Отмяна на влязло в сила решение поради новооткрит строителен протокол

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60113

София, 06.10.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

и в присъствието на прокурора

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело № 1209 от 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по молбата на М. Б. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №605/16.03.2017г., постановено по в.гр.д.№4906/2015г. по описа на Апелативен съд - София, с която решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това е признато за установено по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от „Специализирани болници за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД срещу М. Б. М., че ищецът е собственик на основание чл.104, ал.1 и 2 ЗЛЗ на масивна едноетажна сграда със застроена площ от 390 кв.м., състояща се от кухня със застроена площ от 120 кв.м., столова със застроена площ от 180 кв.м. и зала от 90 кв.м., построена в УПИ ........., в кв......по плана на [населено място], образуван от бившия парцел ...., имот пл.№..........в кв...........по плана на [населено място], находяща се на [улица], целият с площ от 749 кв.м., ведно със съответното за сградата право на строеж върху урегулирания поземлен имот, при граници и съседи на имота: УПИ .........., УПИ ..........., [улица]и на сградата: от север- [улица], от изток-УПИ .... и УПИ ....,от останалите страни - дворно място, която представлява по действащата кадастрална карта на [населено място] сграда с идентификатор №..........., брой етажи - един, предназначение съгласно кадастралната карта – складова база, склад, с административен адрес: [населено място], [улица], построена в поземлен имот с идентификатор №..........., М. Б. М. е осъдена да предаде на „Специализирани болници за рехабилитация-национален комплекс“ ЕАД владението на така описания имот и на основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №......., т...., рег.№........, дело №....../04.04.2012г. на нотариус Л.Х..

Поддържа, че според депозираните по делото експертизи в архива на техническата служба на [община] липсват строителни книжа за извършеното в имота преди възстановяване на собствеността строителство и едва след приключване на производството по делото пред въззивната инстанция е узнала за съществуването на строителен протокол №162/1967г. Твърди, че е успяла да се снабди с този протокол непосредствено преди подаването на молбата за отмяна (на 22.12.2020г.), като поддържа, че същият съдържа данни за съществено за спора обстоятелство, а именно, че е извършено пристрояване към съществуваща сграда, т.е. че цялостно строителство на процесната сграда не е извършено и към този момент реституираните сгради са съществували (не са били премахнати).

Представя копие-извадка от кадастрален и регулационен план на [населено място] за ПИ №.........в кв..........., одобрен със заповед №668/19.07.1960г., като твърди, че на този план одържавените сгради са заснети като „МС“ и съществуващи отпреди 1960г., т.е. не са премахвани, което също счита за имащо съществено значение за спора обстоятелство.

Представя писмени обяснения на Ж. И. Н., дадени във връзка със зададени му въпроси по преписка вх.№277000-3706/26.04.2018г. на ОД на МВР-К., като поддържа, че в тези обяснения се съдържат признанията на това лице за факти и обстоятелства, които са в обратен смисъл на депозираните му пред съда показания при разпита му като свидетел в с.з. от 09.07.2013г. по гр.д.№228/2013г. на Окръжен съд – Кюстендил.

Моли да бъдат приети като новооткрити доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и семейните регистри, представени от нея с молба по чл.266, ал.2, т.1 ГПК пред Апелативен съд – София, за които узнала и се снабдила чрез свидетелката Л. С., които обаче САС отказал да приеме като доказателство по делото. Поддържа, че тези регистри потвърждават истинността на показанията на свидетелите, че при одържавяването на сградата са заварени две семейства наематели, които са живели в същата сграда до 1960г.

В писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК ответникът по молбата „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД чрез процесуалния си представител адв.Д. Д. от АК-К., изразява становище, че молбата е неоснователна. Поддържа, че кадастралният и регулационен план на [населено място] от 1960г. и извадката от него многократно са били обсъждани от всички вещи лица по делото и същата извадка, представена с молбата за отмяна, е част от заключението на в.л.Б. Г., представено пред Кюстендилския окръжен съд по гр.д.№228/2013г. за съдебното заседание, насрочено за 10.07.2013г., като скица №2.

По отношение на представения с молбата за отмяна строителен протокол от 1967г. ответникът по молбата поддържа, че няма съществено значение за резултата по делото, както и че молителката е могла своевременно да се снабди с този документ. Поддържа, че семейните регистри също не представляват ново писмено доказателство, тъй като са представени от молителката пред САС на 10.10.2016г., а молбата е депозирана през м.12.2020г. извън тримесечния срок по чл.305, ал.1 ГПК. Моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, като с определение №74/10.05.2021г. същата е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

„Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД е предявило по реда на чл.108 ЗС иск за признаване правото му на собственост и предаване владението върху процесния недвижим имот, с твърдението, че притежава правото на собственост въз основа на включването му в капитала на дружеството на основание заповед № РД-18-27/28.07.2000г. на министъра на здравеопазването. Поддържа, че сградата е построена през 1953г., след като съществуващите в имота при неговото отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС сгради са били разрушени.

Ответницата по предявения иск (сега молител) М. Б. М., която основава правата си на договор за покупко-продажба, сключен с наследниците на лицето, от което имотът е бил отчужден, оспорва твърдението на предявилото иска дружество, че отчуждените сгради са били разрушени и на тяхно място е била изградена процесната, като поддържа, че след отчуждаването е било извършено пристрояване в западната част на съществуващите сгради, но пристроеното не представлява самостоятелен обект на право на собственост. Поради това счита, че реституционният ефект по отношение на процесната сграда е настъпил.

В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че одържавените сгради не са съществували към 25.02.1992г., поради което спрямо тях не е настъпило възстановяване на правото на собственост в полза на наследниците на лицата, от които са били отнети (чл.3, ал.1 ЗВСОНИ). Прието е, че на основание чл.104, ал.1 и ал.2 ЗЛЗ с преобразуването на публичните здравни заведения по чл.101, 102 и 103 (измежду които и СКЗ) предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество – държавна или общинска собственост, включено в баланса на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на създадените търговски дружества, които са правоприемници на здравните заведения, въз основа на които са преобразувани. С оглед на това е прието, че дружеството-ищец се легитимира като собственик на процесната сграда към 2000г., когато като правоприемник на С.-К. е възникнал като правен субект, в чийто капитал е включен имотът, предмет на иска.

Прието е, че по отношение на М. Б. М. липсва придобиване на деривативно основание, противопоставимо на дружеството-ищец, доколкото правото на собственост върху процесната сграда не е било възстановено по реда на ЗВСОНИ в патримониума на нейните праводатели.

За неоснователно е прието и възражението ѝ за придобиване правото на собственост върху сградата по давност, тъй като в приемо-предавателните протоколи от 12.01.1999г., съставени след отписването на имота от актовите книги за държавна собственост и нарочно писмо на МЗ-С., не са предадени материални обекти със самостоятелно съществуване – вещи, тъй като такива като описаните масивна къща и навес-гараж не са съществували, а оттам и не е установено владение от страна на наследниците на отчуждения собственик върху конкретна вещ. За недоказано е прието също така наследниците на отчуждения собственик трайно и непрекъснато да са осъществявали владение върху процесната сграда до 2006г., когато са сключили договора за покупко-продажба с М. Б. М., а от 2006г. до подаване на исковата молба на 28.12.2012г. не са изтекли 10 години.

Прието е, че отчуждените сгради са били разрушени и на тяхно място е изградена процесната постройка – сега съществуващата едноетажна масивна сграда е била изградена на мястото на паянтовата къща от 90 кв.м. Изложени са съображения, че без решаващо значение за правото на собственост на дружеството-ищец, съответно за ненастъпването на реституционния ефект, е обстоятелството кога е била премахната преди 1992г. паянтовата жилищна сграда, находяща се в източната част на имота, съответно от кога датират отделните етапи на строителството от сега съществуващата сграда, вкл. дали строителството е извършвано на различни етапи и кога точно е завършено т.нар. зачертаване в кадастралната основа, съответно останала ли е част от стената от паянтовата постройка. Прието е, че определящо е, че изградената в източната част на имота част от процесната сграда – столова, е с масивна конструкция, различни са размерите на сградата, както и височината ѝ, в сравнение с тези на отчуждената паянтова постройка.

Възприет е изводът на вещите лица, формиращи мнозинството от изслушаната пред САС съдебно-техническа експертиза, че не е технически обосновано паянтови постройки да се инкорпорират в масивна сграда и че няма основание да се приеме, че частичните незначителни графични съвпадения по стенните контури сочат на инкорпориране на старата постройка в новата, поради голямата разлика в размерите, конфигурацията и характера на носещата конструкция на сградата.

Не е споделен изводът на в.л.П., че отчуждената сграда не е премахната, а само реконструирана, като е посочено, че изводите на вещите лица, възприети от съда, кореспондират със свидетелските показания, които съдът е взел предвид в цялост, но е обсъдил само в онези части, за които е приел, че съдържат относими към спора факти. Възприета е т.нар. от въззивния съд „техническа информация“, съдържаща се в гласните доказателства на мнозинството от свидетелите, че кухнята с мазе и т.нар. летен стол, са построени след отчуждаването. С оглед специалните знания на вещите лица, чиито изводи съдът е възприел, в решението е посочено, че съдът не следва да изгражда изводите си въз основа на мненията на свидетелите, които не се ползват с доказателствена стойност, а именно че старата (отчуждена) къща само е „подобрявана“ и че „старото си седи“, а навесът от север е само преустроен.

Обсъдени са и противоречията в показанията на разпитаните по делото свидетели, като е посочено, че фактът, че св.С. е живяла в отчуждената къща до 1960г., което кореспондира и със записа в акта за завземане, че „Жилфонд“ е ползвател на имота, не опровергава констатациите на вещите лица, възприети от съда, доколкото самите вещи лица, формиращи мнозинството на изслушаната пред САС съдебно-техническа експертиза, приемат, че паянтовата сграда е била в разширен обем след първото заснемане през 1909г. и едва в периода 1960-65г. е била премахната. Прието е, че са подменени стените и покрива на отчуждената къща и е налице изграждане на нов обект, който не е идентичен с одържавения – сградата е станала масивна и представлява съвсем нов обект на право на собственост.

Посочено е, вкл. въз основа на констатациите на всички вещи лица по делото, че липсват строителни книжа, с оглед на което съдът основава изводите си на съвкупната преценка на доказателствата по делото и основно на експертните заключения, без да попълва празнотите в техническата информация с гласните доказателства.

Последната констатация на въззивния съд, основана на съдържащата се във всички заключения на изслушаните по делото СТЕ, че липсват строителни книжа и каквато и да е документация за извършеното след отчуждаването на имота строителство, по категоричен начин обосновава извод, че представения с молбата за отмяна строителен протокол №162/1967г. представлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – до приключване на съдебното дирене по делото не са съществували данни за налични строителни книжа, които да дадат основание на молителката да поиска от съда събирането на такива доказателства било чрез изслушване на допълнителна експертиза, било чрез снабдяването с доказателствата въз основа на издадено от съда удостоверение. Едва след приключване на производството по делото молителката е узнала за съществуването на строителния протокол, в който е посочено, че е определена строителна линия и ниво за пристройка към стола, което обстоятелство е релевантно за съществуващия между страните спор дали е извършено пристрояване към съществуваща сграда или същата е била разрушена и е реализирано изцяло ново строителство. При липса на други строителни книжа следва да се приеме, че строителният протокол от 1967г., като единствен подобен документ, има съществено значение за изхода на спора. Още повече при наличието на особено мнение на в.л.П. към изслушаната пред въззивния съд СТЕ, дадено след извършването на два огледа на сградата, според което след възстановяване на собствеността сградата е била основно обновена, реконстурирана и обновена, като извършените строителни дейности обхващат изцяло реконструиран и укрепен с нови материали бивш навес (сега покрита тераса към [улица]), вкл. нови основи, колони, надзиждания, презиждания на калканната му стена, нова ограждаща конструкция и др. Заключенията в особеното мнение са направени при използване на снимков материал от преди 2014г., като е прието, че сградата включва в цялостния си обем обема на одържавените през 1951г. сгради (къща от 90 кв.м. с две стаи и гараж-навес от 90 кв.м.), но е пристроявана от запад с кухненска част, разположена на две нива в периода след 1967г.; разширявана е и от юг, като настоящата сграда е получена вследствие на 4 основни строителни периода: първи (строителство на паянтова къща през 1870г., показана в плана от 1909г. и по-късно разширявана и достроявана); втори (1948-1960г., когато за парцела не е имало отреждане за балнеоложки комплекс, което означава, че ново строителство от страна на държавата за обществени функции е било недопустимо според ЗПИНМ); трети (1960-1965г., когато сградите са били реконструирани и преустроени за кухня и столова); четвърти (след 1965г., в който вид сградата е достигнала до реституцията), като според това вещо лице основите на старата сграда са запазени.

Установено е по делото, че молителката е успяла да се снабди със строителния протокол след приключване на производството по делото и след издаването на съдебни удостоверения, както и след отправено искане по Закона за достъп до обществена информация, което неколкократно е било отказвано. Едва след постановяване на решение №283 от 04.12.2020г. по адм.д.№326/2020г. на Административен съд – Кюстендил, с което такъв отказ е бил отменен и кметът на [община] е бил задължен да издаде копие от строителния протокол, молителката е успяла да се снабди с това доказателство. Поради това следва да се приеме, че в хода на производството по делото пред инстанциите по същество молителката не е могла да се снабди със сега представеното доказателство. Същото, както вече беше отбелязано, представлява ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което има съществено значение за изхода на правния спор и съдържащата се в него информация следва да бъде взета предвид при неговото разрешаване.

Представеното с молбата за отмяна копие-извадка от кадастралния и регулационен план на [населено място] за ПИ №..........в кв..........., одобрен със заповед №668/19.07.1960г. не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като наличието на този план е съобразено от вещите лица при изработването на приетите по делото съдебно-технически експертизи и дори към СТУ на в.л.Б. Г. е приложена скица №2, идентична с представеното с молбата за отмяна копие на извадката от плана.

Представените с молбата за отмяна извлечения от семейни регистри също не представляват ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като същите са били представени като доказателство в производството по в.гр.д.№4906/2015г., но не са били приети. Поради това преценката по приемането на тези доказателства е изцяло в правомощията на въззивния съд при новото разглеждане на делото.

Представените с молбата за отмяна писмени обяснения на Ж. И. Н. също не биха могли да обосноват наличие на поддържаното основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Преценката по приемането на това доказателство е изцяло в правомощията на въззивния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по реда на чл.307, ал.3 ГПК решение №605/16.03.2017г., постановено по в.гр.д.№4906/2015г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на ГК на Софийския апелативен съд.

Председател:

Членове: