Отмяна на дарение поради отказ за даване на издръжка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50007

гр. София, 09.02.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети януари две хиляди двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС ИЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА
при участието на секретаря Ана Давидова и като изслуша докладваното от съдията Вълдобрева гр.д. № 2263/2022г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. С. Г., подадена чрез назначения от съда особен представител адв.Д. И., против решение № 408 от 23.03.2022г. по в.гр.дело № 2913/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, с което след отмяна на решение № 264069/18.06.2021г. по гр.дело № 826/2019г. на СГС, ГО, 13 състав, е уважен иск с правно основание чл. 227, б. „в” ЗЗД и е отменено дарение на недвижим имот в [населено място], извършено на 03.11.1997г. с нот. акт № 147, том LLLXX, дело № 33348/97г. на І-ви нотариус при СНС към СРС от Р. С. Г. в полза на Р. С. Г..

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на въззивния съд, че след процесното дарение ищцата е изпаднала в състояние на трайна нужда от издръжка, тъй като според касатората събраните по делото доказателства не установяват това обстоятелство. Искането е да бъде отменено атакуваното решение и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

Ответницата по касационната жалба-Р. С. Г., чрез пълномощника адв. Е. И. оспорва жалбата, като неоснователна, претендира разноски.

С определение №50809 от 10.11.2022г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т. 1 от TP № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, е допуснато касационно обжалване на решението на САС за да се провери неговата допустимост по служебно формулирания въпрос: Произнесъл ли се е въззивният съд извън търсената от ищеца по обем правна защита, отменяйки изцяло договора за дарение, на основание чл. 227, б. „в” ЗЗД, при заявено в исковата молба искане за отмяна на дарението за конкретна идеална част от частта, притежавана от надареното лице.

Становището на този състав на ВКС по поставения въпрос е следното: Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита на правото само в рамките на посоченото от ищеца (чл.6 ал.2 ГПК). Когато съдът се е произнесъл извън предмета, за който е сезиран, като е присъдил нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, произнесъл се е извън обема на търсената защита, в нарушение на диспозитивното начало, е налице произнасяне „свръхпетитум” и в тази част постановеният съдебен акт се явява недопустим. Такова е произнасянето и когато съдът е сезиран с иск за отмяна на договор за дарение на недвижим имот до определена идеална част от частта, придобита от надарения, а с решението договорът за дарение е отменен изцяло.

В конкретния случай, първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата Р. Г. с иск с правно основание чл.227, ал.1, б. „в” ЗЗД за отмяна на договор за дарение на недвижим имот, сключен на 03.11.1997г. между ищцата и дъщеря й-ответницата Р. Г. до 1/4 идеална част от частта, придобита от надарената. Съставът на СГС е отхвърлил иска. С атакуваното пред ВКС въззивно решение въззивният съд е отменил решението на СГС и е уважил иска по чл. 227, ал.1, б. „в” ЗЗД и изцяло е отменил договора за дарение от 1997г. Като се е произнесъл по този начин, отменяйки изцяло договора да дарение, при заявено в исковата молба искане за отмяна на дарението за конкретна идеална част от частта, притежавана от надареното лице, въззивният съд е постановил решение свръхпетитум (извън предмета, за който е сезиран). Въззивното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която на основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД е отменено за ѕ идеални части дарението на недвижим имот от 03.11.1997г., извършено с нотариален акт № 147, том LLLXX, дело № 33348/97г. на І-ви нотариус при СНС към СРС от Р. С. Г. в полза на Р. С. Г., като недопустимо.

В останалата част е налице допустимо произнасяне и спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция, по аргумент за противното от чл.293 ал.3 ГПК.

От фактическа страна се установява, че на 03.11.1997г. с нот.акт № 147, том LLLXX, дело № 33348/97г. на І-ви нотариус при Софийската нотариална служба към СРС ищцата и съпругът й С. Г. са дарили на дъщеря си Р. Г. и на В. Г. (дъщеря само на ищцата) апартамент № 31 на [улица], вх.Б, ет.ІV, [населено място], с площ 89,11 кв.м, заедно с избено помещение № 17 и заедно с 1,943% ид.ч. от общите части от сградата и от правото на строеж.

