Възстановяване на работа и прихващане на обезщетение при трудов спор

Текстът на акта

Ключови фрази

- 12 -

РЕШЕНИЕ
№ 518
гр. София 31.07.2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 19.11.2025 (деветнадесети октомври две хиляди двадесет и пета) година в състав:

Председател : Владимир Йорданов
Членове : Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3033 по описа за 2024 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 35 166/26.03.2024 година, подадена от К. И. Н., срещу решение № 886/15.02.2024 година на Софийски градски съд, възз. ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 9653/2023 година в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените от касатора срещу „Колибри“ ООД [населено място] искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ.

С обжалваната част от въззивно решение съставът на Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение № 1165/26.01.2023 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 67-ми състав, постановено по гр. д. № 38 413/2021 година, в частта му, с която след отмяна на уволнението му по предявения срещу „Колибри“ ООД [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К. И. Н. е бил възстановен на длъжността „експерт-търговия“, както и в частта му с която дружеството е било осъдено да му заплати на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 4320.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 година до 02.05.2020 година, заедно със законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане, като вместо това е възстановил Н. на длъжността „експедитор“ и е отхвърлил осъдителния иск.

В подадената от К. И. Н. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от касатора да бъде възстановен на длъжността „експерт-търговия“ и предявеният от него срещу „Колибри“ ООД [населено място] осъдителен иск да бъде уважен.

Ответникът по подадената касационна жалба „Колибри“ ООД [населено място] не е подал отговор на същата, както и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.

К. И. Н. е бил уведомен за обжалваното решение на 26.02.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 35 166/26.03.2024 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 3589/09.07.2025 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по правните въпроси за това допустимо ли е въззивният съд служебно да се произнася и да подлага на доказателствена преценка факти и обстоятелства, които с доклада на съда по чл. 146 от ГПК са обявени за неподлежащи на доказване поради признаването им от страните за безспорни (принцип на служебното и диспозитивното начало) и при отрицателен отговор на въпроса очевидно неправилно ли е въззивното решение? и за това фактите и обстоятелствата по чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, които формират съдържанието на доклада на съда, но остават извън предмета на доказване по делото (чл. 153 от ГПК) като признати от страните и ненуждаещи се от доказване, попадат ли в обхвата на въпросите, за които въззивният съд следи служебно?, а също така и по въпросите за това изпълнява ли предпоставките (има ли действие на „погасяване чрез плащане“ извършеното в хода на исковото производство плащане от работодателя-ответник въз основа на издаден в полза на ищеца изпълнителен лист за вземанията му срещу ответника по исковете по чл. 225, ал. 1 от КТ, когато издаденият изпълнителен лист е бил обезсилен поради отмяна на постановеното в полза на ищеца неприсъствено решение и ответникът се е снабдил с обратен изпълнителен лист срещу ищеца за възстановяване на заплатените суми, който към момента на постановяване на въззивното решение е в прогрес на принудително изпълнение и действията по принудителното изпълнение срещу ищеца не са приключили, като извършеното на основание обезсилен изпълнителен лист плащане произвежда ли последиците на валидно и окончателно погасяване на задължението? и за това има ли окончателен погасителен ефект плащането на задължение, извършено на основание изпълнителен лист, който впоследствие е бил обезсилен от съда по искане на длъжника (ответника в исковото производство) и същият се е снабдил с обратен изпълнителен лист за възстановяване на заплатените суми?.

По отношение на първата група въпроси трябва да се вземе предвид, че съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна в производството е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Касае се до правило относно разпределението на доказателствената тежест в процеса, по силата на което всяка една от страните следва да понесе неблагоприятните последици от това, че даден факт не е установен в хода на производството. То е следствие от установеното в чл. 6, ал. 2 от ГПК правило, че предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определят от страните. Тези разпоредби обаче не освобождават съда от задължението да вземе становище по въпросите предмета на спора, подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Чл. 129, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ГПК задължават съда да предприеме действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба и в случаите когато е налице нередовност изразяваща се в неясно или неточно посочване на фактите определящи основанието на иска. Наред с това съгласно чл. 143, ал. 1 от ГПК в първото съдебно заседание, след разрешаване на предварителните въпроси, съдът е длъжен да пристъпи към изясняването на фактическата страна на спора. След това, съгласно чл. 146, ал. 1, т. 1 от ГПК, съдът трябва да отрази в доклада си обстоятелствата от, които произтичат претендираните права и задължения, а също така кои от тях се признават-чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК и не се нуждаят от доказване-чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, съответно как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти-чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК. Наред с посоченото, по силата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът е длъжен да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Целта е да се ориентират страните относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест за тях. Затова и настъпването на преклузията за посочване на доказателства се свърза с изпълнението на тези задължения от страна на съда. Страната не е длъжна да доказва други факти извън тези, които са й указани от съда. Поради това правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК е приложимо само по отношение на посочените от съда, като подлежащи на доказване факти, а не по отношение на тези които не са посочени като такива. С оглед на това съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на същите без да даде възможност на страните да изразят становище и съответно да ангажират доказателства за тях. От това следва, че не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото и въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване. В случай, че това бъде направено е налице процесуално нарушение, което може да доведе до неправилност на постановеното по делото решение. Самата възможност въззивният съд да приеме, че даден факт, който не е посочен като нуждаещ се от доказване в доклада на първоинстанционния съд, подлежи на такова е ограничена от правилото на чл. 269, изр. 2 от ГПК. Той може служебно да прецени това само в случаите на т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС-когато този факт е част от приложима по спора императивна правна норма или е от значение за интереса на една от страните по делото, в случаите, когато съдът следи служебно за този интерес. Във всички случаи обаче въззивният съд трябва да уведоми страните, че счита факта като такъв подлежащ на доказване, като даде възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства за установяването, съответно оспорването на факта.

Двата въпроса от втората група въпроси се припокриват като са зададени с оглед на правния извод на въззивния съд за наличието на извършено плащане на парично задължение при посочените във тях предпоставки. Във връзка с това трябва да се посочи, че плащането на парични задължения може, с оглед размера на същите, да бъде извършено чрез предоставяне на сумата на кредитора било в брой, било чрез превод по банкова сметка. Във втория случай плащането се счита извършено не от момента на превода от банковата сметка на длъжника, а от момента на заверката на банковата сметка на кредитора. Възможно е и плащането да бъде извършено и чрез други правни способи-даване вместо изпълнение, прихващане, поемане на дълг, встъпване в задължение или други, за които важат правилата за съответния правен институт. На трето място плащането може да бъде реализирано и принудително, чрез провеждане на производство по принудително изпълнение по реда ГПК. Във всички случаи плащането има погасителен ефект и погасява задължението на длъжника към кредитора, като е основание последният да задържи престираното му, а за първия от тях не възниква вземане за връщане на платеното. (Това не се отнася до случаите на недължимо платено, когато за длъжника са налице правата по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД). Поради това платена от длъжника сума, за която след плащането е приета за платена без основание и длъжника се е снабдил с обратен изпълнителен лист за връщането й, не представлява плащане в посочения по-горе смисъл, като изпълнение на задължението с погасителен ефект. Изпълнителното основание удостоверява, съществуването на вземане което може да бъде реализирано по реда на принудителното изпълнение като платилото лице възстанови сумата в патримониума си. Това изключва възможността такова плащане да бъде зачетено като такова с погасителен ефект относно вземането предмет на исковото производство. Последното би било възможно в случая когато снабдилият се с обратен изпълнителен лист длъжник, признае че плащането е извършено за погасяване на действително негово задължение към кредитора и предаде листа на същия.

