Режим на лични контакти между дядо и внуче при опасения за здравето на детето

Текстът на акта

Ключови фрази

1
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60270

гр. София 21.01.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Ани Давидова

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА

гр. дело № 660/2021 год.

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба, подадена от А. М. З. и И. П. З., чрез адв. Н. К., против въззивно решение № 260750/23.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 9366/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 28338/31.01.2019 г., постановено по гр. д. № 64828/2016 г. на Софийски районен съд, с което е уважен предявеният от М. С. Е. против А. М. З. и И. П. З. иск с правна квалификация чл. 128, ал. 1 СК и са определени, мерки за лични отношения с детето Е. И. З., както следва: дядото има право да вижда детето всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 12.00 часа на територията на [населено място] в присъствието на родител на детето или посочено от тях трето лице.

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос, уточнен и конкретизиран от настоящия състав, с оглед характера на спора,който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето при определяне режим на лични контакти на детето с бабата и дядото : „По какви критерии следва да се ръководи съдът при преценката за интереса на детето при определяне на режим на лични контакти с неговия дядо по смисъла на чл. 128 СК при наличие на твърдение от родителите за съществуваща опасност за психическото и емоционалното здраве на детето?“.

Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос, съобрази следното:

По правния въпрос:

Съгласно чл. 128, ал. 1 СК, мерки за лични отношения с разширения семеен кръг, например бабата или дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. СК се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1, т. 5 ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика /така решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г. на ВКС, ІV г. о/ понятието, „интерес на детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. Едно от обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване, личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и дядото време.

При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.

Разрешение на въпроса, от какво се определя интересът на детето като водещ критерий при регламентиране на режим на лични отношения на това дете и неговите баба и дядо, се съдържа и в решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр. д. № 914/2010 г. на ВКС, ІV г. о. В това решение е прието, че интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност - да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с него. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т. н.). Цитираната съдебна практика по поставения правен въпрос напълно се споделя и от настоящия съдебен състав на ВКС, ІV г. о.

По касационните основания:

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявения иск.В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касаторите - адв. К.. Претендира разноски за трите инстанции.

Ответникът по касационната жалба М. С. Е. не е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. В съдебно заседание за него се явява процесуалния му представител адв. Б., която оспорва касационната жалба и поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

По делото е установено, че ответниците А. М. З. и И. П. З. са родители на малолетното дете Е. И. З., родено на ........г., а ищецът М. С. Е. е дядо по майчина линия на детето. Детето се отглежда и възпитава от майката, която има добри отношения с бащата, макар че са разведени и контактува редовно с бабата по майчина линия и родителите на бащата. От събраните гласни доказателства е установено, че ищецът до момента не е имал контакт с детето, поради влошени отношения с ответниците.

Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, като е приел, че в интерес на детето Е. И. З. е да поддържа лични отношения със своя дядо по майчина линия и, че определеният режим на лични отношения всяка трета събота на месеца от 10.00 часа до 12.00 часа на територията на [населено място] в присъствието на родител на детето е подходящ. Посочил е, че съгласно допуснатата съдебнопсихологична експертиза дядото притежава необходимите качества и финансови възможности да полага адекватни грижи за детето – по отношение непосредственото му обгрижване и в емоционален аспект и има жилищни условия.

Касационната жалба е основателна.

Въззивното решение е неправилно, постановено е при неизясненост на делото от фактическа страна, с оглед преценката на най-добрия интерес на детето в случая. Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния за силно влошените до взаимна нетърпимост отношения на родителите на детето с дядото, както и нежеланието и страха на майката на детето /дъщеря на ищеца/ да му позволи да контактува с дядото, с оглед травмите от детството й, както и разочарованието й от поведението му към настоящия момент. Изложил е, че видно от процесуалното му поведение ищецът е мотивиран да се грижи за внучката си. За качеството на контактите дядото не следва да проявява пред детето особеностите на психологическия си типаж, а за успеха на общуването на дядото с детето от изключително значение е майката да не показва пред детето наранеността си от развитието на отношенията с баща й, и да не заявява негативно отношение към него, което би наранило детето. Приел е, че безпокойството на родителите и желанието им да няма срещи между детето и ищеца, произтича именно от притеснение детето да не бъде подлагано на негативни емоции и да не бъде настройвано срещу тях.

Настоящият касационен състав намира, че приетият социален доклад, който е изготвен без да е извършено непосредствено посещение в дома на ищеца, не съдържа достатъчно данни за личността, условията на живот, доходите му, възможността му да пътува, за да вижда внучката си и капацитета му да общува с нея, в неин интерес. Не са оценени с оглед интереса на детето и свидетелските показания, даващи основание да се направи извод за липса на самокритичност на ищеца към собственото му поведение, както и данните от изслушаната психологична експертиза за особеностите в поведенческия му модел, водещи до трудности в междуличностните и в частност семейните отношения. При изразените от родителите на детето и възприети от съда опасения за психиката му от контактите с дядото, съдът служебно, с цел пълното изясняване и защитата на интереса на детето, е следвало да назначи комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза с въпроси за личностната, характеровата и психична годност на ищеца да общува с детето, с оглед ниската му възраст и непознаването на дядото, както и страда ли ищецът от психично заболяване, което може да доведе до опасност при общуването за детето.

Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК, за да се изготви нов социален доклад, който след посещение в дома на ищеца да даде заключение за условията му живот и възможностите му да общува с детето, както и да се назначи комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза, която да даде отговор на въпросите: за личностната, характеровата и психична годност на ищеца да общува с детето, с оглед ниската му възраст и непознаването на дядото, както и страда ли ищецът от психично заболяване, което може да доведе до опасност при общуването за детето. След изслушване на експертизата и преценка в съвкупност на доказателствата по делото, ако съдът обоснове извод за уважаване на иска – да прецени при определяне на режима, дали контактите на дядото с детето да не се осъществяват на специално определено място в присъствието освен на родител и на социален работник.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по отговорността за разноските в производството пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260750/23.10.2020 г., постановено по в. гр. д. № 9366/2019 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: