Отговорност при нощно ПТП със скорост, несъобразена с фаровете

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * тайна на съйвещание * непрекъснатост на съдебното заседание * безпристрастен съд * оспорване процесуалната годност на доказателствени средства * липса на случайно деяние * несъобразена скорост * съотношение между несъобразена и неразрешена скорост * поемно лице * свидетелски показания на полицейски служител

Р Е Ш Е Н И Е

№ 381

Гр.София, 03.07.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ПЛАМЕН ДАЦОВ
при секретар Г. ИВАНОВА и

в присъствието на прокурора МАКСИМ КОЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 502/2024 година и за де се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на подс.Х. Д. Д., подадена чрез упълномощените ѝ защитници адв. Р. П. и адв.В. Ц. срещу въззивно решение № 38 от 25.03.2024г., постановено по ВНОХД № 148/2023г. по описа на наказателно отделение, 3 състав, на Апелативен съд- гр. Варна .

В депозираната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Доводите за съществени нарушения на процесуалните правила се мотивират с твърдения за постановяване на първоинстанционната присъда от незаконен състав, с аргументи за липса на мотиви по направени от страна на защитата възражения, както и с възражения срещу процесуалната изрядност на доказателствения материал. Въпреки, че в касационната жалба формално е посочено наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, оплаквания и искания в тази насока не са изложени. Касаторът желае да се отмени решението на въззивната инстанция и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимата Д.- адв.Ц. заявява, че поддържа касационната жалба. Разширява доводите си за наличие на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК с аргументи, че първият съд не е бил безпристрастен, тъй като е демонстрирал негативно лично отношение към него, както и че са нарушени правата на подсъдимата , тъй като е допуснато незаконосъобразно изменение на фактическата и правна рамка на обвинението, а диспозитивът на решението е формулиран неясно касателно приложението на чл.66 НК. Изразява несъгласие и с правните изводи на въззивния съд, че в конкретния казус не може да се приложи разпоредбата на чл.15 НК и деянието да се определи като случайно.

Подсъдимата Д. поддържа аргументите на защитника си.

Частните обвинители В. Б., С. В. Б., К. В. Б., К. В. Д., В. С. С. и повереникът им адв.Й. Д. не се явяват пред касационната инстанция. В изпратено писмено становище изразяват виждането си,че решението на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила.

Представителят на Върховна прокуратура не споделя оплакванията на касатора. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е приложен правилно, а наказанието справедливо индивидуализирано. Подчертава, че всички възражения на защитата са били подробно разгледани, включително и тези срещу състава на първия съд, даден им е изчерпателен отговор, с което въззивната инстанция е изпълнила процесуалните си задължения да мотивира своя акт. Счита, че касационната жалба следва да се отхвърли, а решението да се остави в сила.

С последната си дума подсъдимата моли касационния съд да я оправдае.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 260001/08.12.2022г., постановена по НОХД № 189/19 г. на Окръжен съд Добрич, подс.Т. Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1 б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК , а именно - че на 10.04.2017г. на главен път I-9, в района на километър 35+450, по посока от [населено място] към [населено място] при управление на МПС л.а. „Сеат И.“ с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М. Б.. На основание чл.78а НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв. На основание чл.78а, ал.4 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година.

Подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 ЗДвП.

Със същата присъда окръжният съд е признал подс. Х. Д. за виновна в това, че на 10.04.2017г. на главен път I-9, в района на километър 35+450, по посока от [населено място] към [населено място], при управление на МПС „Пежо“ 306-д с ДК [рег.номер на МПС] е нарушила правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на М. Б., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, във вр. чл. 55, ал.1,т.1 НК е осъдена на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. На основание чл.343г, вр. чл.343 НК подсъдимата е лишена от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца.

Подсъдимата е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушила правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.1 ЗДвП.

Съдът се е произнесъл по въпросите относно веществените доказателства и е осъдил подсъдимите солидарно да заплатят направените по делото разноски.

С решение № 38 от 25.03.2024г. на Апелативен съд- гр. Варна, наказателно отделение -3 състав, постановено по ВНОХД № 148/2023г., присъдата е изменена, като и двамата подсъдими са признати за невиновни и оправдани по първоначално повдигнатите им обвинения да са нарушили правилата за движения по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП. Намален е размерът на наложените им наказания: за подс.Д. на осем месеца лишаване от свобода и осем месеца лишаване от право да управлява МПС, а за подс.Т.Т. глобата е намалена на 1000лв., а лишаването от право да управлява МПС на шест месеца.

Присъдата е изменена и в частта относно разноските, като въззивната инстанция е индивидуализирала размера, който следва да заплати всеки един от двамата подсъдими.

В останалата ѝ част, присъдата на първата инстанция е потвърдена.

Решението на въззивния съд е атакувано пред настоящата инстанция само от подс.Д. и Върховният касационен съд намира жалбата й за неоснователна.

Предвид наведените доводи от защитата на подсъдимата за наличието и на трите основания по чл.348, ал.1 НПК касационната инстанция намира за необходимо първо да вземе отношение по тези, отнасящи се до допуснати съществени процесуални нарушения.

Въпреки желанието на защитата да представи всички свои аргументи в тази светлина, то част от тях касаят обосноваността на въззивното решение. Атакуват се мотивите на въззивния съд да кредитира определени доказателства и се прави различен прочит на доказателствения материал от страна на защитата, като се иска установяване на нови фактически положения. Тези възражения на касатора излизат извън правомощията на касационната инстанция, която се произнася по въпросите относно процесуалната и материална законосъобразност на проверявания акт, както и относно справедливостта на наказанието. В рамките на правомощията по чл.348, ал.1,т.2 НПК касационната инстанция проверява правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съд при събирането, оценката и проверката на доказателствата във връзка с изпълнението на задълженията му за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. За това касационната инстанция намира за необходимо да дефинира въпросите, поставени на обсъждане пред нея в жалбата на подсъдимата, по които има възможност да се произнесе и да изключи тези, излизащи извън компетентността й. В последната група се включват възраженията на касатора относно обосноваността на съдебния акт и достатъчността на доказателствения материал, поради което няма да се разгледат оплакванията за недопускане на доказателствени искания направени от защитата за изследване на биологичен материал наличен на местопроизшествието, както и ще се остави без коментар направения собствен анализ на съдържанието на приетите експертни заключения - на автотехническите експертизи, на комплексните автотехнически, медицински и трасологични, разсъждения относно въпросите за ротацията на тялото на пострадалата, дължината на осветената от светлините на автомобила зона и механизма на произшествието. За пореден път касационният съд ще подчертае, че при липсата на наведени доводи относно процесуална недопустимост на доказателствата и относно вярната им интерпретация, оплакванията на касатора, които засягат единствено волята на съда да оцени като достоверни и достатъчни едни или други доказателства не подлежи на ревизия.

Останалите възражения - за разглеждане на делото от незаконен състав и безпристрастен съд, относно липсата на мотиви към въззивния акт, аргументирани с отсъствие на дадени отговори на възражения на защитата, както и оплаквания за включване в доказателствената съвкупност на опорочени доказателства, са относими към касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. И тъй като всички направени и пред настоящия съд възражения са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, то оплакванията на касатора ще се разгледат като такива срещу аргументацията на съдебния акт и преценката за неговата мотивировка, съобразно изискванията на чл.339 НПК.

Възражението на касатора за разглеждане на делото от незаконен съдебен състав, всъщност се обективира с аргументи за нарушение на чл.259 НПК. Апелативният съд е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни доводи / стр.15-17 от решението/, с които е отхвърлил тезата на защитата, че е нарушена тайната на съвещанието. Безспорно е установено, че след проведеното съдебно заседание на 04.05.2019г. съдебният състав от окръжния съд се е оттеглел на съвещание за постановяване на присъдата си. По уважителни причини, свързани със здравословното състояние на председателя на състава, настъпили в периода между оттеглянето на съдебния състав на съвещание и обявяване на присъдата, последното процесуално действие е било отложено във времето. Страните са били призовани на 19.09.2019г., когато са уведомени за този факт, както и че един от съдебните заседатели, през този период, е взел участие в разглеждане на друго наказателно дело. Очевидно е била нарушена разпоредбата на чл.259 НПК, но окръжният съд е предприел действия по саниране на този пропуск чрез отмяна на съдебните прения и възобновяване на съденото следствие. След провеждането на определени следствени действия, отново е дадена възможност на страните да изразят становището си по доказателствата, по фактическата и правна обосновка на обвинението, да направят своите възражения и искания, предоставена е отново последна дума на подсъдимите и съдът се е оттеглил на тайно съвещание за постановяване на присъдата си. По този начин не само не са накърнени процесуалните права на страните, но е спазено изискването за неизменност на съдения състав и непрекъснатост на заседанието. И това е така, защото важността и значимостта на изискването за непрекъснатост на заседанието не е самоцел, а кореспондира на критериите, които законът поставя за правилното формиране вътрешното убеждение на съда. То следва да се случи след цялостна преценка на доказателствената съвкупност и в близък срок / действително без да е фиксиран такъв/ след приключване на пледоариите и последната дума на подсъдимия, с които се обобщават становището на страните по проведеното съдебно следствие и събрани доказателства, както и по повдигнато обвинение. За това и законът изисква решението на съда, взето след тайно съвещание, да се обяви на страните без членовете на съдебния състав да са участвали в разглеждането на друго дело, с цел максималното им съсредоточаване и концентрация върху основаните въпроси свързани с вината и отговорността на подсъдимия.

Действията на окръжния съд, с които е преодолял допуснатото процесуално нарушение, правилно са оценени от въззивния съд като законосъобразни и забележки към същите не могат да се отправят. При стеклите се обстоятелства - отсъствие поради болест на председателя на състава и участие на съдебен заседател в разглеждането на друго дело, окръжният съд е подходил по начин, гарантиращ в пълна степен правата на страните, съобразявайки се с принципа за непрекъснатост на съдебното заседание и произтичащите от това последици.

Не е пренебрегнато от въззивния съд и възражението на защитника на подсъдимата- адв.Ц., за проявено негативно отношение към личността му, при разглеждане на делото от първия съд. Очевидно така формулирано, оплакването се представя като нарушаващо правото на подсъдимата делото й да се разгледа от безпристрастен съд. Апелативната инстанция подробно и мотивирано е изложила аргументи в унисон с практиката на Европейския съд по правата на човека и на националните съдилища по приложението на чл.6-1 Европейската конвенцията на защита правата на човека, за да отхвърли доводите на защитника. Изследвани са обективните и субективните критерии за оценка на безпристрастността на съда, като касационният съд се солидаризира с крайния извод , че не са налице основания да се констатира неспазване на нито един от двата критерия. И докато възражения по отношение на обективния подход към безпристрастността не са правени, вниманието на съда правно се е съсредоточило върху субективния, като не са констатирани лични пристрастия или предразсъдъци, които да рефлектират негативно върху доверието, което съдът следа да внушава на страните. Възникналото емоционално напрежение между защитника и прокурора, както и между защитника и вещите лица е овладяно от председателя на състава с действия в границите на правомощията му по чл.266 НПК, за да се спази реда в залата и да се гарантира процесуалната дисциплина. Тези факти, отбелязани дори ненужно в мотивите към присъдата не могат да се оценят, както твърди защитника, като проявена тенденциозност, рефлектирала негативно върху правата на подсъдимата и довела до постановяване на необективно съдебно решение.

Относно възражението на касатора за процесуална незаконосъобразност на кредитирани от съдебните инстанции доказателства:

Оспорва се и пред настоящата инстанция коректността на експертните заключения на авто-техническите и комплексни експертизи, като се атакува достоверността на данните, с които са работели, в частност- тези за разстоянието, на което са осветявали фаровете на автомобила на подсъдимата. Твърди се, че са използвани некоректни данни, тъй като автомобилът е бил лошо съхранен и че е била налична хипотетична възможност за интервенция по устройството му. Като следствие се оспорва крайното заключение, че подсъдимата е управлявала автомобила със скорост, която не й е давала възможност да спре в зоната на осветеност на фаровете. Касационната инстанция споделя мотивите на въззивния съд / ст.59 и сл. от решението/, с които възражението е отхвърлено. Освен, че оплакванията за предполагаема външна злонамерена намеса са единствено в сферата на предположенията, не са налице други резонни, логични и обективни доводи, които да ги подкрепят. Констатираните промени по автомобилите, направени в протокола от последващ оглед, проведен от първия съд, са очевидно резултат от изтеклото време, но не следва да се забравя обстоятелството, че необходимите замервания, данните от следствените експерименти и заключения на експертите по въпросите относно техническото състояние на автомобилите неизменна част, от които са и фаровете, данните за осветената зона и др., са получени в резултат на процесуални действия проведени в кратък срок след произшествието / втората половина на 2017г./, няколко години преди преместването на автомобилите за съхранение на второ място / станало 2021г/.

Отново в смисъла на допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в приобщаването на опорочени и процесуално негодни доказателства / в частност веществени доказателства/, са оплакванията на касатора относно автентичността на изследвания тампон от автомобила на подсъдимата. Въпросната автомобилна част е била съпричастна към изводите на съд за начина на прегазване на пострадалата. Упрекът, че съдебните инстанции са направили заключения при неустановени факти за съществуването му, както и при противоречиви данни за изземването му, не се подкрепя от направения от тях доказателствен анализ. Съмненията на защитата относно съществуването на въпросния тампон, подкрепени с твърденията, че въпросната част е заснета на едни снимки при огледа, а на други липсва, са опровергани достатъчно убедително от апелативния съд с хронологията на проведеното следствено действие, изземването на частта и направените с течение на времето снимки. Изводите не подкрепят тезата на защитата за манипулация на доказателства, респективно за грешно и порочно формиране вътрешното убеждение на съда. Не бележи и доказателствена празнота отказа на съда да изиска криптиран вариант на направените при огледа снимки, като гаранция за тяхната автентичност. Същите са приложни на хартиен носител и са били предявени на диск на страните, без всякакви съмнения за вмешателство с достоверността им.

Лишено от основание е твърдението на защитата, че съдът се е позовал на несъществуващи доказателства, за да мотивира своите фактически изводи за наличие на следи от гуми по дрехите на пострадалата. Отказът на защитата да възприеме това обстоятелство не означава, че същото не съществува. Въз основа на надлежни доказателства- трасологична експертиза, а и впоследствие от заключенията на комплексните експертизи, съдилищата са приели за установен факта за наличие на следа от протектора на автомобилна гума от колата на подсъдимата по долнището на спортния анцуг на пострадалата. Така че изводите на съдебните инстанции не са направени произволно, а при спазване процесуалните изисквания за обективност, всестранност и пълнота.

Оплакванията за порочно формиране на вътрешното убеждение на съда се обективират с доводите на касатора, че са кредитирани процесуално недопустими гласни доказателства. Защитата счита, че давайки вяра на показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие полицейски служители, част от които са били и поемни лица при осъществяване на процесуални действия, съдът не е констатирал пристрастност, която лишава свидетелските показания от обективност. Твърденията на касатора не почиват на определени констатации, опорочаващи правдивостта на дадените свидетелски показания , а се извеждат от професионалната ангажираност на полицейските служители, като работещи в “малък провинциален колектив, за който волята на началника му едва ли би била отклонявана, в което и да направление“ / стр. 4 от касационната жалба/.

Поначало, служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, както и с това да са поемни лица при провеждане на следствени действия, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл.118, ал.2 НПК, а за поемните лица действа и изричната разпоредба на чл.118, ал.1 НПК. Евентуалната им заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива. Така че, показанията на полицейските служители, възприели информация, която е от значение за правилното решаване на делото или даващи сведения за провеждането на определено следствено действие, тъй като са били ангажирани като поемни лица, не могат да бъдат игнорирани само защото тези факти са им станали известни във връзка с изпълнявани от тях служебни задължения. Депозираните показания са надлежен доказателствен източник, а съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите доказателства по делото. Отделен е въпросът за тяхната доказателствена достоверност, което е оценка, различна от тази за процесуалната им годност. Пътнотранспортното произшествие по настоящото дело се е случило в късните часове на денонощието, между две населени места и е съвсем обяснимо присъствието на полицейските служители от най-близкото полицейско управление, както и включване на всички техни колеги дори тези, които не са били на работа, с оглед създалата се сложна пътна обстановка. Съдебните инстанции са били достатъчно критични към показанията на всеки свидетел, без значение на неговата служебна ангажираност. Отсъствието на други доводи, които да компрометират показанията им, освен възраженията на касатора, че са полицейски служители, не прави оплакването основателно и споделяемо.

Атакувайки процесуалната годност на доказателствените източници, касаторът оправя критики и към извършения със закъснение оглед на труп и отсъствието на експерт-медик при огледа на местопроизшествието. Действително, разпоредбата на чл.156, ал.2 НПК предвижда, че при необходимост при огледа присъства и вещо лице или специалист технически-помощник, а чл.157 НПК изисква огледът на труп да се извърши по възможност на мястото, където той е открит, в присъствие на вещо лице-съдебен медик или друг лекар. На огледа на местопроизшествието и впоследствие на огледа на трупа в болницата, не е присъствал експерт, като по този начин е допуснато нарушение на цитираната процесуална разпоредба. За да даде отговор на възражението на защитата, въззивният съд правилно е направил анализ на посочените пропуски през призмата на тяхната същественост. И това е така, защото описаното действие и възражения срещу начина на извършването им имат смисъл ако се установи порочност, компрометираща крайните изводи относно факта на смъртта на пострадалата, причините довели до това, както и относно локализацията и характера на констатираните увреждания. А подобни съмнения и дефицити не се констатират.

Относно възражението за липса на мотиви към съдебния акт.

Касационната инстанция не може да се съгласи с оплакването на касатора, че възраженията, които е имал срещу постановената присъда на окръжния съд не са били разгледани от апелативния съд, както и че други са били перифразирани по начин, лишил ги от вложения в тях смисъл. Въззивният съд не е избегнал отговора на нито един поставен от защитата въпрос и съдържанието им не е променено. Доводите, които са изложени в мотивите на решението кореспондират на поставените на обсъждане проблеми, а именно – за оценката дадена от съдилищата за движението на пострадалата по пътното платно и съпричиняването на резултата, за неучастието на подсъдимите в огледи и следствен експеримент, проведени на ДП, доводите срещу начина на измерване на осветеното от фаровете разстояние, срещу начина на съхранение на автомобилите, участвали в инцидента, намирането на веществени доказателства в района на произшествието / тампон от колата на подсъдимата и част от дреха на пострадалата/ и запазването им преди и по време на огледа, възраженията , свързани с вероятността друг да е прегазил тялото на пострадалата. Касационната инстанция не установява пропуски, които да опорочат съдения акт до степен, приемайки липса на мотиви към същия. Отговорите, които апелативният съд е дал очевидно не удовлетворяват защитата, но това не лишава съдебното решение от мотиви.

Може да се обобщи, че основните и значими по делото факти, са изяснени въз основа на коректно интерпретирани, процесуално допустими доказателства -установен е механизмът на произшествието, в което са участвали два автомобила- този на подс.Т. и на подс.Д., индивидуализирани са уврежданията, които са причинени на пострадалата при първоначалния сблъсък с автомобила на подс.Т. и тези, получени след прегазването на тялото от автомобила на подс.Д.. Разграничени са телесните повреди, причинени от първия подсъдим, покриващи критериите на средна телесна повреда и тези от подсъдимата – в резултат на преминаване през тялото на пострадалата и премазване на главата и тялото й, докато е била жива, безспорно довели до увреди, несъвместими с живота.

Не е останал извън вниманието на апелативния съд въпросът за осветената от фаровете зона пред двата автомобила, за спецификата на пътната обстановка, като са съпоставени данните от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите с обективните находки, отразени в протоколите за оглед, следствените експерименти и в заключенията на експертизите.

Материалният закон е приложен правилно с ангажиране наказателната отговорност на подс.Д. за извършено престъпление по чл. чл. 343, ал. 1 б. „в“, вр. чл.342, ал.1 от НК при допуснато нарушение на чл.20, ал.2, пр.1 ЗДвП. Управлението на автомобила с несъобразена с пътните условия скорост и по- конкретно с видимостта, недаваща възможност да се спре в границите на осветената от фаровете зона, е поставило подсъдимата в невъзможност да забележи лежащата на платното жена и е довело до прегазването й. Конкретиката на случая законосъобразно е мотивирал въззивния съд да очертае точно правната рамка на обвинението, по което подс.Д. е призната за виновна, като същата е оправдана за това да е нарушила правилата за движение по пътищата съобразно чл.20, ал.2 пр.2 ЗДвП. Не са нарушени правата на подсъдимата, както се твърди в допълнението към касационната жалба, тъй като съдът не е излязъл от фактическата рамка на обвинението, не е приемал нови факти, които да са останали неизвестни за подсъдимата, нито е приложен закон за по-тежко наказуемо престъпление. В случая не е налице хипотезата на изменение на обвинението съгласно чл.287 НПК /което принципно и не може да се осъществи в рамките на въззивното производство /. Действията на втората инстанция са в рамките на правомощията по чл.337, ал.1,т.2 НПК и са закономерна последица от правилното и прецизно приложение на материалния закон изцяло в полза на подсъдимата.

Не са налице основанията за дефиниране на деянието, като случайно по смисъла на чл.15 НК. Законодателят изключва виновността при извършване на едно деяние, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Формата на вина в настоящия случай изисква подсъдимата да не е предвиждала настъпването на обществените опасните последици, но да е била длъжна и да е могла да ги предвиди. Задълженията й произтичат от правилата за движение по пътищата, които тя е следвало да спазва, а разпоредбата на чл.20, ал.2,изр.1 ЗДвП я задължава да избира скорост на движение съобразена с пътната обстановка и в частност с намалената видимост през нощта, така че да може да спре при всяко предвидимо препятствие. След като подсъдимата е управлявала автомобила си със скорост, несъобразена с тези условията на видимост, непозволяваща й да спре в зоната на осветеност от дългите светлини на фаровете, то тя се е поставила сама в невъзможност да предотврати съставомерния резултат.

Неотносими са към настоящата преценка доводите на защитата, че подсъдимата е управлявала колата с разрешена за пътния участък скорост. Обвинението, което ѝ е повдигнато не е за нарушение на чл.21 ЗДвП дефиниращо стойностите на разрешените скорости, а за такова по чл.20 ЗДвП, в рамките, на което се поставя изискване за управление на МПС със съобразена скорост при предвидимите опасности, изброени в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП. Липсата на адекватно съобразяване от страна на подсъдимата с параметрите на осветеност пред автомобила и съотносимостта му към избора на скорост, даващ възможност да се спре в тези граници, обуславя причинната връзка с настъпилия резултата и респективно -съставомерността на поведението й.

Защитата неоснователно изразява недоволство от начина, по който е формулиран диспозитива на решението на апелативната инстанция и го оценява като създаващ неяснота относно начина на изтърпяване на наказанието и дори влошаващо процесуалното положение на подсъдимата, тъй като не е обективирана волята на съда относно приложението на института на условното осъждане. Изменението, което е направено с въззивното решение, в частта относно наказанието / то касае и двамата подсъдими/ е съобразено със сезиращите апелативната инстанция документи / жалби на подсъдимите/, като очевидно не е пренебрегната забраната за reformatio in pejus, каквито опасения има защитата. В наказателно правната част въззивният съд е коригирал единствено размера на наложеното наказание на подс.Д. / и на подс.Т./, като е намалил срока на наказанията лишаване от свобода от 1г. и 6 месеца на 8 месеца и на лишаване от право да управлява МПС- на 8 месеца. Произнасянето относно приложението на института на условното осъждане и продължителността на изпитателния срок е илюстрирано с постановеното потвърждаване на първоинстанционната присъда в останалата ѝ част, която включва и решението на първата инстанция да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, определено на подс.Д. за срок от 3 години.

Може да се обобщи, че възраженията на касатора, относно наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК не се споделят. Дори и да са налице някои процесуални пропуски, те не внасят неяснота по отношение на извършените съдопроизводствени действия, нито правят неразбираема или неточна волята на съда в процеса на проверка и оценка на доказателствата относими към установяване на правно значимите факти и материално - правната им оценка.

Защитата не излага аргументи в подкрепа на формално направеното възражение относимо към касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Такива не се откриват в допълнението към касационната жалба, нито се развиват устно в съдебно заседание пред настоящия съд, поради което настоящата инстанция не ще изложи доводи в тази насока.

Предвид гореизложеното настоящият съд намира жалбата на подсъдимата Х. Д., подадена чрез защитниците й, за неоснователна. Не са налице сочените касационни основания водещи до отмяна на решението на апелативния съд и същото следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 38 от 25.03.2024г., постановено по ВНОХД № 148/2023г. по описа на наказателно отделение,3 състав на Апелативен съд- гр. Варна.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.