С оглед на така даденият отговор на правния въпрос, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийски градски съд е неправилно в обжалваната му част по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че мотивите на първоинстанционния съд, според които управителят на „Колибри“ ООД [населено място] бил издал незаконосъобразна заповед № 008/22.10.2019 година за прекратяване на трудовото правоотношение на К. И. Н., чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, като в тази му част, с която е уважен предявения от последния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ решението на Софийския районен съд следвало да бъде потвърдено. (в тази му част въззивното решение не е предмет на касационно обжалване, поради което е влязло в сила). Първоинстанционното решение обаче трябвало да бъде отменено в частта му, с която при уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К. И. Н. бил възстановен на длъжността „експерт-търговия“. В случаите когато служителят бил уволнен от длъжност, която не бил заемал, след отмяната на уволнението той трябвало да се възстанови на действително заеманата длъжност. В случая Н. бил заемал длъжността „експедитор“ и трябвало да се възстанови на нея, а не на длъжността „експерт-търговия“, за която нямало подписан трудов договор или допълнително споразумение. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ въззивният съд е посочил, че „Колибри“ ООД [населено място] считало, че неправилно първоинстанционният съд бил отказал да разгледа и не бил уважил „възражение за прихващане“ със сумата от 11 892.87 лева по издаден в полза на дружеството на 15.06.2021 година по гр. д. № 74 640/2019 година по описа на Софийския районен съд, 59 състав обратен изпълнителен лист. Според дружеството с оглед липсата на данни К. И. Н. да бил ми бил върнал сумите по отмененото неприсъствено решение се създавали предпоставки за съществено увреждане на имуществото на „Колибри“ ООД [населено място] (и задържане от Н. на неправомерно получени суми). Според въззивният съд нямало предпоставки за прилагане на института на прихващането . За да имало прихващане съгласно чл. 103, ал. 1 от ЗЗД трябвало да са налице две различни и насрещни вземания между страните , а в случая ставало въпрос за едни и същи вземания за обезщетения на К. И. Н. срещу „Колибри“ ООД [населено място]. Н. се бил снабдил с изпълнителен лист въз основа на неприсъственото решение № 20 230 026 от 20.10.2019 година на Софийския районен съд, 59-ти състав, постановено по гр. д. № 74 640/2019 година. Това неприсъствено решение било отменено с протоколно решение от 22.04.2021 година на Софийски градски съд, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 160/2021 година. Съгласно удостоверението на съдебния изпълнител послужило за издаване на обратния изпълнителен лист към 17.12.2020 година вземанията по неприсъственото решение били събрани-от „Колибри“ ООД [населено място] били събрани общо 11 892.87 лева , от които на Н. били преведени 10 686.60 лева, като изпълнителното производство било приключено. Според въззивния съдебен състав при тези данни осъдителния иск за обезщетение се явявал неоснователен, но на друго основание, различно от посоченото от „Колибри“ ООД [населено място]. Това било така защото сумите вече били заплатени от „Колибри“ ООД [населено място] и то не въз основа на допуснато предварително изпълнение от Софийския районен съд по постановеното от него решение . По това предварително изпълнение на К. И. Н. бил издаден изпълнителен лист от Софийски градски съд на 05.12.2023 година, но към момента изпълнителния лист не бил получен от К. И. Н. или от процесуалния му представител. По делото нямало данни „Колибри“ ООД [населено място] да си било върнало от Н. въпросните суми, независимо че имало издаден обратен изпълнителен лист . Сумата от 10 686.60 лева надвишавала по размер към 22.04.2021 година сбора на присъдените от първоинстанционния 4320.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 година до 02.05.2020 година, заедно със законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане и сумата от 1591.58 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 02.11.2016 година–02.11.2019 година. Затова решението на Софийския районен съд трябвало да се отмени в частта му относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като същият бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на производството.

Във връзка с горното по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ следва да се има предвид, че трудовото правоотношение на К. И. Н. с „Колибри“ ООД [населено място] е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, със заповед № 008/22.10.2019 година на управителя на дружеството, като Н. е уволнен от длъжността „експерт-търговия“. В случая заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, представлява едностранно изявление на работодателят целящо прекратяване на съществуващото трудово правоотношение, което прекратяване настъпва от момента на връчването на заповедта на работника или служителя. Наред с това заповедта представлява и признание на работодателя, че към момента на издаването й, между него и работника или служителя съществува трудово правоотношение, като уволненият заема посочената в заповедта длъжност, от която се прекратява трудовия му договор. Затова при оспорване на прекратяването на трудовото правоотношение от работника или служителя по реда на чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ същият не е длъжен да доказва горепосочените факти. Доказването им ще е необходимо само в случаите, когато тези факти са оспорени от една от страните в производството, което от безспорни ги превръща в спорни. Така работодателят може да твърди, че в заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е допусната фактическа грешка при посочване на заеманата от работника или служителя длъжност, която фактически е друга и именно с оглед на нея трябва да бъде преценявано осъществен ли е фактическия състав на основанието за прекратяване на правоотношението. От друга страна работникът или служителят може да твърди, че заповедта за уволнението е незаконосъобразна, поради това, че с нея у прекратено трудовото му правоотношение е прекратено от длъжност, която не заема или поради това, че макар и да е посочена точната длъжност по трудовия му договор, той фактически изпълнява задълженията на друга такава. В такива случаи всяка от страните в производството ще трябва да установи твърденията си с оглед разпоредбата на чл.. 154 от ГПК, като именно такъв спор е бил налице и при постановяване на решение № 65/10.06.2021 година по гр. д. № 2250/2020 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В конкретният случай обаче К. И. Н. не е твърдял, че към момента на уволнението му, е заемал друга длъжност, различна от посочената в заповедта на работодателя-„експерт-търговия“, както и не е твърдял, че заеманата към този момент от него длъжност е била „експедитор“. Такива твърдения не са правени и от „Колибри“ ООД [населено място]. В подадените от дружеството отговори на исковата молба с вх. № 69 963/14.10.2021 година и с вх. № 85 331/10.11.2021 година е посочено, че Н. е започнал работа на длъжността „експедитор“, като впоследствие е заемал длъжността „експерт-търговия“, от която е уволнен. С оглед на това между страните в производството не е имало спор за това коя е заеманата от К. И. Н., към момента на уволнението му, длъжност. Такъв спор не е възникнал и с посочването в подадената от „Колибри“ ООД [населено място] въззивна жалба с вх. № 46 779/20.02.2023 година, тъй като с нея са възпроизведени същите твърдения относно заеманата от Н., към момента на уволнението му, длъжност, както и в отговорите на исковата молба. Оплакването, че първоинстанционният съд не е посочил, въз основа на кой трудов договор Н., трябва да бъде възстановен на длъжността „експерт-търговия“, тъй като такава длъжност вече не съществувала в дружеството, а и ищецът вече имал трудов договор с друг работодател. Същото е в смисъл на това, че в дружеството вече не съществува такава длъжност, поради което Н. не може да бъде възстановен на нея, а съществуващия трудов договор с друг работодател е пречка за възстановяването на положението от преди уволнението. Видно от мотивите на въззивното решение съдът също не е приел, че горепосоченото оплакване не е в смисъл, че Н. не е заемал длъжността „експерт-търговия“, е работел на длъжността „експедитор“, но дори и да беше така, то с оглед на етапа на производството, в който е направено то е преклудирано и не трябва да се разглежда. С оглед на това въззивният съдебен състав е предприел служебно действия за проверка на това, каква е била действително заеманата от К. И. Н. длъжност, към момента на уволнението му. По този начин, без да са налице предпоставките на т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, съдът е превърнал този факт от безспорен в спорен и се е произнесъл по него без да уведоми страните за това и да им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. С оглед на това постановеното от него решение по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е неправилно, тъй като с него е изменена предоставената на Н. правна защита, без да са налице предпоставките за това. При това въззивният съд не е отчел, че с решението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е отменено уволнението на Н. от длъжността „експерт-търговия“, без като основание за незаконност на уволнението да се сочи това, че то е извършено от незаемана от уволнения длъжност. При това положение и при липса на спор между страните в производството, Н. е трябвало да бъде възстановен на длъжността, от която е уволнен, а именно „експерт-търговия“. К. И. Н. има интерес да обжалва въззивното решение в тази му част, независимо от това, че искът му е уважен, тъй като възстановяването му не е на поисканата от него длъжност, т. е. предоставената му защита не е в поисканите от него рамки. С оглед на всичко това въззивното решение трябва да бъде отменено в частта му, в която след отмяна на първоинстанционното решение, К. И. Н. на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ е възстановен на длъжността „експедитор“ и да се постанови друго, с което възстановяването се извърши на длъжността „експерт-търговия“.

Въззивното решение е неправилно и в частта му, с която е определено основанието за отхвърлянето на предявения от К. И. Н. иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Въззивният съд е възприел извода на първоинстанционния съд, че на посоченото основание „Колибри“ ООД [населено място] дължи на К. И. Н. сумата от 4320.00 лева обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 02.11.2019 година до 02.05.2020 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2019 година до окончателното плащане. Наред с това е прието, че дружеството дължи на Н., на основание чл. 244, ал. 1 от КТ, сумата от 1591.58 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск да периода от 02.11.2016 година до 02.11.2019 година. Във връзка с това обстоятелството, че за К. И. Н. се е снабдил с изпълнителен лист за идентични суми въз основа на неприсъственото решение № 20 230 026 от 20.10.2019 година на Софийския районен съд, 59-ти състав, постановено по гр. д. № 74 640/2019 година и е събрал същите принудително от „Колибри“ ООД [населено място]-удостоверение изх. № 5844/05.05.2021 година на И. М.-К.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписана с рег. № 839 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители, издадено по изпълнително дело № 20208390400656 не е основание да се приеме, че събраните по това производство суми са погасили задължението на дружеството към Н.. Това следва от факта, че след отмяна на неприсъственото решение с протоколно решение от 22.04.2021 година на Софийски градски съд, ІV-В състав, постановено по гр. д. № 160/2021 година „Колибри“ ООД [населено място] се е снабдило с обратен изпълнителен лист за принудително събраните от Н. суми, като въз основа на него е образувало изпълнително дело № 20219240400553 на Г. К.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан с рег. № 924 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители-удостоверение № 20 598/07.06.2022 година. С оглед на така издаденият му изпълнителен лист дружеството разполага с възможност да събере посочените в него суми от Н., като последният не може да му противопостави възражение, че не дължи тези суми на основание осъществили се преди издаване на изпълнителния лист. Поради това не може да бъде счетено, че тези принудителното събиране на тези суми от Н., въз основа на издадения по неприсъственото решение изпълнителен лист не може да се приравни на плащане на задължението от страна на „Колибри“ ООД [населено място]. Същевременно издадения в полза на дружеството обратен изпълнителен лист установява съществуването на вземане на дружеството срещу К. И. Н., като действителността и законосъобразността на това удостоверяване не могат да бъдат проверявани в настоящото производство. Това вземане не е едно и също с вземането на К. И. Н. срещу „Колибри“ ООД [населено място] за оставане без работа поради незаконно уволнение, но двете вземания са еднородни. Затова между тях може да бъде извършено прихващане. Действително „Колибри“ ООД [населено място] е направило възражение за такова една с молба от 24.10.2022 година, а не с отговора на исковата молба. В т. 4 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС е посочено в кой случай е допустимо предявяването на възражението за прихващане във въззивната инстанция. При това посочения там срок за предявяване трябва да се разглежда като краен, поради което ако са налице предвидените предпоставки възражението може да бъде направено и на по-ранен етап. Както е посочено в цитираното ТР възражението за прихващане може за първи път да се заяви пред въззивния съд, ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. Ако насрещното вземане е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за първи път пред въззивната инстанция. Видно от това изискването за ликвидност не се отнася до двете вземания, а само до това на ответника, с което се извършва прихващането, което е в съответствие с чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Във връзка с това в случая вземането на „Колибри“ ООД [населено място] срещу К. И. Н. е ликвидно, тъй като е установено по основание и размер в издадения на дружеството обратен изпълнителен лист, а и законът не изисква това удостоверяване да става само със съдебно решение или заповед за изпълнение (както е приел първоинстанционният съд). С оглед на това са налице предпоставките за отхвърляне на предявения от К. И. Н. срещу „Колибри“ ООД [населено място] иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, но не поради извършено от ответника плащане, а поради извършено от същия прихващане. Доколкото обаче в диспозитива на обжалваното решение изрично е посочено, че иска се отхвърля поради плащане, същото трябва да се отмени и да се постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен поради извършено прихващане.

Доколкото искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ се отхвърля, макар и на друго основание, различно от това посочено от въззивния съд, а касационната жалба за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ се уважава, но на основание, за което „Колибри“ ООД [населено място] не е дало повод, то дружеството не следва да заплаща на К. И. Н. разноски за касационното производство.

„Колибри“ ООД [населено място] ще трябва да заплати по сметка на ВКС сумата от 40.90 €, представляващи държавна такса за производството пред касационната инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 886/15.02.2024 година на Софийски градски съд, възз. ІІ-Б състав, постановено по гр. д. № 9653/2023 година в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение № 1165/26.01.2023 година на Софийския районен съд, гражданско отделение, 67-ми състав, постановено по гр. д. № 38 413/2021 година, в частта му, с която са уважени предявените от К. И. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 2, ап. 4, с ЕГН [ЕГН] против искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ като К. И. Н. е възстановен на длъжността „експерт-търговия“ и „Колибри“ ООД [населено място] е осъдено да му заплати сумата от 4320.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 година до 02.05.2020 година, заедно със законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане, като вместо това постановено друго, с което по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К. И. Н. е възстановен на длъжността „експедитор“, а предявения от него срещу „Колибри“ ООД [населено място] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 4320.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 година до 02.05.2020 година, заедно със законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане е отхвърлен поради плащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ К. И. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 2, ап. 4, с ЕГН [ЕГН] на заеманата преди уволнението му със заповед № 008/22.10.2019 година на управителя на КОЛИБРИ“ ООД [населено място], [улица] длъжност „експерт-търговия“.

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „А“, ет. 2, ап. 4, с ЕГН [ЕГН] против КОЛИБРИ“ ООД [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 4320.00 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 година до 02.05.2020 година, заедно със законната лихва от 20.12.2019 година до окончателното плащане, поради извършено прихващане с вземанията на „Колибри“ ООД [населено място] против К. И. Н. по изпълнително дело № 20219240400553 на Г. К.-частен съдебен изпълнител с район на действие района на Софийски градски съд, вписан с рег. № 924 в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители.

ОСЪЖДА КОЛИБРИ“ ООД [населено място], [улица] да заплати по сметка на ВКС сумата от 40.90 €, представляващи държавна такса за производството пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.