Наказание от 20 години затвор за грабеж с опит за убийство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

Гр. София, 22 май 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Илияна Петкова

и след становище на прокурора от ВКП Ася Петрова, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 241/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Х. Т. Г. чрез служебния му защитник адв. А. С. срещу въззивно решение № 411/28.11.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1223/2024 г., по описа на Софийски Апелативен съд.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и се правят алтернативни искания за преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав с определяне на наказание лишаване от свобода и редуцирането му при условията на чл. 58а, ал.1 от НК, или при липса на преквалификация на престъплението по чл. 199, ал.2, т.2 от НК - за определяне на наказание лишаване от свобода в справедлив размер или за замяна на доживотния затвор с лишаване от свобода, съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 и 3 от НК.

В подкрепа на наведените касационни основания се излагат доводи за несъставомерност на извършеното деяние по чл. 199, ал.2, т.2 от НК, поради липса на пряк умисъл от страна на дееца да осъществи опит за убийството на пострадалото лице и наличие на умисъл единствено за причиняване на средна телесна повреда. Сочи се, че осъществената от подсъдимия интензивна физическа принуда по отношение на частната обвинителка е била поради оказаната от нея неочаквана съпротива, като целта на подсъдимия е била отнемането на дамската й чанта, а не и посегателство срещу нейния живот. В жалбата се посочва, че евентуалният умисъл за убийството на пострадалата също не сочи на съставомерност на деянието по предявената с обвинението правна квалификация, като по делото не е установена и функционалната връзка между извършването на грабежа и опита за убийство в съзнанието на дееца, което сочи на по-лека правна квалификация по чл. 199, ал.1, т.3 от НК.

Аргументи в подкрепа на явната несправедливост на определеното наказание се извеждат от една страна от неправилната по-тежка квалификация на деянието и от друга – от липсата на предпоставките по чл. 38а, ал.2 от НК. Счита се, че подсъдимият е осъзнал своята вина и е показал критично отношение към извършеното, в млада възраст е и за поправянето му е достатъчно определяне на наказание лишаване от свобода в рамките от 15 до 20 години, което да се редуцира по правилата на чл. 58а, ал.1 от НК.

В гражданската част на решението се прави искане за изменяването му чрез намаляване на присъденото обезщетение за вреди до справедлив размер.

В съдебно заседание пред ВКС, подсъдимият Г. се представлява от служебно назначения защитник адв. С., която поддържа касационната жалба с доводи за неправилно приложение на материалния закон, поради липса на пряк умисъл за извършване на опита за убийство на пострадалата и за явна несправедливост на наказанието, поради прекомерната му тежест и несъобразяване с целите на индивидуалната превенция. Сочи, че с оглед младежката възраст на подсъдимия прогнозите за неговото превъзпитаване и успешно реинтегриране в обществото са благоприятни и поправянето му може да бъде постигнато с по-леко наказание.

Подсъдимият Г. в последната си дума пред ВКС изразява искрено съжаление за постъпката си и моли за намаляване на определеното с присъдата наказание. Оплаква се от психически и физически тормоз в условията на задържането му.

Прокурорът от ВКП, пред настоящата касационна инстанция изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия и за оставяне в сила на въззивното решение. Намира, че материалният закон е приложен правилно от въззивния съд, предвид тежестта на упражненото от дееца насилие спрямо пострадалата, което свидетелства за умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.

Счита, че наложеното наказание е справедливо отмерено, тъй като след замяната на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода съдът е определил минимален размер, предвиден в разпоредбата на чл. 58а, ал.2 от НК, а именно двадесет години лишаване от свобода, при отчитане на високата обществена опасност на деянието съобразно тежестта му, чрез проява на изключителна жестокост и агресивност от подсъдимия и причиняване на тежки трайни необратими увреждания на пострадалата, слепота на едното око и обезобразяване на лицето. Личността на подсъдимия правилно е оценена като високо обществено опасна с оглед предходните му осъждания за тежки престъпления, в това число грабеж придружен със средни телесни повреди, които са сходни с характеристиките на процесното деяние. Моли за оставяне в сила на въззивното решение.

Частният обвинител и граждански ищец А. Е., редовно уведомена не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Представлява се от упълномощения повереник адв. А. Р., който застъпва становище за липса на наведените в касационната жалба на подсъдимия касационни основания и за оставяне в сила на въззивното решение в наказателната и гражданска част. Заявява, че споделя доводите на прокурора от ВКП и намира решението за справедливо, с оглед тежестта на причинените увреждания на неговата доверителка.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия Г. доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 11/10.07.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 185/2024 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил подсъдимият Х. Т. Г. е признат за виновен в това, че на 28.04.2023 г. в [населено място] , на пешеходна пътека /алея/ в местността /местност/ е отнел чужди движими вещи на обща стойност 393,96 лв. от владението на А. Д. Е. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е бил придружен с опит за убийството на А. Д. Е., поради което и на осн. чл.199, ал.2, т.2, пр.2, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.18, ал.1 и 2 от НК и чл.58а, ал.3, вр. ал.2 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от двадесет години при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС. На осн. чл.59, ал.1 от НК при изтърпяване на наложеното наказание е приспаднато предварителното задържане на подсъдимия и задържането му по ЗМВР.

С присъдата на окръжния съд, на осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 298/20 г. на ОС – гр. Кюстендил , групирано по реда на чл. 25 от НК с наказанието по н.о.х.д. № 272/18 г. на РС – гр. Дупница в размер на една година и четири месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи отделно при първоначален „строг“ режим чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, като от изтърпяването на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Със същата присъда, на осн. чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г. е осъден да заплати направените по делото разноски и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

С присъдата на окръжния съд подсъдимият Г. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец и частен обвинител Е. сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със законната лихва от датата на увреждането до пълното изплащане на главницата.

С въззивно решение № 411/28.11.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1223/2024 г. по описа на Софийски Апелативен съд присъдата на ОС-гр. Кюстендил е потвърдена изцяло.

Касационната жалба на служебния защитник на подсъдимия Г. е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се намери за неоснователна на всички посочени в същата основания.

По касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.

Оплакването за нарушение на материалния закон се поддържа с доводи за неправилна правна квалификация на деянието по чл. 199, ал.2, т.2 от НК относно квалифициращото обстоятелство грабежът да е придружен с опит за убийство на пострадалата Е., поради липса на субективен елемент, като се сочи, че от признатите по делото обвинителни факти не може да бъде изведен пряк умисъл от страна на подсъдимия по този признак от фактическия състав на деянието. Твърди се, че подсъдимият е предприел действията по насилствено отнемане на дамската чанта на пострадалата без предварително формирано намерение да й нанесе несъвместими с живота телесни увреждания и без предварителна подготовка за тези действия, които са били провокирани от оказаната от пострадалата съпротива, която е била неочаквана за него.

ВКС намира, че оплакването на подсъдимия за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователно и не почива на обективна основа.

Съдебното производство по делото е проведено под формата на съкратено съдебно следствие, при условията на чл.371, т.2 от НПК, след като подсъдимият е признал фактите по обвинението и съдът е намерил, че са налице условията по чл.372, ал. 3 от НПК относно процесуалната годност и стойност на действията по разследването като предпоставка за одобряване на неговото съгласие и на осн. чл.372, ал.4 от НПК е постановил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните доказателства и фактите по предявеното обвинение няма да бъдат подлагани на доказателствена проверка. Респективно, приложението на материалния закон правилно е реализирано в рамките на предявената с обвинителния акт фактология, която недвусмислено сочи на осъществен от подсъдимия опит за убийство на пострадалото лице с цел извършване на процесния грабеж.

Съгласно признатите от дееца обвинителни факти, след като той издърпал дамската чанта на пострадалата с намерение да я отнеме от нейното владение, на които действия тя оказала съпротива, подсъдимият я съборил на земята и я задърпал към дерето, към алеята, където между двамата започнала борба. Пострадалата се съпротивлявала и викала за помощ и за да сломи съпротивата й подсъдимият започнал да я души с две ръце за врата. Поради продължаващата и след тези негови действия съпротива той решил да започне довършеното, дори за целта да я умъртви. В изпълнение на това свое намерение подсъдимият взел от земята камък и започнал да й нанася с него силни удари по главата и лицето, които били многократни и продължили докато пострадалата престанала да дава видими признаци на живот. След като Е. изпаднала в безсъзнание от употребената спрямо нея сила, деецът взел дамската й чанта с вещите в нея и напуснал мястото на деянието.

От съдържанието на описаните факти, с които деецът се е съгласил се установява, че при извършване на насилственото отнемане на вещите на пострадалата той е взел решение да я умъртви, именно за да може безпрепятствено да осъществи намерението си за отнемане на дамската й чанта, а не се е задоволил само с нанасяне на телесни увреждания, които са били недостатъчни за сломяване на оказаната от нея съпротива.

С наведените доводи срещу правната квалификация на деянието се оспорват признатите факти по същество, което е в разрез с диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от НПК, по която е протекло съдебното производство по делото в съответствие с направеното от защитата с негово съгласие искане.

Установените от обвинението факти, които подсъдимият е признал и в рамките на които се реализира наказателната му отговорност правилно са били квалифицирани от контролираните съдилища като грабеж придружен с опит за убийство на пострадалото лице. От действията на подсъдимия по механизма на осъществяване на принудата спрямо пострадалата, в частност от интензитета на упражнената сила, местата, в които са нанесени ударите, в главата и лицето, където се намират жизнено важни органи на жертвата, оръдието, което деецът е използвал, за да нанесе процесните удари, камък, продължителността на насилието и безсъзнателното състояние, до което е доведена пострадалата се извежда наличието на пряк умисъл за лишаването й от живот. Установена е и обективна и субективна свързаност на опита за убийство с противозаконното отнемане на движимите й вещи, чието упражняване е било с цел да се сломи съпротивата на лицето, за да се установи от страна на дееца безпрепятствено владение върху предмета на грабежа. Доводите на защитата, че подсъдимият не е предприел посегателството с намерение да умъртви пострадалата, което предварително да е било формирано в съзнанието му и това свидетелства за наличие на умисъл само за причиняване на средни телесни повреди не почиват на верен прочит на обвинителните факти по делото, които подсъдимият е признал.

За да е осъществен фактическият състав на престъплението по чл. 199, ал.2, т.2 от НК не е необходимо наличие на предумисъл за убийство, каквото становище застъпва защитата в жалбата, а е достатъчно в съзнанието на дееца да е формиран пряк умисъл за умъртвяването на жертвата и функционалната му връзка с реализирането на грабежа, което в настоящият казус е безспорно установено /тъй като в случая се касае за опит, евентуалният умисъл изключва съставомерността на деянието, за разлика от убийството, с което е придружен грабежът, което е допустимо и при двете форми на умишлена вина/ .

От фактите по делото се установява, че в процеса на насилственото отнемане на чантата на пострадалата в съзнанието на дееца е възникнал пряк инцидентен умисъл за лишаването й от живот, поради това, че оказаната от нея съпротива не е могла да бъде сломена с нанасяне само на телесни увреждания, а е изисквала по-интензивна форма на физическа принуда, която да й причини смърт и това е било с цел безпрепятственото отнемане на движимите й вещи. / в този смисъл Решение № 31 от 01.02.1991 г. по н. д. № 341/1990 г., ВК на ВС: „грабеж има не само когато деецът преодолява действителната съпротива на жертвата, но и тогава, когато чрез упражненото насилие изключва въобще възможността за такава съпротива.“/

Съдебната практика е категорична по въпроса, че за умисъла на дееца се съди не по вербалните му изявления, а по обективираните от него действия, които в настоящият казус относно квалифициращия елемент грабежът да е придружен с опит за убийство недвусмислено показват, че подсъдимият с действията по нанасяне на процесните удари пряко е целял умъртвяването на пострадалото лице, а не просто се е съгласявал с тази последица, за която е допускал, че е възможно да настъпи. Това е така, поради вида и характеристиката на причинените многобройни телесни увреждания и интензитета на упражнената принуда - чрез душене и последващо нанасяне на повече от 4 силни наслагващи се удари с камък в лицето и главата на Е., които са й причинили множество тежки увреждания, част от които са били несъвместими с живота и без оказване на своевременна специализирана медицинска помощ е била налице реална опасност от смъртен изход до момента на успешно проведеното лечение в рамките на месец и изписването й от болничното заведение. Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото част от причинените увреждания се състоят в тежка черепно-мозъчна травма; полифрагментни фрактури на всички лицеви кости; полифрагментна фрактура на костите на лява орбита, довела до пълна слепота на лявото око; мозъчна контузия и субарахноидален кръвоизлив на главния мозък, чиято тежест и последици надхвърля умисълът за телесно увреждане и сочи на пряк умисъл за лишаване от живот.

С оглед изложеното, оплакването за неправилна правна квалификация на извършеното деяние по смисъла на чл.199, ал.2, т.2 от НК е неоснователно.

Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, релевирано в касационната жалба на подсъдимия също се намери за неоснователно.

В касационната жалба на защитата справедливостта на наказанието се оспорва по съображения за прекомерната му тежест, несъответна на тежестта на деянието, което се оценява като не особено тежко, съпоставено с престъпленията от същия вид и поради неглижиране на целите на индивидуалната превенция, предвид младата възраст на подсъдимия и оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото.

ВКС намира, че дейността на контролирания въззивен съд по реализация на наказателната отговорност на подсъдимия при условията на чл. 58а, ал.2 и 3 от НК след определяне на наказанието доживотен затвор като най-подходящо по вид наказание спрямо тежестта на извършеното деяние и последващата му индивидуализация в размер на двадесет години лишаване от свобода е правилна и законосъобразна и е довела до справедливо отмерена санкция.

В съответствие с последиците от проведената диференцирана процедура по чл. 373, ал.4 от НПК при реализацията на наказателната отговорност на дееца, контролираните съдилища са подходили законосъобразно и след преценка на всички относими обстоятелства са дали отговор кое е най-подходящото по вид наказание измежду предвидените алтернативи в санкционната част на разпоредбата на чл. 199, ал.2 от НК, а именно доживотен затвор. Наказанието доживотен затвор е регламентирано с разпоредбата на чл. 38а от НК, съгласно която приложението му като вид санкция изисква особена тежест на деянието, за което се налага. В НК не се съдържа легална дефиниция на понятието „особено тежко“ престъпление, за разлика от определенията по чл. 93, т. 7 и 8 от НК на „тежко престъпление“ и „особено тежък случай“, но практиката и теорията са възприели разбирането, че тези съставомерни елементи не са достатъчни за да се приложи чл. 38а от НК, за което е необходимо наличието на други определящи признаци, които го характеризират като такова с изключителна тежест. Този текст изисква по-интензивна обществена опасност както на извършеното деяние, така и на личността на самия деец, поради което и обществената нетърпимост към извършването му налага по-интензивна санкция, съответна на неговата тежест. Обстоятелствата, които определят престъплението като особено тежко могат да бъдат от различно фактическо и правно естество, но при всички случаи е необходимо да го определят като заплаха за нормалното функциониране на обществото, с което фундаментално се засяга неговите устои.

В този смисъл за приложението на чл. 38а от НК не е достатъчно престъплението да е тежко и да е свързано с посегателство срещу живота, каквото безспорно е опитът за убийство при извършване на грабеж, но и реализацията му следва да се отличава с изключителна тежест, която е неприсъща на останалите престъпления от същия вид. Изхождайки от тези принципни постановки, приложени към настоящият казус се наложи извода, че решаващите съдилища правилно са приели, че извършеното деяние следва да се причисли към тази категория престъпления, които съгласно разпоредбата на чл . 38а, ал.2 от НК в съответствие с особената им тежест изискват за постигане целите по чл. 36 от НК налагане на наказание доживотен затвор.

Този извод не може да бъде преодолян от наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия факти – млада възраст и съдействие за разкриване на обективната истина, довело до ефективна помощ за разследването, които факти правилно са били отчетени в полза на подсъдимия при индивидуализацията на заместващото наказание лишаване от свобода, съгласно правилата на чл. 58а, ал.2 и 3 от НК.

Това законово изискване, престъплението да е особено тежко, в конкретния казус е удовлетворено от действителната изключителна тежест на деянието, която се определя от механизма на неговото извършване, от проявеното субективно отношение на дееца при реализацията на опита за убийство, което се отличава с особена жестокост на поведението му по причиняване на телесните увреждания на пострадалата и причинените необратими последици за нейното здраве, които се изразяват в постоянна слепота и обезобразяване на лицето, в това число и чрез трайно нарушение на дъвкателната и функция.

ВКС намира, че наказанието доживотен затвор, което решаващите съдилища са определили е единственото справедливо и адекватно наказание спрямо тежестта на осъщественото от подсъдимия престъпно посегателство, поради което се явява и приложимата алтернатива от предвидените три вида наказания за престъплението по чл. 199, ал.2, т.2 от НК. Не се намери за основателно възражението на защитата, че престъплението не е особено тежко, съпоставено с обичайните престъпления от същия вид. Конкретиката на казуса показва завишена тежест на престъпната дейност на дееца както от гледна точка на начина на реализиране на физическата принуда, продължителността на посегателството спрямо живота на пострадалата, методите за нейното умъртвяване, така и с оглед последиците от извършването му за здравето на жертвата. Преодоляване на съпротивата на пострадалата по отнемане на движимите й вещи е осъществено с особена упоритост - първоначално чрез душене, а впоследствие с нанасяне на удари с камък в главата и лицето, като посегателството е продължило до изпадането на жертвата в безсъзнателно състояние и не е било преустановено независимо от отправените многократни молби от нейна страна за прекратяване на насилието. Ударите с камък в областта на лицето са нанесени с особена сила и агресия, един върху друг, по очите и устата на частната обвинителка, като насилието е продължило извън необходимото, за да се преодолее съпротивата й по безпрепятствено извършване на грабежа. Не без значение е и фактът, че грабежът е извършен в светлата част на деня, на обществено място, парк срещу беззащитна жена и по начина на реализиране на принудата може да се окачестви като проява на безсърдечно и брутално незачитане на човешкия живот.

Въззивният съд е отчел в пълнота обстоятелствата от значение за определяне на съответната на тежестта на деянието санкция, свързани с личната обществена опасност на подсъдимия. Правилно са взети предвид предходните му осъждания и вида на извършените престъпления, едното от които е от същия вид като процесното посегателство – грабеж, придружен с нанасяне на средни телесни повреди срещу жена, с временна опасност за живота, както и за причиняване на средни телесни повреди по механизъм сходен на осъщественото по настоящото дело насилие, чрез удари в лицето на жертвата, довели до избиване на зъби и счупване на челюст. Отделно е отчетено и обстоятелството, че настоящото деяние е извършено в рамките на изпитателния срок, определен за предходното осъждане. На базата на тези данни правилно е направен извода на проверявания съд, че за постигане на целите на наказанието по чл.36 от НК е налице необходимост от по-интензивна санкция от наказание лишаване от свобода, което с оглед налагането му за предходните осъждания не е способствало достатъчно ефективно за поправянето и превъзпитанието на дееца.

Замяната на наложеното наказание доживотен затвор с лишаване от свобода и отмерването му при условията на чл. 58а, ал.2 и 3 от НК е осъществена при отчитане в пълнота на всички обстоятелства, които имат значение за неговия размер и на базата на тяхната правилна оценка. Цялостната характеристика на престъплението, правилно е наложила извода, че предвиденото в закона минимално наказание от петнадесет години лишаване от свобода след замяната на доживотния затвор при съобразяване със специалния минимум по чл. 199, ал.2, т.2 от НК, на осн. чл.58а, ал.3 от НК се явява несъответно на тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, поради което наказанието е било отмерено на двадесет години лишаване от свобода. Единственото, с което ВКС не се съгласява е тезата на въззивния съд, че криминалистичните регистрации на подсъдимия следва да се преценяват като отегчаващ отговорността му факт, поради това, че не се касае за стабилни съдебни актове с правни последици, но тази непрецизност не променя цялостната оценка на престъпната му дейност и нейната тежест.

Не се намери за основателно възражението на защитата за недооценяване на обстоятелствата в полза на дееца и неглижиране на тяхната относително голяма тежест за размера на съответното наказание лишаване от свобода.

Въззивният съд е подложил на преценка всички факти, които са от значение за определяне на справедлива санкция за извършеното деяние от подсъдимия Г.. При отмерването на наказанието, апелативният съд е съобразил като облекчаващи отговорността на подсъдимия факти направеното от него самопризнание във фазата на досъдебното производство, което е способствало провеждането на разследването по ефективен начин. Отчетена е младата възраст на дееца, която при всички случаи се явява смекчаващо обстоятелство, но съдът правилно е посочил, че предходните му осъждания и краткия период до извършване на деянието изискват като адекватна санкция наказанието лишаване от свобода да се определи над минимума от 15 години, за да окаже необходимото въздействие върху него, което е и една от целите, с които се налага наказанието. Правилно обясненията на дееца, че грабежът е извършен под въздействието на алкохол и наркотици не са отчетени в негова полза, с оглед съзнателното му поставяне в това състояние, което обективно не води до намаляване на обществената опасност на извършеното.

В заключение, не се намериха обстоятелства в полза на подсъдимия, които не са били взети предвид от въззивния съд при определяне на наказанието му, както и наличните по делото смекчаващи обстоятелства са оценени правилно и съобразно действителната им тежест спрямо наложената санкция, поради което оплакването за явната й несправедливост е неоснователно.

Жалбата в гражданската част на въззивното решение също се намери за неоснователна. За причинените от извършеното посегателство неимуществени вреди съдът е уважил гражданския иск на частната обвинителка в пълен размер, като е намерил присъденото от окръжния съд обезщетение за съответно на понесените от нея болки и страдания в резултат от престъпното посегателство на подсъдимия. В жалбата не се излагат конкретни аргументи в подкрепа на направеното искане за намаляване на размера на присъденото обезщетение за вреди, които да бъдат подлагани на обсъждане за тяхната основателност. Апелативният съд е изложил подробни съображения относно справедливостта на присъденото обезщетение, като е акцентирал върху последиците за здравето на пострадалата и тяхната необратимост – слепота с дясното око, обезобразяване на лицето, затруднения в дъвченето, поради счупване на преден зъб и понесените от пострадалата продължителни болки по време на продължилото един месец болнично лечение, придружено с оперативни интервенции. С оглед изложеното не са налице основания за редуциране на размера на уважения граждански иск, който справедливо репарира понесените от пострадалата вреди от неимуществен характер.

По изложените съображения, жалбата на подсъдимия Г., чрез служебния му защитник е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се остави в сила въззивното решение в наказателната и гражданска част.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 411/28.11.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1223/2024 г., по описа на Софийски Апелативен съд.

Решението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: