Обезщетение от ловно сдружение за унищожена от дивеч земеделска продукция

Текстът на акта

Ключови фрази

14

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50146

София, 25.11. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №677 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4594/25.11.2021г., подадена от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, чрез процесуалния му представител адв. Б. С. К. от АК-Т., срещу решение №85, постановено на 18.10.2021г. от Апелативен съд – В., I състав по в.гр.д.№252/2021г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която искът, предявен от „Димитрови ИВ“ ЕООД против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ за осъждане на ответника да заплати сумата, представляваща разликата над 28287.58лв и до 29334.41лв. е отхвърлен и вместо това „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата, представляваща разликата над 28287.58лв. до 29334.41лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни (дивеч) в земеделски земи, обработвани от дружеството в землището на [населено място] и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г., ведно със законната лихва върху главницата (разликата над 28287.58лв. до 29334.41лв., считано от датата на подаване на исковата молба (20.08.2020г.) до окончателното ѝ изплащане на основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЛОД, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата от 28287.58лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни в земеделски земи, обработвани от дружеството, в землищата на селата М., С. и Б., [община] и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г.

Касаторът поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда довод, че съдът е следвало да преценява заключението на вещото лице – агроном при отчитане и на данните, констатирани от назначената от директора на Р.-Шумен комисия по чл. 82 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и на обстоятелството, че според показанията на свидетеля Д., според които вещото лице е представител на партньорска фирма на дружеството-ищец. Поддържа също така, че експертното заключение не кореспондира с доказателствения материал по делото. Поддържа също така, че съдът не е взел предвид показанията на свидетелите, разпитани във връзка с възражението за недължимост предвид допуснато от дружеството-ищец съпричиняване, изразяващо се в неизпълнение на мерките по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД при хипотезата на чл. 80, ал. 3 от същия закон. Моли обжалваното решение да бъде отменено и исковите претенции на „Димитрови ИВ“ ЕООД бъдат оставени без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба “Димитрови ИВ“ ЕООД чрез процесуалния си представител адв. А. Ж. от АК-В., изразява становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С определение №251/06.06.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Апелативен съд - В. е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел проверка правилността на извода на въззивния съд, че предвид данните по делото не е налице отрицателната предпоставка по чл. 80, т. 3 ЗЛОД. Прието е, че проверка на правилността на този извод следва да бъде извършена с оглед данните за предприетите от дружеството мерки, съдържащи се в доказателствата, които са посочени в обжалваното решение.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

„Димитрови ИВ“ ЕООД е предявило срещу „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ иск за заплащане на обезщетение в размер на 58274.15лв. за вреди на селскостопански посеви, нанесени от диви животни, с твърдението, че е земеделски производител и стопанисва земеделски земи, находящи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], всички в [община], част от които били засети от него за стопанската 2019/2020г. със слънчоглед - биологична продукция (надлежно сертифицирана). Поддържа, че през месец юни 2020г. установил значителни щети от диви животни (дивеч по см. на ЗЛОД), нанесени върху така засетите със слънчоглед площи, за което незабавно сезирал Р.-Шумен. Била съставена комисия със заповед на директора на Р.-Шумен №РД05-00155/26.06.2020г., която на 20.07.2020г. в присъствието на представител на дружеството, извършила оглед на засегнатите имоти, като констатирала нанесени щети върху посевите от благороден елен, кошута и дива свиня, но общият извод бил, че щетите са малки (според посочените в протокола площи) и не следва да бъдат възмездявани, което твърдение представителят на дружеството изрично оспорил и възраженията му са отразени в протокола. Твърди, че за извършване на оглед и замерване на засегнатите площи веднага след това потърсил становище от дипломиран агроном, който констатирал претендираните с исковата молба щети върху площ от 276 дка, върху които са били изцяло унищожени посевите от слънчоглед. Поддържа, че територията на посочените земеделски земи, засегнати от щетите, нанесени от дивеч, се намира в район, стопанисван от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, [населено място] съгласно договор от 07.08.2009г. за предоставяне на стопанисване на дивеч на ловни сдружения по чл. 30 ЗЛОД, сключен между ТП ДЛС „Ч. Л.“, [населено място] и „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ и като стопанисващ дивеча това сдружение дължи обезщетение за нанесените от същия щети на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД).

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е оспорило така предявения иск, като на първо място оспорва твърденията на ищеца за унищожен биологично сертифициран слънчоглед, съответно и посочените от ищеца размери. Поддържа, че изготвената частна експертиза, възложена от ищеца като заинтересована страна, не може да установи надлежно твърденията му, доколкото дадените стойности от същата значително се различават от тези, посочени в протокола на комисията, назначена от директора на Р. Шумен, които са действително установените размери. По негово искане като трето лице-помагач е конституирано ТП ДЛС „Ч. лом“, което също изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Поддържа също така, че е налице съпричиняване, изразяващо се в неизпълнение на мерките по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД при хипотезата на чл. 80, т. 3 от същия закон.

При така очертания предмет на спора въззивният съд е приел, че е сезиран с иск, предявен по реда на чл. 50 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЛОД.

Изложил е съображения, че нормата на чл. 50 ЗЗД предвижда безвиновна отговорност за вреди, причинени от животни, за собственика и лицето, под чийто надзор се намират животните; че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗЛОД дивечът в Република България е частна държавна собственост (доколкото не се твърдят изключенията, определени в закона) и се стопанисва по ловно-стопански райони на популационен принцип, от посочените в чл. 34 ЗЛОД лица. Взел е предвид, че страните не спорят, а и се установява от представения договор от 07.08.2009г. за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 ЗЛОД, сключен между ДЛС„Ч. Л.“, [населено място] като възложител и „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, като изпълнител, по реда на чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД, със срок от 15 години, че на сдружението-ответник по иска е възложено извършването на стопанисването и ползването на дивеча в посочените в договора ловно-стопански райони, в част от които попадат и землищата на [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място], всички попадащи в района на дейност на ЛРС на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, определен с посочената в договора заповед. Приел е, че на основание чл. 79, ал. 1 ЗЛОД обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в ловно-стопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча, каквото лице се явява ответникът по см. на чл. 34, ал. 1, т. 4 ЗЛОД и чл. 30, ал. 2 ППЗЛОД, а от своя страна той като възложител е сключил с третото лице помагач като ползвател на 26.07.2019г. по реда на чл. 115, ал. 2 ППЗЛОД договор за предоставяне на правото отстрел по реда на организирания ловен туризъм на дивеча в ловно-стопанските райони, стопанисвани от ответника, като ползвателят е поел задължението да заплати обезщетенията за щети, нанесени по селскостопански култури от вида благороден елен, което обуславя и правния интерес от привличането на третото лице помагач.

Взето е предвид, че от представените по делото удостоверения от ОД „Земеделие“, [населено място] и ДФ „Земеделие“ се установява, че ищецът е регистриран като земеделски стопанин за стопанската 2019/2020г. за обща площ от 467, 4182 ха, от която 163, 8176 ха, засети със слънчоглед и е декларирал посочените в писмата площи по схеми и мерки за подпомагане, като посочените в исковата молба площи са включени в декларираните площи, всички, засети със слънчоглед и декларирани като биологично растениевъдство.

За безспорно е прието, че е била проведена изискуемата се от чл. 82 ЗЛОД, вр. чл. 117 ППЗЛОД административна процедура, а именно въз основа на подадено от ищеца заявление с вх.рег.№4709/23.06.2020г. е назначена със заповед от 26.06.2020г. на директора на Р. [населено място] комисия в изискуемия състав по чл. 117, ал. 4 ППЗЛОД, включваща в случая двама представители от ТП ДЛС „Ч. лом“, представител на общинската администрация, представител от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ (като лице, стопанисващо дивеча) и представител на ищцовото дружество, като възражения, че заявлението не е било подадено в срока по чл. 117, ал. 2 ППЗЛОД пред първоинстанционния съд страните не са правили.

Взето е предвид, че съгласно съставения протокол от 20.07.2020г. комисията е извършила оглед на посочените в същия недвижими имоти, измежду които попадат посочените в исковата молба 11 бр. имота, като е установила, че всички са засети с маслодаен био-слънчоглед; че в протокола е посочено какво е състоянието на посева на всяка една нива и дали в същата се наблюдават щети, нанесени от дивеч (благороден елен, кошута, дива свиня); че за част от нивите поради недобре отгледаната култура комисията е посочила, че не може да даде обективна оценка за нанесена щета; че за друга част от нивите е констатирано, че има видими щети, нанесени от дивеч-прехапване на пити и поваляне на част от стъблата и е посочена площта на засегнатите ниви. Взето е предвид също така, че според протокола не е констатирано да са били взети мерки за опазване на културите от нанасяне на щети на дивеча, че няма назначена охранителна фирма, която да охранява насажденията, като протоколът е подписан от представителя на ищцовото дружество със забележка, че не е съгласен с констатираните щети като % за всички парцели.

Посочено е, че една от предпоставките за възникване право на обезщетение за щети, нанесени от дивеча, съгласно чл. 80, т. 3 ЗЛОД е да бъдат изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 ЗЛОД, съгласно който собствениците на земи и гори изпълняват предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът, но оплакванията на сдружението-ответник по иска, че нормите на чл. 16 и чл. 17 З. задължават земеделския стопанин задължително да опазва земеделските си култури чрез назначаване на полска охрана и след като не е назначил такава, не може да му се следва обезщетение, са приети за неоснователни.

Взето е предвид, че съгласно показанията на св.А.А. (механизатор в ищцовото дружество) и св.И.Д. (търговски пълномощник на ищцовото дружество и баща на управителя му) от дружеството са били вземани мерки за предотвратяване набезите от диви животни, а именно от края на м.05, началото на м.06 посипване на гранули, отблъскващи с миризмата си животни (биологичен препарат, за закупуването на какъвто е представена по делото фактура) по краищата на нивите, гърмене на пиратки, служители са извършвали периодичен ежедневен обход на масивите с автомобили (денем и нощем), охранителната фирма, наета за опазване на посевите от царевица, е извършвала огледи по молба на управителя и на граничещите с тях посеви от слънчоглед. Посочено е, че показанията на тези свидетели следва да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, но същевременно същите не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

Според въззивния съд е общоизвестно, че при посочените площи на земеделските блокове и начина им на обработка (механизирано и с ежегодно създавани различни масиви за ползване на земеделските земи по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ) не биха могли да се поставят от стопанина трайни ограждения, вкл. т.нар. електропастири, които трябва да с дължина стотици километри, като ищецът като земеделски производител няма право сам да унищожи вредителите. От друга страна е прието, че и ответникът също е длъжен да взема мерки на основание чл. 78, ал. 1 ЗЛОД като изпълнява предвидените в ловно-стопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеча, като твърдения за изпълнявани такива мероприятия ответникът не е въвеждал в производството.

Предвид така установеното съдът е приел, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 80, т. 3 ЗЛОД.

Взето е предвид, че между страните е спорен въпросът какъв е размерът на щетите, нанесени от диви животни, като ищецът оспорва констатациите, съдържащи се в издадения протокол и се позовава на становище на ангажиран от него дипломиран агроном, който също извършил оглед и замерване на засегнатите площи и изготвил експертно заключение, като същият е разпитан като свидетел по делото. Обсъдени са показанията на свидетелите, които са били членове на комисията, извършила първоначалния оглед, както и показанията на ангажирания от дружеството-ищец агроном Г.Р. и на св.И.Д. (търговски пълномощник на дружеството-ищец и баща на управителя му). Посочено е, че според св.С.Д. (член на комисията) при проверката И.Д. казал, че нямат сключен договор с охранителна фирма, а нямало и електропастири.

Въззивният съд е взел предвид, че стойностите на увредените декари, посочени в протокола на комисията като официален свидетелстващ документ и тези, установени от свидетеля Г.Р. се различават средно за всички БЗС (без този в землището на [населено място]) като е посочил и съответните разлики.

Посочено е, че показанията на свидетелите И.Д. (търговски пълномощник на дружеството-ищец и баща на управителя му), Г.Р. (по твърдения на сдружението-ответник по иска фирмата му е контрагент на ищеца, намират с представляващия я пълномощник в близки приятелски отношения, икономически зависими са, защото конкуренцията на пазара на торове и препарати е голяма) и св.А.А. (механизатор в дружеството-ищец) следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК. Прието е, че следва да се отчете и още едно обстоятелство, а именно, че членовете на комисията, изготвила протокола (с изключение на представителя на общинската администрация - св.С.Д.) са представители на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ (ответник по иска) и на ДЛС „Ч. лом“ (трето лице помагач в производството, служител на когото е разпитаният свидетел И.В., той и председател на комисията), които безспорно към датата на изготвяне на протокола ясно са съзнавали обстоятелството (предвид горепосочените сключени договори по ЗЛОД и ППЗЛОД), че така установените от тях щети, нанесени от диви животни, ще следва да се заплащат на пострадалия именно от тези организации. В тази връзка и въззивният съд е приел, че показанията на посочения свидетел също не биха могли да се определят като изцяло безпристрастни. Взето е предвид, че св.С.Д. няма посочените обвързаности, но показанията й установяват твърдения от ищеца метод на измерване-окомерен, като това е посочено и в самия протокол на комисията, а подобни щети, нанесени на площи от множество декари, не би следвало според въззивния съд да се измерват окомерно. За допустимо е прието пострадалото лице, при несъгласие с констатациите на комисията, да установи в исковото производство, че твърдените щети са действително нанесени.

Въззивният съд е кредитирал измерванията, направени от св.Г.Р., като е приел, че твърденията във въззивната жалба за негови икономически обвързвания с ищеца не са установени в производството и е взел предвид, че свидетелят е агроном, т.е. разполагащ с необходимото образование, при което използваният от него метод дава по-точни показания от използвания от комисията окомерен метод. Кредитирал ги е и защото свидетелят е измервал и щетите, нанесени от дивите животни във вътрешността на блоковете, в т.нар. хармани, които са с неправилна форма, като е взел предвид, че свидетелите, водени от ответника, също сочат за такива вреди във вътрешността на блоковете, нанесени от дивеч, но окомерното измерване, което е правено по външния край на блока не може да установи техните размери. По тези съображения въззивният съд е приел, че за всички 10 имота (без този в землището на [населено място]) следва да се възприемат размерите, установени от св.Г.Р., посочени конкретно за всяка от нивите в заключението на цитираната СТЕ.

Досежно размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид стойностите, посочени като среден добив на реколтата в заключението на СТЕ. Изложил е съображения, че искът неправилно е бил отхвърлен от първоинстанционния съд с мотива, че имот с композитен № ОСЗ 67091-146-1-21 в [населено място] не е посочен в исковата молба, в която той в действителност е посочен на 9-та позиция.

Така постановеното от въззивния съд решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество частично неправилно поради неправилно приложение на чл. 80, т. 3 ЗЛОД.

Макар погрешно да е посочил като част от правната квалификация на предявения иск и разпоредбата на чл. 50 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл по предявения иск, разглеждайки и произнасяйки се по фактическите твърдения на двете спорещи страни чрез подвеждането им под фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЛОД. Както е посочено в определение №251 от 06.06.2022г., постановено по настоящето дело, в настоящия случай, макар съдът е определил неправилно правната норма, регулираща спорното правоотношение, това би могло да рефлектира само върху правилността на постановения съдебен акт. Тъй като в случая въззивният съд е обсъждал приложимите разпоредби на ЗЛОД, посочването на чл. 50 ЗЗД няма за последица недопустимостта на обжалваното решение.

Следва да се отбележи, че доколкото законодателят е предвидил специално основание за ангажиране на отговорността за имуществени вреди върху селскостопански култури, причинени от дивеча от ловностопанските райони, разпоредбата на чл. 50 ЗЗД в случая не намира приложение. Отговорност по реда на чл. 50 ЗЗД носи собственикът на вещта, или лицето, под чийто надзор тя се намира, докато лицето, чиято отговорност може да бъде ангажирана по реда на чл. 79, ал. 1 ЗЛОД, не е собственик на дивеча преди неговото улавяне или убиване (т.е. към момента, в който дивечът е способен да причини щета на земеделска култура), а само го стопанисва (по смисъла на закона), при което може да го ползва чрез ловуване (извличайки по този начин икономическа полза), длъжно е да изпълнява предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеч (чл. 78, ал. 1 ЗЛОД), да опазва дивеча и да го охранява (чл. 67 ЗЛОД) и носи отговорност само за щетите, причинени на земеделските култури до границите на ловностопанските райони.

Съгласно чл. 80, т. 3 ЗЛОД обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат в случаите, когато не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2, т.е. когато земеделският производител не е изпълнил предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.

Разпоредбите на Закона за опазване на селскостопанското имущество (чл. 16 - 17) предвиждат възможност за организиране на полска охрана от съответната община, както и начина, по който се финансира издръжката ѝ, при което е спомената и възможността съответната организация да организира собствена полска охрана. Изпълнението на предвидената в З. мярка по включване в организирана от общината полска охрана обаче е възможно да бъде изпълнена само когато такава общинска полска охрана е организирана и по реда на чл. 10 З. са назначени полски пазачи, респ. за съответната община по реда на чл. 11 З. са определени доброволни сътрудници. Същото важи и за организираните по реда на чл. 13 З. моторизирани групи. Когато такава охрана от страна на общината, респ. на Окръжният аграрно-промишлен съюз не е организирана, всяка селскостопанска организация, респ. всеки земеделски производител следва да организира такава охрана за обработваната от него земеделска земя било чрез назначаване на служители, които да осъществяват охрана на блоковете, т.е. чрез възлагане на тази дейност на определени конкретни служители, било чрез осъществяване на тази дейност по график от всички наети от земеделския производител лица, било чрез възлагане на дружество, специализирало се в тази област. Във всички случаи обаче земеделският производител следва да вземе най-подходящите мерки за опазване на реколтата по начин, който да може да се приеме за ефективен с оглед особеностите на съответната местност, в която се намират обработваните от него земеделски земи. Формалното изпълнение на задължението по опазване на селскостопанското имущество без отчитане на конкретните особености на съответния район, не може да се приеме за изпълнение на мерките по чл. 78, т. 3 ЗЛОД.

Когато обработваните земеделски земи се намират в район, граничещ с ловностопански район, земеделският производител следва да избере подходящите мерки за опазване на засетите култури, които ефективно да отблъсват и предотвратяват набезите на дивите животни, които мерки могат по правилата на науката, както и на формалната житейска логика да дадат целения резултат при нормална за съответния регион популация за съответния вид диви животни. Само по себе си представянето на доказателства за сключен договор с фирма за охрана, както и за използване на отблъсващи дивите животни препарати не обосновава извод, че са изпълнени мерките по чл. 78, т. 3 ЗЛОД. Необходимо е да се докаже, че задълженията по сключения договор са били изпълнявани, тъй като именно земеделският производител следва да следи охраната на посевите да се осъществява ефективно, за да се освободи от предвидената в чл. 80 ЗЛОД последица. Необходимо е също така в производството по предявения по реда на чл. 79 ЗЛОД иск да се представят доказателства, установяващи ефективността на взетите мерки за охрана на реколтата – да се установи дали използваният от земеделския производител препарат, предназначен за отблъсване на диви животни, е подходящ за съответния животински вид, обитаващ граничния ловностопански район; да се установи доколко в съответната местност е подходящо и възможно поставянето на огради (оградни мрежи или друг вид предпазващи ограждения), както и използването на електрически пастири; да се установи доколко ефективни са конкретните средства, които земеделският производител твърди, че е използвал. Следва да се отбележи, че дейността по опазване на селскостопанското имущество в райони, в които терените се засяват от различни земеделски производители, може да се извършва от последните и колективно чрез поставяне на общи ограждения непосредствено до ловностопанския район, тъй като макар отговорността на лицата, стопанисващи дивеча, да е до голяма степен обективна, следва да се отчитат и особеностите на дивите животни и дейността по тяхното стопанисване, която не може да се осъществява по начина, по който се осъществява стопанисването и отглеждането на домашните животни – дивите животни обитават съответния район според особеностите, характерни за всеки животински вид и то свободно, като стопанисващите дивеча не биха могли да осъществяват мерки по ограничаването, различни от предвидените в чл. 37 ЗЛОД, като се има предвид, че са длъжни да осъществяват и опазването на дивеча.

В настоящия случай не може да се приеме за доказано, че претендиращото обезщетението „Димитрови ИВ“ ЕООД е предприело адекватни и ефективни мерки по опазване на засетите с био-слънчоглед масиви. На първо място следва да се отбележи, че според констатациите на комисията, назначена със заповед № РД05-00155/26.06.2020г. на директора на Р.-Шумен, отразени в представения по делото протокол от 20.07.2020г., не е констатирано да са били взети мерки за опазване на културите от нанасяне на щети от дивеча, както и че няма назначена охранителна фирма, която да охранява насажденията, и в тази част протоколът е подписан от представителя на „Димитрови ИВ“ ЕООД без забележки. Казаното от разпитаните по делото свидетели също не опровергава тази констатация – според св.Д., който в качеството си на търговски пълномощник на „Димитрови ИВ“ЕООД е присъствал при извършения от комисията оглед, дружеството е наело фирма „Т.“ да охранява основно масивите, засети с царевица, с молба парцели, които граничат със засети със слънчоглед, също да бъдат наглеждани. По делото обаче липсват данни процесните ниви да граничат с такива, засети с царевица, които, макар и само по устна молба, да са били охранявани от наетата фирма. Следва да се отбележи също така, че отправената до представител на фирма за охрана устна молба не доказва по категоричен начин възлагане на дейност по опазване на масиви, засети със слънчоглед, доколкото подобна молба не би могла да скрепи неизпълнението ѝ със съответната санкция спрямо фирмата, а оттам да се приеме за достатъчно ефективен способ за опазване на посевите.

Според показанията на св.Д., за пролетните култури е бил закупен биологичен препарат, който се влага в края на нивата и трябва да отблъсне дивите животни. Свидетелят е заявил също така, че вниманието му за наличие на частични вреди от диви животни било заострено от механизаторите на дружеството в края на май, началото на юни и тогава той взел мерки и закупил биологичния препарат, който отблъсква дивите животни. При тези съдържащи се в показанията на свидетеля данни не може да се приеме, че тази мярка е била взета своевременно, след като се знае, че нивите се намират в близост до ловностопански район.

Свидетелят е заявил също така, че са опъвали електронни пастири, но само близо до зърнобазата, тъй като електронните пастири не могат да опазят такъв голям брой декари. Това твърдение на свидетеля обаче изразява само неговото мнение за възможността засетите масиви да се охраняват с помощта на електронни пастири, но същото не е било потвърдено от специалист в съответната област (вещо лице, което да изготви съответното заключение за най-подходящите и възможни мерки по опазване на селскостопанската реколта). Същите съждения могат да се отнесат и към казаното от свидетеля, че за защита на реколтата са били използвани кучета и пиратки, както и че служители на дружеството обикаляли площите със служебния автомобил.

Неправилен е и изводът на въззивния съд, че твърденията на С., че извършилият измерванията по частната експертиза агроном Г.Р. е икономически обвързан с ищеца, не са доказани – според показанията на св. И. Д., търговски пълномощник на „Димитрови ИВ“ ЕООД, Г. Р. е служител и представител на фирма „А.“, която е контрагент и партньор на „Димитрови ИВ“ ЕООД, като дружеството закупува от фирмата препарати и торове за конвенционалното си производство. Същото е заявил при разпита си и Г. Р. – че работи в търговска фирма и И. Д. е негов търговски партньор – клиент.

При тези данни следва да се приеме, че не се установява предприетите от „Димитрови ИВ“ ЕООД мерки по чл. 80, т. 3 ЗЛОД да са били достатъчни за ограничаване на щетите, които може да нанесе дивечът, обитаващ съседния на засетите със слънчоглед ниви ловно-стопански район. Адекватни и достатъчни по смисъла на чл. 80, т. 3 ЗЛОД са мерките, които са предприети при отчитане както на особеностите в поведението на дивите животни, обитаващи съседния ловно-стопански район, така и вида на дивите животни, вида на засетите земеделски култури, разположението и големината на засетите площи, както и особеностите на терена. Мерките също така следва да бъдат предприети своевременно, вкл. при отчитане на вече посоченото обичайно поведение на дивите животни от съответния вид, обитаващи ловно-стопанския район, вкл. и периодите на тяхната миграция.

В настоящия случай не се установява поведението на дивите животни, които са нанесли щетите, които се претендира да бъдат обезщетени (благороден елен, кошута, дива свиня), да е било необичайно за съответния вид, вкл. с оглед сезона (месец юли и предхождащия го период от края на месец май, в който период според показанията на св.И.Д. вниманието му за наличие на частични вреди от диви животни било заострено от механизаторите на дружеството). Поради това следва да се приеме, че отговорността на ответното „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ не може да бъде ангажирана в пълния претендиран размер. Следва да се приеме, че са налице предпоставки за ограничаване отговорността на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ в размер на 50 % от стойността на установените вреди, доколкото дружеството-ищец не е твърдяло в производството по делото „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ да не е изпълнявало предвидените в ловно-стопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеч.

По отношение на стойността на установените вреди следва да се приеме за неправилен изводът на въззивния съд, че обезщетение се дължи и за увредените посеви в нивата в [населено място] с композитен №ОСЗ 67091-146-1-21 с обща площ от 47.4 дка.

Първоинстанционният съд е приел, че по отношение на тази нива обезщетение не следва да бъде присъждано, тъй като тя фигурира в констатациите, но не и в исковата молба. В подадената от „Димитрови ИВ“ ЕООД въззивна жалба не се съдържа оплакване, касаещо правилността на този извод. Основните съображения, съдържащи се във въззивната жалба, касаят правилността на извода на първоинстанционния съд, че не следва да бъде присъждано обезщетение за увредените посеви на нивата в [населено място]. Този извод на първоинстанционния съд обаче е споделен и от въззивния в обжалваното решение – прието е, че за тази нива не е проведено пълно и главно доказване на твърдението, че реколта, равняваща се на средния добив би се реализирала, ако не е било увреждането на посевите от диви животни, доколкото по делото е установено, че тази нива е била с посеви в начална фаза на цъфтеж, поникнали на височина от около половината от височината на посевите в останалите ниви със слънчоглед, вероятно засята по-късно. Споделяйки правилността на този извод въззивният съд не е разполагал с правомощието да обсъжда правилността на извода, касаещ дължимостта на обезщетението за нивата в [населено място] при липса на оплаквания в тази насока. Както последователно приема ВКС в своята практика, обхватът на проверката на решението на първоинстанционния съд относно спорното правоотношение е предоставен на преценката на страните, нормативен израз на което е разпоредбата на чл. 269, изр. Второ ГПК. Изключение в тази насока, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК, са само задълженията на съда да следи за точното приложение на императивните материалноправни норми и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на публичен интерес.

По тези съображения следва да се приеме, че общо стойността на установените вреди възлиза на сумата от 28287.58 лв., от която „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ дължи 14143.79 лв., за която сума въззивното решение, потвърждаващо решението на първоинстанциония съд следва да бъде оставено в сила. В частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата, представляваща разликата над 28287.58лв. до 29334.41 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба (20.08.2020г.) до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата от 14143.79лв., представляваща разликата между 28287.58лв. и присъдения размер от 14143.79лв. обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение №85 от 18.10.2021г., постановено от Апелативен съд – В., I състав по в.гр.д.№252/2021г. в частта, с която решението на първоинстанционния съд е отменено в частта, с която искът, предявен от „Димитрови ИВ“ ЕООД против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ за осъждане на ответника да заплати сумата, представляваща разликата над 28287.58лв и до 29334.41лв. е отхвърлен и вместо това „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата, представляваща разликата над 28287.58лв. до 29334.41лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни (дивеч) в земеделски земи, обработвани от дружеството в землището на [населено място] и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г., ведно със законната лихва върху главницата (разликата над 28287.58лв. до 29334.41лв.), считано от датата на подаване на исковата молба (20.08.2020г.) до окончателното ѝ изплащане на основание чл. 50 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЛОД, както и в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата от 14143.79лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни в земеделски земи, обработвани от дружеството, в землищата на селата М., С. и Б., [община] и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г. и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд в тази част, както и в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Димитрови ИВ“ ЕООД, ЕИК 200659796 против „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, [населено място], ЕИК 125042182 иск за заплащане на основание чл. 79, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча на сумата от 15190.62лв. (петнадесет хиляди сто и деветдесет лева и 62 ст.), представляваща обезщетение за вреди от пропуснати ползи от нанесени вреди от диви животни в земеделски земи, обработвани от дружеството в землищата на селата М., С. и Б. и засети с био-слънчоглед, настъпили през лятото на 2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №85 от 18.10.2021г., постановено от Апелативен съд – В., I състав по в.гр.д.№252/2021г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд в частта, с която „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, [населено място] е осъдено да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата от 14143.79лв. (четиринадесет хиляди сто четиридесет и три лева и 79 ст.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „“Димитрови ИВ“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ сумата от 4119.33лв. (четири хиляди сто и деветнадесет лева и 33 ст.), представляваща направените по делото разноски.

ОСЪЖДА „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на „Димитрови ИВ“ ЕООД сумата от 2406.85лв. (две хиляди четиристотин и шест лева и 85 ст.), представляваща направените по делото разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: