Изисквания за индивидуализация на имотите и вещите в искова молба за делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 68

гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4316 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба на А. С. З., чрез адвокат И. Й.-Т., подадена срещу решение № 260233 от 3.07.2021 г. по гр. д. № 315/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260219 от 21.12.2020 г. по гр. д. № 890/2018 г. на Районен съд – Костинброд.

С потвърденото първоинстанционно решение е допуснато да се извърши съдебна делба между П. В. П. и Р. С. П., при квоти с общ дял от 10/12 ид. ч., и А. С. З., при квоти и дял от 2/12 ид. ч., на следния недвижим имот, находящ се в землището на [населено място]: УПИ **, с площ от 467 кв. м, от кв. 6 по плана на [населено място], [община], област С., при граници и съседи съгласно актуална скица: от три страни [улица], заедно с построена в имота двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м, с обособени приземен етаж и тавански полуетаж, представляваща търпим строеж съгласно § 16 ЗУТ, видно от удостоверение № АБ-У-2717/13.10.2008 г., издадено от Община Костинброд, заедно с всички други подобрения и приращения в имота, както и на движимите вещи в сградата (изброени, с посочена стойност).

Въззивният съд е посочил в решението си, че делото е инициирано от П. В. П. и Р. С. П., в качеството им на законни наследници, за допускане до делба на съсобствените недвижим имот и движими вещи, останали в наследство от С. Е. П., починал на 4.03.2017 г.

Приел е за безспорно установено, че П. е преживяла съпруга, а останалите съделителки са дъщери на наследодателя, както и че с договор за продажба на недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС от 28.10.2016 г. С. П. и Т. К. са закупили УПИ ** с площ от 467 кв. м в кв. 6 на [населено място], [община], без построените в имота сгради, собственост на купувачите. Сградата на наследодателя била построена въз основа на безвъзмездно преотстъпване на право на строеж върху държавен парцел от баща на син (нот. акт № 104, том І, от 18.04.1983 г.). С нот. акт № 115, том І, рег. № 1131, д. № 105, на 15.05.2017 г. Т. К. и съпругът й продали на П., А. и Р. собствената си 1/2 ид. ч. от имота, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м.

Въззивният съд е визирал, че по указание на Районен съд - Костинброд са били описани подробно движимите вещи (мебели, битови уреди, килими и пр.), с посочване на конкретното помещение, в което се намират. Съгласно съдебно-техническата експертиза е установено, че застроената площ на двуетажната сграда е 80.42 кв. м (т.е. е налице отклонение „плюс“ 42 см от документа за собственост и 92 см от твърдяната от А. З. площ - 79.50 кв. м), като по становище на съда това по никакъв начин не накърнява правата на последната. Във връзка с оплакването във въззивната жалба за липса на индивидуализация на вещите-предмет на делбата Софийски окръжен съд е посочил, че в молба вх. № 262981/28.10.2020 г. А. З. изрично е признала, че „вещото лице правилно е описало наличните в дворното място имоти“. Намерил е, че в мотивите на атакуваното решение съдът детайлно е описал всички движими вещи и недвижимия имот, както и обстоятелството, че движимостите са в държане на П. П. и Р. П., на основание чл. 344, ал. 1, изр. второ ГПК. Приел е, че съдържанието на документите за собственост на недвижимите имоти е възпроизведено дословно при описанието на последните; в диспозитива на първоинстанционното решение недвижимият имот и движимите вещи са изчерпателно описани и индивидуализирани. Визирал е, че първоинстанционният съд е допуснал делба при квоти 10/12 ид. ч. за Р. П. и П. П. и 2/12 ид. ч. за А. З., което не накърнява квотата на последната на законен наследник, при положение, че придобиването на недвижимия имот в режим на СИО е безспорно, а относно движимите вещи „обикновена покъщнина“ не са наведени никакви твърдения, обуславящи извод, че те са били индивидуална собственост на наследодателя.

Жалбоподателката счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага, че делбените недвижими имоти и движими вещи не са индивидуализирани; липсва произнасяне по отношение на съществуващите в имота второстепенни сгради; описаната фактическа обстановка е непълна и неясна; на ищците е определена обща квота от съсобствеността; неправилно са определени квотите на страните по отношение на движимите вещи; налице е произнасяне свръх петитум по отношение квотите на ищците.

Останалите страни оспорват касационната жалба.

С определение № 138 от 5.04.2022 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК – за проверка евентуалната недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба.

За проведеното открито съдебно заседание А. З. депозира писмена молба, съгласно която поддържа касационната си жалба и моли същата да бъде уважена.

Ответниците по жалбата, представлявани от адвокат С. К., молят жалбата да бъде оставена без уважение.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:

Производството за делба е особено исково производство, за което в ГПК са създадени особени правила (чл. 341 – чл. 355 ГПК). Извън уредените в закона специфики, делбеното производство се развива по общите правила на исковия процес.

Исковата молба, с която се инициира съдебната делба, следва да отговаря на определени законови изисквания. Ищецът следва да твърди, че съществува съсобственост, да посочи фактите, от които тя произтича, а когато произтича от наследяване - да посочи кои са наследниците и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост. Недвижимите имоти, чиято делба се иска, следва да бъдат описани по тяхното местонахождение, вид, граници и площ според актуалния им териториалноустройствен статут. Когато за съответната територия има одобрена кадастрална карта, в исковата молба следва да се посочи идентификаторът на имота, а когато той е урегулиран – индивидуализиращите белези по заварения от ЗУТ регулационен план или по одобрения при действието на ЗУТ подробен устройствен план. Когато имотът се намира в територия, за която няма одобрена кадастрална карта, индивидуализацията се извършва в зависимост от неговото местоположение и според действащите планове за съответния вид територия. Когато предмет на делба е застроен имот, ищецът следва изрично да уточни дали иска делба и на съществуващите в имота сгради, като посочи техните индивидуализиращи белези; ако възникне спор за наличието на съсобственост на някой от обектите в сградата, тогава е необходимо да се посочат индивидуализиращите белези и на тези обекти. Когато предмет на делба са движими вещи, всяка от тях също следва да бъде индивидуализирана чрез пълно и точно описание, като за вещите-предмет на техниката това описание включва марка, модел, година на производство, по възможност – фабричен номер, и др., а за останалите движими вещи – материалът, от който са изработени, формата, големината, цветът и всички други белези, които са необходими и достатъчни, за да бъдат отграничени от други вещи от същия вид. Изискването за подробно описание на делбените имоти съгласно тяхното актуално състояние е от значение в три насоки – за точното определяне предмета на делбената маса; за оповестителното действие на вписването на исковата молба за делба и решението по извършване на делбата (чл. 114, б. „в” и чл. 115, ал. 1 и ал. 4 ЗС; чл. 62, ал. 1, т. 5 ЗКИР), и за прецизното съдържание на решението по допускане на делбата, съответно – решението по извършване на делбата, което представлява документ за собственост. С исковата молба следва да бъдат представени и съответните доказателства относно съществуването на съсобствеността (чл. 341, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК).

Ако исковата молба не отговаря на горните изисквания, същата е нередовна и съдът е длъжен да даде точни и ясни указания за отстраняване на нередовността. Когато последната е констатирана от въззивния съд, той оставя исковата молба без движение и дава нарочни указания (т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС). Указанията се дават на страните, доколкото в делбения процес съделителите имат качеството едновременно на ищци и ответници.

В горния смисъл е практиката на ВКС, напр.: решение № 131/4.11.2015 г. по гр. д. № 2393/2015 г., ІІ г. о., решение № 195/29.01.2018 г. по гр. д. № 5301/2016 г., І г. о., решение № 60104/26.11.2021 г. по гр. д. № 272/2021 г., ІІ г. о. и др., която напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

В случая в исковата молба и впоследствие не е изложено ясно на кои вещи се иска делба - не са описани другите „подобрения и приращения в имота“, предвид спора по делото между страните какви съсобствени постройки има в процесния УПИ; движимите вещи не са описани по начин, който да ги индивидуализира; не става ясно как точно, от какви факти е възникнала съсобствеността за движимите и недвижимите вещи, като е налице и противоречие между изложените твърдения в исковата молба (сочещи единствено наследяване по закон) и представените доказателства (относно наличието и на други придобивни основания).

Не е представен акт за брак между С. Е. П. и П. В. П., ако се твърди придобиване в режим на съпружеска имуществена общност за част от вещите. Предвид доказателствата за възмездно придобиване от страна на А. З. на идеални части от делбените недвижими имоти, не става ясно дали по време на придобиването същата е била в брак и дали не е закупила идеални части от недвижимите имоти в режим на СИО, при което по делото би следвало да участва още един съделител (за П. П. и Р. П. са представени декларации за семейното им положение към датата на сделката – 15.05.2017 г.).

Тъй като в случая въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, той е постановил недопустимо решение. Това обуславя обезсилване на въззивното решение и връщане на делото за ново произнасяне от друг състав на Софийския окръжен съд.

При новото разглеждане на делото съдът следва да остави исковата молба без движение и да даде указания за отстраняване на горните пороци.

При постановяване на решението си същият следва да съобрази разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, съгласно която с решението за допускане на делбата се посочва частта поотделно на всеки съделител, както и кой от съделителите държи движимите вещи.

Въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящото производство, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260233 от 3.07.2021 г. по гр. д. № 315/2021 г. на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: