Допускане на нови доказателства пред въззивния съд при непълен първоинстанционен доклад

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50158/22 г.

София, 13.01.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Милена Даскалова

при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 4984 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. срещу решение № 889 от 23.07.2021 г.на Апелативен съд - София по в. гр. д. № 2361/2020 г., с което е потвърдено решение № 2041 от 13.03.2020 г., постановено по гр. д. № 7698/2019 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Н. И. В. срещу Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор ............по КККР на [населено място], район „Искър“, със застроена площ 90 кв. м., състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори ...............и ..................., както и е отхвърлен предявеният като евентуален иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.77 от ЗС и чл.183 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата е собственик на описания имот на основание покупко-продажба.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния си представител адв. А. П. , поддържа касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба, Столична община, с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата.

С определение № 334 от 11.07.2022 г., касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поради противоречие с практиката на ВКС/ по следния правен въпрос: Може ли пред въззивния съд да се допуснат доказателства, при непълен и неточен доклад, изготвен от първоинстанционния съд?

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е постановено ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 2 на което е прието, че когато във въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

По съществото на касационната жалба.

Производството е образувано по предявен от Н. И. В. против Столична община положителен установителен иск за признаване за установено, че ищцата е собственик на основание давностно владение на сграда с идентификатор ..............по КККР на [населено място], район „Искър“, със застроена площ 90 кв. м., състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори ...............и ............., като в условия на евентуалност ищцата е поискала да бъде призната за собственик на имота на основание покупко-продажба.

В исковата си молба ищцата е въвела твърдения, че с договор за продажба от 13.06.2003г., оформен с данъчна фактура от същата дата, е придобила от „Х. и. – Б.“ собствеността върху процесната сграда, като от този момент е упражнявала владение върху нея в продължение на десет години и е придобила собствеността по давност. Впоследствие предприела действия за снабдяване с констативен нотариален акт и получила отказ от ответната страна за заверка на молба- декларацията й за обстоятелствена проверка.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че процесната сграда е разположена на територията на Столична община. Тя е била разрешена и построена с временен статут по реда на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.). С одобрен архитектурен проект № 2/06.06.2005 г. е узаконена като преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ. Възложител на архитектурния проект е "Х. и.Б." АД. С договор от 13.06.2003 г. "Х. и. Б." АД е продало на ищцата процесната сграда, като договорът не е сключен в предвидената форма за действителност по чл. 18 ЗЗД – нотариален акт.

При така установеното, въззивният съд е изложил мотиви, че посочените обстоятелства, че земята, върху която е разположен преместваемият обект е частна общинска собственост; приращението, като първичен способ за придобиване на собственост; отсъствието на проведена приватизационна процедура, по силата на която "Х. и. – Б." АД да е придобило правото на собственост върху сградата; спряното по силата на § 1, ал. 1 ЗС течение на придобивната давност, нищожната продажба на спорната сграда, извършена с частен писмен договор, обосновават извод за неоснователността на предявените искове. Съдът е приел, че първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата, предвидени в ГПК, всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Предвид мотивите на въззивния съд и отговора на въпроса, обосновал допускане до касационен контрол, въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила- отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК.

С въззивната жалба е въведен довод за непълнота на доклада, в който не е указано на ищцата, че следва да докаже, че собственик на процесния обект е било "Х. и.я – Б." АД, в резултат на което е прието, че имотът е бил общинска собственост и не е могъл да бъде придобит по давност от ищцата. Направени са искания за събиране на доказателства – да се изиска от Столична общинска агенция по приватизация приватизационната преписка на „Х. и. – Б.“ ЕАД, да се изиска фирмено дело № 2158/97г. на СГС, както и да се приемат представени с жалбата писмени доказателства, а в съдебно заседание е поискано допускането на съдебно- техническа експертиза за установяване идентичността на процесния имот с този, описан в представените с жалбата документи. Въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 266 ГПК, тъй като представените писмени доказателства предхождат образуването на делото пред първата инстанция. Този извод на въззивният съд е неправилен, защото не е съобразено, че искането за събиране на доказателства е направено в условията на чл. 266, ал.3 ГПК с твърдения, че се касае за доказателства, които не са представени поради непълнота на доклада. Разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК предвижда възможност във въззивното производство да бъдат допуснати доказателства, които са поискани от страната, но неправилно не са допуснати от първоинстанционния съд, както и доказателства, които не са били поискани от страната поради пропуск или грешка на съда при изготвяне на доклада по делото и именно при позоваване на втората хипотеза е било направено искането с въззивната жалба. Оставяйки без уважение направеното искане, въззивният съд не е взел предвид, че с доклада на първоинстанционния съд на ищцата са дадени указания кои конкретни факти подлежат на установяване от нея, като сред тях не е правото на собственост на „Х. и. – Б." АД към датата на сключване на договора от 13.06.2003 г., от която и дата ищцата твърди, че е упражнявала владение върху имота и е придобила собствеността на основание давностно владение.

На основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, защото допуснатото процесуалното нарушение не може да бъде отстранено в касационното производство. При новото разглеждане въззивният съд следва да се произнесе по направените от жалбоподателката доказателствени искания, обосновани с непълнота на доклада, като даде указания на страните за възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които поради непълнота на дадените в доклада указания не са били извършени в първата инстанция.

При новото разглеждане на спора на основание чл.294, ал.2 ГПК следва да бъде разрешен и въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 889 от 23.07.2021 г.на Апелативен съд – София, постановено по възз. гр. д. № 2361/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд- София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.

2.