е необосновано завишен. Съдът не е съобразил обичайния характер на претърпените негативни емоции и промени в поведението на ищеца, които са в пряка причинна връзка с процесното незаконно обвинение. Не е отчел в пълна степен, че твърденията в исковата молба за търпени неимуществени вреди над обичайните са за: депресия, разпространение на неверни твърдения за ищеца, целящи да го злепоставят в обществото и влошаване на отношенията със съгражданите му, които не се доказват по делото, а ангажираните гласни доказателства сочат за причинено безпокойство и неудобство, най-вече поради наложените на ищеца адм.наказания, които вреди не се намират в причинна връзка с процесното наказателно производство, макар повода за образуването му да е именно незачитането от страна на ищеца на наложените му ПАМ. В тази връзка неправилно въззивният съд е отдал прекомерно значение на обстоятелството, че ищецът е бивш служител на МВР и поради това изпитвал по-силни емоционални страдания, стрес и притеснения в резултат на незаконните обвинения, без да отчете, че именно като бивш служител на МВР ищецът е следвало да не управлява МПС при наложените му по административен ред административни наказания. Действително, както сочи Д. в откритото съдебно заседание пред ВКС, налице са данни, че е обжалвал административните наказания, но съдът не е спирал изпълнението на обжалваните заповеди за налагане на ПАМ, поради което тяхното действие е започнало от връчването им на ищеца и за него е съществувало задължение да съобразява поведението си с тях до влизане в сила на съдебно решение за отмяната им. Въззивният съд е отдал прекомерно значение и на обстоятелството, че ищецът живее в малко населено място и повдигнатото обвинение за три престъпления е станало известно на по-широк кръг хора и на бившите му колеги, за сметка на останалите конкретно установени обстоятелства, имащи значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Допуснатите от въззивния съд нарушения не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, поради което и спорът относно размера на обезщетенията по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, дължими на Д., следва да се разреши по същество от ВКС.

За да определи размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с процесното наказателно преследване съдът съобрази следното: на ищеца са повдигнати 3 обвинения за извършване на престъпления, които не са тежки, по смисъла на чл.93, т.7 НК; спрямо него не е взета мярка за неотклонение, тоест не е търпял ограничения и по никакъв начин не е засегната личната и имуществена му сфера; наказателното производство е продължило 4 години. Съдът отчита и броя на проведените процесуални действия с участието на ищеца; възрастта му към момента на повдигане на обвинението - 51 годишен; преживените негативни емоции - стрес, страх от осъждане, социално дистанциране от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните. Съставът на ВКС взе предвид липсата на данни за увреждане на здравословното му състояние в пряка причинна връзка с наказателното преследване; липсата на данни за медийно разгласяване на процесното наказателно производство; обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. При съвкупната преценка на релевантните обстоятелства и след като отчита установените по делото негативните емоционални и психически преживявания на Д., които са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатите обвинения, съобразявайки и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, ВКС намира, че сумата 7 000 лева е справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и до този размер искът следва да бъде уважен.

Неоснователни са оплакванията на Прокуратурата на РБ за недоказаност на настъпилите за ищеца имуществени вреди. Обосновано съдът е определил размера на тези вреди, като е съобразил извършените плащания по приложените договори за правна помощ, обстоятелството че наказателното преследване против ищеца е преминало неколкократно в различни фази и стадии, с проведени съдебни заседания - основно на първа инстанция, при упражнен инстанционен съдебен контрол върху присъдите. Във връзка с направеното оплакване във въззивната жалба на Прокуратурата за прекомерност на заплатеното в наказателния процес адвокатско възнаграждение, въззивният съд е съобразил указанията, дадени в ТР № 1/11.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГК на ВКС.

Предвид всичко изложено, въззивното решение следва да се отмени в частта, с която на ищеца е присъдено обезщетение над 7 000 лева до 10 000 лева. Вместо това следва да се постанови решение, с което искът по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ бъде отхвърлен за разликата над 7 000 лева до 10 000 лева, в частт, с която Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл. 78, ал.1 ГПК да плати на Д. разноски за първоинстанционното производство в размер над 361 лева до 566,67 лева и за въззивното производство разноски над 812,50 лева до 1 000 лева, а в останалата обжалвана от Прокуратурата част решението на АС-В.Търново следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 ЗОДОВ Прокуратурата следва да плати на ищеца разноските за адвокатско възнаграждение за касационното производство, съразмерно уважената част от исковете в размер 812 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 44 от 23.02.2024г. по в.гр.дело № 420/2023г. на АС-В.Търново, в частта, потвърждаваща решение № 299/14.07.2023г. по гр.д.№ 907/2022г. на ОС-Плевен за осъждане на Прокуратурата на РБългария, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да плати на Д. В. Д. обезщетение за неимуществени вреди над сумата 7 000 лева до сумата 10 000 лева, както и в частта потвърждаваща решение № 299/14.07.2023г. по гр.д.№ 907/2022г. на ОС-Плевен за осъждане на Прокуратурата на РБ да плати на Д. В. Д. разноски за първоинстанционното производство в размер над 361 лева до 566,67 лева и в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на Д. В. Д. за въззивното производство разноски над 812,50 лева до 1 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ на Д. В. Д. с ЕГН [ЕГН], предявен против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на неимуществени вред за сумата над 7 000 лева до 10 000 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 23.02.2024г. по в.гр.дело № 420/2023г. на АС-В.Търново в частта , с която Прокуратурата на РБ е осъдена, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да плати на Д. В. Д. с ЕГН [ЕГН] обезщетение за неимуществени вреди в размер 7 000 лева и обезщетение за имуществени вреди в размер 6 000 лева , причинени от незаконно повдигнати и поддържани обвинения, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 1/25.01.2022г. по нохд № 139/2021г. на РС-Червен бряг, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА , на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република България да плати на Д. В. Д. с ЕГН [ЕГН] и с адрес: [населено място] бряг, [улица], вх.*, ап.* разноски за касационното производство в размер 812 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: