Собственост по давност върху кантора и отговорност на бивш наемател

Текстът на акта

Ключови фрази

1

12

12

Р Е Ш Е Н И Е
№ 769
София, 19.12.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове : ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 617 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“, гр. София (КС „НСТПК“, гр. София), срещу решение № 5424 от 25. 10. 2023 г. по в. гр. д. № 6237/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, III-В състав, потвърждаващо решение от 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 29081/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, с което са отхвърлени предявените от КС „НСТПК“ против К. Й. Б. искове с правно основание чл. 108 ЗС – за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик, на основание придобивна давност, на кантора № ***с идентификатор ***по КККР на [населено място], находяща се на трети етаж в сградата на ЕС „Т.“, северозападно изложение, с площ от 28, 42 кв.м., с адрес [населено място], [улица], вх.***, ет. 3 и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху преградена реална част от 13 кв.м. от описания обект и с правно основание чл. 59 ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6879 лв. обезщетение за неоснователно ползване, в периода месец април 2013 г. – месец април 2018 г., на преградената реална част от 13 кв.м. от описания обект.

Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички ангажирани от ищеца писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, неуважаване на доказателствени искания, направени пред въззивния съд в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК, несъобразяване с ТР № 11/2012 г. при преценка доказателствената стойност на представения от ищеца констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Поддържа се и необоснованост на изводите на въззивния съд, както и противоречие с материалния закон – чл. 68, 69 и 79 ЗС. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответника К. Й. Б., с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по един процесуалноправен и два материалноправни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението:

Първият въпрос касае задължението на въззивния съд, при постановяване на решението, да обсъди всички представени от страните писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факти, както и да прецени и анализира всички относимите към спора обстоятелства, установени по делото. На въпроса е даден положителен отговор в мотивите към точка 2 на ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Приема се, че макар второинстанционното производство да е уредено като ограничено въззивно обжалване и да са предвидени ограничения на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, тези му особености не променят основните му характеристики на въззивно производство, имащо за непосредствена цел повторно разрешаване на материалноправния спор, което изисква установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и подвеждане на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Затова, при постановяване на решението въззивната инстанция е длъжна, при отчитане особеностите на въззивното производство, да обсъди всички представени от страните писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факти, както и да прецени и анализира всички относимите към спора факти, установени по делото.

Вторият и третият въпрос също са обсъждани в практиката на ВКС - както в мотивите към цитираното от касатора ТР № 1/6. 08. 2012 г. по т. д. № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, така и в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения. Приема се непротиворечиво, че фактическата власт върху имот, установена на основание договор за наем, е държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а не владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, тъй като наемателят държи имота за сметка на собственика-наемодател. Наемателят би могъл да трансформира държането във владение, но трябва да демонстрира по отношение на собственика промяната в намерението си – да свои имота. Прекратяването на договора за наем от наемателя няма за последица прекъсване на придобивния давностен срок за наемодателя, тъй като изявлението за прекратяване на облигационното правоотношение не е сред основанията за прекъсване течението на придобивния давностен срок, предвидени изчерпателно в разпоредбата на чл. 116 ЗЗД, приложима на основание чл. 84 ЗС,.

По основателността на касационната жалба.

Предявеният иск по чл. 108 ЗС е основан на придобивна давност. Твърди се в исковата молба, че процесната кантора е владяна от Общ съюз на трудовопроизводителни и земеделски кооперации (ОС на ТПЗК), чийто правоприемник е ищецът, в периода 1951 г. – 1971 г. През 1971 г. ОС на ТПЗК, преименуван на Централен съвет на ТПК (ЦС на ТПК), се влива в Централен кооперативен съюз (ЦКС), който придобива цялото имущество и продължава да осъществява владение върху кантората, отдавайки я под наем. През 1991 г., на основание пар. 1, ал. 1 ДР ЗК (отм.) , собствеността върху процесната кантора е възстановена по силата на закона на ЦС на ТПК,чийто правоприемник е ищецът, който сключва наемни договори със заварените наематели, включително и с ответника – през 1997 г. През 2000 г. ищецът продал процесната кантора на адвокатите А. В. Л. и И. И. Б.. С влязло в сила съдебно решение е отхвърлен предявен от А. Л. и И. Б. против К. Б. иск по чл. 108 ЗС, за спорните 13 кв.м. от процесната кантора, основан на договор за покупко-продажба. През 2010 г. А. Л. и И. Б. продали кантората на Кооперация „ВПК Импулс-21“, гр. София, която в същия ден, с договор за замяна, прехвърлила собствеността отново на ищеца КС „НС на ТПК“. Твърди се, че ищцовата кооперация или нейни праводатели са владели процесната кантора от 1951 г. до предявяване на иска на 21. 09. 2018 г., включително и в периода 2000 – 2010 г. (и след разпоредителните сделки), поради което към предявяване на иска на 9. 05. 2018 г. е придобила правото на собственост по давност Ответникът е бил държател, а не владелец на процесната кантора. Размерът на претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 59 ЗЗД е заявена за 60 месеца, по 160 лв. месечно, считано от април 2013 г. до април 2018 г. включително, в размер общо на 9600 лв.

С отговора на исковата молба ответникът К. Б. е направил възражение за недопустимост на производството по делото поради разрешаване на спора за собственост със сила на пресъдено нещо с влязло в сила решение, постановено по предявения от И. Л. и И. Б. против К. Й. Б. иск по чл. 108 ЗС, което разпростира силата на пресъдено нещо и по отношение на ищеца по настоящото дело. Твърди, че владее кантората от 1995 г., поради което е било невъзможно придобиването й по давност от ищеца. Оспорва твърдението на ищеца за осъществявано владение върху имота. Не прави възражение за изтекла в негова полза придобивна давност.

По делото е установено, че през 1919 г. е учреден и вписан в Търговския дружествен регистър Съюз на занаятчийските производителни кооперации, като обявлението на Софийския окръжен съд е обнародвано в ДВ, бр. 97/1919 г.

В мотивите към решение от 19. 05. 2004 г. по гр. д. № 45000509/2003 г. по описа на СРС, 45 състав е прието, че съгласно разпределителен протокол № 56/30. 01. 1936 г. на ОС на собствениците на ЕС „Т.“, [населено място], [улица] стая № ***със западно изложение към вътрешния двор и площ от 28, 43 кв.м. е разпределена на Българска търговска банка, а останалите стаи № № ***, ***, ***, ***, ***, ***са разпределени на Съюза на занаятчийските и професионални сдружения в България. Прието е, че сградата „Търговски дом“ е построена при действието на Наредбата-закон за етажната собственост /отм./, според разпоредбата на чл. 4 от който правото на собственост върху отделните обекти в сградите се придобива след делба, извършена с нотариална заверка на подписите. В случая няма данни да е извършена делба относно описаните кантори, сред които и процесната кантора № ***.

През 1949 г. е приет Закон за учредяване на Фонд за подкрепа и грижи за българските занаятчии – ОЗИПС (обн. ДВ, бр. 7/28. 02. 1949 г.), със статут на юридическо лице. По силата на чл. 5 от закона, всички имоти на занаятчийските и полузанаятчийски професионални сдружения и тези на отделните и със същите цели фондове и фондации при поделенията на Общия занаятчийски и професионален съюз преминават в собственост на фонда от влизане на закона в сила.

През 1950 г., с Указ на Президиума на НС, обнародван ДВ, бр. 269/1950 г., се одобрява решението на разширения пленум на ЦКС за отделяне на трудово-производителните и занаятчийски кооперации от ЦКС и обособяването им в Общ съюз на трудово-производителните и занаятчийски кооперации (ОС на ТПЗК), преименуван на Централен съюз на ТПК през 1953 г. В чл. 5 от указа е посочено, че ТПЗК престават да членуват в РКС и в ЦКС, а имуществата и фондовете им се прехвърлят на ОС на ТПЗК, като протоколът за предаване на имуществото замества нотариален акт.

По силата на Разпореждане на Министерски съвет № 241/21. 05. 1951 г. и Указ за отмяна на Закона за прехвърляне фонд „ОЗИПС“ към Общия съюз на трудово-производителните занаятчийски кооперации на Президиума на НС(обн. ДВ, бр. 43/29. 05. 1951 г.), фондът за подкрепа и грижи за българските занаятчии – ОЗИПС, с всички права и задължения, с цялото си имущество, се прехвърля към ОС на ТПЗК.

През 1971 г. ОС на ТПЗК се прекратява и влива в ЦКС, което поема цялото имущество на ОС на ТПЗК.

Представено е удостоверение № 11/24. 02. 1971 г. на домоуправителя на ЕС „Търговски дом“ [улица], в партидната книга на Домсъвета кантори № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***са записани като собственост на ЦС на ТПК, както и че ЦС на ТПК участва в общите разходи на етажната собственост с полагаемата му се част.

Съгласно удостоверение изх. № 26-00-25/211 от 98. 12. 2019 г., издадено от председателя на ЦКС, при сливането на ЦКС и ЦС на ТПК имуществото на ЦС на ТПК е преминало в собственост на ЦКС, включително 8 бр. кантори, собственост на ЦС на ТПК, находящи се в Т., [населено място], [улица], вх. ***, ет. 3, под № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***. При отделянето на ЦС на ТПК от ЦКС през 1988 г. канторите са върнати от ЦКС на ЦС на ТПК, но ползването на канторите от ЦКС е продължило по силата на сключените договори за наем до формалното подписване на протокола от 26. 12. 1995 г. Наемател на кантора № ***е бил адв. К. Б.. Посочено е, че поради изгубване или унищожаване на документите, издадени преди повече от 40 години, не може да бъде представен изискания от съда протокол за предаване на имуществото от ЦС на ТПК на ЦКС през 1971 г.

Представено е удостоверение № 11/24. 02. 1971 г. на домоуправителя на ЕС „Търговски дом“ [улица], в партидната книга на Домсъвета кантори № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***са записани като собственост на ЦС на ТПК, както и че ЦС на ТПК участва в общите разходи на етажната собственост с полагаемата му се част.

През 1971 г. е издадено и удостоверение № 2875/7. 04. 1971 г. от Благоевски РНС относно пазарната цена на процесните кантори в Търговски дом № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

На 26. 12. 1995 г. е подписан протокол между представители на ЦКС и ЦС на ТПЗК, с който ЦКС предоставя на ЦС на ТПЗК собствеността върху кантори № № ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***, находящи се в Търговски дом – София, вход от [улица].

Представени са и удостоверения изх. №№ 9/15. 07. 1996 г. и от 20. 07. 1999 г., издадени от председателя на ЕС „Търговски дом“, в които е посочено, че до 1971 г. ЦС на ТПК е вписан като собственик на 8 бр. кантори с номера ********. От 1971 г. до 1995 г. същите се водят на ЦКС. От 1996 г., въз основа на протокол от 26. 12. 1995 г., са записани като собственост на ЦС на ТПК. ЦС на ТПК, както и ЦКС, като собственици на канторите, са участвали в общите разходи на етажната собственост с полагаемата им се част.

На 02. 01. 1997 г. е сключен договор за наем между ЦС на ТПК и К. Б. относно преградени 13 кв.м. от кантора № ***, за срок от една година считано от 1. 01. 1997 г. Със същия договор наемателят се е задължил да заплати на наемодателя и сумата 19890 лв. наем за ползване на обекта през изтеклата 1996 г., в срок до 31. 01. 1997 г.

На 10. 03. 1998 г. е сключено споразумение към договора от 2. 01. 1997 г. между ЦС на ТПК и ответника К. Б., с което страните са постигнали съгласие, че остатъкът за доплащане на наема за 1997 г. е в размер на 48, 62 лв.

С писмо вх. № 113/30. 03. …/година не се чете/ от К. Б. до ЦС на ТПК ответникът е заявил, че не би могъл да изпълни паричното задължение по споразумението от 10. 03. 1998 г. поради непредставяне от наемодателя на оригинални документи, доказващи собствеността на ЦС на ТПК върху кантората. Посочено е, че протоколът от 1995 г. няма стойност на документ за собственост. Заявено е, че ако до един месец наемодателят не представи документ за собственост, наемателят ще счита подписания между страните договор за наем за недействителен, а платените по договора 57180 лв. – като недължимо платени.

Според показанията на свидетеля А. В., който от 1991 г. до 2003 г. е бил зам. председател на ЦКС, процесните кантори са били на ЦС на ТПК, след вливането на последното в ЦКС са придобити от ЦКС и след 1991 г. са върнати на ЦС на ТПК. Същите са били на един етаж, с общ надпис. До 1995 г. наемите от канторите са събирани от ЦКС, а след подписване на протокола между ЦКС и ЦС на ТПК през декември 1995 г. – от ЦС на ТПК. След 1995 г. ЦКС няма отношение към тези кантори. Според показанията на свидетеля на ищеца Б. С., роден 1950 г. (към провеждане на разпита е бил на 69 г.), процесните кантори са ползвани от ЦС на ТПК като канцеларии. Още от ученик свидетелят редовно посещавал канторите, тъй като баща му бил счетоводител в съюза на ТПК. Знае, че същите помещения са върнати на ЦС на ТПК от ЦКС. Влизал е в помещенията. Счетоводството се помещавало в най-голямата стая, която е преградена и която, според свидетеля, е предмет на спора. Още стои общият надпис за всички помещения.

От показанията на свидетелката на ответника М. А. се установява, че същата познава ответника от 1994 г. – 1995 г., тъй като работела в сградата на Търговския дом. Питала е ответника дали плаща нещо за кантората. Не е виждала ответникът да плаща нещо за ползването. От показанията на свидетелката К. Т. се установява, че същата познава ответника от около 1995 г. – 1996 г. През 2-3 месеца посещава кантората. Не е виждала други хора да претендират наем, не е чула и разбрала да е плащал наем, не й е известно някой да е имал претенции към имота и е останала с впечатление, че ответникът е едноличен собственик на кантората. Ответникът никога не й е казвал, че е плащал наем.

С н.а. № 70/30. 08. 1999 г. НС на ТПК е признат за собственик по давност на процесната кантора № ***.

С н.а. № 162/18. 12. 2002 г. НС на ТПК продава процесната кантора на А. В. Л. и на И. И. Б..

С решение от 19. 05. 2004 г. по гр. д. № 45000509/2003 г. на СРС, 45 с-в, влязло в сила на 13. 06. 2008 г., е отхвърлен предявен от А. В. Л. и И. И. Б. против К. Й. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно кантора № ***, основан на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №№ 162/18. 12. 2002 г.

С н.а. № 88/21. 07. 2010 г. А. Л. и И. Б. продават кантората на Кооперация „ВПК Импулс 21“, гр. София, а с н.а. № 89/21. 07. 2010 г. Кооперация „ВПК Импулс 21“, гр. София, и КС „НС на ТПК“ сключват договор за замяна, с който на ищеца се прехвърля собствеността върху процесната кантора.

Средната пазарна цена за ползване на обособените 13 кв. м. от кантора № ***в периода април 2013 – април 2018 г. възлиза на 6861 лв., според заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице А. Х..

При тези данни въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като не е доказано упражнявано от ищеца непрекъснато, явно, спокойно, постоянно и несъмнително владение в срока по чл. 79, ал. 1 или ал. 2 ЗС и придобиването му по давност. Не е доказано владение от 1971 г. до 1991 г., тъй като няма данни обектът да е бил собственост на фонда за подкрепа и грижи за българските занаятчии „ОЗИПС“ и да е придобит по правоприемство от ОС на ТПЗК. Дори да се приеме, че ищецът е осъществявал владение върху имота от 1991 г. до 1998 г., чрез наемателя К. Б., то през 1998 г., с изпращането на писмо вх. № 113/30. 03. …/година не се чете/ от К. Б. до ЦС на ТПК, това владение е прекъснато и е установено владение върху обекта от К. Б. – писмото обективира заявена промяна в намерение на ответника да престане да държи имота за наемодателя. След 1998 г. и до предявяване на иска имотът е владян от ответника. Изводът на нотариус И. Д., обективиран в н.а. № 70/1999 г., издаден по обстоятелствена проверка, за придобито от ищеца право на собственост по давност, е оборен от събраните по делото доказателства. Затова не би могло да се приеме, че към предявяване на иска ищецът е бил придобил собствеността върху процесния имот по давност. Неоснователността на иска по чл. 108 ЗС предпоставя отхвърляне и на иска по чл. 59 ЗЗД.

Решението е допустимо.

Неоснователен е доводът на ответника по иска за недопустимост на производството, тъй като с влязло в сила решение от 19. 05. 2004 г. по гр. д. № 45000509/2003 г. на СРС, 45 с-в, влязло в сила на 13. 06. 2008 г., е отхвърлен предявен от А. В. Л. и И. И. Б. против К. Й. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС относно кантора № ***, основан на договор за покупко-продажба, сключен с н.а. №№ 162/18. 12. 2002 г. Ищецът е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като е последващ приобретател на имота от Кооперация „ВПК – Импулс 21“, на основание договор за замяна от 21. 07. 2010 г., а прехвърлителят по сделката е придобил имота от А. Л. и И. Б. на 21. 07. 2010г. Настоящият иск обаче е основан не на договор за покупко-продажба, а на оригинерно придобивно основание – давност. В този смисъл, не е налице обективен идентитет между делата. А и в случая спорът за допустимостта на производството е разрешен с влязлото в сила определение № 2853/10. 02. 2020 г. по ч. гр. д. № 1367/2020 г. на СГС, I-12 състав, с което е отменено постановено първоинстанционно прекратително.

Решението е неправилно.

Основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на решението поради постановяването му при необсъждане на всички ангажирани от ищеца писмени и гласни доказателства, поради необоснованост на фактическите изводи на въззивния съд и поради противоречие с материалния закон – чл.чл. 68, 69 и 79 ЗС.

Съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, коментирани по-горе, води до извода, че ищецът Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ – гр. София към предявяване на иска е бил собственик на процесното помещение - кантора № 329 с идентификатор ***по КККР на [населено място], като е придобил същото по давност, чрез непрекъснато владение, осъществявано повече от двадесет години преди предявяване на иска. Владението не е било прекъснато и за времето от 18. 12. 2002 г. (когато ищецът сключва договор за продажба на кантората с адвокатите А. Л. и И. Б., като се е легитимирал като собственик пред нотариуса с нотариален акт за собственост по давност) до 21. 07. 2010 г. (когато приобретателите по предходната сделка продават имота на Кооперация „ВПК – Импулс 21“ и същия ден „ВПК – Импулс 21“ прехвърля имота на КС „НС на ТПК“, с договор за замяна). Независимо от извършените прехвърлителни сделка, ищецът не е преустановявал владението върху кантората.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че данните по делото сочат, че владението е осъществявано непрекъснато в продължителен период от време – от преди 1951 г., от ищеца и праводатели на ищеца (Съюз на занаятчийските и професионални сдружения в България, Общ занаятчийски и професионален съюз, Фонд за подкрепа и грижи за българските занаятчии - ОЗИПС, ЦКС, Общ съюз на ТПЗК, ЦС на ТПК, Общ съюз на ТПЗК, ЦКС, ЦС на ТПК) до предявяване на иска.

Недоказано е твърдението на ответника, че от 1995 г. до предявяване на иска той, а не ищцовата страна, е владял процесната кантора, поради което е било невъзможно придобиването й по давност от ищеца (ответникът не е направил възражение за придобивна давност). Ответникът е установил фактическа власт върху кантората като наемател, по силата на договор за наем, сключен през 1996 г. с ЦКС, а от 1. 01. 1997 г. – с ищеца, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена. Не е доказано установеното на облигационно основание държане да е трансформирано във владение, чрез демонстриране по отношение на собственика на намерение за своене на обекта. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че с договора от 1997 г. наемателят се е задължил да заплати на наемодателя и сумата 19890 лв. наем за ползване на кантората през изтеклата 1996 г., а на 10. 03. 1998 г. между страните е подписано споразумение към договора от 1997 г., с което е постигнато съгласие ответникът да изплати на ищеца остатъка за доплащане на наема, дължим за 1997 г., в размер на 48, 62 лв. Изпратеното от ответника до ищеца уведомително писмо вх. № 113/30. 03……(годината не се чете) на л. 80 от делото на СРС не доказва трансформиране на държането на кантората във владение, тъй като същото обективира само и единствено волеизявление на наемателя за невъзможност за изпълнение на паричните си задължения по споразумението към договора за наем поради непредставяне от ищеца на оригинални документи за собственост по отношение на кантората, предоставяне на едномесечен срок за представяне на документ за собственост и предупреждение, че в противен случай ще счита договора за наем за недействителен и платените по него 57180 лв. – за платени без основание. Това изявление касае облигационното отношение между страните и по никакъв начин не обективира намерение за своене на имота от ответника. По делото няма други данни в подкрепа на тезата на ответника, че е установил владение върху имота – от показанията на ангажираните от ответника свидетели се установява единствено, че ответникът е приемал клиенти в кантората и не е споделял със свидетелите (също негови клиенти) да е плащал наем или някой да има претенции за собственост.

Поради изложеното следва да се приеме, че към предявяване на иска в полза на ищцовата страна се е осъществил придобивният способ по чл. 79, ал. 1 ЗС.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ответникът ползва преградената част от 13 кв.м. от процесната кантора № ***. Липсва противопоставимо на ищеца правно основание за ползване на имота, поради което ревандикационният иск следва да се уважи и в осъдителната му част.

Искът по чл. 59 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Оплакването в касационната жалба за неправилност на решението в частта по този иск е неоснователно.

Искът по чл. 59 ЗЗД е субсидиарен и може да се предяви само тогава, когато не съществува друг ред за правна защита. Наличието на наемно договорно правоотношение между страните е основание за ангажиране на договорната отговорност на наемателя по чл. 232, ал. 2, вр. чл. 236, ал. 1 ЗЗД -за заплащане на договорената наемна цена в хипотезата на продължило ползване на имота от наемателя след изтичане на срока на договора, без противопоставяне от наемодателя, а продължилото ползване на имота от наемателя след прекратяване на договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, е основание за ангажиране отговорността на наемателя по чл. 236, ал. 2 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за ползване на имота и изпълнение на всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В случая договорът за наем от 1998 г., сключен между ищеца и ответника, е бил прекратен с изтичане на срока, но наемателят е продължил ползването на кантората и след това, като до 3. 07. 2012 г. ползването е без противопоставяне от наемодателя (за който период е приложима хипотезата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и договорът се е превърнал в безсрочен), а от 3. 07. 2012 г. до предявяване на иска – въпреки противопоставянето на наемодателя с нотариална покана, връчена на ответника на 3. 07. 2012 г. Отдаването под наем на чужд имот не е нищожна сделка, поради което доводът на ответника за нищожност на сключения между страните договор за наем е неоснователен. С оглед на горното, за уреждане имуществените отношения между страните са налице специалните искове по чл. 232, ал. 2, вр. чл. 236, ал. 1 ЗЗД и по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, а защитата с иска по чл. 59 ЗЗД е неприложима.

Съгласно практиката на ВКС, създадена във връзка с тълкуването и прилагането на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, възможността да бъде предявен друг иск не води до недопустимост на претенцията по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а до неоснователност на същата. Преценката дали ищецът може да се позовава на цитираната норма за защита на своите права може да бъде извършена само с решението по съществото на спора, тъй като изисква произнасяне на съда по възникването и съществуването на заявеното материално право и извършване на преценка дали съществува друг ред за защита, а това налага да бъдат обсъдени събраните по делото доказателства. В случай, че въз основа на направената преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства съдът установи, че на разположение на ищеца е друг иск за защита на претендираното от него право, то тогава искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен. (решение № 148 от 28. 02. 2006 г. по т. д. № 703/2005 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 215 от 29. 04. 2015 г. по т.д. № 4171:2013 г. на ВКС, 1 т.о., решение № 1162 от 24. 10. 2007 г. по гр. д. № 1072/2006 г., 3 г.о., определение № 1294 от 11. 12. 2023 г. по ч. т. д. № 1389/2023 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 2 от 14. 02. 2020 г. по гр. д. № 2296/2019 г. на ВКС, 3 г.о. и др.)

Като частично неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено в частта по иска по чл. 108 ЗС. Тъй като не се налага извършването на нови или повтаряне на извършени съдопроизводствени действия и с оглед разпоредбата на чл. 293 ГПК, след отмяната на решението спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, като бъде уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС.

Въззивното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 59 ЗЗД.

При този изход на делото ответникът К. Й. Б. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГК, да заплати на КС „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ сумата 1040, 87 лв. – 1/2 от разноските, направени от ищеца при разглеждане на делото пред трите инстанции, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за заплащане на правната помощ – сумата 300 лв. - - 1/2 от възнаграждението за осъществяваното от юрисконсулт процесуално представителство на ищеца пред трите инстанции.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 5424 от 25. 10. 2023 г. по в. гр. д. № 6237/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, III-В състав, в частта потвърждаваща решение от 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 29081/2018 г. на СРС в частта по иска по чл. 108 ЗС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ против К. Й. Б. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ – гр. София е собственик, на основание придобивна давност, на кантора № ***с идентификатор ***по КККР на [населено място], находяща се на трети етаж в сградата на ЕС „Търговски дом“, северозападно изложение, с площ от 28, 42 кв.м., с адрес [населено място], [улица], вх. ***, ет. 3 и ОСЪЖДА ответника да предаде на ищеца владението върху преградена реална част от 13 кв.м. от описания обект.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5424 от 25. 10. 2023 г. по в. гр. д. № 6237/2021 г. на Софийски градски съд, ГО, III-В състав в частта потвърждаваща решение от 15. 03. 2021 г. по гр. д. № 29081/2018 г. на СРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ – гр. София против К. Й. Б. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД , за присъждане на сумата 6879 лв. обезщетение за неоснователно ползване, в периода април 2013 г. – април 2018 г., на преградена реална част от 13 кв.м. от кантора № ***с идентификатор ***по КККР на [населено място], находяща се на трети етаж в сградата на ЕС „Търговски дом“, северозападно изложение, с площ от 28, 42 кв.м., с адрес [населено място], [улица], вх. ***, ет. 3.

ОСЪЖДА К. Й. Б. да заплати на Кооперативен съюз „Национален съюз на трудово-производителните кооперации“ – гр. София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1040, 87 лв. - половината от разноските, направени от ищеца при разглеждане на делото пред трите инстанции, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Закона за заплащане на правната помощ – сумата 300 лв., представляваща половината от дължимото юрисконсултско възнаграждение за осъществяваното от юрисконсулт процесуално представителство на ищеца пред трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: