Окончателно наказание за причинена смърт на пътя след употреба на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * несъобразена скорост * нарушаване на правилата за движение по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 283

гр. София, 12 юни 2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Сийка Милева от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 356 по описа за 2025г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия Н. Н. Л., срещу въззивно решение рег. № 17 /13.01.2025г. по ВНОХД № 20241000601347 / 24г. на Софийски апелативен съд, седми наказателен състав.

С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда № 29 / 05. 03.2024г., постановена по НОХД 7217 / 2023г. по описа на Софийски градски съд.

От съдебния акт подсъдимият е останал недоволен, като чрез защитата си е подал касационна жалби, в която се ангажират като основания допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание.

Твърди се, че съдът не бил отдал значение на нередовното призоваване и неявяване на пострадалите лица, като по делото нямало изобщо доказателство за съществуването на такива лица.

По отношение на наказанието се посочва, че то било несъразмерно тежко, като въззивната инстанция оправдала дееца за част от нарушенията, но това не намерило отражение върху наказанието.

Участието на подсъдимия в метадонова програма не мотивирало съдът в достатъчна степен, за да намали наказанието.

Според защитата имало съпричиняване от страна на пострадалия полицейски служител, като съдът в разрез с доказателствата по делото отказал дори минимално да намали наложеното общо наказание.

Подсъдимият показал безукорно процесуално поведение, като с признаването на вината си е спомогнал за по- бързото установяване на обективната истина.

Моли да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Алтернативно се иска намаляване на размера на наложеното наказание, доколкото проведеното производство до този момент било изиграло своята роля, а изтърпяването на едно завишено наказание не било наложително, за да поправи Л..

Прокурорът от ВКП пледира да се остави без уважение касационната жалба.

Подсъдимият Н. Н. Л., доведен, се явява лично и се представлява от защитник. Последният пледира, като поддържа касационната жалба. Допълнително в реплика акцентира на обстоятелството, че цитираната експертиза била поискана още пред първоинстанционния съд и отказът да се допусне съставлявало основание на предходен състав на ВКС да върне настоящето дело за ново разглеждане.

Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитата си, при изказването си последен моли да му се намали присъдата, а при последната си дума отново моли да му се намали наказание или делото да се върне за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционна присъда под № 29 / 05. 03.2024г., постановена по НОХД 7217 / 2023г. по описа на Софийски градски съд подсъдимият Л. е признат за виновен в извършване на следните престъпления :

1. По чл.343, ал.4, вр. ал.3, , б. „ б „ , пр. 2, пр. 4 и пр. 6, вр. ал. 1 ,б. „ б „ и б. „ в „ , вр. чл.58а, ал. 1, и чл. 54 от НК , като е осъден на 9 ( девет ) години и 4 ( четири ) месеца лишаване от свобода;

2. По чл.270, ал.1, пр. 1, чл.58а, ал.1 и чл. 54 от НК, като е осъден на 1 ( една ) година и 4 ( четири ) месеца лишаване от свобода;

3. По чл. 281 , ал. 2, т. 1 , пр. 1, т.4 и т. 5, вр. ал.1 и чл.58, ал., и чл.54 от НК, като е осъден на 3 ( три ) години и 4 ( четири ) месеца лишаване от свобода, както и глоба в размер на 15 000 ( петнадесет хиляди ) лева.

Приложен е чл.23, ал.1, от НК, като за изтърпяване е определено едно общо и най-тежко наказание от 9 ( девет ) години и 4 ( четири ) месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, като е присъединена и наложената глоба в размер на 15 000 ( петнадесет хиляди ) лева.

С атакуваното по касационен ред по жалба на подсъдимия въззивно решение рег. № 17 /13.01.2025г. по ВНОХД № 20241000601347 / 24г. на Софийски апелативен съд, седми наказателен състав, първоинстанционната присъда е била изменена, като деецът е оправдан да е извършил престъпление по чл.343 от НК с нарушение на правилата за движение по чл. 5 и по чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП.

В останалата част присъдата е потвърдена.

Настоящето касационно разглеждане е първо по ред.

Касационната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – служебният защитник. По същество разгледана, касационният състав намери, че жалбата се явява неоснователна.

Първото възражение относно неотдаване на значение на нередовното призоваване и неявяване на пострадалите лица, се отхвърля, тъй като принципно подсъдимия не може да се позовава на нарушени чужди процесуални права, а само на своите собствени.

Следващото възражение се основава на твърдение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия полицейски служител. Дори се твърди, че съдът в разрез с доказателствата по делото е отказал дори минимално да намали наложеното общо наказание.

В случая е необходимо да се посочи, че производството е протекло при съкратена процедура, като деецът е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – чл.371, т.2 от НПК. Липсва процесуална възможност да оспорва тези факти, нито пък да установява нови такива, в разрез с признатите. На страница 5 от обвинителния акт, първи абзац, държавното обвинение е посочило факти за поведението на пострадалия полицейски служител К. П. при управлението на автомобил „***“, модел „ ***“, от които не може да се направи какъвто и да било извод за съпричиняване. Конкретно е посочено, че пострадалият е предприел маневра, като леко завъртял автомобила, така че да се вижда по- добре, „без да е стъпил на платното и без да пречи на движението.“ Може да се заключи с положителност, че възражението на защитата е лишено от фактическа основа и в разрез с процесуалните възможности за оспорване. По тази причина и това се възражение се отхвърля като неоснователно.

На последно място се заявява наличие на явна несправедливост на наложеното наказание, като в подкрепа на това твърдение се посочва оправдаване на дееца за на част от нарушенията на правилата за движение, като това не се отразило на размера на наказанието. Също се твърди и за участието в метадонова програма на дееца, което не мотивирало съда в достатъчна степен, за да намали наказанието, като на последно място защитата се позовава на безукорно процесуално поведение, при което с признаването на вината си бил спомогнал за по- бързото установяване на обективната истина.

Тези съображения не могат да бъдат споделени и се отхвърлят. Участието в метадонова програма не е мотивирало дееца да не употребява установеният в кръвта му коктейл от високорискови наркотични вещества освен метадон – метаамфетамин, амфетамин, морфин и кодеин. Това обстоятелство напълно изключва какъвто и позитивен ефект, ако изобщо е имало, от участието в такава програма.

Оправдаването на дееца за част от нарушенията на правилата за движение е твърде спорно, но предвид липсата на съответна процесуална инициатива от страна на държавното обвинение това не може да бъде коригирано. Трябва обаче за пълнота да се отбележи, че хипотезите на чл.20, ал.2, визирани в съответно в изр. 1-во от една страна и на изр. 2- ро от ЗДвП не са в положение на взаимно изключващи се. По начало деецът е длъжен да се съобразява скоростта си с изброените в изр. 1-во фактори. Възможно е той да не се е съобразил с тях, но независимо и въпреки това неговото задължение по смисъла на изр. 2-ро – когато възникне опасност ( „непредвидима“ според въззивната инстанция) за движението, да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, не отпада. Тоест, движейки се превишена ( по смисъла на чл.21 от ЗДвП ) или несъобразена ( по смисъла на чл.20, ал.2, изр. 1 – во от ЗДвП ), задължението да намали скоростта и най- вече да спре напълно, в никакъв случай не отпада за водачите на превозните средства, дори и тогава когато ударът е попада в опасната зона за спиране ( което е предмет на друга преценка с оглед на това в коя част на опасната зона е удара и с каква остатъчна скорост настъпва). Всъщност задължението да намали или да спре обозначава с друг термин безспорното задължение за своевременна реакция на всеки един водач.

Но това е без значение, тъй като вида на нарушението има винаги относителен характер спрямо неговата конкретна тежест, като в случая и без козметичната корекция на обвинението, тя е изключителна и не допуска целените изводи от защитата. Тези обстоятелства са достатъчно добре изяснени от въззивната инстанция, за да е необходимо да бъдат повтаряни. Високият размер на наказанието е обусловен от демонстрираното пълно пренебрежение към установения обществен и правов ред, с явно незачитане на човешкия живот и здраве, един закономерен край на дългогодишното и многократно несъобразяване с наказателните норми.

Диференцираната процедура по глава 27 от НПК и специално разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК в достатъчна степен бонифицират дееца, като законодателната снизходителност е напълно достатъчна. Следва да се отбележи, че процесуалното поведение на дееца няма никакво правно значение и не допринасят за установяване параметрите на неговата наказателна отговорност и приложението на закона – при наличие на проследяване на цялостното му придвижване по магистрала „ Тракия“ от свидетелите по делото. Неговото поведение е било очевидно, бруталното неспазване на правилата за движение и задължението да изпълнява законните разпореждания на държавните органи е съпроводено с действия, които е могло и е следвало да се квалифицират като извършени най - малкото при евентуален умисъл – проявено в действията спрямо с В. С. – абзац 2 – ри от стр. 4 на обвинителния акт.

Възможност за каквото и да било по – нататъшно снизхождение изцяло липсва, тъй като относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства е изключително преобладаващо.

По тези изложени причини съставът на ВКС намери, че атакуваното въззивно решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение рег. № 17 /13.01.2025г. по ВНОХД № 20241000601347 / 24г. на Софийски апелативен съд, седми наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.