На 15.06. 2006г. дарителят С. Г. е починал.

На 15.11.2013г. с нот. акт № 195, том І, рег.№ 7786, дело № 172/15.11.2013г. на нотариус Г. Г., В. Г. е дарила на майка си Р. Г. собствената си 1/2 идеална част от апартамент № 31, придобита с дарението от 1997г. Установено е, че в периода от 2014г. до 2015г. в жилището са живели ищцата, ответницата и приятелят на ответницата; в посочения период в жилището се настанила да живее и В. Г. заедно с дъщеря си, като петимата обитавали апартамента съвместно около година, което изострило отношенията между тях; ищцата станала обект на психически и физически тормоз от страна на ответницата и нейния приятел; В. Г. напуснала жилището след около година, а от 2016г. до 2021г. (показанията на свидетелката Б.) ищцата заживяла сама в жилището, тъй като ответницата и приятелят й били принудени да го напуснат след издадени ограничителни заповеди по ЗЗДН през 2015г.-2016г. Според показанията на свидетелката Б. от 2015г. здравословното състояние на ищцата се влошило в резултат от психическото напрежение-започнала да вдига кръвно, имала аритмия. Свидетелката сочи, че ищцата живеела много скромно–единствено с пенсията си успявала да си купува лекарства и да плаща всички разходи, дължими към Етажната собственост-месечни такси и разходи за ремонти. От представените по делото амбулаторни листове, издадени от личния лекар на ищцата се установява, че тя е била диагностицирана с хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност; неинсулиновозависим захарен диабет и последици от мозъчен инфаркт. Според допуснатата във въззивното производство СМЕ заболяванията на ищцата са хронични, налагат проследяване и адаптиране на лечението. За 2015г. ищцата е имала нужда от сумата 207,19 лева за покупка на медикаменти, от която сума НЗОК е поела 6,18 лева; от 207,19 лева за 2016г., от които 6,78 лева се поемат от НЗОК; от 191,92 лева за 2017г., от които 11,42 лева се поемат от НЗОК; по 13,30 лева за 2018г., изцяло поети от НЗОК и по 16,97 лева за 2019г., също изцяло поети от НЗОК. Установява се по делото, че ищцата се е пенсионирала през 2016г. и размерът на получаваната от нея пенсия е: до 01.07.2016г. - 287,38 лева; до 01.07.2017г. - 294,50 лева; до 01.10.2017г.-316,11 лева; до 01.07.2018г. - 336,11 лева; до 01.07.2019г.-348,61 лева и до 01.04.2020г. - 368,05 лева. Липсват данни ищцата да притежава други имоти, освен дарената й от другата й дъщеря през 2013г. идеална част от процесния апартамент. На 17.03.2016г. с нотариална покана, с оглед влошеното си здравословно състояние и необходимостта от допълнителни средства за издръжка, ищцата поискала от дъщеря си-ответницата, издръжка в размер 200 лева. Поканата е връчена на Р. Г. по реда на чл. 47 ГПК вр. с чл. 50 ЗННД на 09.04.2016г.-шест месеца преди подаване на исковата молба. От представените пред въззивния съд удостоверения от СО и от НОИ се установява, че надарената е в работоспособна възраст (42г.), неомъжена е и няма непълнолетни деца, за чиято издръжка да отговаря, а осигурителният й доход за 2018г. е средно 1000 лева.

При така установените по делото факти ВКС приема, че са налице предпоставките на чл.227, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Уважаването иск за отмяна на дарение с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД изисква установяване кумулативното наличие на няколко предпоставки: дарителят да се нуждае от издръжка, да е поискал такава от дарения, който да му е отказал престирането й. В случая ищцата е надарила ответницата, но след 2015г. е изпаднала в трайна нужда от издръжка, а с нотариална покана от 17.03.2016г. я е поканила да я плаща. Надарената ответница не е започнала да плаща издръжка. В този случай, за дарителя е възникнало правото да отмени дарението и това право е упражнено с предявяване на иска. Доколкото ответницата не е твърдяла, нито е доказала, че чрез даването на издръжка би поставила себе си или лицата, които издържа в по-неблагоприятно положение, то предявеният иск за отмяна на извършеното през 1997г. дарение по отношение на 1/4 идеална част от частта, придобита от надарената е основателен.

С оглед оплакванията в касационната жалба следва да бъде посочено, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, като е допуснал и събирането на нови с оглед изясняване материалното и здравословно състояние на дарителката, както и възможността на надарената да осигури издръжка на майка си. Съдът е изследвал предпоставките за уважаване на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в” от ЗЗД и въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства правилно е приел, че предпоставките за разваляне на дарението са налице. Взети са предвид както доводите относно необходимостта от издръжка на ищцата, така и възраженията на ответницата. Съобразени са множеството заболявания на дарителката, нуждата й от лекарства и периодично лекарско наблюдение. Отчетено е, че единственият доход на ищцата е пенсията й, както и нейния размер, цялото притежавано недвижимо имущество и потенциалните възможности, свързани с това имущество и е направен правилен извод, че те не са достатъчни за преживяването на ищцата. При конкретната преценка за наличие на нужда от издръжка съдът е взел предвид и дали доходите на дарителката са по-ниски от определения от държавата размер на линията на бедност, причините, поради които ищцата не е в състояние сама да осигури собствената си издръжка, така и материалното състояние на дарената и липсата на задължения за издръжка на непълнолетни лица. В тази връзка въззивният съд е съобразил напълно възприетото в ТР № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС, че за да послужи като основание за разваляне на договора за дарение, недаването на издръжка трябва да се прояви в обществено укорима форма на непризнателност към дарителя. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон и въпреки това отказва да я даде.

Предвид изложеното решението на САС в частта, с която е развален договорът за дарение от 1997г. за 1/4 идеална част от частта на надареното лице Р. Г., като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

За защита в касационното производство-за изготвяне на касационна жалба и изложение на основанията по чл. 280 ГПК, за явяване в открито съдебно заседание пред ВКС и изготвяне на писмена защита и след съобразяване, че ищцата Р. Г. е освободена от внасяне на разноски за особен представител още в първата инстанция (с определение от 27.05.2020г.), на назначения от съда особен представител на касаторката Р. С. Г. следва да бъде определено възнаграждение от ВКС, платимо от бюджета на съда. Адвокатското възнаграждение съдът определя в размер 1 250 лева, според материалния интерес и по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г., в редакцията, действала към датата на подаване на касационната жалба-изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31.07.2020г.

При този изход на спора, касаторката Р. Г. следва да бъде осъдена да плати по сметка на ВКС държавна такса в размер 151,30 лева, сумата 1 250 лева за адвокатско възнаграждение на особения представител, както и да плати, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв на адв. Е. С. адвокатско възнаграждение в размер 938 лева, определено по реда на чл.9, ал.3 Наредба №1/2004г., в редакцията, действала към датата на подаване на касационната жалба.

Така мотивиран Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 408 от 23.03.2022г. по в.гр.дело № 2913/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, в частта , с която на основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД е отменено за 3/4 идеални части дарението на недвижим имот, извършено с нотариален акт № 147, том LLLXX, дело № 33348/97г. на І-ви нотариус при СНС към СРС от Р. С. Г. в полза на Р. С. Г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 408 от 23.03.2022г. по в.гр.дело № 2913/2021г. на Софийския апелативен съд, ГО, 12 състав, в останалата обжалвана част - в частта, с която на основание чл. 227, ал.1, б. „в“ ЗЗД е отменено за 1/4 идеална част дарението на недвижим имот, извършено с нотариален акт № 147, том LLLXX, дело № 33348/97г. на І-ви нотариус при СНС към СРС от Р. С. Г. в полза на Р. С. Г..

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на адв. Д. И., в качеството му на особен представител на касаторката Р. С. Г. в размер 1 250 лева, което да се изплати от бюджета на съда , за което да се издаде на адв. И. разходен касов ордер.

ОСЪЖДА Р. С. Г. да плати по сметка на ВКС държавна такса за касационното производство в размер 151,30 лева и сумата 1 250 лева -за депозит за адвокатско възнаграждение на особения представител.

ОСЪЖДА , на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв, Р. С. Г. да плати на адв. Е. С. адвокатско възнаграждение в размер 938 лева .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: