Искове за премахване на ВиК инсталация и пристройка, закриваща прозорец

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. София, 12.04.2021 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Росица Иванова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1709 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 110 от 24.01.2020г. по гр.д. № 1393/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1305 от 05.04.2019г. по гр.д. № 14315/2017г. на Пловдивски районен съд, като вместо него е постановено ново решение, с което на основание чл. 109 ЗС Х. Х. П. е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Г. В. Т. - собственик па първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] на 1/3 идеална част от поземления имот, да упражнява собственическите си права, като премахне застрояването в североизточната част на описания поземлен имот, върху площ от около шест кв.м ., разположена по протежение на регулационната граница откъм [улица]между жилищните сгради на [улица] 51, осъществено незаконно чрез включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор **** /стар идентификатор ****/; както и като премахне тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през едно от жилищните помещения на първия жилищен етаж на описаната по-горе жилищна сграда, както и тръбна инсталация, преминаваща външно по северната фасада на жилищната сграда.

Касационната жалба е подадена от ответника Х. Х. П. чрез пълномощника му адв. В. К.. Поддържа се, че решението е недопустимо и неправилно. Недопустимостта е обоснована с доводи за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, както с нарушение на принципа на диспозитивното начало чрез произнасяне по непредявен иск. По иска за премахване на сградата изтъква, че решението е основано на погрешно възприето заключение на вещото лице относно вида на двата прозорци /двукрили или трикрили/ и оттам неправилно изчисляване нарушението на нормите на осветеност. По отношение на иска за премахване на вътрешната ВиК инсталация сочи необсъждане на събраните доказателства, а именно разрешението за строеж за преустройството, свидетелските показания, сочещи, че ищецът е бил съгласен с извършваното преустройство, както и на посочената от вещите лица възможност тръбите да бъдат изолирани, а не премахвани.

Ответникът Г. В. Т., чрез пълномощника му адв. С. В., оспорва жалбата .

С определение №498 от 16.11.2020г. е допуснато касационно обжалване на решението за преценка допустимостта на решението в частта, касаеща премахването на външната тръбна ВиК инсталация; по останалите два иска - за премахване на пристроената част от 6 кв.м. и по иска за премахване на вътрешната ВиК инсталация, преминаваща през жилищно помещение на ищеца касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, а също и на задължението му служебно да пристъпи към събиране на доказателства за проверка обосноваността на фактическите констатации на първата инстанция когато такова оплакване е въведено в жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищецът Г. В. Т. е собственик на първи жилищен етаж от жилищната сграда и твърди, че ответникът е извършил незаконно пристрояване на стопанската постройка в имота, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № ****, със застроена площ 14кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, долепена до жилищната сграда. Според ищеца постройката е била с площ от около 9 кв.м., но ответникът без правно основание преместил източната й стена на регулационната граница на имота, с което увеличил застроената площ на постройката с около 6 кв.м. и по този начин тя затваря изцяло единия от прозорците на североизточното помещение в жилището му и го лишава от необходимото естествено осветление. На второ място твърди, че ответникът, който е собственик на втория жилищен етаж от сградата, е изградил тръбна инсталация за водоснабдяване и за отвод на канална вода, преминаваща от избения етаж през жилището на ищеца до втория етаж на сградата, както и от външна страна по северната фасада на сградата. Прокараната ВиК инсталация е причинила наводняване, от което са нанесени имуществени вреди - нарушена мазилка, шпакловка, боядисване, мухъл и невъзможност да бъде ползван имотът по предназначението му. Иска се премахване на достроената част от 6 кв.м., както и премахване на изградените тръбни инсталации - едната от избения етаж през жилищните помещения на първи етаж до втори и трети жилищни етажи, а другата - по външната северна фасада на жилищната сграда.

Установено е, че ищецът Г. В. Т. е собственик /въз основа на договор за продажба от 2008 г./ на първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, в [населено място] на [улица], заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от правото на собственост върху посочения поземлен имот. Ответникът е собственик на останалите 2/3 идеални части от поземления имот, на втория жилищен етаж от жилищната сграда, както и на постройка, заснета като „хангар, депо, гараж“, с идентификатор **** /стар идентификатор ****/. Ответникът, ползващ помещенията в избения етаж на процесната сграда, е осъществил тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, която преминава открито през жилищно помещение в собствения на ищеца имот на първия жилищен етаж и достига до собствения на ответника втори жилищен етаж, които обстоятелства не са спорни между страните.

От заключението на извършените пред районния съд единична и комплексна технически експертизи е установено, че осъществената от ответника вътрешна тръбна инсталация - водопроводна тръба - вертикала и канализационна тръба - вертикала, преминават открито през югозападното помещение в жилището на Г. Т.. Това помещение фактически се ползва като спалня, а по проект е предвидено за кухня-столова, като отделно от него е предвидено „помещение за готвене“, непосредствено до което по проект се предвижда баня и тоалетна. Помещението няма характер на санитарно такова и преминаване на обслужващи друго жилище водопроводни и канализационни тръби през него, въззивният съд е приел за недопустимо /съгласно чл. 40 ал. 2 от ЗУТ, санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти, се допуска само в жилището, което обслужва/. Приел е, също така, че осъществената по този начин водопроводна и канална инсталация, подложена на вибрации от протичащата през нея течност, създава пречки за ползване на жилищните помещения, тъй като нарушава здравно-хигиенните норми за допустими нива на шум; наред с това създава опасност от наводнения, както и поява на опасни за здравето мухъл и плесени. Въз основа на това съдът е заключил, че осъществената от ответника тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през жилищни помещения на първия етаж, създава неоснователни пречки за ищеца да ползва по предназначение собствения си първия жилищен етаж от сградата. Затова е уважил иска за премахването й. Без да изложи някакви допълнителни съображения, с диспозитива си съдът е уважил и иска за премахване на външните ВиК отклонения - тези по северната фасада на сградата.

Съдът не е посочил в мотивите си, но по делото е установено, че за преместването на ВиК вертикални щрангове има издадено разрешение за строеж 2001г.; към този момент ищецът Г. Т. не е бил собственик на жилището на първия етаж; собственик е била праводателката му А. Х. Г. - сестра на касатора, а ищецът е бил неин наемател; необходимостта да се изграждат тези щрангове е предизвикана от извършено по-рано по нареждане на собственичката прерязване на преминаващи тръби и оставане жилището на ответника без водоснабдяване.

На следващо място съдът е приел, че притежаваната от ответника постройка с идентификатор ****, находяща се в североизточната част на поземления имот, между жилищните сгради с адреси на [улица] 51, от две страни, и източната регулационна линия на имота - от трета страна, е реализирана без необходимото за това разрешение. Липсва съгласие на собствениците на сградите, както в процесния имот, така и в съседния от север имот, с който е налице свързано ниско застрояване. Наведените твърдения кога и кой фактически е реализирал строежа съдът не е обсъждал; изтъкнал е, че ответникът като собственик на тази постройка, който допуска и поддържа фактическото състояние в имота, е пасивно легитимиран по предявената негаторна претенция в случай, че от същото се създават пречки за ищеца да упражнява собственическите си права. Намерил е за установено от заключението на техническата експертиза, че процесната постройка изцяло се закрива един от прозорците /на северната фасада/ на североизточното помещение в жилището на ищеца. По този начин се намалява естественото осветление на стаята. Според чл.113 на Наредба № 7/22.12.2003 г. стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните. Вещото лице е посочило, че стаята е с площ 11 кв.м. и се ползва за спалня. Необходимата площ за осигуряване естествена осветеност е 1,57 кв. м. /1/7 от 11 кв. м./; според заключението стаята има „два двукрили прозореца“ с обща площ 3кв.м., следователно затварянето на който и да е от тях би довел до несъответствие с установените минимални норми за осветеност на помещението. Тук съдът е констатирал, че не е ясно въз основа на какво първата инстанция приема, че единият прозорец е трикрил. По изложените съображения въззивният съд е обосновал извод, че процесната постройка с идентификатор ****, собственост на ответника, закрива изцяло северния прозорец в североизточното помещение в жилището на ищеца, с което създава пречки за упражняване правото на собственост на последния, поради което претенцията за премахване на част от застрояването е основателна.

По основанията за допускане на касационно обжалване .

Първо, решението е недопустимо в частта, касаеща премахването на външната тръбна ВиК инсталация. Този иск е отхвърлен от първоинстанционния съд /както и всички останали искове/, но срещу неговото отхвърляне липсват оплаквания във въззивната жалба на ищеца Г. Т.; в жалбата, при очертаване предмета на обжалване, са посочени само отхвърления иск относно достроената част от 6 кв.м. на стопанската постройка и относно изградената тръбна ВиК инсталация, преминаваща през жилищното помещение на ищеца към втория етаж на къщата. При това положение, в съответствие с правомощията си по чл.269, пр.2 ГПК въззивният съд не е имал основание да се произнася по този иск, тъй като по него е постановено отхвърлително решение, което не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила. Въззивното решение в тази част подлежи на обезсилване като постановено в нарушение на диспозитивното начало и на силата на пресъдено нещо.

Второ, по основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд, че въззивният съд е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, като направените въз основа на тях фактически изводи трябва да са конкретно, ясно и точно изведени. Освен това, съдът е длъжен да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В цитирания смисъл са: Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ІV г.о., Решение № 156 от 21.06.2017г. по гр.д. № 5182/2016г. на ІV г.о., Решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 311/2011 г. на ІІ г.о., Решение № 214 от 25.10.2016г. по гр.д. № 2345/2016г. на І г.о., Решение № 138 от 13.05.2014 г. по гр. д. № 5715/2013 г. на ІVг.о. и др. Тази практика следва да бъде споделена и да намери приложение по настоящето дело.

По основателността на касационната жалба.

І.В частта по иска за премахване на вътрешната ВиК инсталация , преминаваща през жилището на ищеца, въззивното решение е постановено в отклонение от горепосочената практика, без обсъждане на всички правнорелевантни доказателства и без даване отговор на наведените възражения от ответника. Единствените съображения за уважаване на този иск са, че изградените ВиК проводи, минаващи открито през помещението на ищеца, нарушават чл.40, ал.2 ЗУТ, който допуска разполагане на санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер само в жилището, което обслужват. Посочено е, че по този начин се създават пречки за ползване на жилищните помещения, тъй като нарушават здравно-хигиенните норми за допустими нива на шум, създават опасност от наводнения и от поява на опасни за здравето мухъл и плесени. Първо, такива твърдения в исковата молба на ищеца не са заявени - не е направено позоваване на чл.40, ал.2 ЗУТ /който касае разполагане на помещения, а не на водопроводни и канални проводи/, нито е уточнено в какво се състоят създаваните за ищеца пречки да ползва своя имот. Второ, решаващият съд изобщо не е обсъдил наличието на разрешение за строеж от 2001г., издадено на ответника, с което е разрешена подмяна и преместване на ВиК вертикалните клонове на триетажната сграда. Не са обсъдени и свидетелските показания, които сочат, че ищецът е дал съгласие за извършваното преместване и е имал свой представител по време на ремонтните дейности. Накрая, не е отдадено никакво значение на становището на вещите лица, че тръбите в жилището на ищеца могат да бъдат скрити, а не премахвани, както и на развитата от ответника теза, че премахването е несъответна по тежест мярка, тъй като ще доведе до лишаване на жилището му от водоснабдяване и канализация, както това вече се е случило в периода 2000-2015г., отговорност за което има и ищеца.

Установява се от данните по делото, че ответникът Х. П. е бил назначен за управител на сградата с решение на Пловдивски районен съд по чл. 32, ал.2 ЗС с оглед нуждата от необходим ремонт за запазване на сградата. На негово име в това му качество е издадено Разрешение за строеж №97 от 17.04.2001г. за подмяна и преместване на ВиК вертикалните клонове, въз основа на проект, одобрен от Община-Пловдив. Към момента на издаване на разрешението за строеж ищецът Г. Т. не е бил собственик на жилището на първия етаж; собственик е била А. Х. Г. - сестра на касатора, е ищецът е бил неин наемател. Също така, видно от мотивите на влязлото в сила Решение от 11.07.2007г. по гр.д. № 1037/2006г. на Пловдивски апелативен съд, че необходимостта от повторно изграждане на тези щрангове е предизвикана от извършено по-рано от ищеца по нареждане на собственичката прерязване на преминаващите тръби и оставане жилището на ответника без водоснабдяване /поради това на Х. П. е присъдено обезщетение за невъзможността да ползва жилището си/. В същата насока са и показанията на С. Б., според когото ищецът Т., докато е бил наемател на А. Х., е прекъснал тръбите, които ответника е прекарал за вода и канализация. Фактът, че към момента на извършване на самото монтиране на вътрешната тръбна инсталация през 2014г. -2015г. тръбите на първия етаж са били прерязани се потвърждава и от свидетеля С. И., чиято бригада е извършила монтажа. От неговите показания се установява и друго важно обстоятелство, което въззивният съд не е обсъдил, а именно, че ищецът Т. сам е осигурил достъп до помещенията си и чрез свой човек е контролирал извършваните ремонтни дейности.

При съвкупна преценка на посочените доказателства и фактически обстоятелства, необсъдени от въззивния съд, се налага извод, че ответникът е предприел действията по подмяна и преместване на вертикалните клонове на ВиК инсталацията в качеството си на управител на сградата, овластен от съда, както и че от страна на ищеца е дадено съгласие за прокарване на вътрешните ВиК отклонения през имота му, още повече, че липсата на такива са дължи на предходни негови действия, признати за противоправни с влязъл в сила съдебен акт. А при наличие на съгласие за създаване на съответното състояние, собственикът не може иска премахването му, дори то да му създава пречки - в този смисъл е практиката по Решение № 34 от 24.02.2015г. по гр.д. № 5239/2014г. на І г.о. Горното е достатъчно за отхвърляне на предявения иск по чл. 109 ЗС. В допълнение може да се посочи, че в случая ищецът не е изложил твърдения и не е ангажирал доказателства за конкретно ограничаване на правото на собственост, произтичащо от преминаването на ВиК проводите. Въззивният съд е приел, че такива са налице само въз основа на посоченото от вещото лице за възможен шум и влага. А последните биха могли да бъдат преодолени не с премахване на инсталацията /което би лишило от водоснабдяване и канализация имота на ответника/, а с нейното изолиране по начина, посочен от комплексната експертиза - скриване на откритите тръби с двойна стена с въздушна междина, запълнени със звукоизолиращ материал съгласно чл.46, ал.2 Наредба № 4/2005г., така както това е сторено на втория и третия етаж от сградата.

ІІ. В частта по иска за премахване на достроената част от 6 кв.м. в североизточната част на поземления имот с идентификатор ***, решението също е постановено при непълно обсъждане на доказателствата и без да бъдат изяснени съдържащите се в приетата техническа експертиза на в.л. Б. неточности и несъответствия.

Установено е безспорно от писмените доказателства - нотариални актове и скици, че спорната постройка, наречена „барака” в нотариалния акт от 1983г., е изградена от бащата на ответника в периода 1949-1950г. Според скица на имота от 1980г. /л.15 от първоинстанционното дело/ сградата с площ 9 кв.м. е ситуирана навътре от уличната регулационна линия; по същия начин е отразена и в скицата на поземления имот по одобрената кадастрална карта, издадена през 2010г./л.16/ Понастоящем сградата е с площ 15 кв.м. и се намира на уличната регулационна линия /тротоара/. Последното е констатирано както от приетата техническа експертиза, така и при извършени проверки от длъжностни лица на Община Пловдив. През 2017г. за сградата - гараж с идентификатор **** със застроена площ 14 кв.м. е издадено удостоверение за търпимост, в което е посочено, че строежът е изграден преди 07.04.1987г. и е допустим по действащите планове, правила и нормативи към момента на построяването му. С оглед на това е спорно кога е извършено т.нар. удължаване на сградата, което според ищеца е довело до затваряне на един от прозорците в неговото жилище и дали това затваряне води до нарушаване на нормите за осветеност на жилищни помещения.

По отношение първия проблем - кога и от кого е извършено т.нар. удължаване на сградата въззивният съд не е излагал съображения, приемайки го за ирелевантен, доколкото ответникът е собственик на тази сграда и като такъв поддържа соченото фактическо състояние, а това е достатъчно да обоснове пасивната му легитимация по иска по чл. 109 ЗС. Тези мотиви могат да бъдат подкрепени.

Процесуално нарушение е допуснато при обсъждането на заключението на техническата експертиза на в.л. Б., касаещо предизвиканото от сградата закриване на един прозорец и обусловеното от това затъмняване на една от стаите на ищеца. В заключението на в.л. Б. /стр.5 от него, л.144 от делото на районния съд/ е посочено, че в спалнята има два прозореца: единият трикрил, който е откъм улицата и другия двукрил откъм разширения гараж, като именно от последния не влиза дневна светлина. Посочено е също така, че според нормативните изисквания стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните. В случая площта на прозорците в спалнята е 3 кв.м., а площта на стаята е 11 кв.м., т.е. площта на прозорците е 0,27 от площта на помещението; при затваряне на прозореца към гаража, то площта на прозорците е под необходимия минимум. Същевременно, на стр.7 от заключението, л.146 от делото е посочено, че в спалнята на първия етаж, собственост на ищеца, има два прозореца - единият двукрил откъм улицата, а другият също двукрил, който попада в площта на постройката и през него не достига дневна светлина. Към заключението с приложени снимки като на снимката на л.157 е видно, че прозорецът откъм улицата има три крила, а на снимката на л. 158 е видно, че прозорецът откъм гаража е с две крила. В устните обяснения на вещото лице в съдебно заседание на 04.10.2018г. е отразено, че единият прозорец е с три крила, а другият с две крила. Въз основа на тези неточности относно броя на крилата първоинстанционният съд е посочил, че не кредитира заключението в частта, че светлината в тази стая е под необходимия минимум. Този съд е извършил свое изчисление на база посочената площ на прозорците 3 кв.м. и площ на помещението - 11 кв.м., при което е установил, че не е налице нарушение на нормата на осветеност, тъй като трикрилият прозорец откъм улицата осигурява достатъчно осветление. Въззивният съд очевидно не е обърнал внимание на тези мотиви на районния съд, нито е констатирал несъответствието, съдържащо се в заключението на вещото лице. Затова е изтъкнал, че първата инстанция неясно на какво основание приема, че единият прозорец е трикрилен. По този начин съдът не е изпълнил задължението си по чл. 202 ГПК да прецени заключението наред с другите данни по делото и при наличие на съмнение и необходимост от изясняване на обстоятелствата сам да допусне нова експертиза - Тълкувателно решение № 1/2013г., на ОСГТК, т.3

Тъй като въпросът дали е налице нарушение на законовите норми за осветеност на помещенията е от определящо значение за изхода на спора и за да не съществува съмнение при разрешаването му, настоящият състав счита, че по делото е необходимо да бъде изслушано заключение на вещо лице, което категорично да установи какви са двата прозореца на стаята на ищеца, каква е площта им и затварянето на единия прозорец от гаража води ли до нарушаване на нормативните изисквания за осветеност на жилищни помещения.

Горното обуславя отмяна на постановеното въззивно решение по този иск и връщане на делото за ново разглеждане, при което да бъдат събрани доказателства за посочените по-горе обстоятелства.

По разноските.

Производството е по три обективно съединени иска по чл.109 ЗС и разноските следва да се определят въз основа на изхода по всеки от тях. С настоящето решение въззивното решение по единия иск се обезсилва, поради това, че е влязло в сила първоинстанционното решение за отхвърлянето му; вторият иск се отхвърля, а производството по третия иск се връща за ново разглеждане. С оглед на това касаторът има право да получи 2/3 от направените разноски /за защитата по първите два иска, производството по които приключва в негова полза/, а разноските по иска, който се връща за ново разглеждане, ще бъдат определени в зависимост от изхода му. Касаторът Х. П. е направил разноски в настоящето производство в размер на 1200 за адвокатско възнаграждение и 180 лв. за държавни такси или общо 1380 лв. Следва да му се присъдят 920 лв. /2/3 от 1380/. За въззивното производство направените от П. разноски възлизат на 600лв. и от тях следва да му се присъдят 400лв. За първоинстанционното производство той е направил разноски 1400лв. и припадащата се част за двата иска, производството по които приключва, е 933лв. Така, общо дължимата от ищеца Г. Т. стойност на разноските е 2253 лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 110 от 24.01.2020г. по гр.д. № 1393/2019г. на Пловдивски окръжен съд в частта , с която е уважен иск по чл.109 ЗС, предявен от Г. В. Т. против Х. Х. П., за премахване на тръбна инсталация, преминаваща външно по северната фасада на триетажната жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находяща се в [населено място], на [улица]. ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.

ОТМЕНЯ горепосоченото въззивно решение в частта , с която е уважен иск по чл.109 ЗС, предявен от Г. В. Т. против Х. Х. П., за премахване на тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през едно от жилищните помещения на първия жилищен етаж на описаната по-горе жилищна сграда и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 109 ЗС на Г. В. Т. против Х. Х. П. за премахване на тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през едно от жилищните помещения на първия жилищен етаж на триетажната жилищна сграда в [населено място], на [улица] .

ОТМЕНЯ горепосоченото въззивно решение в частта , с която е уважен иска по чл.109 ЗС на Г. В. Т. против Х. Х. П. за премахване на застрояването в североизточната част на поземлен имот с идентификатор № *** в [населено място], на [улица], върху площ от около шест кв.м ., разположено по протежение на регулационната граница откъм посочената улица между жилищните сгради на [улица] 51, посредством което част от поземления имот е включена в застроената площ на съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор **** /стар идентификатор ****/.

ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане в отменената част съобразно указанията в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Г. В. Т., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] да заплати на Х. Х. П. от [населено място], [улица], ет.2 сумата 2253 /две хиляди двеста петдесет и три/ лв., представляваща разноски по делото за трите инстанции по два от предявените три иска.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: