Намаляване на наказание за държане на наркотици заради оказано съдействие

Текстът на акта

Ключови фрази

Основен състав на отглеждане на растения с цел производство на наркотични вещества * явна несправедливост на наказанието * смекчаване на наказателна отговорност * многобройни смекчаващи вината обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 564

София, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ПЕТЯ ШИШКОВА

при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно наказателно дело № 252 описа за 2024 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив и по жалба на защитника на подсъдимия А. С. Т. против въззивна присъда № 1/15.01.2024 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 3-ти състав, постановена по ВНОХД № 410/2023 г., с което е била частично отменена и потвърдена присъда № 12/06.04.2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд по НОХД № 542/2022 г.

След като с решение № 144/25.10.2022 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 1-ви състав, постановено по ВНОХД № 268/2022 г., е била отменена първата осъдителна присъда № 13/14.04.2022 г. на Пазарджишкия окръжен съд по НОХД № 549/2021 г., при второто разглеждане пред първоинстанционния съд с присъда № 12/06.04.2023 г. подсъдимите А. С. Т. и М. И. Д. са били признати за виновни в извършването на престъпления, както следва:

- по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че на 01.10.2020 г. в землището на с. П., област Пазарджик, в местността „Ч.“, в съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително съгласно чл. 7 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, държали с цел разпространение високорисково наркотично вещество в особено големи размери - марихуана с общо нетно тегло след изсушаване на листната маса 17 730 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 10,1 тегловни процента, на обща стойност 106 380 лева (съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството), поради което и във връзка с чл. 54 от НК всеки от подсъдимите е осъден на по 5 години лишаване от свобода;

- по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за това, че през периода от първата деседневка на м. юни 2020 г. до 01.10.2020 г., в землището на с. П., област Пазарджик, в местността „Ч.“, в съучастие като съизвършители засяли и отглеждали в нарушение на установените правила в ЗКНВП 547 броя растения от рода на конопа (марихуана) с нетно тегло след изсушаване на листната маса 19 760 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7.2 тегловни %, на обща стойност 118 560 лева (съгласно Приложение № 2 към член единствен на Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г)., поради което и във вр. с чл. 54 от НК всеки от подсъдимите е осъден на по 2 години лишаване от свобода;

На основание чл. 23, ал. 1 от НК първостепенният съд е определил на всеки от подсъдимите едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 5 години, което да изтърпят при първоначален общ режим.

Разпоредил се е с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимите заплащането на разноските по делото.

Сeзиран с жалби от защитниците на подсъдимите Т. и И., с атакувания пред настоящата инстанция въззивен съдебен акт, Пловдивският апелативен съд е отменил присъдата в частта относно осъждането на подсъдимия М. И. и относно осъждането на подсъдимия А. Т. за извършване на престъпленията в съучастие с подсъдимия И. и вместо това е признал:

- подсъдимия М. Д. И. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по обвиненията за извършени престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК;

-подсъдимия А. С. Т. за невинен в това да е извършил престъпленията по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 354в, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК в съучастие с подсъдимия М. И. като съизвършители, поради което и на основание чл. 304 НПК го е оправдал по обвинението във връзка с чл. 20, ал. 2 НК.

С въззивния съдебен акт Пловдивският апелативен съд е отменил присъдата в частта, с която подс. М. И. е осъден да заплати разноски по делото.

Със същия съдебен акт съдът е изменил присъдата, като е увеличил размера на разноските на подс. А. Т. както следва: разноските, дължими по сметка на ОД на МВР - гр. Пазарджик – от 160,63 лева на 321,26 лева, а разноските, дължими по сметка на ОС-Пловдив – от 226,09 лева на 452,18 лева.

В останалата част Пловдивският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда.

В касационния протест се излагат доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК – съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че присъдата, с която подсъдимия М. И. е изцяло оправдан, а подсъдимия А. Т. частично по обвиненията във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила и по-конкретно на разпоредбата на чл. 14 от НПК. Инвокиран е довод, че въззивният съд е проявил избирателен и едностранчив подход при анализа на доказателствата, като не е обсъдил и не е придал полагащата им се доказателствена тежест на тези, подкрепящи обвинителната теза или неоправдано ги е отхвърлил, а безкритично е приел други, внасящи съмнение в същата. Отбелязва се, че макар и ограничени по обем по делото са налице достатъчно доказателства и за участието на втория подсъдим М. И. в извършването на двете престъпления. В тази връзка са изложени съображения, че показанията на св. Н. И. (разузнавач към Гранично ПУ – Петрич), се явяват доказателство относно съпричастнстта и на двамата подсъдими в извършването на инкриминираните деяния, а не само на подсъдимия Т., както неправилно въззивният съд е приел. Намерението на подсъдимите да преместят част от престъпната си дейност в област Пазарджик, което и сторили, сочи, че двамата са действали с общ умисъл. Посочва се, че от свидетелските показания на полицейските служители С. и Т. е установено, че двамата подсъдими са били заловени заедно в кола, спряна в отбивка от главния път, в близост до инкриминираната нива, а при претърсването били открити силно вмирисани на марихуана дрехи и обувки. В тази връзка се твърди, че въззивният съд не е дал отговор на въпроса какво е търсил там подсъдимия И.. Според държавното обвинение неправилно въззивният съд е отхвърлил като притежаващи обвинителна стойност и е интерпретирал неправилно обясненията на подсъдимия Т. – че те не представляват „оговор“ и дори няма конкретика в общи линии, но пък са използвани за осъждането на подсъдимия Т.. Изразява се несъгласие и с изложената теза за липса на информативност в претендираната от прокуратурата насока на ВДС, изготвени при използването на СРС по отношение на подсъдимия Т., относно инкриминираното участие на подсъдимия И. - съдържанието на разговора, проведен на 15.09.2020 г., в 07:30 ч. между подсъдимия Т. и св. Г. Б., от който се установявало, че нямало да чакат И., за да свършат работата, което опровергавало и заявеното от св. Б., че не познава подсъдимия И.). На последно място прокурорът обяснява и причината подсъдимия И. да не присъства при огледа на нивата, а именно, че вечерта му е прилошало. Претендира се отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд.

В касационната жалба на защитника на подсъдимия Т. са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Основните оплаквания на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения са свързани с неизпълнение на изискванията на чл. 13, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 5 от НПК, и по-конкретно с кредитиране на процесуално негодни протоколи за извършени в нарушение на процесуалния ред действия по оглед, претърсване и изземване, позоваване на недопустими свидетелски показания на служители на МВР, представляващи по съществото си преразказ на „данни“, за които се твърди да са получени от подсъдимия Т. след задържането му в условията на „полицейско събеседване“, проведено в условията на документално установени тежки посегателства срещу телесната неприкосновеност на задържан под стража „заподозрян“. Твърди се, че е извършена превратна и произволна интерпретация на данни от приложени СРС. Изложени са подробни съображения относно твърдението за допуснати нарушения на чл. 127, чл. 130, чл. 131 и чл. 137 от НПК. По повод претърсването на автомобила, проведен на 01.10.2020 г. е посочено, че от показанията на свидетелите Л. и П. се установявало, че когато са пристигнали на мястото следственото действие вече е било извършено, а по повод огледа на нивата на 02.10.2020 г., че тези поемни лица не са възприели непосредствено измерването на тревистата маса. Отбелязва се, че показанията на всички свидетели са кредитирани избирателно и единствено в частта, обслужваща обвинителната теза, без да бъдат подлагани на внимателен анализ и без да са изложени конкретни мотиви. Твърди се, че от доказателствата по делото липсва несъмнен извод за наличие на връзка между установените насаждения, тяхното засаждане, отглеждане и държане именно от подсъдимия Т., както и съставомерната по чл. 354а от НК специална цел, но за да обоснове тази връзка съдът се позовал единствено на показанията на свидетелите, служители на МВР, взели участие в оперативни мероприятия, като същите не били подложени на прецизен анализ и съпоставка с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимите. Наведен е довод, че съдът неправилно е игнорирал и не е обсъдил възраженията на защитата относно допуснати нарушения на основни принципи на наказателния процес, гарантиращи неговата справедливост съгласно чл. 6 от ЕКПЧ. В тази връзка са цитирани множество решения на ЕСъдПЧ. По този повод, защитата твърди, че в показанията си от 02.03.2023 г. св. М. е потвърдил, че при снемане на обяснения от задържания Т. нито му е разяснил правото, нито му е предоставил възможност да се посъветва с адвокат. Инвокирани са съображения за наличие на данни за тежки посегателства срещу личността на обвиняемия Т. и извършване на процесуално-следствени действия при нарушаване принципите на справедливостта и правото на защита, останали извън вниманието на съда. Посочва се, че в основата на въззивната присъда са обясненията на подсъдимия, дадени в досъдебна фаза, непотвърдени от него в съдебна фаза и от други доказателства, с което е пренебрегната забраната на чл. 279 и чл. 177, ал. 1 от НПК.

Отделно от това се навеждат твърдения за липсата на посочени конкретни, установени със средствата и по реда на НПК факти и описание на релевантната за престъпната съставомерност по чл. 354а и чл. 354в от НК неправомерна дейност, както и позоваване от съда единствено на косвени доказателства, повечето негодни или недопустими, които не са достатъчни за формирането на единствен възможен несъмнен извод за участието на подсъдимия Т. в деянията, за които е обвинен.

Доводът за нарушение на материалния закон е аргументиран с липсата на доказателства, които да установят държане по смисъла на чл. 354а от НК и действия по засаждане и отглеждане по чл. 354в от НК.

Претендира се явна несправедливост на наложеното наказание, като следва да се отчете невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия Т., чистото му съдебно минало и възможността целите на наказанието да бъдат постигнати и с по-леко такова, вкл. с приложение на чл. 66 от НК. В условията на алтернативност се иска отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия Т. или връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с. з. пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения и предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Подсъдимият Т. и защитника му - адв. С., поддържат направените в жалбата доводи и искания и излагат аргументи в тази насока.

Подсъдимият И. и защитника му – адв. Х., молят протеста да бъде оставен без уважение и посочват съображенията си за това. Представена е и писмена защита.

В последната си дума подсъдимият Т. моли да бъде признат за невинен.

В последната си дума подсъдимият И. моли за справедливост.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Касационните протест и жалба са процесуално допустими, подадени са от активно легитимирани лица в преклузивния 15 - дневен срок и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на глава XXIII от НПК. При разглеждането им по същество ВКС намери протестът за неоснователен, а касационната жалба на подсъдимия Т. за частично основателна относно наложеното му наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК.

По протеста:

Главните доводи, изтъкнати в протеста, който касае цялостното оправдаване на подсъдимия М. И., по същество се свеждат до несъгласие с направената от въззвния съд преценка за недостатъчност на обвинителните доказателства да обосноват осъждане по повдигнатите му обвинения. Затова те не могат да бъдат окачествени по друг начин, освен като доводи за необоснованост, независимо, че са формулирани като процесуални нарушения.

За да оправдае подсъдимия И. въззивният съд внимателно е оценявал наличната изключително оскъдна информация за поведението му и максималното, което е могъл да изведе от допустимите за съдебна оценка доказателствени материали е било, че двамата подсъдими са се познавали и често са общували, а на 01.10.2020 г. И. е придружил Т. до обгрижваната от последния нива с марихуана – доколкото при завръщането им оттам те са били установени заедно в автомобила, в който имало мирис на марихуана. Откритите в същия този автомобил дрехи и чифт кални обувки обаче (по протокола за претърсване и изземване от 01.10.2020 г.) по никакъв начин не е било установено да са били притежавани от И., а и не личи да са били положени усилия да се изследва на кого всъщност са принадлежали и дали върху тях към онзи момент е имало следи, които даа свързват някой от тях с въпросната нива. Тук няма как и да не се направи коментар, че в крайна сметка прокурорът е предложил, а първоинстанционният съд е приел с присъдата си, че тези иззети вещи следва да бъдат върнати на подсъдимия Т., което само допълва картината на установения от въззивния съд тежък доказателствен дефицит по отношение на подсъдимия И..

Противно на изложеното в протеста, апелативният съд внимателно е обсъждал показанията на св. Н. И. и ясно е посочил, че информацията за предходна криминална деятелност на територията на Благоевградска област във връзка с отглеждане на марихуана с участие на който и да е от двамата подсъдими е останала без обективно потвърждение. Ноторно известно е, че оперативната информация не е доказателство за каквото и да е, докато не бъде потвърдена и случаят не е такъв. Затова и въззивният съд е посочил, че съобщеното от св. Н. И. не може да бъде използвано като обвинителна информация за инкриминираното на подсъдимите съучастническо деяние, като очевидно не е достатъчно и това, че подсъдимият И. е бил осъждан за превозване на марихуана. Застъпеното в протеста, че оперативните данни за намерение на подсъдимите да преместят дейността си в област Пазарджик, е следвало да се третира като доказателство за общия умисъл на двамата подсъдими, ВКС намира за крайно несериозно, поради което и го оставя без коментар.

Въззивният съд подробно е обсъдил и информацията от подлушания със СРС разговор между св. Б. и подсъдимия Т., която не е давала основание да се счете по убедитеен начин, че споменаваният М. е точно подсъдимият М. И., а още по-малко, че използваните реплики са сочели той да е имал участие в отглеждането и държането на марихуаната, открита при огледа на 02.10.2020 г. ВКС намира за несъстоятелно и възражението, свързано с оценката на валидните обяснения на подсъдимия Т. (че „всичко, което извършихме, е заедно с М.“) и приетата недостатъчност те да обусловят изводи за участие и на подсъдимия И.. Вярно е, че тези обяснения частично са използвани за осъждането на подсъдимия Т., но те не са били единствените, като е имало други с далеч по-решаващо значение. Същевременно, по отношение на подсъдимия И. те действително индицират за „оговор“, но приетото от въззивния съд, че в тях липсва конретика, дори и в общи линии какво И. е вършил, ги лишава от каквато й да е процесуална стойност.

Затова, след като въззивният съд е извършил подробен и пълен анализ на всички данни с обвинително значение и ги е намерил за недостатъчни да обосноват извод за участие на подсъдимия М. И. в инкриминираното му деяние, като преценката за достатъчност се включва в правомощият на въззивния съд, то няма никакво основание да се счита, че същият е допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, обуславящо отмяна на съдебния му акт в атакуваната част и връщане на делото за ново разглеждане съобразно искането в протеста. Несъгласието с резултата от извършената правилна преценка на доказателствените материали се свързва с обосноваността на присъдата и не представлява касационно основание. Никакви основания за обсъждане на действията на подсъдимия И. като помагач не са изводими от фактите по делото, а и по същество такива не се сочат от прокурора, за да бъде удовлетворено и това му алтернативно искане в протеста.

По касационната жалба на подсъдимия А. Т.:

ВКС намира за неоснователни застъпените в жалбата доводи за процесуални нарушения, изразили се в превратна и произволна интерпретация на данни от приложени СРС, негодност на протоколите за претърсване, оглед и свързаните с тях изземвания на вещи и тревиста маса, преразказ на данни от водени с подсъдимия Т. „беседи“ от полицейските служители без същият да е бил уведомен за правото му на адвокат, игнориране на тежки посегателства срещу телесната му неприкосновеност и поставяне в основата на осъждане на обясненията му от ДП, останали неподкрепени от други доказателства, които самостоятелно и в съвкупност да са довели до неправилно приложение на материалния закон.

На първо място, мотивите на въззивната инстанция (вж. л. 186 от ВНОХД, пункт 2.1.10) ясно информират, че възраженията на защитата (по повод интерпретацията на разговора, проведен на 04.09.2020 г. между подсъдимия Т. и св. Б. - за т. нар прасенца и тяхното заколване, респ. че това касае отрязване на канабисови растения и на разговора на 15.09.2020 г. пак между двамата - за посещение, за да „вземе…малко такова, това от по-убавкото“), са били възприети и по същество никакви данни с уличаващ характер не са били изведени и поставени в основата на осъждането на този подсъдим. Съответно, въззивният съд е поправил процесуалните нарушения, допуснати от първата инстанция, поради което и няма място за споделяне на упреците по този въпрос, възпроизведени и в касационната жалба.

На второ място, въззивният съд не е допуснал (а това не е сторил и първостепенният съд) в обхвата на годните за съдебна оценка доказателствени материали да бъдат включени показания на свидетели (основно на полицейски служители и преди всичко на св. М. и св. С.), възпроизвеждащи извънпроцесуални обяснения на подсъдимия Т. при проведени с него „беседи“, в които е направил признания за инкриминираната му деятелност. За процесуално негодни са отчетени и вписаните му заявления в протокола за оглед, които не представляват валидни обяснения съобразно изискванията на НПК. Съдебните констатации по всички тези въпроси са ясни и изчерпателни (вж. л.186 от ВНОХД, пункт 2.1.7 и 2.1.8).

Подробно са обсъдени и възраженията на защитата, касаещи извършените по делото следствени действия и годността на съставените процесуални документи. Вярно е, че особено внимание не е обърнато на протокола за претърсване и изземване от 01.10.2020 г., когато са били намерени и иззети дрехи и чифт кални обувки. Очевидно е обаче, че същият не е имал правно значение, доколкото тези вещи по никакъв начин не е било установено на кого принадлежат, нито своевременно са били предприети мерки за тяхното изследване в търсене на евентуални следи и връзка на подсъдимите с последващото откриване на нивата с марихуана на 02.10.2020 г. Съществено внимание обаче е отдадено на протокола за оглед на въпросната нива и отдалечените от нея импровизирани сушилни, респ. изземване на намерената тревиста маса от тези места. Всички възражения на защитата са били надлежно обсъдени от въззивния съд, което важи както за мястото на съставяне на протокола и участието на поемните лица, така и за първоначалното претегляне на чувалите, извършено в Пазарджик и липсата на каквато и да е правна стойност на отразеното нето тегло , респ. валидността на онова, което е било установено при огледа на ВД и чрез химическата експертиза (вж. л. 184-185).

Всъщност, основният въпрос по нстоящото дело (поставен от защитата и изводим от практиката на ЕСъдПЧ и на ВКС) се свежда до това, бил ли е принуден подсъдимият Т. да заведе полицейските служители и поемните лица до нивата с марихуана сутринта на 02.10.2020 г. (респ. да се самоуличи) и дали преди това са били разяснени правата му като лице заподозряно в извършването на престъпление (ползващо и правата като обвиняем), най-малкото от които е правото да ползва адвокатска защита, или поведението му е продукт на доброволно взето решение да съдейства на полицейските органи. За разлика от първоинстанционния съд, въззивният е направил опит да разреши тази дилема. Не само е призовал и преразпитал всички замесени в случая лица (полицейски служители и поемни лица), но е изискал всички документи и преписки, свързани със задържането му и е назначил СМЕ за констатираните при него в различни периоди телесни увреждания. В мотивите си е анализирал всеобхватно събраната информация и в крайна сметка не е могъл да достигне до категоричен извод за осъществена принуда, която да го е мотивирала да заведе всички до нивата с марихуана, както и до просторите за сушене, които са се намирали на различни места в гората. Въпреки заетата позиция, че подсъдимият Т. е бил бит от полицаите (без св. Б.) както при спиране на автомобила и претърсването му вечерта на 01.10.2020 г., така и впоследствие в полицейското управление в Панагюрище, същият е отказал очна ставка с всички тях, както и с поемното лице Л.. Събраните данни са сочели, че той е бил задържан в 22 ч. на 01.10.2020 г., подписал е изрична декларация, че не желае адвокат по свой избор или служебен, отказал е и да бъде преглеждан в медицинско заведение. Докато другия подсъдим М. И. не само е поискал адвокат, но и е бил отведен на преглед и при него не са били установени никакви увреждания. През нощта от Т. са били снемани писмени обяснения в т. нар. „беседа“ от св. М., който действително е посочил, че не му е разяснявал права, но пък Т. вече е бил подписал декларацията за отказ от адвокатска защита. Данните от тази беседа не са били използвани за осъждането му, а очевидно само за предприемане на действия, свързани с огледа на следващия ден – 02.10.2020 г. За видимо доброволното му поведение да заведе полицаите и поемните лица на нивата са свидетелствали всички, като това важи и за завеждането им до разположените на различни места сушилни с марихуана, които не биха могли да бъдат намерени, ако той не е знаел за тях и не ги е изрично показал. Съобщена е и информация от св. Л., че още вечерта на 01.10.2020 г. Т. е заявил, че ще покаже нивата на следващия ден. Едва след провеждане на огледа, вечерта на 02.10.2020 г., подсъдимият Т. е бил отведен на преглед и при него са били констатирани две наранявания в предната част на гръдния кош. Други наранявания са били установени при преглед на 05.10.2020 г. И въпреки това той е отказал те да бъдат фотографирани и да се извърши освидетелстване във външно медицинско заведение. Изложеното дотук е мотивирало въззивния съд да не възприеме тезата на защитата за осъществена принуда, която да е била водещият мотив Т. да се самоуличи в извършването на инкриминираното му престъпление – водейки полицаите и поемните лица към мястото на огледа и по същество признавайки за местонахождението на засятата нива с марихуана и импровизираните сушилни с такава. ВКС отчита, че е направено всичко възможно съмнението за това да бъде преодоляно, но отказът за съдействие от страна на Т., както към момента на задържането му, така и в дните след това (да бъдат установени и фотографирани констатирани по тялото му увреждания), така и в съдебното производство пред въззивния съд (да се конфронтира с лицата, които е сочил да са му нанасяли такива увреждания), е пречка случая да бъде разрешен по начина, претендиран от защитата, а именно да не може да се ползват като валидно доказателствено средство протоколът за оглед и изземване от 02.10.2020 г.

Възраженията за недоказано авторство на деянията, свързани със засяване, отглеждане и държане на наркотичното вещество марихуана, ВКС също оценява като неоснователни. Вярно е, че преки доказателства по този въпрос липсват, но са били установени косвени такива, които въззивният съд е намерил за достатъчни по обем и сигурност. Процесуално допустимите обяснения на Т. от ДП (дадени месеци след задържането му и при участие на упълномощен защитник), прочетени в съдебната фаза, че той е завел полицаите до нивата и че „всичко, което извършихме, е с М. И.“, не са били единствените с обвинително значение. Те са били проверени и практически подкрепени от други източници на информация за неговото собствено участие (за разлика от това на другия подсъдим) – индициите за чести пътувания до района, завеждането на целия разследващ екип на нивата (локализирана далече в гората, до което място се стига по тесни и стръмни пътеки), както и до сушилните с марихуана, разположени на четири различни места в гората. Намерени са били и материали и пособия, свързани с полагането на добри грижи за растенията съобразно констатациите на агрономическата експертиза. Поради това въззивният съд правилно е приложил закона с осъждането на подсъдимия Т. за съставомерни деяния по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4 и по чл. 354в, ал. 1 от НК. Целта за разпространение за първото от тях е достатъчно изводима от големите количества иззета дрога, обуславяща и признака големи размери, по които въпроси въззивните мотиви са пределно изчерпателни и не е необходимо да бъдат преповтаряни.

Наложеното на подсъдимия Т. наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а от НК (което е определящо и за общото такова по чл. 23, ал. 1 от НК) обаче, ВКС намира за явно несправедливо. Поначало съотношението между наличните и доказани смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е било правилно определено – с изключение на това, че предходните осъждания на подсъдимия, за които е бил реабилитиран, са ценени като лоши характеристични данни. Реабилитацията означава лицето да не се счита за осъждано и да не могат да се извеждат негативни данни за личността му от предходната съдимост, както е сторено в случая. ВКС съществено се различава и от оценката, дадена от въззивния съд по повод оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на престъплението и участието му в него. Макар да е приел, че оказаното от Т. съдействие е било решаващо за намиране на нивата и сушилните с дрога и че смекчаващата способност на това обстоятелство е завишена, то неправилно е отказал да го отчете като изключително такова в контекста на приложението по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Разяснението, че в това съдействие всъщност липсва морална похвалност, тъй като той е бил притиснат от обстоятелствата и насажденията рано или късно е щяло да бъдат намерени, не отговаря на приетите по делото факти и коментирани доказателствени източници. Няма как да не бъде припомнено, че в мотивите са цитирани показания на полицейски служители, че нивата, а още по-малко сушилните, не биха могли да бъдат намерени без съдействието на подсъдимия, а също и че е имало търсене в района от другата страна на реката, останало без резултат. Не може да бъде пренебрегнато и това, че съмненията за полицейски произвол и констатираните при подсъдимия Т. телесни увреждания, докато той е бил под техен контрол, са останали неразрешени именно поради липсата на съдействие от негова страна. Отчитайки тези особености на настоящото производство, ВКС намира, че подходящата компенсация за несъмнено оказаното и то решаващо съдействие за разкриването на престъплението, е отчитането му като изключително смекчаващо обстоятелство, налагащо приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а именно намаляване на наказанието под минимума и то до размера от 2 години, в какъвто аспект следва да се измени въззивната присъда, вкл. относно общото наказание по чл. 23, ал. 1 от НК. Поначало в случая е приложима и нормата на чл. 55, ал. 3 от НК за неналагане на предвиденото кумулативно наказание глоба. Такова обаче не е налагано от първата инстанция, чиято присъда въззивният съд е потвърдил по отношение на подсъдимия Т. и затова липсва необходимост такава корекция да бъде извършвана от ВКС.

ВКС констатира още, че неправилно в категорията на отегчаващите обстоятелства относно деянието по чл. 354в от НК е бил включен „дългия период, позволил достигане на физиологическа зрялост на растенията“. Това е в конфликт с изискването по чл. 56 от НК, тъй като изпълнителното деяние по този текст е именно отглеждане, като е без значение в каква зрялост на растението е била разкрита престъпната дейност. Не се налага обаче корекция в размера на наказанието по този текст, тъй като то е определено съобразно минимума от две години, който не обуславя извод за несъразмерната му тежест.

С оглед същественото смекчаване на наказанието лишаване от свобода по чл. 354а, ал. 2 от НК, ВКС обсъди и възможността за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, но намери, че преди всичко за поправянето на дееца (за чиято обществена опасност свидетелства голямото количество държана дрога – повече от 17 кг.) и цялостно постигане на всички цели по чл. 36 от НК се налага редуцираното наказание, респ. общото такова по чл. 23, ал. 1 от НК да бъде изтърпяно ефективно при „общ режим“ съгласно чл. 57, ал. , 1, т. 3 от ЗИНЗС.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 и т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение РЕШИ:
ИЗМЕНЯ въззивна присъда № 1/15.01.2024 г. на Пловдивския апелативен съд, НО, 3-ти състав, постановена по ВНОХД № 410/2023 г., по отношение на подсъдимия А. С. Т., като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК НАМАЛЯВА наложеното му наказание лишаване от свобода за престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 4 от НК, както и общото най-тежко наказание по чл. 23, ал. 1 от НК на 2 (две) години и постановява изтърпяването му при общ режим съгласно чл. 57, ал. , 1, т. 3 от ЗИНЗС.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивната присъда в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: