Осъждане за получени евросредства чрез представяне на неверни сведения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 330

София, 02 юли 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Николай Джурковски

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Ася Петрова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 201/2025 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитниците на подсъдимата В. С. срещу въззивна присъда № 29 от 20.11.2024г. на Апелативен съд - София, постановена по внохд № 820/2024г. по описа на същия съд.

В жалбата безмотивно се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Претендира се за оправдаване на подсъдимата, респективно за връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд.

В допълнение към касационната жалба се развиват съображения и доводи в подкрепа само на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че дадените от ВКС указания по приложение на материалния закон с решение № 352/18.06.24г., постановено по кд № 350/2024г., с което решение делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд, не са задължителни за АС – София, тъй като се отнасят само до съдържанието на приложимата правна норма и нейната квалификация, но не се отнасят до анализа на събраната доказателствена съвкупност. Твърди се, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, тъй като обвинението не било конкретизирано по време и начин на извършване на деянието. В обвинителния инструмент не била посочена и нарушената норма, регламентираща задължение за представяне на сведения, поради което и бланкетната норма на чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 2 от НК останала непопълнена със съдържание. Нарушението на материалния закон се аргументира с това, че подсъдимата не е имала задължение да представя процесните протоколи, с които да удостоверява размера на реализираните доходи от предходната година, като тяхното представяне се наложило заради допуснат произвол от администрацията, която изискала допълнителни доказателства от подсъдимата за конкретизиране на размера на приходите си от стопанска дейност. Също така представените от нея протоколи били частни документи и нямали удостоверителен характер, нямали обвързваща сила и не притежавали характеристиката на официален документ. Тъй като протоколите не се съдържали като необходими документи в приложение № 5 към Наредба № 30/2008г., то те не могат да се разглеждат като съдържащи неверни данни и въз основа на тях не можело да се правят изводи дали даден кандидат да бъде одобрен по прогламата.

Настоява се за отмяна на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна. Доводите относно допуснати нарушения на процесуалните правила намира за преклудирани във времето, поради което не се дължало произнасяне по тях от ВКС. Намира, че не е допуснато нарушение на материалния закон и предлага присъдата да бъде оставена в сила.

Подсъдимата С. не се явява. Защитниците й адв. Б. Б. и адв. Е. Т. поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения. Намират, че дадените от ВКС указания по приложение на материалния закон съдържат пороци и не са били задължителни за решаващия съд. Възразява се срещу приетото в решението на ВКС, че обвинителния акт не страда от пороци, които да рефлектират върху правото на защита на подсъдимата. Твърди се, че е налице осъждане по непредявен фактически състав, станало за пръв път с решението на ВКС. Отново се настоява, че администрацията в тази процедура не е имала правото да изисква допълнителни документи от подсъдимата, при това документи, които не са разписани в приложение № 5 към Наредба № 30/2008г. Набляга се на обстоятелството, че подсъдимата е реализирала средствата по тяхното предназначение и в момента обекта по програмата продължава да съществува.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 8/26.05.2023 г. по нохд № 167/2022 г. на Окръжен съд - Видин подсъдимата В. Щ. С. е призната за невинна в това на 13.10.2015 г. в [населено място], пред отдел /отдел/ при ОД на /фонд/- /населено място/, като представител на /фирма/, като бенефициент по проект, да е представила неверни сведения в протоколи за продадена продукция с получател - Т. А., А. У., Г. П., С. С. и Г. Н., за да получи средства от фондове, прилежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава и държавния бюджет, като в резултат на това е получила средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава в размер на 384 076,99 лв., във връзка с изпълнение и финансиране на проект по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № /номер/дата/за изграждане на обект /обект/ по мярка 311 „Разнообразие на неземеделски райони“ от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. с бенефициент /фирма/, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдана на повдигнатото обвинение по чл.248а, ал.5 вр. с ал.2 от НК.

По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Видин е образувано внохд № 911/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. С въззивното решение е потвърдена изцяло първоинстанционната оправдателна присъда.

По протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София, против въззивно решение № 439/21.12.2023 г., постановено по внохд № 911/2023 г. по описа на Апелативен съд – София, с решение № 352/18.06.24г., постановено по кд № 350/2024г. по описа на ВКС- І н.о., решението е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане на въззивния съд с дадени задължителни указания по приложението на материалния закон.

С въззивна присъда № 29 от 20.11.2024г. на Апелативен съд - София, постановена по внохд № 820/2024г. по описа на същия съд, присъдата на първата инстанция е била отменена и вместо това е била постановена нова въззивна присъда, с която подсъдимата е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. с ал. 2 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Съдът се произнесъл и по направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Приоритетен отговор се дължи на възраженията от жалбата относно непълната и неясна формулировка на обвинението, която според защитата е препятствала адекватната защита на дееца и като краен резултат е довела до накърняване на процесуалните му права. Не е налице процесуална пречка за разглеждане на възраженията срещу съдържанието на обвинителния акт пред касационната инстанция и същите не се преклудират дори и да не бъдат посочени при провеждането на разпоредителното заседание по делото. Правото на защита на подсъдимия включва проверка на обвинението от гледна точка на съдържанието на обвинителния акт, неговата пълнота и яснота относно правото на дееца да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението – Решение на Съда на ЕС (десети състав) от 21 октомври 2021 година по дело C-282/20 г. по отправено преюдициално запитване, съгласно което:

"Член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което не предвижда процесуален ред за отстраняване, след разпоредителното заседание по наказателно дело, на неяснота и непълнота, които опорочават съдържанието на обвинителния акт и нарушават правото на обвиняемия да му бъде предоставена подробна информация относно обвинението. " В този смисъл становището на представителя на обвинението за преклудиране на възможността да бъдат поставяни на вниманието на ВКС такива въпроси, не може да бъде споделено.

Оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде разгледано на първо място, тъй като от правилното установяване на фактическата обстановка зависи и правилното приложение на материалния закон. Изложените в жалбата съображения, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, не намират основание. В принципен аспект основният състав на вмененото във вина на подсъдимата престъпление по чл. 248а, ал. 2 от НК е на формално извършване и е довършено с „представянето на неверни сведения“, като от момента на получаването на средствата, дейността се квалифицира по по-тежко наказуемия състав по ал. 5, който е типично резултатно престъпление. Обект на защита от визирания престъпен състав са средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или такива, предоставени от Европейския съюз на българската държава, а предмет - сведенията, които като съвкупност от данни лицето, което кандидатства за кредитиране, е задължено да представи пред органа, който е компетентен да разреши отпускането им и да се разпореди с тях в полза на субекта на престъплението. Видно от обстоятелствената част на обвинителния акт, а така е прието и от инстанциите по фактите, на 31.05.2013г. подсъдимата е подала заявление за подпомагане по мярка 311 „Разнообразие на неземеделски дейности“ от програмата за развитие на селските райони в областната дирекция на /фонд - населено място/. Действително, на 28.10.2013г. тя входирала писмо до фонда, към което приложила и инкриминираните по делото протоколи, а на 13.10.2015г., в качеството си на ползвател по договора, подала заявка за плащане на сумата от 390 722 лв. В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че на 13.10.2015г. подсъдимата е представила неверните сведения в инкриминираните протоколи за продадена продукция и в резултат на това е получила средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз и предоставени от Европейския съюз на българската държава. С други думи, в обвинителния инструмент дейността на подсъдимата е квалифицирана не по чл. 248а, ал. 2 от НК, а по ал. 5 от този законов текст, който вече касае едно типично резултатно престъпление. Предвид квалификацията по ал. 5 на чл. 248а от НК, престъплението е довършено с получаване на средствата от ЕФРСР, а не с предоставянето на неверните сведения. По този начин прокурорът е изградил обвинителната си теза въз основа на цялата административна процедура, от самото й начало до нейния завършек с подаването от страна на подсъдимата на искането за изплащане на сумата по договора. Описаното по този начин престъпление в обвинителния акт не препятства подсъдимата и нейната защита да разберат точно какво е повдигнатото й обвинение, кога престъплението е било извършено и по какъв начин.

Не може да се сподели и виждането, че нормата на чл. 248а, ал. 2 от НК е с бланкетен характер и може да се прилага само във връзка с разпоредба от закон или подзаконов нормативен акт, регламентиращи задължения за представяне на сведения. Основният състав на престъплението, за което подсъдимата е призната за виновна, а именно по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 2 от НК, има комплексен обект на закрила, включващ обществените отношения, които гарантират сигурността на процеса на получаване на информация от органите, извършващи разпореждане със средства от фондове на ЕС – относно фактите и обстоятелствата от значение за правилното формиране на тяхното решение, и обществените отношения, осигуряващи правилното разпределение и разходване на средства от тези фондове. Предмет на престъплението не са средствата от фондовете, а сведения, като съвкупност от данни, които лицето, кандидатстващо за финансиране с такива средства, дължи да предостави на органа, компетентен да извърши разпоредителните действия с тях. Данните могат да бъдат предоставени устно или писмено, в изискуема форма или свободна такава, да се съдържат в декларация, молби, справки и други документи. Изпълнителното деяние може да бъде осъществено в две форми – първата, която има значение за настоящия казус (с оглед на повдигнатото обвинение) ще бъде осъществена, когато деецът предостави пред длъжностното лице от органа - разпоредител със средствата от еврофондовете информация, чието съдържание не съответства на обективната действителност. Тези данни трябва да са значими за получаването на средствата. Престъплението ще е довършено в момента, когато адресатът на сведения получи възможността да се запознае с тях. Субективната страна на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК изисква пряк умисъл и специална цел, а именно да бъдат получени средства от фондове, принадлежащи на ЕС или такива предоставени от ЕС на българската държава. Горното идва да покаже, че задължението на подсъдимата С. да представи информация, съответстваща на обективната действителност, произтича от самата европейска програма за развитие на селските райони и по конкретно на мярка 311 от същата, а като част от последната се явява, най-вероятно това се има предвид в касационната жалба от защитата на подсъдимата, чл. 13, ал. 1, т. 5 от раздел III - "Изисквания към кандидатите" от Наредба № 30/2008 г.

Ето защо доводите, изложени в касационната жалба, се намериха за неоснователни в тази им част.

Не се намери за основателен и другия довод, изложен в сезиращия ВКС документ-за нарушение на материалния закон. Съставът на САС е изпълнил в пълен обем дадените в предходното отменително решение на ВКС указания относно правилното приложение на материалния закон, като по делото не са установени други фактически положения по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 2 от НПК. При това положение неправилно се твърди в касационната жалба, че указанията на ВКС по приложението на закона не са били задължителни за долустепенния съд. Правилно е било прието, че подсъдимата, в изпълнение на цитираната наредба, е имала задължение да изпълни основното обективно изискване за получаването на средствата, а именно - наличието на приход минимум от 50% от земеделска дейност за предходната 2012 г. Посочените от подсъдимата данни в заявлението за подпомагане от 31.05.2013 г., съпоставени с отразените обстоятелства в годишната й данъчна декларация, подадена на 30.04.2013 г. за реализиран доход в размер на 7 560 лв. от продажбата на домати и пипер, който доход представлява само приблизително 50, 7 % от общия й доход, при условие, че е декларирала от трудовото си правоотношение с /фирма/, като икономически директор доход от 7 341, 86 лв., а е и регистрирана като земеделски производител едва на 21.12.2012 г., т. е. след края на стопанската година, са накарали служителите на /фонд/ да изискат допълнителна информация във връзка с възникнали у тях съмнения и това в никакъв случай не може да бъде квалифицирано, както настоява защитата, като произвол на администрацията. Представянето на допълнителни сведения от страна на подсъдимата се е наложило не в резултат на прищявка от страна на държавните служители, а за да се установи наличието на приход минимум от 50% от земеделска дейност за предходната 2012 г., което се явява обективно изискване за получаване на средствата. Въззивният съд е преценил доколко представените неверни сведения са се отразили на основното обективно изискване към подсъдимата като физическо лице - да има приход миниум от 50 % от земеделска дейност за предходната 2012 г., за да има право да получи безвъзмездна финансова помощ. Съотношението между вярно и невярно декларираните обстоятелства е било преценено от страна на въззивния съд и аргументирано е достигнато до извода, че от декларираните 7560лв. само 4260лв. отговарят на действителното фактическо положение, а останалите 3300лв. са в резултат на представени от С. неверни сведения, обективирани в инкриминираните по делото протоколи за продадена земеделска продукция. С оглед казаното по- горе относно относно предмета на престъплението по чл. 248а, ал. 2 от НК, и начина, по който могат да бъдат представени неверните сведения, не може да се сподели твърдяното от защитата, че тези протоколи нямали удостоверителен характер и не представлявали официален документ, тъй като такова изискване към тях няма в цитираната наредба. Все в тази връзка ВКС намира за нужно да отбележи, че не е необходимо такъв вид протоколи да се съдържат като изисквания по посочената наредба, тъй като, както вече се каза, данните могат да бъдат представени във всякакъв вид, стига да са верни. Най-вероятно твърдението на защитата се дължи на обстоятелството, че се прави аналогия с понятията „неистински“ и с „невярно съдържание“. Затова отново ще се подчертае, че неверните сведения могат да бъдат неверни по произход и по съдържание. Те могат да бъдат писмени и устни. Понятието "неверни сведения" по чл. 248а от НК не следва да се отъждествява с понятията "неистински" и с "невярно“ съдържание документи по смисъла на ППВС № 3/1982 г.

Затова и касационният съдебен състав намира, че при установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа, материалния закон е приложен правилно относно инкриминираното престъпление по чл. 248а, ал. 5 вр. с ал. 2 от НК. В мотивите към решението си апелативният съд е дал изчерпателен и обоснован отговор на всички възражения на защитата на подсъдимата и е аргументирал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Съдът е изложил съображенията си по реда на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305 от НПК, поради което не може да бъде упрекнат и в нарушаване на основните принципи на наказателния процес, визирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК.

Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание не е мотивирана, поради което и отговор не се дължи. При вярно установените факти, както вече се посочи, материалният закон е бил приложен правилно и подсъдимата следва да понесе наказание за престъплението, за което е била призната за виновна. С присъдата си апелативният съд е определил нейното наказание в един минимален размер, при условията на чл. 55, ал. 1 от НК и допълнително снизхождение, при липсата на заявени основания за това, би било неоправдано.

След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 29 от 20.11.2024г. на Апелативен съд - София, постановена по внохд № 820/2024г. по описа на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: