Допълване на решение при искане за насрещна жалба в срока за отговор

Текстът на акта

Ключови фрази

Допълване на решението * начало на срок за обжалване на съдебен акт * задължения на въззивния съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 64

София, 28.02.2025 год.

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на десети февруари през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1652 по описа за 2024 год . за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. В. П., подадена под вх. № 13074/15.05.2024г. чрез процесуален представител адв. Л. Б. от САК срещу решение № 400 от 04.04.2024г. по в.гр.д.№ 415/2022г. на САС, 4 състав. С обжалвания акт в производство по чл.250 ГПК е оставена без уважение молба с вх.№ 3743/12.02.2024г., уточнена с молба вх.№ 6042/06.03.2024г., подадени от К. П. за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по „въззивната й жалба вх.№ 263088/13.12.2021г., депозирана с молба вх.№ 263084/13.12.2021г.“ За да постанови обжалвания акт, въззивният състав е квалифицирал подадената от К. П. предходна касационна жалба с вх.№ 3743/12.02.2024г. срещу въззивното решение № 1348/23.11.2023г., като молба по чл.250 ГПК.

С касационната жалба вх.№ 13074 се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Не се оспорва фактът, че подадената от ищцата К. П. на 13.12.2021г. въззивна жалба е върната с влязло в сила определение. Акцентира се на обстоятелството, че във връзка с подадената от насрещната страна - от ответника НББАЗ въззивна жалба, ищцата е депозирала писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 ГПК, в който изрично е заявила искане - в случай, че съдът приеме, че депозираната от П. въззивна жалба с молба вх.№ 263084/13.12.2021г. по описа на ОС Видин, е подадена извън предвидения за това срок, съдът да счете, същата „за насрещна въззивна жалба и да я разгледа при условията на чл.263,ал.2 и сл. ГПК“. Посочва, че по този начин, в срока за отговор на въззивната жалба на ответника, тя е заявила изрично искане да бъде разгледана въззивната й жалба като насрещна въззивна жалба и това е сторила с цел да не се прилагат отново по делото голям обем страници с едно и също съдържание, при положение, че въззивната жалба се намира по делото. Уточнява, че когато е депозирала отговора по чл.263,ал.1 ГПК, ищцата не е имала яснота дали ще бъде приета за разглеждане нейната въззивна жалба, поради което, в срока за отговор на жалбата на ответника, се е възползвала от правото си на насрещна въззивна жалба, която подлежи на разглеждане независимо от просрочената й жалба. Акцентира, че изявлението въззивната жалба да се разгледа като насрещна, е направено в срока за отговор по чл.263, ал.2 ГПК.

Писмен отговор на касационната жалба от НББАЗ не е постъпил.

С определение № 3241 от 93.12.2024г. настоящият състав допусна касационно обжалване при предпоставката на чл.280,ал.1,т.1 ГПК на постановеното по реда на чл.250 ГПК въззивно решение за извършване на проверка дали въззивният съд е изпълнил задълженията си да обсъди допустимите и относимите към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните .

В откритото съдебно заседание чрез процесуалния си представител касаторката поддържа жалбата си и счита, че въззивният съд е допуснал процесуални нарушения като не е взел предвид депозираната от нея насрещна въззивна жалба и изложените в нея доводи и възражения. Ответната страна не изпраща представител.

Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, с оглед заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК приема следното: Ищцата К. П. е подала на 13.12.2021г. въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 99/2021г. на ОС Видин, оспорвайки като занижен размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са й присъдени за загубата на нейния баща.

Въззивна жалба е подадена и от насрещната страна НББАЗ на 25.11.2021г., препис от която е връчена на ищцата на 18.01.2022г. С определение № 3140/09.12.2022г. по образуваното в.гр.д. № 415/2022г. съставът на Софийски апелативен съд, произнасяйки се по допустимостта на подадената от ищцата въззивна жалба, е приел, че срокът за въззивното обжалване за тази страна е започнал да тече на 28.10.2021г. и е изтекъл на 11.11.2021г., поради което жалбата от 13.12.2021г. е депозирана извън срока по чл.259,ал.1 ГПК. Същевременно е мотивирано, че подадената от ищцата на 13.12.2021г . жалба не може да се счете за насрещна, тъй като срокът за подаване на такава е с начало 18.01.2022г. и край 01.02.2022г. спрямо датата на връчването на препис от подадената от ответника въззивна жалба (18.01.2022г.). По тези съображения е прекратено въззивното производство в частта по подадената от ищцата въззивна жалба.

На 31.01.2022г . ищцата е подала отговор на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна, последният абзац от който съдържа маркиран текст със съдържание: „Моля, в случая че приемете, че депозираната от името на доверителката ми въззивна жалба с молба от 26084 от 13.12.2021г. пред ОС Видин, е подадена извън предвидения за това срок, то моля да счетете същата за насрещна въззивна жалба и да я разгледате при условията на чл.263,ал.2 сл. ГПК.“

Определението на въззивния съд за връщане на подадената от ищцата въззивна жалба е потвърдено с Определение № 811/24.04.2023г. по ч. гр. д. № 1010/2023г. на ІV г.о. на ВКС.

На 09.10.2023г. от името на К. П. е депозирана молба във връзка с насроченото за същата дата открито съдебно заседание пред САС с искане съдът да съобрази заявеното становище в отговора на въззивната жалба на НББАЗ - подадената от П. въззивна жалба да бъде разгледана като насрещна такава. Поискано е съдът да се произнесе по депозираната насрещна жалба и да осъществи размяна на книжата по чл.263,ал.3 ГПК.

На проведеното на 09.10.2023г. съдебно заседание пред САС процесуалният представител на ищцата отново е поискал да бъде изпълнена процедурата по размяна на книжата по подадената насрещна жалба и да не се дава ход на делото. Съставът е счел, че по допустимостта на подадената от ищцата въззивна жалба, е постановено определение, което е потвърдено от ВКС с определение № 811/24.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1010/23 г., поради което въззивната жалба не би могла да се третира и като подадена в срок насрещна въззивна жалба.

На 23.11.2023г. въззивният съд е постановил решение № 1348, с което се е произнесъл по въззивната жалба на НББАЗ като в мотивите е маркиран депозираният от ищцата писмен отговор на тази жалба.

На 12.12.2023г. ищцата е подала касационна жалба вх. № 3743 срещу постановеното по делото решение № 1348/23.11.2023г., в която е въвела оплакване, че апелативният съд не е разгледал и не се е произнесъл по нейната насрещна въззивна жалба, акцентирайки на последния абзац от подадения отговор по чл. 263, ал.1 ГПК. Поддържала е, че на проведеното на 09.10.2023г. открито съдебно заседание съдът е приел, че след като депозираната въззивна жалба е извън срока, то и насрещната такава била извън срока, което е правен абсурд.

С разпореждане от 14.02024г. САС е оставил без движение касационната жалба вх.№ 3743/12.02.2024г. с указания ищцата да уточни коя част на съдебното решение оспорва като съобрази, че след потвърждаване на определението от 09.12.2022г. за прекратяване на производството по въззивната й жалба, в предмета на въззивното произнасяне е само жалбата на ответника, но не и жалбата на ищцата за вземане над 91 000лв. до 150 000лв. Посочено е, че за този размер се е произнесъл първоинстанционният съд и неговото решение е влязло в сила при условието на чл.296,т.2 ГПК.

В изпълнение на горните указания с молба вх. №6042/06.03.2024г. П. е уточнила, че обжалва поставеното по делото решение от 23.11.2023г., с което съдът не се е произнесъл и не е приел за разглеждане депозираната в срок насрещна въззивна жалба. Посочила е, че това действие на съда съставлява процесуално нарушение и първата възможност за атакуването му е чрез жалба пред ВКС. Отново е изложила съображенията си за подадена в срок насрещна въззивна жалба, препращайки към последния абзац от отговора си на жалбата на НББАЗ. Изрично е настоявала, че препращането към въззивната жалба и искането тя да се счита за насрещна, е направено в срока за отговора на жалбата на ответната страна.

С обжалваното понастоящем решение съставът на САС е квалифицирал касационната жалба вх.№ 3743/12.02.2024г. и молбата на ищцата вх.№ 6042/06.03.2024г. като искане по чл.250 ГПК - за допълване на решението чрез произнасяне по подадена от нея „насрещна въззивна жалба вх. № 26088/13.12.2021г. , депозирана с молба вх.№ 26084 от същата дата по описа на ОС Видин, на л.65 от делото на САС“. Искането за допълване е счетено за процесуално допустимо, но неоснователно по съображенията, че: „с решение № 1348 от 23.11.2023 г. по в.гр.д.№ 415/2022 г. САС се е произнесъл по целия спорен предмет, определен с въззивната жалба на НББАЗ. Въпросът за допустимостта на въззивната жалба на ищцата К. В. П. с вх.№ 263088/13.12.2021г., депозирана с молба с вх.№ 263084/13.12.2021г. (по регистратурата на ОС Видин ) е решен окончателно с определение № 811 от 24.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1010/2023 г. на състав на IV г.о. на ВКС, потвърждаващо въззивно определение № 3140/9.12.2022 г. за частичното прекратяване на въззивното производство. Тази въззивна жалба е процесуално недопустима, защото е подадена след изтичане на срока за въззивно обжалване и преди връчването на препис от въззивната жалба на насрещната страна, поставящо началото на срока за подаване на насрещна въззивна жалба - член 263,ал.1 ГПК и изключващо квалифицирането й като насрещна въззивна жалба . С оглед изложеното въззивното решение не е непълно и молбата за допълването му следва да се остави без уважение.“

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване.

Съгласно константната практика на касационната инстанция (решенията по по т.д. № 78/2012 г. на II т.о, по т.д. № 2220/2015г. II т.о., по т.д. № 34/2014г на II т.о., по т.д. 859/2021г. на I т.о. и множество други) въззивният съд е задължен да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им в рамките на наведените от тях оплаквания във въззивната жалба и становища в писмения отговор и да даде своята правна преценка. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с разпоредбите на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Съдът дължи произнасяне по защитните възражения на страните, очертани не само в жалбата, но и в отговора по чл.263,ал.1 ГПК и необсъждането им съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразяването от възззивния съд в дължимия обем на служебните му задължения е гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса.

По правилността на обжалвания акт:

Основателно въззивният съд е квалифицирал касационната жалба вх.№ 3743/12.02.2024г. и молбата на ищцата вх.№ 6042/06.03.2024г. като искане по чл.250 ГПК. Неправилна е обаче преценката, че искането на ищцата е за допълване на решението чрез произнасяне по подадена от нея „насрещна въззивна жалба вх. № 26088/13.12.2021г., депозирана с молба вх.№ 26084 от същата дата по описа на ОС Видин“.

Ищцата не е твърдяла, че подадената от нея насрещна въззивна жалба е с вх. № 26088/13.12.2021г. Въззивната жалба с вх. № 26088/13.12.2021г. не съдържа такова искане и твърдение, съответно искането за допълване на решението не е за произнасяне по насрещна жалба, депозирана на дата 13.12.2021г.

Когато ищцата на 31.01.2022г. е подала в срок отговор на въззивната жалба на насрещната страна, не е бил стабилизиран актът за връщане на нейната въззивна жалба. Определението за връщане на жалбата на ищцата е влязло в сила на 24.04.2023г., поради което с оглед неприключилото производство по обжалване към момента на депозиране на отговора по чл.263 ГПК, тя е заявила искането си: ако въззивната й жалба се окаже подадена извън предвидения за това срок, то същата да бъде счетена за насрещна въззивна жалба и да бъде разгледана при условията на чл.263,ал.2 сл. ГПК. Именно това искане на страната не е разгледано и не е получило отговор в решението по чл.250 ГПК. Нелогична е преценката на въззивната инстанция, че съдържащото се в отговора по чл.263,ал.1 ГПК, депозиран в срок, сезиране по чл.263,ал.2 ГПК, е преди връчването на препис от жалбата на насрещната страна. Искането на ищцата да се възползва от правото си на насрещно въззивно обжалване е упражнено не с върнатата жалба, а когато е възникнало - след получаването на препис от подадената от ответника въззивна жалба като страната е обвързала насрещното обжалване със съображенията, изложени във върнатата жалба. Въззивната жалба на ищцата от 13.12.2021г. и към момента се намира в кориците на делото.

Нито в решението, нито преди постановяването му, предвид заявеното от К. П. искане при провеждане на откритото съдебно заседание, САС не е дал отговор на съществения поставен въпрос - дали страната може да препрати към съображенията си, изложени в просрочена и върната въззивна жалба, и в подадения в срок отговор по чл. 263,ал.1 ГПК да заяви искане тя да бъде разгледана като насрещна. След като сезиране по чл.263,ал.2 ГПК е направено в срока за отговора на жалбата на насрещната страна, съставът на апелативния съд е дължал извършването на преценката дали то има суспензивен ефект с оглед начина, по който е обективирано - съдържа се в отговора по чл.263,ал.1 ГПК с препратка към съображенията, изложени в просрочена въззивна жалба и дали отговаря на изискванията за редовност на насрещна въззивна жалба, която проверка би могла да бъде извършена за процесуална икономия от същия съд. Именно в необсъждането на тези твърдения и доводи, с които е надлежно сезиран, се състои допуснатото от състава на САС съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя отмяна на решението и връщането на делото на апелативния съд за разглеждане от друг състав на молбата по чл.250 ГПК. Разноските за производството подлежат на присъждане по реда на чл.294,ал.2 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение
Р Е Ш И :
Отменя решение № 400 от 04.04.2024г. по в.гр.д.№ 415/2022г. на Софийски апелативен съд, 4 състав, постановено в производство по чл.250 ГПК.

Връща делото за повторно разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд на молбата по чл.250 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: